Изследване: Когато една вещ стане наша, тя се преобразява. А ако някой поиска да я купи, я оценяваме по-високо от това, което човекът е готов да предложи. Веднага след като нещо стане наше, започваме да го оценяваме по-високо, отколкото другите хора. Затова ни е трудно да се разделим със старите вещи.

Затова някои магазини позволяват да се вземе някоя вещ „за малко” – те знаят, че в момента, в който почувствате една вещ своя, нейната цена ще ви се стори не толкова висока.

В обикновения живот търговията протича под натиск, защото продавачите са принудени да продават на, както им се струва, занижена цена – иначе продуктът ще се развали и няма с какво да заплатят наема. Но ако върху тях нямаше такъв натиск, щеше да им е трудно да отстъпят в цената, да се разделят със своята „вещ”.

Реплика: Така действа нашият егоизъм. Много по-болезнено се усеща загубата, отколкото пропускането на възможността за получаване на нещо равностойно. Това е така, защото егоизмът включва вещта в „своите” владения, а „своето” има по-голяма стойност от тази, която има „извън себе си”.

[103186]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

НЕРАЗКАЗАНАТА  ПРИКАЗКА  ЗА:  ЕДНА  КОНСУМАТОРСКА  НАЦИЯ

Вещи. Те пълнят нашите килери, гаражите ни и дори живота ни. Ние оценяваме житейския си успех според вещите, които притежаваме и изразходваме невероятно много време, за да ги купуваме. Един нов документален филм, „История на вещите“, показва как целия ни живот е обсебен от вещите. Мъдростта на Кабала ни казва какво бихме могли  да направим в това отношение.

Ани Ленард, експерт по въпросите на международната поддръжка и опазване на околната среда, е прекарала 10 години в изследване на пътя на вещите, от самото им начало като суровини, до края им – в контейнерите за отпадъци. Нейният документален филм „История на вещите“ (www.storyofstuff.com ), е колкото развлекателен, толкова и образователен, и вече е бил гледан от над два милиона човека. (още…)

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация - Няма коментари→