И стоеше народът в подножието, а Моисей се приближи към мъглата, в която се криеше Всесилният [Тора, Изход, Итро, 20:18]

Творецът, силата на Природата, свойството отдаване се нарича светлина. Това е животворяща, оживяваща разума светлина, светлината на топлината.

”Мъглата” алегорично олицетворява състоянието на скритието на светлината. Съществува екран, който скрива безкрайната светлина сякаш с покривало, с перде, с облак, сякаш се намира в някаква капсула. Човек не възприема и не чувства, че тя съществува! Но когато започва да строи екран, то в зависимост от придобитото, той постепенно, слой след слой смъква облака на скритието.

С други думи, в мен има пет нива на желанието. Ако придобивам екран на своето най-тънко желание, на номер едно, по такъв начин смъквам най-тънкия слой на скритието (който се състои също от пет части) и като че ли влизам частично в този облак. Продължавайки да работя, аз още повече привличам върху себе си анти-егоистичния екран и напредвам в този облак. Дотолкова, доколкото мога да се облека в алтруистичното намерение и любов към ближния, аз влизам в този облак. По такъв начин достигам до такова състояние, когато откривам тази светлина, свойството отдаване направо в себе си. Аз постепенно се освобождавам от целия си егоизъм и ставам човек на светлината.

Въпрос: Защо този последен стадий не е описан в нито една книга?

Отговор: Стадият на пълното поправяне още не е постигнат от никого до сега. Това ще се случи само в края на всеобщото поправяне. Затова, занапред ни очакват големи подаръци, открития.

От ТВ програма ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013

[111358]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Баал Сулам пише в статията си „Поръчителство”, че всички стремящи се към Твореца са един народ, което се нарича Поръчителство.

И Тора (светлината на изправяне) е била дарена едва, след като всеки е бил попитан, съгласен ли е да приеме върху себе си изпълнението на заповедите за любов към ближния, както е написано: „възлюби ближния като себе си”, т.е. да се грижим за другите не по-малко, отколкото природата ни заставя да се грижим за себе си.

Това е условието, при което можем да притеглим светлината на поправяне към себе си. Само, ако разкрием, че искаме да се обединим, ще дойде светлината и ще изправи нашия духовен съсъд.

Поръчителство – това е когато представляваме едно тяло, един организъм, всички зависим един от друг, издигайки се над нашите желания.

Затова всеки е длъжен да има анти-егоистичен екран и да се намира в духовния свят на степен отдаване (хафец хесед), а към материалния си живот, да се отнася към като необходимост за духовния подем.

Всеки напълва другия и разбира, че е длъжен да бъде свързан с него, целият му живот е заради това, точно както клетките на тялото.

Всяка клетка и орган в тялото живеят, за да изпълняват своята функция по отношение на общия организъм.

Смисълът на живота – това е любов и отдаване. И когато ние усещаме такава връзка помежду си – това се нарича духовен живот!

Ако поискаме така да се съединим, ще получим сила това да стане!

От урока по статията на Баал Сулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ние можем да изискваме от светлината всичките необходими на нас поправки и напълнения.

Всичко, за което само можем да си помислим, го има в светлината – та нали това е нашият източник, който ни е създал.

Когато със всички наши действия (учение, работа в групата, разпространение на кабала), ние притегляме светлина и тя започва да ни действа, след някакво време при нас идва усещането, сякаш стоим срещу нещо, непознато.

Това е светлината, започваща да се приближава към нас, независимо, че ние не я виждаме, но я усещаме, как до нас достига нейният „полъх’’(руах).

И тогава ние можем да приложим някакви действия, страхувайки се, да не я загубим – да загубим тая светлина, това усещане.

Така започвам да строя своите отношения със светлината, страхувайки се, че тя ще изчезне – отношения на отдаване. Светлината ми дава да разбера, че ако не искам да я загубя – аз съм задължен да бъда отдаващ!

И аз започвам през всичкото време да се проверявам, старая се да бъда в такова намерение и свойства, за да изляза от своето его. И тогава аз чувствам около себе си или в себе си някакво присъствие на светлина.

Така човек започва да изгражда „сянка” на своето природно, естествено желание да се наслади. Такова упражнение си прави с нас светлината, сякаш ни казва: „Ти искаш да ме усещаш ?! Тогава прави тъка! А ако не – Аз изчезвам…”.

Тази игра постепенно приучава човека да остава в „сянката”, докато това не стане за него, като втора природа.

Сега той иска да бъде в сянка, чувства, че това е особено състояние – извисяване на своите лични разчети. Така от „ло лишма” идват към „лишма”.

Той вижда, че от това състояние полъхва съвършенство и вечност. Тоест, то му е за благо. А след това той започва да цени само това състояние, само това свойство – отдаване и любов към ближния.

Всичко това прави с нас светлината със своята игра – приближавайки и отдалечавайки се, за да бъде сянката ту от страна на светлината, ту от страната на човека; ту човек скрива своето егоистическо желание, ту светлината скрива себе си.

Така човекът постепенно изгражда свой анти-егоистически екран (масах).

 Урок по статия от книга ‘’ Шамати’’ 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→