Въпрос: Чух, че вие започвате да се занимавате повече с духовно разпространяване и работа за построяване на система за виртуална (интернет) връзка, която ще позволи на тези, които преследват духовно израстване да останат свързани, да се развият и да получават напомняне и програми за тяхното духовно развитие.

А другите, които никога не са чували за възможността за спасение и никога не им е представяна идеята, че страданията са тук, за да ни помогнат да се поправим и да постигнем Светлината и щастието? Тях  не ги ли изключвате?

Отговор: Ние не забавяме хода на външното разпространяване. Но помислете за следния пример: ние сме на борда на самолет и стюардесата обявява спешно кацане. Тя ни напомня да сложим първо своите собствени кислородни маски преди да сложим маски на децата си, което може да се тълкува като жестоко изискване.

Тук, ние сме в „ситуация на катастрофа на самолета”  и ние трябва да сложим кислородни маски първо на себе си, преди нашите деца да могат да поемат въздух (Светлина). Но вместо това, ние се опитваме да сложим кислородни маски първо на децата си и не мислим за нашата предстояща смърт.  Но децата ни ще останат ли живи, ако ние рухнем първи? В никакъв случай. Те могат да оцелеят само заедно с нас.

Баал Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар” п. 66-71, че разпространението на Кабала трябва да се излъчва на вълни от центъра, от тези, които се интересуват от Кабала към онези, които са напълно безразлични. Всички хора са свързани в душата на Адам. Ако тези, които имат точка в сърцето (се интересуват от разкриване на Твореца), построят духовна връзка между тях и открият Твореца в нея, тогава всички ще започнат да чувстват, че сме добили Висшата сила и мъдрост. Тогава, това ще ги привлече към нас и към Източника.

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо постоянно чувствам отчаяние от това, че съм отделена от Твореца? Защо през цялото време се намирам в състояние на потиснатост, ако в действителност усещането за изолация от Твореца е лъжливо? Много се страхувам за своята психика, тъй като чувството за безизходица ме кара да плача.

Отговор: Заради отсъствието на подкрепа от обкръжението. Възможно е да съществува обкръжение, но Вие да не сте готова да приемете от него силата на общество. Всичко зависи от Вас. Дори виртуалната връзка може да поддържа човека в правилно състояние. Отчаянието Ви отделя от Твореца, а радостта Ви приближава. Такъв е смисълът на статията от „Шамати“ „Радостта – следствие от добрите дела“. Ако човек не е радостен, с това, той сякаш укорява Твореца, че неправилно е сътворил света, не оправдава Неговите действия. По този начин човекът казва, че Творецът е лош, и така сам себе си нарича грешник. Не заради своите действия, а заради настроението си!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→