Реплика: Най – богатите хора в света, които  са около петстотин, обедняват. През 2018 година те са изгубили 511 милиарда долара.

Отговор: Работата е в това, че те трябва да разберат, дали имат възможност да възпрепятстват прогреса на хората. Колкото повече предоставяш на хората нови играчки за взаимна връзка, за тяхното напълване, всякаква информация и всичко останало, толкова повече те стават придирчиви, взискателни.

Те вече не се интересуват от Фейсбук в този вид,  в който е. Те вече просто не могат да гледат реклами. Хората толкова са се наситили, че  това дори децата не може  ”да се напъха”.

Тоест, всичко, на което богатите са се надявали през последните 2 години, сега започва да работи все по-малко и по-малко. Въпреки всички усъвършенствания, то отминава. Мобилните телефони и всичко останало – всичко отмира. Периодът на егоистично натрупване сам ще се разруши.

Човекът все още се развива. Затова виждам, че ще дойде време, при това много  бързо, когато доларите, които те са натрупали, няма да имат никаква стойност и няма да имат възможност да печелят пари от това.

Мисля, че хората като цяло ще се стремят към  голяма лекота. Ще им се прииска да поседят на тревичката, малко да пийнат, да похапнат, да слушат нормална музика и чуруликането на птиците, смеха на децата, тичащи наоколо. Ще поискат нещо много близко, приятно на сърцето, а не да задръстват главата, мозъка, душата, чувствата си с нещо много изкуствено.

Надявам се, че ще бъде така.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018

[240175]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: В Британия пускат ново приложение, което възнаграждава студентите за времето, прекарано без смартфони. То вече е популярно в Норвегия, Дания, Швеция.

Студентите ще получават по 10 точки за всеки 20 минути, през които не използват своя смартфон, от седем сутринта до единадесет вечерта. Точките могат да се разменят за стоки и услуги: кафе, билети за кино, дрехи и т.н.

Отговор: Не съм сигурен, че смартфоните ще се задържат дълго време.

За какво са нужни безполезни разговори, които идват от вътрешното ни безпокойство, от неразбирането на това, което се случва около нас и в света? А когато човек намери отговор на това и се хване за същността на случващото се, повече няма да са му нужни дребните събеседници, безполезно запълващи ефира.

По интензивността, с която днес се използват смартфоните, съдя, че скоро ще отминат. Ще изчезне желанието.

Въпрос: Тоест, ще се върне желанието за непосредствено физическо общуване?

Отговор: Не, ще бъде на друго ниво – вътрешно. Ще възникнат други желания, друга цел. Хората ще се опитат да намерят по-вътрешен слой от природата на отношенията помежду си. Това ще ги притегля, увлича, ще ги напълва. Те ще започнат да се стремят към това.

Въпрос:  Какъв е този слой?

Отговор: Информация за нашия свят, но по-дълбока, скрита вътре в природата. Това е информация за случващото се в самата природа и проявяващо се във всеки от нас и във връзките между нас. Този източник ще ни бъде много, много интересен.

Всичко останало, което сега търсим, е само неосъзнатата връзка с този източник. Друго не трябва на човек. Именно това той търси през цялото време.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 13.03.2018

[226387]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Когато провеждаме интегрални лекции-семинари, хората чувстват, че не доизказваме нещо, докато не започнем по-подробно да разбираме понятието „природа“.

В кой момент можем да дадем и да разкрием понятието „природа“ и въобще трябва ли да го правим?

Отговор: Разбира се!

Понятието „природа“ може да бъде обяснено по следния начин: „Ние сме свързани помежду си. Разумът ни е свързан в една единна система, затова мислите и желанията ни се предават един на друг. Не напразно хората казват „лоши очи“ или „добри очи“, „уроки“. Можем да предаваме мисли. Някои хора са по-чувствителни към това да предусещат мислите на другите, има и по-малко чувствителни. Човек чувства, когато някой го гледа в гръб и т.н.

Тоест съществуват огромни тънки слоеве в природата, за които говорим ние. Ние не можем да ги измерим достатъчно. С тях се занимават специалните служби, които не ни разкриват всички тайни, но по принцип това не е и важно. Важно е, че днес на човечеството постепенно се разкрива тази взаимна връзка.

Тази пълна интегрална взаимовръзка между индивидуалните ни мозъци образува една единна мрежа, която е свързана също и с неживата, растителната и животинската природа, и всичко това заедно образува природата.

И когато се стремим към интегралност, към взаимна връзка, по принцип, с това разкриваме единната система на природата. Това е като единен компютър. Всеки от нас е като компютър, включен към всички останали компютри. И когато всички седем милиарда компютри се съединят заедно, тогава това означава единна природа.

Работата е в това, че общият разум съществува не във всеки от нас, а между нас, в свързващата ни мрежа. И затова, когато се фиксираме помежду си, когато личните ни модеми се свържат един с друг – това образува огромната, широка, разумна мрежа на света.

Ето тогава започваме да усещаме единното движение на природата в нея и най-важното, нашата собствена еволюция: накъде вървим и по какъв начин се развиваме.

Тогава можем отрано да предусещаме следващите си състояния, защото се включваме на такова ниво на природата, където е нейният план. Този план развива всеки от нас, черпи от личния ни арсенал, от личната памет на всеки, индивидуални записи, данни (решимот). И тогава човек ще види своите бъдещи състояния, защото ще се чувства включен в тази мрежа.

Тоест, когато нашият разум става интегрален, достигаме нивото на природата, отиваме отвъд всякакви ограничения: време, пространство – всичко това, за което говорят днес квантовите физици, психолози и други учени. Укрепвайте тази наука – ще ви разберат.

От виртуалния урок, 28.10.2012

[92221]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се устремим към единната Сила, към единния Творец, единната светлина и да не се отклоняваме от този път?

Отговор: Посредством взаимното сливане между другарите, които искат да изяснят и да разкроят всичко само в контекста на връзката между тях. Цялата Тора  е история на нашата взаимна връзка и нищо повече от това.

Постепенно се запознаваме с егоистичното желание и отначало то ни се вижда добро – такива са „седемте сити години” в Египет. След това откриваме, че нашето желание е друго. За това свидетелстват градовете Питом и Раамзес. Позицията на егоизма не се променя и ако се асоциираш с него, то живееш и си подсвиркваш. Но ако се отъждествяваш с Исраел, ситуацията става лоша. И накрая в теб се разкрива точката, която не ти дава мира и те кара да се изключиш от предходните отношения.

По такъв начин не променяш самата реалност, а само я подразделяш, оценяваш – или според своя егоизъм, или съгласно светлината.

Първо, определяш колко са глупави онези желания и мисли, които те откъсват от собственото ти достижение. Това е ”еснафският” подход. А след това злото е това, което те отделя от Твореца – това вече е ”мнението на Тора”. Тези две мнения са противоположни едно на друго и Тора ни разказва как човек преминава от единия свят в другия. Ако той потвърждава всичко с егоистичното желание, такова състояние се нарича ”този свят” – казано иначе, сегашното стъпало. И от тук човек преминава в ”бъдещия свят”, в бъдещото състояние, където всичко трябва да се утвърждава в Твореца.

И така, разказа за Египетското изгнание е универсална история, повтаряща се отново и отново, всеки път в ново качество, на ново ниво на възприемане, изявяваща много дълбоки пластове, много по-тънки детайли, много по-точни оценки.

С тази история излизаме от Египет, но финалната точка все още е далеко. Египет се завръща при нас по време на скитанията из пустинята. Казано с други думи, гледаш и преживяваш ”филма” отново на много по-високо стъпало, само че с много по-висока ”разрешителна способност”. И това е като добавка към войните и другите проблеми. Всичко се повтаря, разкривайки много по-тънки детайли в анализа.

И винаги всичко се завръща в триъгълника ”Аз – групата – Твореца”. Разкриваме точката на единството, на сливането, където аз и групата е съсъд, а Творецът – напълването. А след това проверяваме какво ни пречи и какво работи за нас. Всяка секунда разкриваме потенциално годни свойства, за да ги поправяме и присъединяваме, изкачвайки се с това по стъпалата на духовната стълба.

Така че, ако търсиш оптималния път, има само едно място, на което трябва да се фокусираш.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2012

[92232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как с помощта на групата да придобием трепет пред Твореца?

Отговор: Първо, в групата трябва да отработя всичките си изходни свойства: ненавист към другарите, изолираност, грижа за себе си,  завист, честолюбие и всички останали проблеми. Всички тези качества трябва да станат доста по-изпъкнали, по-явни, за да ми стане ясно в какъв егоизъм се намирам. Длъжен съм да осъзная своето зло. Но всички тези изяснявания се случват тъкмо тогава, когато се стремя към доброто.

Трябва да се стремя да разкрия любовта на другарите към мен, за да ми се размекне сърцето и да ми даде желание да търся връзка в материалната форма. Тогава ще започна да чувствам, че вътре в много по-вътрешната връзка с другарите се разкрива някаква гореща и мощна енергия не от този свят, необикновена сила и топлина, особена връзка.

И тази връзка не зависи от нас, от това, какво извършваме сега и къде се намираме в дадения момент със своите чувства и разум. Това е нещо постоянно присъстващо и свързващо, съвсем независещо от нас. Съществуват невидими железни вериги, с които сме свързани помежду си.

Благодарение на това, че усещам такава връзка между всичките сърца, разкривам принадлежността ни един към друг. Това необходимо усещане е, за да развием някакво съпротивление срещу своя егоизъм.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2012

[87734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар ни разкрива Шхина, връзката между нас, във всевъзможни форми и образи, на различни езици, описвайки различни ситуации.

Ако искаме да се отъждествим с това, което четем, даже не разбирайки за какво става въпрос, това означава, че желаем да опознаем изучаваното, че се стремим да бъдем в тази мрежа, свързваща душите, която Зоар ни разкрива – в събирането на душите, стремящи се към Твореца, в светата Шхина. Под ”свята” се подразбира, че тази мрежа действа във взаимно отдаване, във взаимно поръчителство.

Тогава, четейки Зоар и желаейки да разкрием тези явления на Шхина между нас, привличаме към себе си светлината, възвръщаща към източника, към Твореца, от тези същите състояния, скрити от нас зад думите в Зоар, защото искаме да се приближим към същата тази мрежа от правилни връзки между всички.

От урок по книгата Зоар, 30. 08. 2011

[53062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята”: „Обществото е длъжно да пази като зеницата на окото си идеите на личностите, за да не изчезнат от този свят.

То трябва да знае с пълна увереност и несъмнена очевидност, че прогресивните и истински идеи се намират в този свят не в ръцете на властващото мнозинство, а именно в най-слабите, тоест в незабележимото малцинство.

Защото цялата мъдрост и истина идват в този свят в незначително количество. Затова ние сме призвани да пазим идеите на всяка личност, тъй като способността на потискащото мнозинство на обществото да се ориентира в тях е слаба.”

Това се проявява във връзките между нас, в науката, във възгледите. Колкото по-любознателен трябва да бъде анализът на мненията, толкова по-малко са хората, способни да разберат, да се ориентират и да ги проявят за света. Това е проста йерархия, действаща във всичко, включително в науката кабала. Защото всичко идва от Твореца и се разпространява от Него, от общата душа, през цялата пирамида на душите, докато не стигне до масите.

Проблемът на масите е да изберат за себе си лидер, тъй като при това те се ръководят от своята цел в живота. Съвременните лидери са майстори на обещанията:

– Какво искате? Пари? Ще ви дам пари! Здраве? Ще ви дам здраве! Безопасност? Ще ви дам безопасност!

Казано по друг начин, лидерът върви след народа. Той чувства очакванията на народа и по съответстващ начин се изказва пред публиката.

По аналогичен начин провеждам лекциите си. Ако публиката, която се е събрала е напреднала – също като нашата аудитория на уроците, тогава чувствам, че трябва да покажа на хората истинската цел – не желанието на „утробата”, а истинското желание, целта, която е противоположна на егоизма на всеки. Така влизам в ролята на лидер, който води след себе си своите ученици.

Но ако отида на лекция, а пред мен седят „котки” и ме гледат по котешки? Тогава трябва да им разкажа, че в духовния свят всеки има много мишки, мляко и сметана.

Именно в това се състои разликата: дали да следвам личността или мнозинството. Отнасям се по различен начин към различните аудитории: пред учениците поставям истинската цел и ги тегля напред, а на масите давам „бонбони”, разказвайки им за материалните ползи – за здравето и обезпечаването на живота, за увереността в утрешния ден, за възпитанието на децата и т.н.

Затова, ако искаме да постигнем духовния живот, нямаме друг изход – длъжни сме да сведем глава пред мнението на личността. За нас, това са Баал а-Сулам и Рабаш, които със своите книги ни насочват към Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40111]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Вие често употребявате думата „Хармония“. Какво подразбирате от нея?

Отговор: Хармония на човечеството означава правилна взаимна връзка между хората, държавите, вътре в обществото, която да създаде нормално функциониране на всички системи – икономическа, политическа, военна, образователна и вътрешносемейна, които сега се намират в криза.
Необходимо е да се доведе човечеството до неговата вътрешна хармония, без която понастоящем оцеляването е невъзможно, защото се получава разрушаване на минали взаимни връзки, което води до многостранна криза.
Икономиката, политиката, образованието, семейството, обществото, промишлеността, търговията – всички те са построени от хората и на човешките отношения. И неочаквано се разбира, че ние сме ги построили на егоистична основа, а едновременно в обществото се проявява алтруистична основа, за която ние не сме подготвени. Нищо създадено по-рано не работи.
Ние считаме това за криза на институциите. А на практика това е криза на нашите взаимоотношения. Сега ни се налага да извършваме корекции в създадените от нас институти. Природата ни е поставила в такава зависимост един от друг, че сме задължени да промениме себе си в съответствие с новите изисквания на природата: да създадем помежду си напълно хармонична взаимна връзка. На това нас ни учи науката Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→