Въпрос: Как след усещането за голяма близост и обединение с другарите, изпитано на конгреса, да не потънем в обичайната рутина, а да останем с това високо намерение за пътя и другарите?

Отговор: Трябва да си затворите очите и да останете в сливането!

1.Преди всичко, трябва всички да участвате във всички уроци, семинари – на колкото се може повече мероприятия. Без това е невъзможно.

2. Не трябва да се основавате на разума си! Видях, че има много умни ученици, с добър аналитичен подход, но които, при това, не могат да анализират и изследват сами себе си – и това е проблем. А дори и да се подложат на критичен анализ, то не могат да анализират самата картина. По такъв начин, те напредват по посока на разума, а не към преданост и саможертва. А без това, човек се потапя в нечистите, егоистични сили (клипа), а не в духовното, към отдаване.

Тъкмо от това трябва да се пазим, да не тръгнем по пътя на разума, вместо към самоотвержената преданост на душата. Виждали сме много от нашите другари да падат по този път и много още ще падат, а до целта ще достигне само този, който и е предан с цялата си душа, и е готов да върви със затворени очи.

От урока статия от Рабаш, 21.07.2012

[86110]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Проблемите отвън ме притискат и заставят от външно изследване да премина към вътрешно, защото от там идват всички заповеди, всички корени и първопричини. Принуден съм да си изясня, какво става вътре в мен, защото искам да зная поради какви причини страдам! Глобалният въпрос: “Какъв е смисълът на моя живот?” ме кара да се вгледам вътре в себе си и да си изясня, какво се крие там.

Отговор: Точно това се случва в наши дни. Постепенно фокусът, концентрацията, вниманието, погледът върху целия свят се насочва в тази посока. Самите хора не си дават сметка за това. В продължение на десетки години ние постепенно преставаме да общуваме с този свят и започваме да се вглеждаме вътре в себе си. Такава е тенденцията на днешното поколение. Затова хората постепенно започват все повече да се интересуват от Кабала, защото само тя се занимава с разкриване на вътрешните корени и причини на научно, методично ниво.

Това изисква от нас реален анализ и постигане на други свойства, в които ще можем да разкрием новата реалност. Трябва колкото е възможно по-скоро да обърнем погледа си отвън навътре, за да видим и разберем, че там, вътре в човека се намират всички корени и първопричини. И само при такъв научен и практически подход ще получим възможността да управляваме всичко онова, което се случва с нас.

Човек ще може да промени своето положение, целия свой свят! Нали променяйки свойствата си, той ще се пренася от свят в свят, получавайки ново възприятие и реалност – всичко ще е ново.

Изучавайки външния свят, който ни обкръжава, можем да променим само съвсем малко неща на неживо, растително или животинско ниво. И винаги забелязваме, че тези изменения се обръщат в наша вреда. Всичко това се случва, за да ни насочи към вътрешната ни същност. И когато започнем да се променяме отвътре, ще предизвикаме качествени промени в своя живот.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В последните години психолозите отбелязват, че при младите хора рязко намаля съсредоточаване на вниманието, способността да прогнозират и моделират своите следващи действия.

Отговор: Аз мисля, че във всеки случай това са положителни етапи на развитие. Не може да съществува нищо отрицателно в природата. Всички те трябва да преминат през този етап. Та нали нашите следващи положителни свойства и качества се раждат от отрицателните.

Въпрос: Сега за да сменят хората-думи идват хора-цифри. Те притежават съвършено различни ценности, друга картина на възприятие. Те се различават много от нас и често просто не ни слушат. И възниква въпрос: как сме длъжни да говорим с тях, за да ни чуят? Те са съвсем различни хора.

Отговор: Значи именно такива хора са длъжни да започнат да осъзнават духовното и да го възприемат правилно, а не бившите философи и всевъзможните мислители. Може би напротив, с такова съзнание, логика, анализ и синтез на това, което е съществувало в тези умни и светли глави, в новия свят не може да се премине.

Въпрос: Тогава кой тип мислене в този смисъл е най-перспективен?

Отговор: Мисленето се поражда в нас, в зависимост от нашите желания. Нали желанието се явява основа на нашата природа. А разумът се проявява само в степента на стремежа да се постиге желаното. Аз желая да се напълня с нещо – и в същата степен моят разум се развива. Иначе не бих притежавал разум.

Колкото повече расте желанието, колкото повече то бъде насочено към висшето, новото и непознатото – толкова повече над него в нас се разраства и новия разум.

Разумът, за който говори Кабала – това не е егоистичният, дошъл до нас чрез философите, мислителите и учените, с които се гордеем и смятаме, че точно това е човекът. Но това не е човек, а егоистично творение. Та нали неговият разум работи само за удовлетворяване на егоистичните му желания. Това са желания насочени към наука, културни ценности, но не и към отдаване. Всички те са построени на основата на получаване, на егоизъм, а не на отдаване.

Затова сега постепенно ще се заличава всичко от миналото, всички културни и научни ценности. Т.е те повече не ще заемат тази висока степен, която са заемали в нас, явявайки се достатъчни. Ще ги използваме като основа за постигане на нови степени – не повече.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се обича нещо, което не ни дава наслада?

Отговор: Невъзможно е да се обича това, което не ни дава наслада. Та ние обичаме насладата, нали? Ако тя идва от лош източник? Ако усещаме стремеж към истината даже тя да е горчива? Ако за нас е важно, главно да знаем истината, то ние се стремим към мястото, където получаваме:
1. знания за истината
2. важността от постигането й.
Ние поначало сме съставени от:
1. егоизъм – сърце, всички наши желания
2. точката в сърцето – желанието за истина.
Когато 2 започва да надделява над 1, тогава отиваме някъде, където се занимават с Кабала. Там развиваме в себе си любовта не към насладата, а към истината.

Кое е по-важно за човека: сладко, но лъжа или горчиво, но истина? Сладко-горчиво се нарича чувствения анализ, в сърцето, а истина-лъжа се нарича умствения анализ, в разумa. В духовния свят сладкото и истината съвпадат, а също така – горчивото и лъжата. Но в нашия свят анализът сладко-горчиво и истина-лъжа не съвпадат, защото в следствие на счупването на екрана, на свойствата на отдаване, са объркани желанията и намеренията. Техният анализ – това е нашата работа и нашето придвижване към съвършенство.

Въпрос: Преди няколко дни при подготвянето за урока, вие казахте, че познаването на Твореца е условие за спазване на заповедите. Как мога да знам за неговото съществуване? Аз мога да уча, но не знам, че той съществува.

Отговор: Именно от познаването на Твореца, ние познаваме кое и как трябва да направим. От познанието, тоест от придобиването на свойството на отдаване и любов, ние можем да отдаваме и обичаме, както е казано „Познай своя Творец и Му служи“ (Да ет Ашем елокейха ве авдеу). На сляпо работят робите, а от нас се изисква да станем синове: на иврит думата син е „бен“ от думите „мевин„, „авана“ – разбиране.

Въпрос: Как да не изгориш от любовта на Всевишния?

Отговор: Като я приемеш в своята любов към Него, взаимно!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→