Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.65: Съществува обратен ред на светлините и съсъдите. Сред съсъдите първо израстват високите, и затова в практическите заповеди първите поколения се поправили повече от последните. А между светлините първо излизат ниските, и затова последните поколения се поправят чрез тях повече, отколкото първите.

Въпрос: Какво се подразбира под „практически заповеди“?

Отговор: Това са заповеди, които изпълняваме помежду си на физическо ниво, доколкото нашите намерения още не са изявени достатъчно. Ние нямаме достатъчна дълбочина на желанието.

Същото е характерно и за развитието на човечеството: с времето ние все повече преминаваме от физическа работа към умствена, към все по-деликатни сфери, към наномеханика, нанотехнологии, биология и т.н.

Това вече е работа на ”тежките” съсъди с голяма ”дебелина” на желанието. Когато и се съпротивляваш, на твое разположение се оказва цял един спектър от светлини, съответстващи на текущите ”дълбини” на егоизма. И ти започваш да работиш със светлините, с намеренията, с тънки и мощни инструменти, с една дума, като с лазерни лъчи вместо с подръчни материали. Дори самата мисъл става средство, позволяващо промяната на света – ние вече сме близко до това.

А по-рано, при малка дълбочина на желанието, ние нямахме възможност да проникнем във вътрешната част на света и да проявим неговите съставни. Без голямото зло начало, ние не можехме да подразделяме, сортираме и да управляваме.

По такъв начин, има работа в действието, и има работа в намерението. Първата се провежда в Галгалта ве–Ейнаим, а втората – в АХАП. Докато съсъдите са ”прозрачни” в нулевата, първата и втората степен на авиют, преобладава практиката – с други думи, намерението в такива условия се наричат ”действие“, и за това е казано: ”Всичко, което е по силите ти –  направи го”. Тази работа също не е за ръцете, но намерението засега е малко и не е подкрепено с голяма дълбочина на желанието и не е изложено на съпротивление. Аз още не изграждам намерения, противоположни на онова, което се разкрива в мен.

От друга страна, постоянното намерение ”оседлава” мощното получаващо желание на третата и четвъртата степен на авиют. Там се крие истинският егоизъм, срещу когото трябва да работя – вече не ”на дребно”, както по-рано.

Едно е когато малкото дете, макар и да не иска, се извинява на майка си, и друго, ако предложите това на петнадесет годишен тийнейджър, който вече се чувства голям и се сблъсква със силно вътрешно съпротивление. Такава е разликата между действието и намерението, а също така и между забраняващите повелителните заповеди.

Въпрос: В този смисъл, какво представляват самите ни физически действия в групата: дежурствата и т.н.

Отговор: Тези действия въпреки всичко се оценят в зависимост от намерението. Казано е, че заповедите не се нуждаят от намерение, т.е. от правилно намерение за отдаване. И въпреки това, всичко се оценя съгласно намерението, още егоистично, но целенасочено.

”Искам да достигна Твореца.”
”Какво означава това?”
”Не знам. Да стана добър.”
”Но да бъдеш добър означава да действаш за отдаване.”
”Искам да действам за отдаване!”

Изобщо, понятие си нямам, какво е това отдаване и го искам само на думи – но това вече е достатъчно, за да бъда включен в поправянето.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.02.2014

[128528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Желанието за наслаждаване може да се промени по своята величина (авиют): от нулево ниво до четвърто. А всяко от тях се подразделя на поднива и така в крайна сметка се получават 125-те стъпала. В нашия свят всичко се измерва със съответната величина, по количество, а количеството влияе на качеството.

Ако вземем някакъв материал, то всъщност, неговите свойства, се определят от броя на електроните, протоните, неутроните в атома. От тяхното количество зависи качеството на материала. Ако добавяме електрони, то ще се получи нов материал.

Това се случва в неживата материя, но същото се отнася и за растенията, животните и човека. Трудно ни е да забележим това относно нашите усещания, но това е така. Всичко зависи от количеството приложени усилия, от количеството детайли, които имаме. За това е казано: ”няма по-умен от опитния”, защото той постоянно добавя тези детайли, докато не достигне до ново качество на възприемане, на усещания.

Всичко зависи от най-простите действия. В цялата реалност няма нищо, освен получаване и отдаване. И дори отдаването не съществува като такова, а има само получаване в такава форма, която се превръща в отдаване, благодарение на намерението. Всичко е изградено от ”плюс” и ”минус”.

Затова, работата се състои в това, през цялото време да прибавяме количество. А образувалото се количество започва да изисква ново качество, разбиране, защо и за какво правя всичко това. Започват да се обособяват въпроси, които ни довеждат до по- качествени действия, на ново ниво. Но и тогава ще трябва да добавяме количество, докато не постигнем нови качества.

Със своите действия ние привличаме светлината, възвръщаща към Източника, която постоянно действа и всеки път добавя още една капка промяна. В крайна сметка ”грош по грош се събират и стават капитал”, и ние постигаме способността да извършваме осъзнати действия с намерение, които се измерват не по самото действие, а по намерението.

От подготовка към урока, 13.08.2013

[114873]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато разигравам сцена пред другаря си, стараейки се да възвися целта в неговите очи, трябва ли да се ръководя от собствените си ориентири или тъкмо обратното, от неговите свойства?

Отговор: Какво общо имат тук твоите ориентири? Трябва да се има предвид само другаря. Когато майката се грижи за малкото си, за какво мисли тя: за своите предпочитания или за онова, което ще е добро за него?

Играейки пред другаря си, го насочвам към великата цел. Разбира се, че не преувеличавам, а от цялото си сърце, с нежност се старая да му предам въодушевлението от духовния път. И с това се въодушевявам, залъгвам сам себе си, сякаш наистина искам това.

Като резултат, ми добавят авиют, ”дълбочина” на желанието – и изведнъж падам. Но това падение е следствие от вложеното старание, сам съм го предизвикал и това е огромна крачка напред.

Има падения, просто причакващи ме на пътя. Но има и такива падения, които идват след целенасочени усилия от моя страна. Те са други и аз ги възприемам по друг начин, тъй като моите съсъди – желания са вече готови за това. От себе си съм направил нещо доста високо, по нов начин съм се обрисувал в опита си да се сравня с духовното стъпало. Въодушевявам от отдаването, съдя за всички по техните заслуги, оправдавам Твореца, своето минало и настояще.

Сам ”раздувам” всички тези неща, помагам на другарите, устремявам се към поръчителство, дишам с това – и внезапно получавам падение в създадените от мен съсъди. И нека те да не са истински, нека само да съм играл, но благодарение на моя ”спектакъл”, благодарение на ”реквизита”, който съм използвал, ми добавят авиют.

Фактически, съм спечелил висшата форма – изпреварил съм събитията и сякаш съм я създал самостоятелно, а Творецът само е добавил към нея ”материала”, желанието. Устремявайки се напред, сякаш предварително съм формирал от себе си възрастния – Творецът само се е съгласил с мен и е запълнил тези очертания, този ”мехур”, който съм създал. В ефирния контур на духовното тяло Той е впръскал ”плът” – материала на желанието. И сега вече пребивавам в много по-високо състояние. По този начин напредвам по пътя – с помощта на въображението.

Разбира се, че всичко е малко по-сложно. Аз не правя бърз рисунък, който ”оцветява” Твореца. Но това е добро средство за напредък.

И още нещо: всъщност играейки пред другарите си, формирам Твореца, бъдещото състояние за отдаване. Тъй като не мога да си представя Твореца по-високо от мен, на много по-високо стъпало. За мен това е едно и също: да си представям себе си като по-добър или като Него.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.10.2012

[89954]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра (Творецът ме повика)”, п. 129: …Жертвоприношението на бедния е най-малко: две гургулици или два млади гълъба. И ако не, той донася малко брашно и му е простено. В същото време е обяснено и казано „ Не презря Той, и не отхвърли молбата на бедния”, тъй като жертвоприношението на бедния е най-достойно от всички.

Тук се говори за човек – с каква степен на желание (Авиют),  той може да работи за отдаване. До степента, до която му се разкрива желанието за получаване , той взема по-дебелите и по-груби части от него, от лявата страна , и ако може да работи с тях, за отдаване, то той се нарича богат.

А ако  може да вземе само най-малките, най-слабите части от своето желание  и да ги принесе в жертва, тоест, да ги приближи до Твореца, то той се нарича беден. Думата „жертвоприношение” (курбан) произлиза от думата „приближавам” (лекарев).

Според това, каква част от своето желание за получаване човек приближава  до Твореца, като я използва за отдаване, той се нарича богат или беден. Богатият донася повече, а бедният – по-малко; всеки – доколкото е способен да работи със своето желание за отдаване.

„Жертвоприношение” се нарича желанието, което преди съм използвал за самонаслаждение, но сега приближавам до Твореца като го превръщам от получаващо в отдаващо. Заради това ново желание , аз се приближих до Твореца и направих още една стъпка напред по стълбата към сливане с Твореца.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→