Въпрос: Може ли да се каже, че кабалистите не делят хората по националности?

Отговор: По времето на Вавилон, както и по времето на Адам не е имало никакви националности. Те са се появили много по-късно. Доколкото кабала се е превърнала в очите на хората във всевъзможни физически действия в нашия свят, то и от това са възникнали религиите и всичко останало. Но сама по себе си тя няма никакво отношение нито към религиите нито към националностите.

Въпрос: В природата има две сили, получаване и отдаване. Така е и в човека. Но при някои те са уравновесени, а при други не. Затова ли има егоисти и алтруисти?

Отговор: Може да се каже така с малки корекции, силата на получаване в човека е огромна, а от силата на отдаване има малък зачатък, наричащ се „точка в сърцето”.

Хората с точка в сърцето се наричат „Израел”, т.е. „насочващи се към Твореца”. А останалите са „народите на света”. Това няма никакво отношение към националностите. И сред евреите почти всичките днес са „народи на света”.

От урока на руски език, 10.09.2017

 [217447]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Изследване: Антрополог предложил на деца от едно африканско племе да играят игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и обявил: „Който първи дотича до дървото, ще получи всичко“. Когато им дал знак, децата се хванали заедно за ръце и… започнали да тичат всички заедно, а след това всички заедно седнали и започнали да се наслаждават от вкуса на сладките плодове.
Удивеният учен ги попитал защо са постъпили така, та нали всеки един от тях би могъл да получи наградата еднолично. Децата му отговорили: „Обонато! Нима е възможно един от нас да бъде щастлив, ако всички останали са тъжни?“ „Обонато“ (или убунту) на техния език означава „Аз съществувам, защото ние съществуваме“.

Убунту е африканско етично учение, хуманистична философия, мироглед, основано на доверието между хората и тяхната взаимна връзка. Това учение е устно, него го живеят и не го дискутират в пресата. Думата „убунту“ може да бъде преведена като „човечност по отношение на другите“, „вяра във вселенската сила на участието, обединяваща цялото човечество. Трудно е да се намери еквивалент на понятието „убунту“ в западните езици. Когато в Африка казват, че „този човек притежава убунту“, това означава, че той е щедър, гостоприемен, дружелюбен, пълен с грижа и състрадание, дава всичко, което има.

Реплика: Това естествено (природно) отношение към себе си, обкръжаващите и света произтича от усещането на пълната взаимна връзка между всичко в света. Такова усещане са имали хората в света до проявата на егоизма в него, както е описано в Библията, до построяването на Вавилонската кула.

А след това хората са престанали да се разбират един друг, появили се различните езици. Егоизмът, който нараснал до небесата като кула, отдалечил хората един от друг и те се разпръснали и заселили по цялата земя.
Днес се случва обратният процес : същият този егоизъм ни е съединил толкова силно в течение на хилядолетията и ние сме принудени да го поправим, ако желаем да се развиваме по-нататък, иначе той ще ни погуби.

[97004]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ако днес светът се погрижи за възпитанието на подрастващото поколение, то след 15 – 20 години бихме живели сред други хора, в друго човечество.

Тогава нямаше да ни се налага да мислим какво ще правим с порасналите. От 3 – 4 годишна възраст щяхме да обучаваме детето на напълно ново възприятие, насочено към отдаването

До разрушаването на Храма, целият народ на Исраел е бил възпитаван по този начин, живял е с това. Казано е, че от Дан на север до Беер – Шева на юг, тоест в цялата страна, не е имало малко дете, което да не знае какво е „заради получаване” и какво „заради отдаване”. Тогава е действала методиката, получена още от Авраам при излизането от Вавилон.

С времето, на нас също ще ни се наложи да направим това, но и днес, вече има такава възможност. В крайна сметка, ние ще научим децата как да живеят едно с друго, как да формират  връзката помежду си, как да дружат, да си взаимодействат и обичат.

При сегашните условия, това е много трудно, защото децата се намират в съвременната система на обучение с всички нейни проблеми. И все пак, ние се стараем да им обясним, че любовта към ближния, като към себе си, се явява универсален закон на природата.

От него не можеш да избягаш. Колкото и да се съпротивляваш, колкото и да противодействаш, като резултат само ще си навредиш. Историята ни дава примери с паднали империи и народи победители, оказали се в беда след своите победи.

На заблудения егоизъм му се струва, че успешното съперничество ще му донесе изгода, плячка, власт: „Вижте какъв съм герой!” Но ако погледне дори в близка в перспектива, ще разбере, че това не работи. Ние сме взаимно свързани по природа и взаимността ни е необходима.

И затова добавяме към съвременното профилирано обучение принципа за любовта към ближния, като към себе си. Затова използваме различни форми на преподаване: игри, песни, беседи, обсъждания, дискусии – всичко, което ще отведе детето до новото възприемане на реалността.

Намираме се в самото начало на пътя. Надяваме се, че тази година ще ни се отдаде възможност да организираме международна просветителска мрежа, която да обхване всички наши групи по света.

Ще пускаме филми, книги, разяснителни брошури. Ще работим с психолози и други специалисти и за няколко години ще видим каква полза ще донесе това на нашите деца.

Днес е просто необходимо да се разработи и разшири здравото възпитание, за да не растат децата според вълчите закони и да не станат човеконенавистници, както е сега.

Израствайки, нашите деца ще успяват на всички поприща – и в естествознанието, и в професионалната подготовка, и в поведението, и в отношението към обществото и света. Защото вътрешно ще съответстват на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да пренесем въодушевлението от Конгреса през последващия период на падение?

Отговор: Ако ние добре се подготвим по време на Конгреса, ако укрепим връзката помежду си, то тази връзка ще ни помогне незабавно да прибавяме към паденията подеми.

Наистина, има такава възможност – да не падаме. Затова ние трябва така да се подготвим за Конгреса, че след това да възприемаме тежестта в сърцето и желанията не като зло, а като средство, възможност за подем.

Ние достигнахме до особено състояние – голямото обединение на различни, чужди, далечни един на друг хора.

Всъщност, ние представляваме целия Вавилон. И в същото време ние можем да създадем такава връзка, че да се възползваме от примера на единство, който ще ни дадат на Конгреса, и да останем в него постоянно.

Трябва само да поддържаме същото въодушевление, същата връзка, същата важност на целта, държейки се за получения пример, държейки се за тази сила, която сме привлекли по време на обединението. Тогава, без всякакви проблеми, ще тръгнем нагоре по духовните степени.

Единството ни напълва с енергия, осъзнаване на важността и величието на целта, и трябва да направим така, че в последващите състояния изобщо да няма падения в тъмнината. Затова е нужно по-рано да сме ги видели като желателни и необходими, на принципа: „аз пробуждам зората, а не зората – мен”.

Ние чакаме тъмнината като светлина – защото тя ни предоставя шанс за подем.

От урока по статията Рабаш, 26.10.2010

[24916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо, все пак – чак до наши дни, кабалистите са забранявали изучаването на Кабала?

Отговор: Кабала е била забранена за широко изучаване по няколко причини:

1. Душите на Израел, които са били в духовно постижение, а след това са паднали до нивото на този свят, се изравнили с останалите души, които не са се изменяли от времето на Вавилон, когато са се разделили, за да се смесят. Това е причината за падението на душите на Израел, защото чрез смесването, се открива възможност на всички души да се поправят.

2. Човечеството е трябвало да премине през всички етапи, докато не стигне до пълното разочарование от егоистичното си развитие, виждайки себе си празно, нищожно и намиращо се на прага на разрушение на всички свои системи, посредством които се е надявало да постигне щастие.

3. За това време, човекът се е развил вътрешно, интелектуално в своя егоизъм и това му е дало възможност да вниква в абстрактните форми, намиращи се извън времето, движението и пространството.

Едва в 20-ти век започнаха да говорят за подобни неща. Макар, че в книгата Зоар, отпреди почти две хиляди години, е писано за това, че земята е кръгла топка (Зоар, Ваикра, 142), за такива думи, преди още петстотин години, хора са били горени на клада.

Трябвало е време, докато човечеството се развие в разума и чувствата, за да се приближи към разбирането на това, за което говори науката Кабала – за висшето измерение.

Това и сега не е просто за възприемане, но следващото поколение ще влезе в ново виждане за света, ако му подготвим основата.

А нали следващото поколение сме ние самите, в своето ново превъплъщение. В нас вече се появяват способностите за такова възприятие.

Днешното развитие е извело всички на едно ниво и може да се разкрие науката Кабала на всички едновременно. Изучаването ѝ привлича хора от всички народи.

Но за да можем действително да я разберем, ни е необходимо да се съединим. Отначало можем да разберем и да почувстваме за какво говори Кабала със своите егоистични разум и чувства.

Но по-нататък, се започва постижение, което се възприема само в обединението на душите. Обединението ражда нов орган на новото усещане – душата.

Ако се съединим, взаимното включване дава на всеки неговата душа за усещане на висшия свят.

Ако Баал Сулам не бе получил указание свише, той не би разкрил науката Кабала. Кабалистът се намира в контакт с Твореца и изпълнява Неговите заповеди, служейки като свързващо звено между Твореца и човечеството.

Затова решението на кабалистите да скриват или да разкриват науката Кабала следва от необходимостта, от очевидната за тях връзка между Висшия свят и готовността в желанието на хората за поправяне и възприемане.

И днес има ограничения. Отгоре има възможност да се разкрие по-широк поток от висша мъдрост.

Но хората все още не са готови за това. Аз чувствам, че някакво съпротивление възниква от новата информация, защото тя е противоположна на егоизма и ние не я желаем.

Затова в Кабала има закон: “желанието трябва да предшества напълването“. Главното е да се създаде духовен съсъд, а Висшата светлина вече е готова да се разкрие в него.

От урок по статията “Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че всички хора са излезли от Вавилон, като преди Вавилон хората са живеели в Африка, Китай, Индия, индианци в Америка?

Отговор: Затворена цивилизация се е организирала за първи път в Древен Вавилон. Затова и точно те са разкрили Кабала, защото са открили „малкото селище“ (общата връзка) и „ефекта на пеперудата“ (взаимното влияние на всеки върху всеки).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Кабала разглежда ли Еврейската нация като богоизбран народ?

Отговор: Богоизбраният народ е група от хора, която притежава характерни земни черти и качества. Важното е, да притежават „точка в сърцето“, която е стремежът за постигане целта на творението – сливане с Твореца чрез уподобяване на свойствата. Тази група от хора, трябва да разбере своята мисия: да овладее методиката на поправянето и да обучи целия свят на нея.

Групата е наречена Израел (от думите „Яшар“ – направо и „Ел“ – Творец, Създател), тъй като дейността й е насочена „направо към Създателя“ – свързана с отдаване и любов към ближния. Всеки един с подобен стремеж е назован Израел и е „избран“.

Всички ние сме една нация и произлизаме от древния Вавилон. Частта от народа на древният Вавилон, които приели методиката на поправяне на егоизма, предложена на всички от Авраам, заради тяхната обща цел – тази група била наречена „Израел“.

Днес ние – цялото човечество, виждаме задънената улица, до която сме достигнали в резултат на егоистичното развитие, което продължава вече 4500 години, от времената на древен Вавилон. Това ще ни задължи да се издигнем над нашия егоизъм и по този начин да постигнем заедно нивото на Твореца. Такъв е планът на Природата.

Тези, които чувстват и разпознават този зов имат за задача да поведат цялото човечество, целия Вавилон. Това ги прави „избрани“. Така пише Баал а-Сулам в параграф 19 на статията „Арвут (Взаимната подкрепа)“:

Рав Елазар, синът на Рав Шимон бар Йохай, авторът на книгата Зоар, изяснява това понятие, заявявайки, че не е достатъчно само тези, които са част от Израел да бъдат отговорни един към друг. Необходимо е целият свят да бъде включен в тази кауза. Краят на поправянето на световете ще дойде тогава, когато всички нации по света се присъединят заедно към стремежа за уподобяване на Твореца. Тогава Той ще разкрие Себе си на всички, както са казали мъдреците: „И Бог ще царува над всички земи. В този ден Бог ще бъде един и Неговото име ще бъде едно. И земята ще се изпълни със знание за Бога и всички нации ще се влеят в Него“.

Ролята на Израел по отношение на света е в това, че той е задължен да се издигне духовно и да подготви човечеството за приемане на възвишената работа, наречена „любов към ближния“, като средство, стълба, водеща към целта на творението – сливане с Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Гледа ли Кабала на евреите като на народ, избран от Бога?

Отговор: Избраният народ – това са група хора, различни по своите земни признаци, която притежава „точки в сърцето” – стремеж към целта на творението – сливане с Твореца по подобие на свойствата. Такава група усеща своето предназначение – да овладее методиката на поправяне и да обучи целия свят. Групата се нарича Израел – от думите Изра – направо и Ел – Творец, и идва от нейния стремеж „направо към Твореца” (отдаване и любов към ближния). Този, който се намира в това състояние, се нарича Израел – той е избраният. Всички ние сме от една древна вавилонска цивилизация, от един народ. Част от вавилоняните, приела методиката на поправяне предложена от Авраам, получила заради своето намерение името Израел. Днес ние, цялото човечество осъзнаваме безизходното положение, до което ни е довело 4500–годишното егоистично развитие, отново, както е било по времето на Древен Вавилон. Това ще ни принуди да се издигнем над своя егоизъм и всички да достигнем нивото на Твореца. Такъв е планът на Природата. Да увлекат днес след себе си цялото човечество, целия този Вавилон – това е задачата на онези хора, които усещат и осъзнават този призив. Затова са и „избраните” – тези, които се занимават с това. В статията си „Поръчителство” п. 15, Баал Сулам пише:

„Раби Елазар, синът на Рашби, автор на книгата „Зоар”, твърди, че не само народът на Израел, но и всички народи в света са отговорни един за друг… и окончателното поправяне на света ще настъпи, когато всички те се обединят в своя стремеж към Твореца и Той ще се разкрие на всички народи по света. Както е казано: „И ще се напълни земята със знанието за Твореца, и ще се устремят към Него всички народи по света”…, а ролята на народа на Израел спрямо целия свят се състои в това, че той е длъжен да се усъвършенства и да подготви цялото човечество за поемане върху себе си на важната работа върху любов към ближния, което се явява средство, стълба, водеща към постигане на целта на творението – сливане с Твореца.<–>

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Кратка история на божествената идея

Всички ние знаем за Него. Няма в света човек, не споменаващ Неговото име в молитва, в яда си или просто в разговор. Около Него се тълпят противници и поддръжници, ненавиждащи и поклонници. Той е завоювал огромна популярност, но и Го презират безжалостно. Освен това, мнозина заявяват, че са се срещали с Него лично и даже са водели беседи с необикновено съдържание.

Хиляди години хората съставят Неговия портрет, анализират и тълкуват Неговите действия, одобряват го, осъждат го, възхваляват го, проклинат го, но главното е, че непрекъснато  се молят, уверени в това, че Той може и иска да отговори на тези молитви. И въпреки всичко, Той както  и преди остава в сянка – най-голямата загадка на историята. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука, Природа - Няма коментари→

Думата „философия“ в превод от древногръцки означава „любов към мъдростта“. Известният германски хуманист Йохан Райхлин (1455 – 1522) в книгата си „Изкуството кабала“ пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист… И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия»

Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica») (още…)

Filed under: Егоизъм - Няма коментари→