Въпрос: В развиващото се общество, което започва да разбира Природата, ще чуваме ли „майчин шепот“, който да ни предупреждава за потенциални опасности?

Отговор: Ще чуваме вътрешния си глас, защото вече ще чувстваме всичко чрез връзката между нас.

Това не е интуиция, а постижение и разкритие. Между нас строим система, подобна на тази на управляващата ни сила и разкриваме системата на управление, доколкото успеем да се свържем с нея.

Тази връзка е взаимна и постоянно развиваща се. Виждаме, чувстваме и разбираме всико, което ни е нужно. Тя е наша майка, учител, бавачка – тя е всичко за нас. Чрез системата от взаимовръзки ние въздействаме на Висшата Сила, която управлява Вселената и се проявява чрез обединението помежду ни.

По този начин навлизаме в напълно различни взаимоотношения: по-истински, по-зрели и по-душевни. Започваме да изучаваме законите на общуването и обединението.

Това е един очарователен процес, тъй като човек започва градеж на един напълно нов свят. Дори повече, той управлява себе си и обществото в съюз с Висшата Сила, така че цялото човечество да достигне такова ниво на осъзнаване.

От ТВ програмата “Последното поколение” 8/16/17

[218678]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Ние се намираме в постоянно търсене на решения на проблемите, търсим пътища за подобряване на своите състояния, докaто не стигнем до осъзнаването, че най-доброто решение е във връзката между нас, тъй като се проявява висшата сила, изхождаща от корена на нашите души. Завръщайки се към корена на своята душа, ние получаваме пълно, съвършено напълване.

[172847]

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Определенията в науката кабала се отличават от това, към което сме привикнали в обикновения живот. „Творец” в кабала, това е силата на отдаване, универсална сила на природата.

Ние се намираме в природата, в Твореца, в отдаването и от нея молим помощ, за да се повдигнем над нашето „знание”, над свойството получаване.

Човек иска да получи всичко за себе си, иска да напълни себе си с всичко, което му се струва привлекателно.

На определен етап той започва да анализира себе си и тогава вижда, че досегашната постановка за самонасищане е безполезна.

На него вече му е дотегнала тази гонитба, той чувства, че тя е фалшива, че тя към нищо не води.

Съществува нещо по-висше от постоянните мисли за това, как да задоволи себе си, от робството на собствените му желания.

Тогава човек иска Творецът да му замени това свойство, той иска да започне живот над своята природа, над тялото, което господства над него и го принуждава към получаване.

На него са му нужни други цели, нови хоризонти, нужен му е контакт с Висшата сила на отдаване.

Той иска пустотата, въпросите в него да се напълнят от тази сила, от надежден, вечен, съвършен източник.

На човек му трябва да почувства, че сега той действително се занимава с работа заслужаваща внимание.

Той повече не възнамерява да отговаря сам за себе си, защото през цялото време греши, скача от едно желание на друго. На него му е нужно истинско знание за живота, за света в който живее.

Но той все още живее не в душа, а в тяло. Неговият „животински” разум мисли само за нуждите на тялото и дори вечното напълване, истинския отговор той иска да получи в своето сегашно желание.

В действителност, за да получи отговор от Твореца е нужно да се разгърне ново желание над то, над „животинското”

Нужно е да отида в по-високо измерение и там да установи връзка между духовното си «Аз» и Твореца – вечната сила, която ме управлява.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→