Въпрос: Ако всички хора около нас са Творецът, то когато близък  човек ни наранява морално и ни обижда,  то добро ли е  за нас? Какво дава това на човек освен емоционална болка?

Отговор: Като правило, всяка болка трябва да преписваме на себе си. Да допуснем, че някой ви е наранил. Опитайте се да му простите, още повече ако това е близък човек.

Постарайте се да се издигнете над създалата се ситуация, да обърнете обидата от неприятел в приятел, от нeнавистник в любящ. Всичко трябва да обръщаме в добро.

Така човек се променя и започва правилно да се настройва, че целият свят около  него се намира в постоянно добро и е изпълнен само с Висшата светлина. Ако той се отнася по този начин към хората, постепенно ще започне да възприема правилно заобикалящата го обстановка и ще вижда през нея едно огромно наслаждение – светлината, напълваща цялото творение.

Въпрос: Искате да кажете, че всеки съди според степента на своята непоправеност и ако аз усещам от някого нещо отрицателно , аз съм виновен за това?

Отговор: Разбира се. Ако сега се чувстваш зле, то това е само защото ти си лош. Не обвинявай никого, само себе си.

От урока на руски език, 31.01.2016

[180972]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Изследване: Манфред Кетс де Вриес, антрополог изследовател, прекарал няколко години в горите на Камерун сред племе пигмеи, посочва седем принципа от техния начин на живот, които според него могат да подобрят живота на човечеството.

1.Членовете на групата се уважават и се доверяват един на друг. В тежките условия в гората е възможно да се оцелее само заедно. Не винаги храната е достатъчна, а излизането на лов може да бъде опасно. И тук са необходими доверие и помощ.

В отношенията между мъжете и жените има равноправие. Жените ловуват заедно с мъжете, занимават се с раздаването на храната, участват в обсъждания и изпълняват и тежка работа.

2.Членовете на групата се поддържат и защитават един друг. Няма физическо насилие по отношение на жените. Те отделят много време за обсъждане на разногласия, като запазват самоуважение. Поводите за конфликт трябва да бъдат преосмислени, което ги превръща в поводи за обединение.

3.Членовете на групата са отворени за диалог и общуване. Споровете се разрешават по неформални методи. Всеки има право да се обърне за помощ към друг в разрешаването на конфликт. Така цялото село участва в разрешаването на конфликта. Разрешаването на споровете не се отлага дълго, не остават негативни емоции под „повърхността”.

Техниката за разрешаване на конфликтите е подходяща и за работни екипи. Един от типичните методи са шеги и смях, отвличане на вниманието, така че хората просто да забравят за какво е възникнал спорът.

4.Всички членове на групата се стремят към обща цел. Най-добрия начин за хващане на дивеч е груповият лов, в който те подгонват животните към мрежа. Общата цел дава мотивация за работа в екип – жените подгонват животните в мрежата, а мъжете седят зад мрежата и убиват жертвата. След лов месото се разделя между участниците по точно определени правила.

5.Членовете на групата трябва да имат общи ценности и убеждения. За външен наблюдател животът на пигмеите може да се покаже весел и безгрижен, но това впечатление е подвеждащо. Под привидния хаос се крие порядък.

Всички пигмеи от ранно детство попиват правилата на поведение, които се предават устно от поколение на поколение. Готовността да споделят, да си сътрудничат, независимостта и автономията, поддръжането на мир сред членовете на групата са базовите ценности на обществото.

6.Интересите на групата са по-важни от интересите на нейните членове. Те не позволяват личните интереси да се поставят над интересите на групата. Груповата работа може да бъде успешна само в атмосфера, която приветства личната свобода и творчество, но в рамките на общите цели на организацията. За да се пази този баланс, всеки член на групата трябва да осъзнава докъде се простират границите на личната му свобода.

7.Членовете на групата са равноправни във взимането на решения. Няма „важни хора”, няма лидер, върховен съвет, водачеството не принадлежи на един човек. Всички членове на групата имат право да взимат решения. Възрастните се уважават заради техните знания и умения.

Реплика: Практически всичко повтаря списъка от условия за обединение в кабалистичната група, в която има и допълнителни условия за привличане на висшата светлина. Но условията за обединение са едни и същи, защото в кабала всичко става по законите на природата, които пигмеите са открили инстинктивно!

 [157731]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.181: „И тогава, когато засветило всичко заедно, – тъй като светлината на Атик, убежището за хасадим, едновременно с това съдържа в себе си също и хохма, защото от нея е длъжна да дойде хохма, намираща се в Арих Анпин.

И затова хасадим на Атик са по–важни от хохма на Арих Анпин, и се смята, че той го включва, и в него хохма и хасадим светят заедно.

И затова морето започнало да изпълнява висшите закони – да дави египтяните и да спасява Исраел, и били предадени в негова власт както висшите, така и нисшите… и разсичането на Крайното море зависело от Атик.”

Идва висшата светлина и отсича по-грубите желания в нас, които се наричат „египтяни“, от желанията „Исра-ел“ („право към Твореца“), които са готови да се поправят, съгласно условията на Второто съкращаване (Цимцум Бет).

„Народи на света“ в нас, се наричат всички онези желания, които е невозможно да поправим до самия Край на поправянето (Гмар Тикун). Към тях се отнасят клипот и всички желания, пряко свързани със светлината Хохма.

А желанията „Исраел“ (яшар-кел) произлизат от свойствата на Бина и по своята природа принадлежат на Галгалта ве-Ейнаим.

Затова, идващата сега светлина Хохма, прави разсичане по цялата дълбочина на желанието/съсъда, отделяйки желанията, които могат да се поправят (принадлежащи на Г“Е и способни да станат АХА“П де-алия) от желанията, които изобщо не подлежат на поправяне.

И това е причината, поради която е станало „разсичането на Крайното море“, отделящо „Исраел“ от „египтяните“.

От урок по книгата „Зоар”, 27.10.2010

[25051]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако аз нямам подкрепата на приятелите си в групата, тогава не мога духовно да напредна. В краен случай  трябва да имам пасивна подкрепа от групата дотолкова, доколкото всеки е способен да я предостави.

Затова великият Кабалист Раби Йоси Бен Кисма е бил в малка група, в която учениците му се стремели като бебета към него – това е било достатъчно за него, за да напредва. Ако той се е стремял съгласно своята степен, а те са се стремели съгласно тяхната степен, тогава това е било достатъчно за него да привлече през тях светлината на Безкрайността.

Светлината е в пълен покой. Тя е еднаква навсякъде и всичко зависи от човека, който я използва. Затова няма разлика между малка група от начинаещи и голяма група от напреднали ученици. Всичко зависи от човека и до колкото той действително се стреми към поръчителство. Според усилията, които влага в групата, той получава това, от което се нуждае – от висшата светлина. Затова той напредва  и помага на другите да напреднат.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.09.2010г.

[#21484]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Няма светлина без съсъд, няма изпълване без желание. Висшата светлина е в абсолютен покой, но изпълва и обгръща цялото мироздание. Всичко зависи само от нашето желание, от нашите съсъди на възприятие.

Ако нашето желание се стреми именно към това изпълване, ние ще го усетим. А ако желанието не съответства точно на честотата или свойството на изпълване, т.е., между желанието и изпълването няма подобие на свойствата, ние не усещаме изпълване, както е в много случи в нашия свят.

Ние сме длъжни да доведем желанието си към висшата светлина, за да може тя да го изпълни. А желанието трябва да съответства на светлината, т.е. да съществува в отдаването. Откъде взимаме силата за отдаване? Кабалистите казват, че силата на отдаване съществува във всеки човек, но е много малка и в самия човек тя малка и ще остане.

Тя може да израства само за сметка на това, че човек се обединява с другите. Ако той желае да достигне отдаването и е готов да прави всичко в името на това, да получи от групата, от другарите и тяхното желание за отдаване, то ще получи от тях много такива желания – в тази степен, в която принизи себе си и издигне другарите в своите очи. Така той може да получи от тях по-голямо желание за отдаване – и по количество и по качество.

Ако той има желание да отдава, по време на четене на Книгата Зоар, светлината ще може да въздейства върху него, ще започне да подрежда в него това желание и да го изпълва.

Затова, подготовката към четенето на Книгата Зоар трябва да се провежда в групата, във взаимното включване един в друг, за да формира силно желание. И тогава ние ще преуспеем.

Ние можем да ускорим времето, да го съкратим, без да се задълбочаваме в продължителни физически страдания, а да ги трансформираме в страдания на любовта – страдания от това, че не притежаваме свойството да отдаваме, желание да отдаваме и ние сме задължени да го постигнем. Ние можем да действаме спрямо другарите в групата и така да придобием това желание.

Получава се така, че всичко е в ръцете ни. Ние може да съкратим времето. Ние можем да съкратим времето до нула. Творецът е създал единствено точката „нещо от нищото”. Всичко останало той е дал на нас, за да можем да увеличим желанието си до точката в сърцето – до мащабите на Малхут от Безкрайността. Това е възможно само за сметка на обединението.

Затова ние притежаваме само една възможност да достиганем желанието към светлината – чрез старанието да бъдем заедно в нашите малки отдаващи желания.

От урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо Аба ве-Има били толкова слепи, че не са забелязали в света Некудим каменното сърце и изпълнили действие, което довело до разбиването? Защо те не са направили изясняване?

Отговор: Изясняване е възможно само там, където има нужда от него. А ако няма необходимост, тогава какво да се изяснява?

Изясняването започва след разбиването на келим, когато се оказваме пред гора от парчета разбити желания и не знаем, към какво да ги отнесем. А те всичките са се разбъркали помежду си.

И тогава идва висшата светлина и те осветява, какъвто си – какво желание се отнася към дясната линия, какво към лявата, какво нагоре, какво надолу, разликите им по сфироти, съгласно изгубените екрани, отсъствие на светлина и останал в тях авиют.

Всичко било готово, за да изпълнят това действие заради отдаване, и никой предварително не знаел, какво ще се случи! Понеже това свойство малхут де – малхут, което е неспособно да се проникне с отдаване, никога по рано не се е разкривало в творението!

То може да се разкрие само сега, защото се среща с ГАР на светлината хохма, с огромната светлина на крайното изправяне.

С това се разкриват желанията, „възникнали от нищото” (еш ми аин) – най-вътрешното ядро на цялото творение, което до тогава не се е разкривало, понеже винаги е властвала висшата светлина.

Разбиване означава, че висшата светлина престанала да властва над желанието. Ти през цялото време си бил под мое влияние и принуда. Аз съм властвал над теб и през цялото време съм ти диктувал да изпълняваш действия свързани с отдаването.

И изведнъж се разкрило, че над някакво си свойство в теб аз не съм властен! Т.е. в тебе се е разкрила точка на независимост от мен! Разкрива се онова, което не зависи от мен и не се отнася до мен.

Ти не си роб, висшият няма в теб власт над всичко! С това каменно сърце той не може да те управлява, той не може да те задължи с това желание да действаш за отдаване. Това е началото на твоята независимост.

Затова разбиването не е било лошо действие – то е преотворило вратата на светостта и издигането на творението.

От книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да изпълня желанията на някого, ако всички хора по своята природа обичат различни неща?

Отговор: Става дума за такива вътрешни отношения към другия човек, както по-рано ти си се грижил за самия себе си.

Поискай висшата светлина, да направи твоя приятел толкова важен за теб, колкото по-рано ти си бил егоистичен сам за себе си.

Нищо не трябва да се прави изкуствено – всичката робота предоставяме на висшата светлина, а Тя извършва изправянето.

А ние можем само да разваляме! В нас няма сили и разбирания, позволяващи ни да направим нещо, а ако ние се опитваме – това ще бъде само външно, изкуствена промяна, а не изправяния.

Рабаш привежда следният пример: притчата за котараците, които трябвало да станат сервитьори – чинни и важни, за да докажат, че е възможно да се промени природата.

Но когато те видели бягащите мишки, то захвърлили своите подноси и хукнали да ги ловят.

Тъй и ние правим такива външни красиви промени, до като не се взривим и не се нахвърлим с юмруци един срещу друг.

Това съвсем не са онези „изменения”, за които говори науката кабала.

От урока по статии на Баал Сулам „Даровете на Тора” 27.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо е да разберем, каква сила се крие в книгата “Зоар”. Тя е оръжие, средство за спасение дадено в ръцете ни, единственото, което може да извърши духовна и материална революция в света.

Ако проумеем цялата и важност, то с нейна помощ ще успеем да променим себе си, действителността и да повлияем върху съдбата си, и лична, и обща, на всички заедно.

Всичко това е в нашите ръце. Това е един особен ключ, който притежава човек към системата от управляващите го сили.

Ние само трябва да знаем, как с този ключ да отключим заветната врата, вратата водеща към духовната система. Но работата е там, че ключът трябва да отключи самите нас!

Всяка дума от книгата “Зоар” трябва да се възприема така, като че ли се намира вътре в самия мен, вътре във всеки един от нас. Става дума единствено за нашия вътрешен свят.

Аз чета: “Да отидем при Фараона” и си представям, че и Твореца, и Фараона, и аз(Моше) – всички те заедно се намират вътре в мен.

Трябва да почувствам, какво означава “да отида” и към какво желание се приближавам, към какво свойство, наречено “Фараон”, “злото начало”, с помощта на силата, която се нарича “Творец”.

Не съм способен да вървя направо към него, виждам доколко този “Фараон” е велик и властва над мен.

Единствено благодарение на това, че се държа за Твореца, което се нарича да се държиш за дясната линия, отдаването, Тора (Висшата светлина), аз мога да се приближа към лявата линия в мен, зла и егоистична и да не я разрушавам, а засега само да се измъкна от нейната власт и да се издигна над нея.

После я превръщам в добра сила, за да може вместо зло начало да стане добро.

Всичко това е възможно само за сметка на изучаването на книгата “Зоар”. Всяка нейна дума показва някакво мое качество, сила, отношенията между тях, протичащият в мен процес.

И изучавайки тази своя вътрешна, духовна анатомия, аз съм длъжен да си представям всички части от тялото на моята душа.

А моите усилия ще привлекат към мен Висшата светлина, връщаща ме към своя източник, към доброто.

С такава надежда нека четем книгата “Зоар”!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 06.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „Исраел в изгнание“, за което пише в книгата Зоар?

Отговор: „Исраел в изгнание“ – това е кабалистична група, участващите в която желаят да се съединят помежду си, но чувстват, че егото им ги тегли в различни посоки и ги отблъсква един от друг.

Те виждат, че не могат не само да се съединят, но даже да пожелаят съединение!

За самото им съединение не е нужно да използват своите сили – това е работа на висшата светлина. Но те засега не са в състояние его даже да поискат и към него да се стремят.

Затова е било казано на народа, стоящ под планината Синай: „Вие сте длъжни да се съедините като един човек, с едно сърце – а иначе, тук ще бъде мястото на вашето погребение!“

А когато те са осъзнали, какво желаят, но не могат, им се разкрива Твореца, за да осъществи връзката между тях със своето разкриване.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→