След хилядолетно развитие, човек достигна до осъзнаването на злото в своята природа. Ние най-накрая си даваме отчет за случващото се и виждаме, че целият ни живот е изпълнен със страдания, цялата ни история – това е история на голяма болка.

Мислехме се за умни, прогресивни, просветени, високо развити – в крайна сметка, си оставаме редом със счупеното корито, без всякакви надежди и без всякакво бъдеще. Стигнахме до там, да съжаляваме за раждането на идните поколения.

И ето в такова тежко, критическо състояние, аз съм готов да се замисля за методиката и образа на новия живот. Живот, който ще произтича не от моите вътрешни егоистични пориви, от поколение на поколение, свеждащи се до използването на ближния за свое благо, а от съвсем друга позиция – да използвам себе си за благото на ближния.

Такъв избор стои пред нас, единствената парадигма, продиктуваната от самата природа, дилема с две начала: егоистично или алтруистично. Друг вариант няма.

Хиляди години човек се е развивал, желаейки да използва обкръжението: неживата, растителната, животинската природа и хората. Всичко – за себе си, и само за себе си. Сега остава само едно – този модел да се промени на противоположен. С други думи, да постигнем равновесие с обкръжението.

Тъй като аз страдам от това, че всички са като мен, всички искат да експлоатират другите. В крайна сметка ние опустошаваме себе си, опустошаваме се един други, живеем с опънати нерви, безпомощни и беззащитни. С една дума, в задънена улица.

Друг изход просто няма, ние трябва да си направим самоанализ, да разберем какво трябва да се промени в нашето отношение към живота. И тогава ни става ясно: единствена възможност – вместо всеки да дърпа чергата към себе си, нека да се договорим, да си партнираме, за равновесие между нас.

Земното кълбо може да ни подсигури с всичко необходимо. Но ние в своя егоизъм, подобно на глупави деца, се крадем едни други – в резултат на което никой не е удовлетворен и никой не получава истинско удоволствие от живота. Така че единственият изход е да балансираме и уравновесим отношенията между всички нас.

С това и започваме: как да се променим?

Днес аз искам да смета всичко под себе си, дори и да не ми трябва – само и само да не попадне в другите. Тъй като аз се наслаждавам не само от самонапълването, но и от опустошаването на околните. Не стига, че имам повече от другите – аз желая те да нямат нищо. Самият факт на техните имоти ме засяга, доколкото аз винаги съпоставям и измервам своето състояние в сравнение с ближните и виждам щастие в това, да имам колкото се може повече, а те – да имат по-малко.

Следователно, трябва да разберем, че има благо и че има и зло в природата ни – и как може да я компенсираме, да я поправим.

Въпрос: Дори да искам да постигна равновесие, какви са признаците, чрез които да оценя своите действия? Как да разбера, кои от тях могат да ми помогнат, а кои да ми навредят?

Отговор: Ще помогне това, което е добро за ближния. А ближният нека мисли за онова, кое е добро за мен. Ние еднакво се стараем да правим добро един на друг – противоположно на това, което се случва днес.

Въпрос: Всеки ближен си има свои желания. Това означава, че аз всеки път трябва вътрешно да се променям, да обслужвам другите? Това изисква много голям усет за хората…

Отговор: Главното е желанието да се отнасям добре към ближния. Първо, има влечение към това поради липса на друг изход. А след това работим над него, провеждаме семинари, игри, мероприятия, обсъждания – докато вътрешно не се убедим, че наистина може да се живее така – взаимно, с доброта, извисявайки се над егоизма, който никъде не изчезва, а остава и се усилва.

Тъкмо над него, над конфликтите, противоречията, ние налагаме взаимност, изграждаме добри отношения между нас и се обединяваме в равновесие. С това изграждаме ново ниво на живот, ново стъпало, наречено ”Човек” (Адам), оставяйки предишния ”ред”.

Въпрос: Това означава ли, че недостига принципно съгласие. Само по себе си то не е ли „бутонът“, който включва механизма на взаимодействието?

Отговор: Този „бутон“ е в мен, в моето сърце. И за да го натисна, аз пускам всичките си добри пориви, използвайки ги за благото на ближния. А всички лоши пориви прикривам, съкращавам, замразявам.

Разбира се, за това трябва да се създадат спомагателни системи за новия свят – да ги създадем със собствените си ръце. С тяхна помощ ние ще се научим да различаваме доброто от злото – отдаването на ближния и получаване от него, използвайки себе си за негово благо и тях за мое благо.

От 393- та беседа за новия живот.10.04.2014

[138995]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Красноярск: урок №3

Въпрос: Казано е: „Възлюби ближния като самия себе си“. Кой e „ближен” за човека с точка в сърцето?

Отговор: По принцип, ближен наричаме всеки случаен в света човек, който e бил чужд за нас, а е станал ближен. За човека с точка в сърцето, съгласно йерархията, ближни са тези, които са с него в една посока, в един път – другари по група. С тях можем да бъдем откровени, можем да се занимаваме за обединение, с взаимна поддръжка, да реализираме духовната система от връзка. Тъй като не сме се озовали случайно в групата – ние се отнасяме към една вътрешна, висша система и затова се събираме заедно. Затова, на първо място, трябва да създадем помежду си такива условия, като ”любов към ближния”.

”Любов към ближния” се определя от това, че аз започвам да усещам желанието на своя другар, неговите потребности, над своите.

Под понятието ”възлюби ближния като себе си” се има предвид ”над себе си, повече от себе си”. Днес аз се обичам повече от всичко останало в света. Това означава, че и към другарите си трябва да се отнасям така, че те да са ми по-важни от мен самия. Това всъщност се явява овладяване на свойството отдаване, когато аз възприемам най-голямото им желание – достигане до целта, разкриването на висшата система – като свое лично разкриване и помагам и на тях. И ако духовността на другарите ми е над моята, в този момент аз постигам разкриването.

Под любов ние не разбираме онова, което е прието да се смята за любов в нашия свят, а разбираме помощта към онези, които се намират редом с нас в един път, за да достигнат своята цел. Любов се нарича напълването на желанието на другия.

От урок №3 преди конгреса в Красноярск, 13.06.2013

[111114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Любов към Твореца и любов към творенията“: Ако човек постави удовлетворяването на ближния по-високо от собственото удовлетворяване на потребностите, това в определена степен  ще бъде отдаване.

Затова той не си поставя за цел да ”възлюби Твореца с цялото си сърце” – защото и ближния трябва да обича с цялото си сърце, ”като самия себе си”. Разбира се, че себе си човек обича с цялото си сърце. Но по отношение на Твореца може и да се излъже, докато ближният винаги е пред очите му.

В това състояние, когато постоянно виждаме материалната реалност, материалното желание за наслаждение и всички онези граници, които то ни очертава, ни е предоставена великолепна помощ, неоценимата възможност да преминем от егоистично желание към алтруистично. Вместо опитите с абстрактни за нас свойства, каквото се явява желанието за отдаване, ние можем да работим с това, което всъщност се разкрива, което е достъпно на нашето усещане – с ближния, какъвто той ни се представя.

Казано с други думи, скритият от мен духовен свят ми се представя в материален вид – и аз контактувам с него. Това ми позволява, взаимодействайки с ближния, да променям отношението си към онова, което виждам и чувствам. Заедно ние можем да постигнем такова поправяне, че през материалния свят, през цялата му дълбочина, да съзрем духовния свят.

Ето защо, в крайна сметка, отношението към ближния и към Твореца всъщност са едно и също. И независимо, че ни се струва, че става дума за различни неща, в действителност те са неразделими. Напротив, разкривайки духовното, виждаме, че всичко това е ”облечено” в материалното.

От урок по статията ”Любов към Твореца и творението”, 03.06.2013

[109021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво усеща човек, получавайки Тора?

Отговор: Той усеща как се променя отношението му към ближния. Започва да разбира, че именно във взаимните отношенията с ближния, там, по средата между тях има място за новия свят, за нови състояния, за ново развитие нагоре, на много по-високо стъпало.

Като поправяме взаимната връзка, ние с ближния формираме трети фактор между нас – висшия. Това е душата, това е и Творецът, който разкриваме. Това е висшият свят, лежащ не някъде там, а именно между нас – във вид на средна линия.

От урок по статията ”Поръчителство”, 01.05.2013

[106444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир”: Практическата част на любовта към ближния е доброто отдаване към него.

Въпрос: Какво означава ”добро отдаване към ближния“?

Отговор: Това е отдаване, съответстващо на ближния, съобразно с онова, кое е добро за него. Работата не е в моите представи за неговото благо и не в неговите собствени – благото на ближния се определя в зависимост от служенето на Твореца. Без тези три точки – ”Аз”, ”ближният”, ”Творецът” – сме изгубени. Защото ако работя съгласно представите на ближния, то ще се окажа под негово подчинение, а ако работя за себе си, ще стана роб на своя егоизъм. Необходимо ми е нещо още по-високо, за да образувам вярната структура: нисшия, висшия и висшият над висшия. Едва тогава ще съм уверен в това, че се придържам към правилната линия.

Въпрос: Къде се намирам аз при отдаването към ближния?

Отговор: В края на веригата – в Твореца. Само там мога да се отнасям правилно към ближния и към себе си.

Въпрос: Къде при това се намира моето Аз?

Отговор: Извън мен и извън ближния. В търсенето на онова, какво е добро за ближния – заради сливането с Твореца. Аз го поставям в качеството на цел и тогава сливането с Него е единственото благо.

Въпрос: Какво се случва, ако ближният сам не знае какво иска?

Отговор: Новороденото също не знае. Но се грижа за него, разбирайки, че то трябва да расте здраво, силно, умно и т.н. Тогава, ако извършвам отдаване на някого, той за мен е малкият, той е по-малък от мен. В този случай аз съм даващият, а той приема моето отдаване. Казано иначе, той има потребност, която аз напълвам. Това означава, че трябва да открия потребността в него, съответстваща на моето напълване – тъй като не мога да му дам хляб, ако той иска мляко. Освен това, трябва да разкрия в него потребността, която да му е от полза – такава, благодарение на която той ще се приближи до Твореца.

Затова трябва да се включа към ближния и заедно с него да достигна до връзката с Твореца. С други думи, трябва да инициирам връзката на ближния с Твореца – и тогава ще мога да го напълня. Но с какво? Тъй като не се явявам източник на светлината. Но ако водя ближния към сливане с Твореца, значи го напълвам. Ето защо не може да минем без тази три-степенна структура.

От урок по статията ”Мир”, 30.11.2012

[94397]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да изясним няколко въпроса, свързани с понятието “обич към другарите”:

1. С какво се обосновава необходимостта от постигане на любов към другарите?

2. Трябва ли да избирам другарите и те да избират мен?

3. Трябва ли всеки от другарите открито да изявява чувствата си спрямо останалите членове на групата или е достатъчно това, че той усеща любовта към тях в сърцето си, без да демонстрира това чувство външно, а да остане скромен и да не се хвали с постижението си?

Без съмнение, всеки трябва открито да показва към другарите любовта, която се намира в сърцето му, защото откровената изява на това чувство може да събуди сърцата на другарите към същото. В резултат на това, другарите се съединяват в общо чувство, което ще бъде много по-голямо, отколкото аритметичната сума на чувствата им.

По този начин всеки член от групата ще усети силно чувство на обич към другарите и ще усети необходимост в разширяване на това чувство. Ако членове на групата не показват открито чувствата си, тогава те няма да могат да се проникнат от общата колективна сила и да преодолеят личния си егоизъм.

В този случай е много трудно да оцениш положително другаря и всеки мисли, че именно той е праведник и че само той обича другарите си, а те не му се отплащат с взаимност. Получава се, че човек има прекалено малко сили, за да може да достигне любов към другаря, явно да прояви чувствата си, а не да ги крие.

Необходимо е постоянно да си напомняме за целта на съществуването на групата, в противен случай егоизмът на човек ще се постарае да замъгли целта, защото винаги се грижи само за собствената изгода.

Групата е необходима на човек за това, да достигне такова свойство, при което той е погълнат от мисълта за доставяне на удоволствие на другарите си, без да иска нищо в замяна, а не за това, групата да му помага, да напълва неговите егоистични желания. Защото ако всеки член на групата разчита само на помощта на другите, тогава такава група се основава на егоизма и само го увеличава. Тогава човек вижда в групата само средство за удовлетворяване на своите егоистични потребности.

Затова трябва да се помни, че групата трябва да се гради върху любов към ближния. Всеки член на групата трябва да получи от нея любовта към ближния и омразата към своя егоизъм. При положение, че човек вижда, че другарят му се старае да потисне своя егоизъм, това ще му даде допълнителни сили за борба със собствения егоизъм. Намеренията на всички другари ще се слеят в едно цяло. И ако в дадената група има 10 човека, тогава всеки от тях получава силите на всичките десет другари, които потискат егоизма си и се стремят към любовта към ближния.

А ако членовете на групата, в резултат на лъжлива скромност, не изявяват своите чувства един към друг, тогава няма да се получи усилване на техните чувства и постепенно всеки от тях губи желанието да върви към любов към ближния и се връща към любов към себе си.

[72489]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Окончателното поправяне на света ще настъпи тогава, когато всички народи се обединят в своя стремеж към Твореца. Както е написано от мъдреците: „И ще се изпълни земята със знание за Него и ще се устремят към Него всичките народи на света”. Баал Сулам, „Поръчителство”

От времето на разрушаването на Вавилонската кула човечеството мечтае за обединението на сърцата на хората от различни култури, различна възраст, с различно социално положение и говорещи различни езици. Една теория сменяла друга, донасяла страдание, герои са загивали за идеята, но взаимно разбиране и любов към ближния така и не са станали норма в живота ни. (още…)

Filed under: Любов - Коментарите са изключени за Като един човек с едно сърце