Изследване: Когато новородено се ражда, в мозъка му се намират 100 милиарди неврони. Невроните са клетки, които отговарят за способността да се мисли, вижда, чувства, в процеса на живота броят им почти не се увеличава.

Невроните могат да образуват взаимовръзки чрез малки участъци в мозъка – синапси. Свързаните чрез синапсите неврони образуват системи, които осъществяват всички мозъчни функции. През първите осем месеца на човешкия живот невроните образуват до 1000 трилиони синапси. Но синапсите работят според принципа: „Ползвай ни или ще ни загубиш“.

За да работят дълго връзките между невроните, те трябва да бъдат укрепвани чрез ежедневни упражнения и стимулиране. Ето защо е толкова важно общуването на родителите с детето. Обикновено се запазват само половината от синапсите. Най-обикновеното общуване с детето може да се превърне в решаващо за образуване на връзките в мозъка.

Всички човешки деца се раждат недоносени в сравнение с другите бозайници – на тях им трябва приблизително една година, за да започнат да ходят, а животните вече ходят няколко часа след раждане. Ако човешките деца биха се раждали с мозък, развит по подобен начин, тогава главата им би била прекалено голяма, за да мине през родилния канал.

Това означава, че развитието на мозъка на детето пряко зависи от обкръжението, в което то се ражда, особено от неговото социално обкръжение. Човешкото дете не е окончателно формирано. То се явява на света готово към това, възрастните да го програмират. Синапсите, които се използват често, стават силни, а тези, които се използват рядко – отмират.

Ако погледът на родителите е доброжелателен, тогава мозъкът на детето асоциира добрия поглед с внимание от страната на родителите – и синапсите, които са свързани с този „урок“, стават по-силни. На тяхната основа се създава структурата на мозъка. Челната кора е една от мозъчните области, отговарящи за емоциите, тази област се развива най-бързо от раждането до три години.

По-малко развита челна кора означава, че ви е трудно да разпознавате емоциите у другите хора. Това води до недостатъчното съпреживяване, което се явява една от причините за насилието, в стресови ситуации човек се държи капризно или агресивно.

Реплика: Всичко се определя от възпитанието. Но кой се занимава с възпитанието на родителите, кой ги обучава как да създават правилни връзки помежду си, с децата…

Виж разделът „Интегрално възпитание“

[134346]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Когато преподаваш уроци аз не ги разбирам. Как да ги почувствам в сърцето си?

Моят отговор: Ще ти кажа една истина – никой не ги разбира и все още ги слушат. Слушат и неразбират, отново слушат и пак неразбират, и отново и отново. Но постепенно, мисълта се развива и едно чувство се заражда в човек даващо му възможност да усеща.

Бебетата също неразбират нищо в началото, но всеки ден те порастват, започват да ходят и говорят, а в последствие стават подобни на теб, бавно остарявайки.

Никой незнае какво ще му се случи утре. Човек живее, развива се, слуша и постепенно възможностите му се разкриват в сърцето, за да може той да почувства и разбере повече. Редица чувства се разкриват в сърцето и много идеи се пораждат в съзнанието. Така света става все по-голям и по-голям.

Но нашият свят има лимит и ние искаме да преминем отвъд този лимит. Застана ли сме на границата и копнеем да излезем извън нашият „балон”. За да бъдем свободни, ние трябва много да слушаме уроци и да се опитваме да усещаме, трябва да създадем голямо вътрешно напрежение насочено срещу въображаема преграда. Оказваме натиск отново и отново докато се пропука преградата и излезем навън в голямото външно пространство.

Малко отклонение за възрастните. Нашият живот в този свят започва, чрез навлизане на мъжкото семе в женската яйцеклетка, която изобразява проникване на малко количество отдаване в сфера или качество на приемане. По този начин започва развитието на нов живот.

Но днес ние трябва да напуснем този „балон”, който напълно се изду по време на развитието ни. Време е да излезем отново навън.

(От Детския урок (урок 4) на Северно Американския Конгрес в Бъфало 17.10.09)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…

Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…

Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?

Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→