Въпрос: През последните години около мене се случват странни неща. Хората, които аз много ценя се оказват на самото дъно на този живот, или извършват постъпки, излизащи извън приетите рамки на нашето общество. Аз самата, когато съм много целеустремена, напълно изгубвам желание да доказвам каквото и да е на околните.
Изпитвам чувството, че всички, които така добре познавам и им се възхищавам – не са те. С близките ми съм груба. Постоянно ми е обидно за това. Ами че аз много ги обичам. Дразни ме старостта на хората. Ненавиждам противни хорски лица и своето тяло. С Кабала се занимавам от 6-7 години. Ежедневните уроци са ми норма в живота. На Конгресите, трапезата за мене е мъка. По Интернет гледам да не се откъсвам, но наживо не общувам.

Отговор: Всеки има своите темпове и своите етапи на развитие. Ако вие систематично се занимавате и работите (във вашето свободно време) по разпространение на Кабала, можете да бъдете уверени, че всеки етап ще мине, отработвайки своето и ще настъпи следващия – и така те ще се редуват, до пълното ви изправяне. Но честотата им на промяна зависи от вашите усилия – в това е вашето единствено влияние по целия път към Твореца. Ако темпа на вашето развитие върви съгласно изискванията на природата – вие ще усетите натиск (страдания), който ще ви принуди да се промените, а ако вие изпреварвате натиска на природата (Твореца), устремявайки се сами, то няма да усетите страдания, а напротив, вдъхновение и радост. Избора е ваш!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→