Конгрес в Одеса „В кръга на единството“. Урок 1

За първи път кабала била разкрита преди 5776 години от човек, който се казвал Адам. Той описал това в книгата „Тайната сила“ (“Разиель аМалах“). От Адам е започнала плеядата на поколенията кабалисти, и всичко, което са извършили те до нашето време, ние можем да обобщим.

Сред тях са били различни по тип хора: някои се занимавали с определена тясна специализация в познанието на кабала, някои са я изяснявали на особени нива.

А е имало и такива, целта, на които било да привлекат максимално количество хора към разкриването на тази система на управлението. Именно те са ни особено важни и скъпи, защото с тяхна помощ ние можем да достигнем онова, към което вече започваме да се стремим.

За цялата история на развитието на човечеството, повечето от кабалисти са писали своите трудове на ниво, което днес на нас ни е трудно да разберем. Но най-великия кабалист живял през XVI век, Ари, действително успял да обобщи и да разясни тази наука.

Той е вложил в системата огромна съкровищница от знания, и ние получихме от него вече готова матрица, на която се базира цялата кабала. До него мнозина са се опитвали да го направят, но не са успели.

Така че няма по-близък  до нас човек отколкото Ари по дух, по важност, по това, колко много е направил той за нас. Той е умрял много млад, на 38 години, оставяйки след себе си цяло наследство.

400 години по късно, след Ари, в началото на XX век се появява друг велик кабалист, Баал аСулам. Нито един от живелите преди него кабалисти не е могъл толкова популярно и достъпно да приложи системата от знания на Ари, както той. Затова ние използваме трудовете на Баал аСулам, написани относително просто, на съвременен език. Именно той се явява опора в нашите знания.

Освен това, неговият по-голям син, моят учител Рабаш, допълнил трудовете на своя баща с принципи за нашата вътрешна работа. Баал аСулам пишеше основно, за системата на висшия свят и вътрешната му психология.

А моят учител в своите статии разяснява, как можем на практика да започнем да усещаме духовният свят, какво е необходимо да се направи, за да го чувстваме и възприемаме, да систематизираме в себе си, да създаваме нови органи на усещанията и по този начин да вървим напред.

Ако ние нямахме трудовете на Рабаш, то четейки Баал аСулама, ние бихме се наслаждавали на логиката, простота, красотата и хармонията на неговото представяне на висшия свят и влиянието на тази система върху нас, но нямаше да знаем по какъв начин да я достигнем. Това и обясняват трудовете на моят учител.

Кабалистите описват висшият свят и нашият свят, представляващ сам по себе си най-низкото, малко стъпало, отрязано от духовния свят, като единна система, която работи в абсолютна хармония.

В нашият свят единствено подобие на тази система се явява напълно здрав човешки организъм, в който и сърцето, и разумът, и всички функции на кръвоносната, нервната, лимфната и другите системи работят в хармония и унисон.

Те се поддържат една друга, в тях няма нищо излишно, и само правилното взаимно функциониране създава възможност да усетим системата и да я изучим.

[168724]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Учение за 10-те сфирот”,  ч.1,   „Вътрешно съзерцание”, п.36:Желанието да получиш – е първичната форма на всяка същност, и първичната форма ние определяме като материал, защото същността не я постигаме.

Има 5 вида усещания: зрение, слух, мирис, вкус, осезание. Но да се почувства някакъв предмет като материален- това означава да го усетиш. Само на пипане аз мога да се убедя, че той съществува и е материален.

Най-достоверната реалност е тази, която може да пипнеш и да вземеш в ръката. Аз наричам материя това, което ми се разкрива в осезанието. Но в крайна сметка това не е материал. Просто аз имам 5 органа на чувствата и въздействието на светлината на усещането при допир, създава у мен илюзията за материала.

Ако аз нямах тяло с нервни рецептори по кожата и аз не бих възприемал чрез тях  реалността, в която се намирам, не бих чувствал такъв материален свят, какъвто усещам сега.

Какво е това мирис? Въздействието на светлината върху обонятелните ми рецептори ми дава усещането за мирис, а върху вкусовите – за вкус. И всичко това със зрението и слуха – всички усещания минават през нервните окончания, които се намират или в тъпанчето или в очите.

Това е всичко, което имаме – това са 5 органи на чувствата. И те в крайна сметка ни рисуват цялата реалност: нашето тяло и целия свят пред нас. аз възприемам материята с органите на осезанието, а всички останали чувства: обоняние, вкус, слух и зрение, ми рисуват всички допълнителни свойства на тази, тъй да се каже ”реалност”, към която самият аз и обкръжаващия ме свят се отнасяме.

Цялата тази картина ми рисува светлината. И накрая няма нищо друго, освен простото желание, върху което светлината въздейства, пораждайки всички тези форми. И затова ми се струва, сякаш ние с вас съществуваме като някакви физически тела.

Затова Баал а-Сулам казва, че ”Желанието за получаване – това е първичната форма на всяка същност и първичната форма ние определяме като материал, защото ние не постигаме същността”.

Следователно, съществува материя, форма, облечена в материя, абстрактна форма и същност. Материята- е желанието за наслаждение, възприемано от нас чрез органите на осезанието, които ни помагат в това с всички останали наши органи на чувствата.

Из урока ”Учение за 10-те сфирот”  7.06.2011

[45244]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата наука кабала е дошла до нас от книгата „Зоар” и произведенията на Ари. Но ако не е бил Баал а-Сулам, ние не бихме могли да я изучаваме. Защото книгата „Зоар” е пълна с иносказания, разкази, разбираеми само за човека, който се намира на същото духовно стъпало и може да разшифрова тези загатвания.

Що се отнася до Ари, то той, самият нищо не е писал – той само е говорил. Всички произведения на Ари са написани от неговия ученик, Хаим Виталем, и цялото това многотомно събрано съчинение е основано на това, което Ари е казал за половин година. Толкова кратко време е съществувала неговата група, която той е обучавал, и след това е починал.

Този материал по различни пътища е попаднал при различни хора, които от него са направили книги. Една част от записите са се пазили на някакво тайно място, а друга е била погребана в гроба на Хаим Витал, и после са я извадили от там, отваряйки гроба. Трета част се е предавала по наследство и е преминала през много хора и кой знае какво са направили е нея.

А Ари е говорил за цялата система общо и ако човек няма пълния материал, и не е способен да го разучи добре, то не може правилно да го организира. Затова, макар тези записи да са били събрани също от кабалисти, то там много не е достигало и не се е спазвала правилната последователност.

Затова Баал а-Сулам е добавил към произведенията на Ари своя коментар, за да успеем ние да следваме това естествено течение, от лесното към все по-сложното и обучавайки се в правилната форма, да можем да разберем написаното от Ари.

Без това, ние нищо нямаше да разберем. А в науката кабала това е много опасно, защото ако ти не разбираш, за какво се говори, то можеш да си фантазираш всичко, каквото ти е изгодно.

Затова на нас ни е необходимо да разберем, каква голяма работа е извършил за нас Баал а-Сулам, без която ние нищо не бихме достигнали. Понякога ме питат: има толкова много други кабалисти – защо ние не изучаваме техните произведения? Но няма от кого повече да се учим, защото всички те са писали от своята висока степен – такива, като АГРА, Рамхал. Да учим по тези произведения е невъзможно, защото те не са разшифровали това за обикновените хора, такива като нас, за да можем да разберем и използваме това, да го реализираме върху себе си.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44159]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Всичко, което трябва е да развиваме желанието. Помня, една от работничките в моята поликлиника носеше от дома си храна от йеменската  кухня .

Отначало  не можех да я вкуся, просто не разбирах какво е това – толкова далечен беше този вкус от това, с което съм свикнал. Но с течение на  времето започнах да помирисвам, да пробвам – и постепенно в мен възникна вкус към тези неща.

Така и  бебето, раждайки се в този свят, още няма никакви вкусове. След това, в зависимост от обичаите и пристрастията на обществото, то започва да свиква и получава вкус към храната. Та нали без вкус и без желание да опитаме именно това ястие, ние няма да можем да му се насладим.

Може, разбира се, да се храниш, за да не умреш от глад, но ние говорим за наслаждения. Ти можеш да получаваш като насъщна необходимост наслажденията в този свят, но всичко над това, е достъпно само ако се стремиш да се насладиш, при това – да се насладиш от отдаване.

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че за това е необходим само психологически преход. Какво значи това?

Отговор: Ние не разбираме как може да се наслаждаваш на това, че обичаш и напълваш любимия. “Любим“ – това не е просто моето дете, грижата за което ми доставя удоволствие “по определение”. Не, става въпрос за някой чужд, много чужд, далечен, противоположен и ненавистен.

Това е като храната от чужда кухня, която ме отблъсква. И ето, аз съзнателно започвам да развивам в себе си вкус, да търся подход, близост, разбиране. Постепенно в мен се зараждат съответните желания – и тогава внезапно чувствам, че аз обичам този човек.

Тук възниква въпросът: ако аз го обичам – тогава моето отдаване към него не е ли все пак егоистично? Нали аз се наслаждавам от това?

Вярно, но обичайки, аз не отменям предишната ненавист. Тя постоянно е с мен, тя расте, както е при учениците на раби Шимон, които пишат в книгата „Зоар”, че в началото те се ненавиждат един друг, а след това стигат до любов. Всеки път ние напредваме в две линии, издигайки се над ненавистта с любов, която както е казано,“ще покрие всички престъпления”.

Именно заедно ненавистта и любовта придават вкус, “сок”, сила на наслаждението.

Те са като двама водачи. Ако анулираш ненавистта, то от цялата висота на наслаждението в теб ще остане само малка материална полза. Затова, ако се издигаш над ненавистта, всеки път покривайки я с екрана на любовта, ще имаш голям съсъд с огромно наслаждение.

От урока по “Въведение в науката кабала” ( Птиха), 23.05.2011

[ 43755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво е толкова особена книгата „Зоар“, защо именно тя се ползва с такава известност и се счита за източник на голяма сила?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че нито до книгата „Зоар“, нито след нея, е имало кабалистично произведение с такава огромна мощ, с такова голямо разкритие. Тъй като за написването на тази книга са се събрали заедно 10 кабалисти, подходящи за създаване на един съсъд ( кли ), и са се съединили в пълните 10 сфирот на стъпалото  на Края на поправянето ( Гмар Тикун ), тоест всичките 125 стъпала, по-които трябва да се издигне душата, за да поправи напълно себе си .

Те са се издигнали до състоянието на окончателно поправяне, Гмар Тикун, и оттук са написали за това разкритие. Затова тази книга се нарича  “Зоар “ – висше сияние ( зеира илаа ) – повече от което няма и не може да има.

Тази книга е написана като коментарии на цялото Петокнижие на Тора. Тоест всичко, което е било разкрито от всички велики кабалисти, от Първия и до Втория Храм, е представено в тази книга на нивото на  Края на поправянето.

А също, тя е била написана в много необичайна форма: Раби Шимон е говорил, Раби Аба е записвал, а всички останали другари са разказвали за своите разкрития. Това означава, че тя дава описание от различни гледни точки, и поради това, подхожда за всички души, които някога ще я разкрият и ще поискат да поправят себе си за сметка на светлината, връщаща към източника.

Самата история на  Книгата е особена и трагична – тя дълго време е била скрита и се е разкрила през 11 век в Испания, благодарение на Раби Моше де Леону. А след това последвали още няколко етапа на скриване и разкриване, докато през 20 век не се  появил Баал а-Сулам.

През това време вече е започнало завръщането в земята на Израел, и всички кабалисти започнали да чувстват, че е дошло време за реализацията на тази книга – т.е. поправянето на душите и изхода от последното изгнание, към окончателното освобождение. Поради това Баал а-Сулам получил разрешение да напише коментарите на тази книга, под названието “ Сулам “ ( Стълба ).

Самата книга “Зоар“ е заключена с множество различни ключове, на множество различни катинари, и написана така, че обикновения човек изобщо не може да я докосне. Можеш да купиш книгата “ Зоар “ и да я четеш – но ти няма да знаеш, какво да правиш с нея, как правилно да я използваш. Със своите четири предисловия, написани към тази книга, своите коментари “ Сулам “, в чест на които той получил своето име, Баал а-Сулам ни дава ключ, определя отношение, направление, как да я разкриеш, как да гледаш в нея.

И от този момент вече може да се каже, че ние действително сме получили книгата “Зоар ” за да може да я реализираме. Тя става източник на огромна светлина, която може да се използва ден след ден.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[ 43619 ]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В последно време често слушаме за различни бедствия и природни катаклизми: за наводнения и снежни бури в Европа, за пожари в Русия, за урагани в САЩ и за други безчинства на природата.

Сега и ние почувствахме това върху себе си, а специалистите в тази област прогнозират, че света го чакат трудни времена, защото започналото глобално затопляне на климата носи със себе си големи проблеми.

Защо това е така? Защото ние съществуваме в природата, а гематриите на думите „природа” и „Творец” са еднакви.

Баал Сулам в статията си „Светът” обяснява, че трябва да се отнасяме към Твореца като към закон на природата и да не считаме, че Той може да се промени, ако Го помолим за това. Мъдреците кабалисти искат да изкоренят в нас тази илюзия, за да спрем да вярваме в това, че съществува изменение от страна на Твореца.

Защото Той изначално е добър и Творящ добро и неизменен и Неговото отношение към нас е неизменно. Именно чрез Него към нас снизхожда добрата светлина, която отслабва, преминавайки през световете/ скритията, а ние я получаваме в своите усещания.

Но когато получаваме тази светлина, Той преминава през нашата природа, обратна Нему, напълно насочена към получаване.

И цялото това добро, низхождащо към нас, след това се превръща в зло в съответствие с това колко аз съм Му противоположен по свойства, защото Той е отдаване и любов, а аз съм получаване и ненавист.

Ето защо в съответствие с тази разлика аз усещам неговото добро влияние като зло в най-различни проявления.

Всички мои желания са толкова егоистични по природа, че за тяхното удовлетворение аз съм готов да използвам целия свят.

А доколкото аз го използвам само за самонаслаждение, то от поколение в поколение, година след година, ставайки все по-чувствителен, по-развит и зависим, аз ще страдам все повече и повече.

В настоящето столетие човечеството е дошло до състояние, когато не знае накъде да върви занапред и как да излезе от задънената улица, в която само се е вкарало. И понеже живеем в глобален свят, то сме зависими един от друг във всичко, а нашето его ни огражда и отделя.

И когато свише към нас снизхожда изобилие от добро, то не е предназначено за някого конкретно, а за общото интегрално его, така че ние подготвяме още по-големи удари за себе си.

И въпреки че се стараем да го избегнем, но, както пише Баал Сулам, природата или Творецът все едно ще победят и ще ни задължат да приемем и осъществим закона за равновесие с Него.

Науката кабала ни обяснява този закон много просто. Тя казва, че Творецът въздейства върху нас, а между Него и нас съществува система от светове/ филтри, целта на които е да пропускат светлината на Твореца избирателно.

Законът, съгласно който тази система работи от Твореца към нас и от нас към Твореца, се нарича закон за подобие на свойствата или закон на равновесието.

Излиза, че в степента, в която получаваме въздействие от Твореца, в същата степен ние сме длъжни да Му съответстваме и да Му отдаваме, за да се съблюдава това равновесие.

И понеже Творецът непрекъснато засилва своето влияние върху нас, то и ние трябва все повече и повече да се поправяме. Именно с тази цел нашето его все повече расте по определена формула и съгласно тази формула се осъществява влияние от страна на Твореца.

Но ако обърнем егото си в отдаване, то ще дойдем до съответствие с Него и тогава равновесието ще се съблюдава.

И колкото и да ни въздейства Той, ние ще възприемаме това правилно. Той на мен, а аз на Него.

Тоест изменението на нашата природа, егоистичните желания, на отдаване и любов, грижа и внимание към другите – това е и решението на проблемите.

По този начин ще дойдем до общото равновесие: природата ще се успокои и човечеството ще започне да се чувства другояче.

Освен това ние ще разкрием висшето измерение, висшия свят, и ще открием, че цялата система от филтри/ светове съществува в нас, а ние се намираме в съответствие с Твореца, в подобие на свойствата и в сливане с Него.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[29612]

Filed under: Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

За да влезем в духовния свят, трябва да се въоръжим с желание. А духовното желание е желание за единство. Обединението между нас е онова място, където се намира духовния свят.

Съществуваме аз и ти. Ако човек усеща само себе си, то усеща този свят, живее в неговото обкръжение.

Но ние искаме да покрием разрива и започваме да градим връзка между нас. Аз се устремявам към твоите желания (1), за да ги получа (2) и да ги усетя като свои собствени.

С тази цел аз се обръщам към светлината като към нещо външно, въпреки че тя на практика също се намира между нас.

Светлината ми придава сили, за да се съединя с теб, и в това обединение аз изведнъж откривам нещо ново.

Когато ние се сближаваме и работим заедно в поръчителство, на мен ми се открива по-дълбоко измерение: в нашето единство като че ли се отваря пролука във висшия свят.

Баал а-Сулам описва това така: ако чувстваме, че между нас има стена, непозволяваща ни да се включим един в друг, ако искаме да пробием тази стена и молим за това, идва светлината и прави в нея пролука.

За разлика от вратата, тя се отваря внезапно, и чак тогава виждаш, че това първоначално е било „“замислено  там.

Тогава ти излизаш към желанието на другия и то става като твое собствено. Това е и изходът на висшето стъпало: кли, което си присъединил към себе си, се е оказало новополучен свят.

Така ти присъединяваш всички нови келим, т.е. души, и по този начин разширяваш своя свят. По 125-те духовни стъпала ти се издигаш до света на Безкрайността – съединяваш се с всички желания, независимо от своя егоизъм и ненавист.

Ето че излиза, че ти получаваш светлина в желанията на ближния, когато искаш да му отдадеш. Ти напълваш желанието на другия,а за теб това се оказва висша светлина.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако хората не разбират, откъде и защо идват нещастията – защо Творецът ги изпраща?

Отговор: Съществува такъв период на развитие – когато можем да  напредваме само чрез страданията. В резултат, те ще се натрупат и като следствие от тях, ще започнем нещо да разбираме. Когато страданието е вече толкова голямо, че е невозможно да се издържи – тогава започва да работи разумът.

А дотогава, разумът не работи – аз само се мятам от една страна на друга, воден от своето желание. Когато страданията се натрупат от 1-во ниво, „бхина алеф“ до 2-ро, „бхина бет“ – Бина (разбиране, мисъл), тук вече започвам да мисля: откъде са тези страдания и защо? А дотогава, просто бягам от тях, като животно, което не пита за нищо: ударят го и то бяга.

Сякаш, около мен се върти досадна муха или комар – аз го гоня, а той след секунда отново лети – отново и отново. Може да се връща хиляди пъти, тъй като няма разум. Той се намира на такова ниво на съзнание, че разбира само едно: тук може да намери капка кръв, която за него е сладка като мед – и той лети!

И нищо не може да се направи с него, тъй като има само една действаща сила – той страда от глад и ще получи от мен наслаждение. Ето така се развиваме и ние – точно като комарите, правейки безкрайни опити и циркулирайки между наслаждение и наказание, стремейки се към едното и бягайки от другото – докато не се препълни чашата ни.

Тогава се издигаме на друго ниво на осъзнаване и започваме да мислим: от какво е това и защо. Започваме да развиваме науката, философията, психологията, медицината, успокоителните, наркотиците, религиите – само, за да компенсираме своите страдания. Но след това виждаме, че и това вече не помага – ние пак си оставаме празни.

Тогава остават само наркотиците, за да се изключим от реалността – или кабала, за да се доберем до истината.

Невозможно е да се пропусне нито един етап от пътя, защото ще липсва в крайното поправено състояние. В семейството на Баал аСулам имало един много тежко болен човек, който много страдал. И Баал аСулам казал, че ние не разбираме, доколко дори такова физическо страдание е от полза  за неговата душа.

Само разкриването на целта на творението, може да ни спаси от обвинения към Твореца – макар че, във всички случаи, какъв е смисълът да обвиняваме  природата.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 08.12.2010

[29171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→