Мнение: Президентът на Международния московски кинофестивал, Никита Михалков, каза, че болшинството фестивални картини  се отличават с мрак и безизходица.

Мрачните филми са отражение на световната тенденция. Филмите на всеки голям кинофестивал предизвикват„желание да стреляш в съседа си или в себе си”. Намират се в състояние на дълбока криза. Просто конфликтът между двама души, който е често срещан в литературата или киното, е недостатъчен. Трябва да ни плашат чрез 3D. В хората се появи привичка към вътрешна катастрофа. Смъртта на екрана вече не вълнува. Загубихме уважение към живота, към хората и от това се ражда кризата.

Реплика: Изниква въпросът защо изкуството не увлича масите към новия свят – защото дейците на културата също не виждат изход от кризата. Не искат да слушат за поправяне на човека. Надявам се банкрута на изкуството да ги доведе до необходимостта от интегрално възпитание и върху него да строят произведенията си за масовия зрител, защото именно изкуството се явява средство за възпитание на народа.

[111230]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо постоянно чувствам отчаяние от това, че съм отделена от Твореца? Защо през цялото време се намирам в състояние на потиснатост, ако в действителност усещането за изолация от Твореца е лъжливо? Много се страхувам за своята психика, тъй като чувството за безизходица ме кара да плача.

Отговор: Заради отсъствието на подкрепа от обкръжението. Възможно е да съществува обкръжение, но Вие да не сте готова да приемете от него силата на общество. Всичко зависи от Вас. Дори виртуалната връзка може да поддържа човека в правилно състояние. Отчаянието Ви отделя от Твореца, а радостта Ви приближава. Такъв е смисълът на статията от „Шамати“ „Радостта – следствие от добрите дела“. Ако човек не е радостен, с това, той сякаш укорява Твореца, че неправилно е сътворил света, не оправдава Неговите действия. По този начин човекът казва, че Творецът е лош, и така сам себе си нарича грешник. Не заради своите действия, а заради настроението си!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→