Изследване (група учени от Университета в Айова): Човек прилича на съд – с каквото го напълниш, такъв ще бъде. Днес сме свидетели на огромен брой сцени на насилие.  Ако смятате, че насилието не е решение на проблемите, ако искате да запазите алтруизма и толерантността – стойте далеч от сцените на агресия.

Сцените на насилие във филмите, новините, игрите, са тригери за активиране на агресивни мисли, които са вече съхранени в паметта. Ако тези агресивни чувства се предизвикват отново и отново, те стават хронични. Тогава те започват да определят поведението на човек.

Изследователите се застъпват за създаване на медийни рейтинги, които предоставят информация за съдържанието на медиите, да насърчават родителите да поставят ограничения за гледането на телевизия, да формират в децата критичен подход към текущите събития и информация. Защото когато децата започнат да мислят, че насилието е нещо нормално, те сами участват в агресия срещу другите.

Заключение: Тъй като тези медии са от полза за много хора, да ги забраним в нашето общество е доста по-сложно, от пушенето дори. Средата формира от детето човек, но дори родителите не могат организирано да протестират срещу медиите, които унищожават децата им и всички усилия на родителите за добро възпитание. Нима Световната Здравна Организация и ЮНЕСКО се противопоставят на такива медии? Да не би някой да е представил такива предложения в ООН? Отговорът е един – не можем да устоим на такива средства за масова информация, защото самите ние сме такива!

Според кабала, човек никога и по никакъв начин не ангажира СВОИТЕ постъпки, а само това, което обществото, обкръжението, средата му диктува. Затова, избирайки среда, човек напълно определя своите постъпки, които са резултат от влиянието на средата. Тоест, човек може да определи действията си само от средата, в която се намира. И само в избора на средата е свободата на волята му. (Баал а-Сулам „Свобода на волята„)

[97096]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Болест на растежа

Ще се наложи да дам доста страшен пример. През 1987 година членовете на комитета на Американската психиатрична асоциация с общо гласуване признаха съществуването на ново психично заболяване – СДВХ (или ADHD), известно като синдром на хиперактивността. Разработени били специални препарати и започнали да лекуват „болестта“. Между другото, резултатите от „лечението“ на СДВХ се оказали трагични. Списанието на Асоциацията по сърдечни заболявания „Circulation“ съобщава, че от лекарствата, предписани на болните от СДВХ са загинали десетки деца: по данни на американската Администрация за храните и лекарствата (US Food and Drug Administration, FDA), 11 деца са починали вследствие приема на метилфенидат (риталин), 13 деца – от употреба на амфетамини (адерал) и три деца – от атомоксетин.
Но, според Фред Боман – доктор по медицина и известен невролог от САЩ , до ден днешен нито един психиатър или детски психолог, така и не е представил на обществото обективни доказателства за съществуването на СДВХ като изолирано патологично състояние.
По правило, казват на родителите, че децата им имат биохимичен дисбаланс на мозъка, който най-добре се лекува с безопасни и ефективни стимулиращи препарати. .. Така и не са показали нито един кръвен анализ на никого, или резултът от сканиране на мозъка, или каквото и да е друго научно свидетелство, доказващо наличието на т.нар. химически дисбаланс в мозъка на детето. Защо? Защото такива свидетелства не съществуват.
Трябва да се отбележи, че само за психиатричните диагнози няма биологични доказателства за тяхното съществуване. Когато става дума за психични отклонения, лекарите-психиатри не са в състояние да посочат критерия, по който определят диагнозата и назначават лечение.
(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Във Франция тези деца ги наричат „тефлонови“, на Британските острови – „децата на хилядолетието“, в Русия те са „децата на светлината“. Но най-често тях ги наричат „децата индиго“. Но кои са те в действителност?

По думите на доктора по психология Дорин Верче (САЩ), лесно е да ги отличим от съучениците им. Това са деца, обладаващи творческа натура, висок интелект, решителен и настойчив характер. Те често виждат по-рационален начин как да извършат нещо, но обкръжаващите възприемат това като нарушение на правилата. Предишните начини на възпитание не действат върху такива деца – те съвършено не реагират на строгите възпитателни мерки, наказания, заплахи или унижение.

Децата индиго имат система от възгледи, която е невъзможно да се измени чрез  влияние отвън. Опитът дори в малка степен да се въздейства на възгледите на такова дете води или до агресия или до заключване в себе си.

За разлика от обикновените деца, при тях не съществуват абсолютни авторитети; те не считат за нужно да обяснят постъпките си; признават свободата на волята. Заедно с това, те са способни да взимат правилни решения, полагайки се изцяло на интуицията си. (още…)

Filed under: Възпитание - Няма коментари→