Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам какво означава да отстъпя, без да отменям собственото си желание? Каква е разликата между такава отстъпка, при която отменям или не отменям себе си?

Отговор: Отстъпка, при която отменям себе си – това е когато над мен стоят с пръчка и след няколко удара не ми остава избор, освен да се откажа от желанието си и да направя това, което иска собственикът на пръчката. Но на отстъпката, за която се говори в интегралното възпитание, съм готов по собствено желание. Самият аз искам да отстъпя, осъзнавам какво печеля за сметка на такава отстъпка.

Разбирам, че няма друг начин да израсна, да разширя, да разгърна своите граници, ако не отменя себе си. Отстъпката е в това, че отменям своята граница и позволявам на чуждите свойства, желания и цели да влязат в мен! И ги приемам така, сякаш са мои собствени. В противен случай, няма да израсна и няма да бъда в състояние да се свържа с никого – завинаги ще остана вътре в своето надуто „Аз“, което по същество е кръгла нула, затворено от всички страни.

Поглъщането, усвояването, взаимното включване е необходимо условие за развитие, форма на живот. Всички са гледали филми, в които показват как се срещат две полови клетки и се сливат в една, а след това започват да се размножават и да се превръщат в ново тяло. Това е възможно само поради факта, че всеки отстъпва, открива се за другия, за да се обединят. Без това няма живот, в това е и цялата му тайна.

Необходимо е да обясняваме това, да му предаваме важност от страна на обществото. От друга страна, към това ни тласка глобалната криза, искайки от нас да започнем да постигаме взаимосвързаност между своите мъртви, изолирани клетки и да градим от тях живо тяло.

Отварям своите граници и се опитвам да използвам своето желание, навиците си, всички свои способности за напълване на желанията на друг човек. Отстъпката ми се състои в това, че пренебрегвам себе си, за да изпълня желанието на ближния си. За сметка на това придобивам неговото усещане, неговия разум и неговите мисли.

Всичко започва с разговори. Всеки трябва да си представи „вътрешната карта“ на партньора си: какво всеки от нас иска от  другия, какво очаква и би искал да види в партньора си? Започваме да се упражняваме в такива дискусии.

Но правим това не като нормално семейство, стремящо се просто да уреди отношенията си, а за да придобие, да изгради в себе си нови органи на възприятие, способни да чувстват ближния. По този начин излизам извън егоизма си и започвам да виждам какво става около мен.

Ако човек може да поправи себе си така в семейната единица, след това ще успее и в работата си, в отношенията с другите хора и като цяло – до равновесие с цялата природа. По този начин се настройваме за възприемане на външната реалност. Вече не живея само в себе си, а започвам да абсорбирам информация от обкръжаващата среда, която е извън мен. А извън мен се намират огромни сили, които засега не познавам и не чувствам.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100952]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Проучване: В мозъкa на човек има 100 милиарда неврона. Всеки от тях има до 10 000 контакта с други неврони. Броят на пермутациите и комбинациите на мозъчната активност надвишава броя на елементарните частици във Вселената.

Невроните се възбуждат в резултат на моето действие, но също така и ако гледам човек, който извършва определено действие – с това даден неврон е на друга гледна точка, симулира действието на другото лице, имитация и подражание.

В нашата еволюция се наблюдава внезапна поява и бързо разпространение на цял набор от умения, присъщи изключително на човешкия род: използване на инструменти, огън, подслон, език, способността да отгатваме мислите на друг, за да обясним поведението му. Същността на това, което се случва, е във внезапния произход на сложна система от огледални неврони, която позволява подражанието и имитирането на действията на друг човек. Следователно, когато един човек случайно е открил огъня или някакъв инструмент, това откритие бързо се е разпространило в популацията и се е предало на поколенията.

За еволюцията на козината на бялата мечка са били необходими 100 000 години, а детето на човека, виждайки как родителят му, който е убил поредната бяла мечка, свалил кожата й и си направил палто, се е научило от раз. Това, което на мечката е отнело 100 000 години, човек може да достигне за 5-10 минути. А след това, когато той научава това умение, то се разпространява експоненциално сред цялото население. Симулацията на комплексни умения е в основата на цивилизацията.

Ако някой докосне ръката ми, се възбужда неврон – същият този неврон се възбужда, когато гледам как някой се докосват до някой друг. Това всъщност е съчувствие от докосването до друг човек, макар и буквално да не чувствам докосване. Има сигнал за обратна връзка, който припокрива огледалния неврон и не допуска осъзнато чувство за докосване.

Но ако се отстрани ръката, ако я анестезират, така че ръката да престане да възприема усещанията, ако наблюдавам докосване до друг, аз буквално ще чувствам болка в собствената си ръка. С други думи, бариерата между човека и неговото обкръжение се разтваря.

Всичко, което отделя един човек от друг, е само кожата. Ако отделим кожата – човек ще усеща в съзнанието си докосванията до другия човек. Така изчезва границата между един човек и друг.

Ние буквално сме свързани чрез своите неврони. Това произлиза от основите на невробиологията.

Ако ръката е ампутирана и пациентът наблюдава докосване до друг човек, той усеща това на фантома на своята ръка. Ако пациентът усеща болка във фантома, той хваща ръката на другия и започва да я разтрива в чуждата ръка, като по такъв начин облекчава болката в собствената си фантомна ръка. Тъй като на неврона му става по-леко, когато вижда как разтърква ръката на другия човек.

Забележка: Науката ни води към осъзнаването на всеобщия интегрален свят, в който всички ние сме хоризонтално (човечеството) и вертикално (в поколенията) взаимосвързани. Природата ръководи нашето развитие към осъзнаването на тази пълна взаимна връзка и ни принуждава да осъзнаем, че трябва да се приведем в съответствие с нея.

В.С. Рамачандран: Невроните, формирали цивилизацията (клип)

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=er7XrYCe7cA

 [95041]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма особено голям смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включиш в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, интегрално образование, влияние на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77084]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Според последните проучвания проведени в САЩ, ние можем спокойно да възприемаме нашите питейни запаси и дори закупената бутилирана вода, като аптечка за всеки случай. Независимо дали става дума за анти-депресанти или антибиотици, рецепта.., или дори друг да приема лекарствата, а не вие – то и вие сте в кюпа!

Свързани чрез водата

Проведеното разследване от Асошиейтед Прес, публикувано на 10 март в статия на CNN под заглавието „Лекарства открити в питейната вода на САЩ“ недвусмислено заявява, че „широк спектър от медикаменти – включително антибиотици, анти-депресанти, стабилизатори и различни видове афродизиак – са открити в запасите на питейна вода на най-малко 41 милиона американци.“

Въпреки че проучването е проведено в САЩ, става ясно, че ситуацията е сходна в целия свят. През последните години употребата на медикаменти се е увеличила до небивали количества, съответно тонове непреработени от нечий организъм или просто неизползвани лекарства се изливат в язовира. Въпреки че водата се третира, пречиства и обработва преди да бъде продадена на потребителите – малки количества „лекарствени” вещества, все пак остават във водата. „Дори потребителите на бутилираната вода и такива с инсталирани домашни филтриращи системи са изложени на риск,“ твърди CNN. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→