Въпрос: Ако се казва, че главното – това е скоростта на придвижването и количеството изяснения, то не става ясно какво трябва да се прави: как може по-дълбоко да се изясни всяко състояние или да се стараем колкото се  може по-бързо да го сменим с ново?

Отговор: Но ти не можеш да преминеш в следващото състояние, ако не си завършил изясняването на предходното.

Трябва подробно да се изясни състоянието, в което се намираш, и в онзи миг, когато завършваш този анализ – състоянието се сменя.

Ние не можем принудително да променяме своите състояния. Всяко едно съществува до онзи момент, докато не почувстваш, че не си способен повече да оставаш в него и трябва да се придвижиш. Така върви материалното, еволюционно развитие, и точно така и духовното.

Когато ние започнем да ненавиждаме своето състояние и нямаме сили повече да го търпим, тогава това отношение ни кара да излезем от него. Та нали ненавист означава отделяне в духовното, и затова ние попадаме в ново състояние.

Но тук е важно правилното изясняване, за да не се получи, че „глупавия седи скръстил ръце и гризе сам себе си”.

Трябва да се използват  всички дадени ни средства: учение, група, разпространение – а не някакви си други ефимерни възможности, които също ни се струват реални.

Ако ти работиш, за да се обединиш с другарите и да разкриеш между вас отдаването, взаимното поръчителство, и в него да разкриеш общата сила за отдаване, Твореца – то това е правилната посока за работа.

А ако се разхвърляш в още хиляда различни направления и действия – ти само хабиш сили и в случая слизаш от онези релси, по които върви твоето развитие.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Редовият човек не вижда, че кризата разкрива връзката и взаимното поръчителство между хората като закон на природата. Той вижда, че в резултат на нечестната борсова игра акциите са паднали, предприятието, в което работи е претърпяло загуби и него са го уволнили. Какво отношение има към това природата?

Отговор: Днешната криза е глобална и затова не е възможно тя да се поправи на части, та нали се разкрива свързаността на цялото човечество. Кризата не е само в икономиката, но и в промишлеността, търговията, културата, възпитанието – и въобще в нашето отношение към всичко!
Но главното откритие се състои в това, че във всички тези явления се проявява още един вътрешен пласт: ние не можем да ликвидираме тази криза с помощта на допълнителни закони, споразумения или различни регулатори. Правилното функциониране е възможно само при промяна на отношенията между нас.
Ние сме длъжни да разберем взаимнaтa отговорност както един пред друг, така и на цялото човечество пред Земното кълбо и глобалната природа. От всички страни Природата ни притиска като в менгеме, задължавайки ни да достигнем до разбиране и до такива споразумения, в които освен записаното на хартия, подписите на адвокатите, глобите и другите регулатори да включим също и своята вътрешна готовност да бъдем честни един с друг, взаимната връзка и поръчителството, които е невъзможно формално да бъдат записани и сухо изпълнени. Така че за да бъде изпълнен който и да е договор, от каквито и да е лица, за това да бъде необходимо спазване на определено поправяне на техния егоизъм.
Днес всеки печели за сметка на другия. А ние сме длъжни да създадем нещо съвършено ново. Тоест решението на съвременната криза изглежда като че ли нереално: длъжни сме да изобретим начин да получаваме доход, който не е за сметка на ближния. Как е възможно това? Днес ти губиш – аз печеля, утре аз ще загубя – ти ще спечелиш. И така е с всеки. Нима може да бъде иначе?
Това е възможно, при условие че всеки получава материална придобивка съгласно насъщната си необходимост, а всичко останало постъпва под разпореждане на цялото общество, докато не остане нито един нуждаещ се. Освен това, всеки получава вътрешна, душевна компенсация под формата на уважение и признание от обществото взависимост от своя принос, и за него става изгодно да работи за благото на всички. Докато в егоистичното общество пренебрегват това, презират знаците на уважение, считайки за най-главен и мощен стимул парите.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→