Мнение: Идеята за Вселената като „гигантски мозък“ е предлагана от учените в течение на десетилетия. Но сега физиците могат да предоставят доказателства. Вселената може да расте, подобно на гигантски мозък, с електрически заряди между огледалните клетки на мозъка, под формата на разширяващи се галактики.

Резултатите от компютърното моделиране показват, че естествената динамика на ръста, пътят на развитие на системите е един и същ за различните видове мрежи – било то Интернет, човешки мозък или Вселената като цяло. В резултат, учените твърдят, че Вселената действително се развива като мозък. Проучването повдига сериозни въпроси за това, как работи Вселената.

Реплика: Всички светове са устроени по еднаква схема АВАЯ: четири-степенно развитие на всичко и всяка една от частите, Единната сила на абсолютното отдаване властва в цялата система, управлява я и предопределя всичко, в това число и съдбата ни. Имаме възможност, изменяйки себе си, всеки път да вървим „в крак“ с нейното развитие и по такъв начин да се чувстваме комфортно. При това, да предчувстваме бъдещите състояния и като изменяме себе си, да ги възприемаме не като страдание, а като желани. В това се състои и предназначението на науката кабала.

[103284]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика ще се промени моят поглед, когато изляза от егоистичната любов и видя света през желанията на другите – ще виждам друга стая, друга чаша, която е пред мен, и всички хора – други?

Отговор: Животното, в това число и аз, си остава животно. Ти оставаш в точката на своето „Аз’’, но към нея добавяш съвършено друг орган (съсъд, кли) на възприятие – желанията на други хора.  

Творецът създал желание, състоящо се от десет части (сфирот, АВАЯ ). И сега аз се усещам в него, само че усещам най – ниският слой на това желание ( черната точка ).  

Аз се раждам, живея, умирам – връщам се в онези същите десет сфирот на своя егоизъм, в усещането на този свят – от поколение в поколение, от живот в живот (от парцуф в парцуф), преминавайки във всеки един през едни и същи състояния: зародиш, захранване, израстване (смърт – смяна на парцуфа) – и пак отново: зародиш, захранване, израстване…   

А как да почувствам света не от моята черна точка, а чрез желанието на другите хора, намиращи се извън мен? При това „Аз” все едно ще остана, моят свят няма да се промени!

Все пак ако изчезна, относително какво ще усещам другия? Аз трябва да го усещам срещу себе си, противоположен ми и ненавистен, все повече и повече. 

Няма по-голяма ненавист от онази, която се разкрила в групата на рабби Шимон. И когато над нея те построили любов помежду си, постигнали разкриването на светлината на Зоар.  

Огромната ненавист в нея и огромната любов над нея, дава различието между тях, в което свети Хохма, светлината на постижението. 

Вътре – огромен егоизъм, а над него екран – само така може да се разкрие голямата светлина.   

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Даряване на Тора’’ 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - 4 коментара →