Въпрос: Със сигурност много семейни двойки си мислят, че си отстъпват един на друг, без да разбират, че го правят не заради другия, а само за да се отърват един от друг. Тогава, какво е това да отстъпиш?

Отговор: Истинска отстъпка – това е когато се въздържам, а в това време отвътре ми идва да се взривя, защото мисля, че правият съм аз. Аз реагирам на партньора така, както би му се искало на него. Тоест поставям се на неговото място.

Тази система трябва да се развие и тя обезателно изисква поддръжка от обкръжението. Семейните двойки трябва постоянно да споделят тези ситуации помежду си и да тренират, за да достигнат до такива състояния, когато навикът става втора природа.

Да допуснем, че в къщи цари безпорядък. Защо трябва да се упрекваме един друг и да си казваме неща, които са излишни? Веднага преминете към една обща, взаимна и добра платформа. Започнете да се прегръщате и да се целувате насред бъркотията.

Главното е да се чувстваш добре. Та нали когато си щастлив, ти няма да искаш да правиш каквито и да е промени в своя живот и спокойно ще живееш в този хаос.

Понякога посещаваш нечий дом, а там всичко е облизано, чисто, но липсва топлина. А у вас е топло, цари атмосфера на любов и разбирателство, има взаимен контакт.

В един японски стих е казано: ”Умряло детенцето, и каква хладнина обхванала дома, нямало вече кой да прави дупки в хартията на прозореца.” Тоест, докато детето лудувало, в дома царяла топлината, а сега него го няма и настъпила хладина.

Така и в този случай. Всичко зависи от чувствата. И това е основното, което трябва да се направи.

От беседа за семейството, 28,05.2014

[136851]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение: На всеки 100 човека, страдащи от самота, само 15 страдат от тежка загуба, а останалите – от неразбиране. Към 85% от човешката самота е тиха равносметка за множество различни неразбирания, разделени в три основни: не разбираш себе си, не разбираш другите, другите не те разбират.

Защо не ни разбират? – Защото самите ние не сме искрени, не търсим разбиране, не умеем да говорим за това, искаме да изглеждаме по-силни, отколкото сме.

Срещайки този, който е изключително важен за нас, с който няма да сме самотни, ние се срамуваме от собствената си уязвимост (слабости, незнание, неумение да танцуваме, да пеем, да варим супа, да забиваме пирони, да плуваме повече от останалите, да сме вещи в актуалната политическа ситуация). Ние се срамуваме и мълчим.

Мълчанията също могат да бъдат различни. Най-дразнещото е да мълчим с празни разговори или да демонстрираме сила там, където в действителност сме слаби. Тази измама ни струва близостта. Имайте мъжество да си признаете уязвимостта в очите на близък за вас човек. Неприятно е, но това е единственият начин да не оставаме самотни. Това, което ни прави уязвими, ни прави прекрасни, друг път към разбиране и близост няма.

Да бъдеш уязвим означава първи да кажеш „обичам те“, „слаб съм, не мога да го направя“, „ще съм самотен, ако си тръгнеш“, „сгреших, грешах, ще греша“. Да си уязвим значи да си признаеш собствената недостатъчност, слабост, същата тази, за която е нужен друг човек, за да не си толкова сам.

Реплика: Разкриването на човек пред друг човек е възможно само според степента на разкриването между него и Твореца – създателят на нашата природа, конструктора на всички връзки между нас. Когато разкриваме Неговия замисъл и Неговите действия в нашите свойства и постъпки, ние се избавяме от срама, отнасяме всичко към Него и се оказваме в прекрасния свят на съвършения Творец. А дотогава ще има много хора толкова самотни…

[114401]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Втори принцип за изграждане на семейния живот: Когато между хората възниква истинско обединение, сърцето се изпълва с усещане за най-висше щастие – дотолкова, че изглежда така сякаш не съществува нищо, освен нашето единство.

Въпрос: Защо обединението носи със себе си такова възвишено чувство?

Отговор: Трябва да се основаваме на това, което ни демонстрира самата Природа. А тя ни показва вредата от делението и разединението. Всичките ни беди са предизвикани от отсъствието на единство. И след като е така, то, разбира се, обединението – това е ключът към успеха. Как е възможно която и да е част от цялото да се преизпълни с щастие, ако не е свързана с останалите части? Ние можем да получим удоволствие само с помощта на ближните и никога – сами.

Аз получавам всичко от природата – нежива, растителна, животинска – или от човешкото общество. Винаги внасям нещо отвън вътре. Някои неща аз внасям физически – например храна, други възприемам благодарение на общуването с някого, чрез използване на ближния. А освен това, мога да се напълня чрез отдаване на ближния. По този начин, аз съм свързан с другите, за да обезпеча своя живот. Макар да не забелязвам това, аз съм не по-малко свързан с обкръжението чрез огромна система от „нерви” и „кръвоносни съдове”. Както дървото се храни от земята посредством коренова система, така и аз чрез малки „тръбички” извличам от обркръжението всичката своя храна- материална, душевна, духовна.

И съответно, ако моята свързаност с обкръжението е изградена неправилно, аз съм в беда.

Изобщо, тази взаимовръзка може да бъде естествена, както при животните, които инстинктивно знаят как да си обезпечават всичко необходимо. От друга страна, нашата взаимна свързаност със света има ярко изразен патологичен характер. Например, замърсяваме въздуха, от който зависи нашият живот. Най-малкото, признавайки, че след 20 години това ще доведе до масови заболявания със смъртен изход, ние продължаваме да увеличаваме замърсяването.

Друг пример – това е изчерпването на водните ресурси, за което, по същия начин, никой не го е грижа.

Така, прекъсването на връзката не ни позволява да осъзнаем заплахите, които сами предизвикваме. Тази разединеност помежду ни, в действителност, се явява причина за всички беди в момента, като не говоря вече за отсъствието на щастие, радост, увереност, умиротворение… Ние занемаряваме даже базовите потребности, необходими ни за оцеляване.

(още…)

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво е чувството, появяващо се в двойката, когато се намира в „общото пространство“, тоест когато партньорът ти те разбира, когато те чувства?

Отговор: „Общо пространство“ означава пълно взаимно разбиране в него. Обикновено такава обща зона се образува по отношение на децата. Съпрузите обединяват общата си грижа за тях, важността, която те двамата им придават. Това е като чуждо тяло, не нашите собствени, но те ни принадлежат. Ако няма деца, то е по-трудно да се намери началната точка на контакт.

Трябва да открием в какво има съгласие между нас, нещо общо, където сме съгласни, разбираме се помежду си и се свързваме, независимо, че отначало сме имали различно мнение. Но ние вече сме свикнали на такива отстъпки до такава степен, че не можем без тях. Дори и да можехме да поправим разликата между нас, ние не искаме. Смятаме, всички тези противоречия за възможност за специална връзка. Вече разбираме, че без тях, тя е невъзможна.

Всички тези грапавини ни помагат да се свържем един с друг. Именно благодарение на това, аз отстъпвам и жена ми отстъпва, и ние чувстваме връзката между нас. Без взаимни отстъпки няма да има комуникация. Ако от самото начало бяхме съгласни във всичко един с друг, не бихме почувствали контакта, сякаш сме едно и също. А когато отстъпваме един на друг, ние не отменяме егоизма си, а над него градим връзка, както се казва „любовта ще покрие всички престъпления“. И затова тази връзка е стабилна – между нас все още остава вътрешното противоречие, но именно над него все по-високо и по-високо расте и се развива любовта.

„Общата зона“ – това е нашият общ, удвоен егоизъм, но именно благодарение на това той твърдо ни свързва и ни позволява да изпитаме нашата връзка. Трябва постоянно да се грижим за това „общо пространство“, да го пробуждаме и да се опитваме да го разширим по отношение на всички видове взаимоотношения: от най-материалните до най-духовните.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100776]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобшение: Прогнозите за относителното развитие на икономическата криза по старому не се отличават с оптимизъм. В своето поредно изказване по телевизията, един от най-богатите хора на планетатa, Уорън Бъфет отбелязва, че сегашното развитие на събитията в САЩ е много близо до най-лошия от възможните сценарии и скорошен подем не се очаква.
Бъфет е всепризнат авторитет във финансовите кръгове, затова всички се всушват в неговите прогнози. Заявлението му, че Съединените щати все още са под угрозата на „икономически Пърл Хърбър“ се възприема достатъчно сериозно. Наистина, за да не изпаднат зрителите в депресия, финансистът обеща, че „след пет години машината отново ще заработи“.

Коментар: За съжаление, Бъфет не обяснява как ще задейства машината и признава, че всички политически сили трябва да се обединят около Обама, за да поддържат антикризисните проекти.
Трябва да се отбележи, че тези проекти, както и аналогичните мерки, приемани в другите страни, няма да дадат големи резултати, освен кратковременно психологическо успокоение. Вероятно не е необходимо да се обединяват около Обама, а по-скоро около простата идея за взиморазбирателство, без което не може да действа нито една глобална система. Ако тази „смазка“ не се прибави към механизма то за обещаните от Бъфет пет години, механизмът ще се разпадне на съставните си части.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→