Мнение: Два важни фактора влияят върху икономическото развитие: войните и политическото устройство на страните. Но да се оцени реалният икономически ефект от военните разходи е невъзможно, докато не е започнала войната. Това означава, че не е необходимо да се взимат в разчет.

Икономистите са освободили бюджетите на 11 развити страни (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Италия, Испания, Канада, Австралия, Япония и Южна Корея) от военните разходи.

Оказва се, че дефицитите на техните бюджети са достигнали най-високата си стойност в съвременната история. Бюджетите бавно се плъзгат в пропастта от 50-те години на 20-ти век. Ако насоката на движението не се измени, светът го чака бюджетна катастрофа от невиждани мащаби.

В болшинство развити страни, Великата депресия е предизвикала постепенно разширяване на ролята на държавите в икономиката. Но политиците от развитите страни, без да се съобразяват с взривния ръст на бюджетните разходи, не са могли да създадат ефективни и устойчиви системи на социална защита.

Дълго време тази поразителна неефективност е “връзвала ръцете им”, понеже реалната стойност на социалните програми се е държала в тайна. Разточителните политици са поощрявали многобройните икономисти, отричащи дългосрочните негативни последствия от дефицитното финансиране. Когата икономистите и политиците разбрали, как на практика стои ситуацията, било късно: снижаването на социалните разходи означавало отлъчване от властта и следователно, станало неприемливо.

Тогава в работа пристъпили Централните банки. Вместо да действат в съответствие с пазарните механизми, те приели да съкращават процентните ставки и да изкупуват държавните дългове. Обикновените граждани се увлекли от живота в дълг. Частното кредетиране пораснало до опасно ниво. Сега държавите продължават да живеят в условията на огромни дефицити и не предприемат практически никакви усилия, за да решат този проблем. Да се измъкнат от този затворен кръг, ще помогне само голяма финансова катастрофа.

Реплика: Или осъзнаването на необходимостта от кардинално преустройство на цялото общество – неговото превъзпитаване. А то ще доведе до преустрояване на целия живот – икономически,  политически, обществен, семеен и др. Освен изменението на човека, в нашия свят няма друго средство да изменим нашия живот и да избегнем катастрофата.

[127707]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ню-Йоркски Обзор на Книгите, Извадки от симпозиума.

Джеф Мадрик: Имаме проблеми с жилищни пазар, който полудя.

Бил Брадли: Националното правителство вече вложи 12,7 трилиона долара под формата на гаранции и задължения във финансовия сектор на САЩ и ние вече похарчихме повече от 4 трилиона за тази криза. Държавната програма няма успех, банковите активи не се купуват.

Нийл Фегюсън: От края на 70-те години се наблюдава взривен ръст на съотношението дълг към брутния вътрешен продукт. Това е криза в световната икономика. И аз бих казал, че това е криза на самата глобализация.

Пол Кругман: Семействата в САЩ станаха свидетели на рязкото понижение на доходите им. Затова хората искат да пестят. Тези спестявания трябва да бъдат превърнати в инвестиции, но няма търсене на инвестиции дори при нулева лихва на банката. Това води до проблеми. Откъде ще се появят спестявания, които да финансират огромния бюджетен дефицит на САЩ? Кризата може да се окаже самоусилваща се и да ни задържи в капана си за доста години.

 Нуриел Рубини: Безусловно това е най-тежката финансова криза, икономическа криза и рецесия от времето на Великата Депресия. Ние все още продължаваме да се свиваме с много бързи темпове. Перспективите за Европа и Япония през тази, и следващата година са още по-лоши. В повечето развити страни работите ще бъдат по-зле отколкото в САЩ.
Урокът от Великата Депресия е достатъчно ясен: започна се с краха на фондовата борса през 1929 г. и завърши с края на Втората световна война. И така, войната е следствие неприемането на належащите мерки в краткосрочна перспектива.
Политиците започнаха да приемат, че саморегулирането е възможно най-доброто, а това означава, че изобщо няма регулация. Целият модел на саморегулация и пазарна дисциплина понастоящем претърпя пълен крах.

Джордж Сорос: Финансовата система фактически рухна, а реалната икономика започна свободно падане и това се оказа глобално. Пазарите се разглеждаха в качеството на саморегулираща се система. Тази парадигма се оказа лъжлива. Когато хората смятат, че тази криза е същата като предходните финансови кризи, те правят грешка.
Нека погледнем истината в очите, в продължение на 25 години ние консумирахме повече отколкото произвеждахме.

Робин Уелс: Ние се намираме в противоположна ситуация в отношенията си със страните- износителки. Можем да забележим завой в посока към протекционизма.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→