Съобщение: Представеният от министъра на икономиката на Франция Е. Макрон план разтърси политиците на единна Европа: валутният съюз трябва да бъде реформиран в посока на финансова солидарност. Богатите страни трябва да финансират бедните и това е единственият път за спасение на еврозоната.

Ако страните  участнички не бъдат готови за финансови преводи в монетарния съюз, можем да забравим за еврото и еврозоната. Преводите трябва да се осъществяват в рамките на единния бюджет на еврозоната, изпълнението на който да бъде координирано от Брюксел. Той яростно се противопоставя на „ортодоксалната” финансова политика на Берлин.

Реплика: Има гласове, които призовават към по-голяма солидарност и равенство, но това вече не може да помогне. Природата е включила програма за обучение на хората по своите правила на ударите  (Пътят на страданието). Времето за обучение по правилата на Природата по мек начин (Пътят на светлината), изучаван в науката кабала изтича.

Стремейки се да разберем замисълът на природата, се обучаваме правилно да го изпълним, без да грешим, с добрите наставленията на кабалистите. Защото не можем сами да разберем как е устроена интегралната природа.

Причината е в това, че ние сме „събрани” в човешко общество на егоистичен принцип и не сме в състояние да разберем противоположното алтруистичното обединение.

А нашето световно общество постепенно, под въздействие на скритите сили в природата става все по-интегрално и единно. И ние започваме да не разбираме  света, в който се намираме и да не можем правилно да се ориентираме в него.

[166522]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: Днес все по-често слушаме за приближаването на световна финансова криза. Но истината е, че тази криза вече е започнала. Най-малкото, финансовите пазари по цял свят вече се рушат.

По-голямата част от тези крушения стават в страни, които са известни като развиващи се пазари. Повечето от тях нямат много развити икономики, и затова светът не знае за тях.

В последните години развиващите се страни получиха достъп до евтини доларови кредити. Но сега, когато доларът стана по-силен, на длъжниците се налага да заемат все повече в местната валута, за да обслужват дълговете в долари. И при това, цените на много от стоките, които тези страни изнасят, падат.

Точно такива причини предизвикаха кризата в Латинска Америка през 80-те години и азиатската финансова криза през 90-те години.

Предстои почти всички световни фондови пазари значително да паднат в сравнение с рекордните максимуми на тази и на миналата година. Но засега те още са далеч от сриване. В по-голямата част на развиващите се страни ситуацията е съвсем друга.

23 страни, в които фондовата борса се е сринала: Малайзия, Бразилия, Египет, Китай, Индонезия, Южна Корея, Турция, Чили, Колумбия, Перу, България, Гърция, Полша, Сърбия, Словения, Украйна, Гана, Кения, Мароко, Нигерия, Сингапур, Тайван, Тайланд. Това е само началото, тъй като кризата трябва скоро да премине от развиващите се страни към развитите.

Централните банки губят контрол над ситуацията, а до световен срив не остава много – през есента на 2015 ни чакат поредица от сътресения. Глобалната финансова криза вече започна и в близките месеци ще стане ясно колко мащабна е тя.

Реплика: Кабалистите имат средство – обединението. Само то ще изведе нашия свят към следващото му състояние. Тъй като светът е създаден върху отломките на единна система, наречена Адам, то само реставрирането на тази система или нейното поправяне, ще приведе нашия свят към устойчиво и добро състояние.

Науката кабала говори именно за това, как да реализираме методиката на поправянето на нашия свят. Проблемът е, че трябва да поправяме не света, и не финансовата система, а човека и обществото. Никой не иска това, и никой не вярва, че е възможно.

Трябва да преодолеем психологическата бариера, а тя се преодолява под въздействието на поправящата висша светлина, наричана „светлината на Тора“ или просто „Тора“, или „Реформираща светлина“. Но за да може тя да ни въздейства, ние трябва да поискаме това от нея. Молитвата възниква в следствие на страдания и безизходност или в следствие на въздействието на обкръжението, което ние сами създаваме. Така избираме или пътя на страданията, или пътя на Тора.

[165065]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как преходът от старите материални ценности към  нови, ще повлияе на световната икономика?

Отговор: Мисля, че в сегашното си състояние икономиката е на доизживяване.  Не самата икономика, а отношението на хората към нея. Днес се променя погледът ни към света и живота, става все по- пасивен.

Затова икономиката на неудържимото потребление ще се смени с тази на самодостатъчното съществуване. Човечеството ще престане да се стреми към големи материални достижения и богатство.

Виждам как огромни маси хора стават все по-пасивни. Вижда се и в Русия, и в Америка. В Русия са съгласни с политиката на спокойно съществуване с обработване на малки участъци земя. В Америка със социалистическата политика на президента Обама, с неговите програми за здравеопазване и всичко останало.

Ние ще достигнем до такова състояние, когато след прехода към нов етап ще последва рационално развитие. Ще разберем, че нищо от това, което е било в миналото – нито богатството, нито знанията, нито славата, нито изкуството, нито дори религията (защото днес и религия няма, това е само политика на властта), не може да ни доведе до никъде. Остава само постигането на смисълът на живота, защото през всичко останало човечеството вече е преминало.

И така, естествено, и икономиката ще се промени. Тя ще съществува, развива и видоизменя само във вида, в който ни е необходима, за да задоволи нашето тялото  (на животинско ниво),  т.е. нормално да ни нахрани, облече и обуе всички.

Всичко останало, което днес се раздува във всички направления като сапунени мехури, се доизживява, защото води света към състоянието на криза, в което се намираме.

Въпрос: Означава ли това, че самата икономика ще се спука като сапунен мехур?

Отговор: Ще се свие, защото е прекомерна! Ще я промени или световна война, или безчувствеността на хората. Ако по някакъв начин избегнем войната, апатията на хората към всичко ново постепенно ще застави икономиката да се свие.

Виждаме какво се случва днес. Вече никой няма нужда от многомилионното китайско производство и японските технологии. Постепенно всичко се ликвидира. Хората губят интерес към придобиването.

Това е естествен процес на вътрешно развитие на човешките желания, които преминават от материално потребление към нещо ново. Вече сме преживели подема на интереса към науката и културата. Днес те с нищо не ни напълват, не дават смисъл на живота ни.

А без тях остават само наркотиците, войните и други крайни решения, или изход на нов етап, на ново ниво на съществуване, ако го има.

Тоест, днес трябва да се даде възможност на хората да видят, че изход действително има. Такъв съществува. В крайна сметка у тях възниква вътрешено търсене на това, защото развивайки се отвътре, човек започва да се пита: «В какво е смисълът на съществуването ми? Ако го няма, жалко, че съм се родил.».

Следва продължение…

От ТV програмата „ Последното поколение“ 16, 19.08.2015

[165903]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: По какво се различава прегрешението спрямо висшата сила от прегрешението към човека?

Отговор: Грехът е когато използваме егоизма си в ущърб на ближния, а „ближният“ е всичко, което се намира извън мен.

Прегрешението спрямо Твореца е престъпление по отношение на общата висша сила, изпълваща целия свят. Престъпление е да не се отнасяш към целия свят така, както към своята собственост.

Творецът иска да ни направи равни на себе си. Представи си, че си стопанин на целия свят, как би се отнасял към него? Ти би го обичал, пазил, би се грижил за него. Дори най-малката мравка би ти била скъпа, така както все едно си самият ти. Но главното е отношението към хората, тъй като с тях ти можеш да построиш особена взаимна връзка и да се съедините, като един човек с едно сърце. Това означава „да изкупиш своя грях“.

Като използвам другия човек егоистично, аз върша престъпление против него. А ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то това е престъпление спрямо висшата сила. Тъй като съм длъжен да възприемам целия свят като нещо, което ми принадлежи, сякаш той е самият аз. Намирам се вътре в този свят като в пирожка, където всичко е свързано като едно цяло и съм длъжен да се отнасям към всичко, което ме заобикаля като към самия себе си.

Всичко, което виждаме около себе си е Творецът, природата. Ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то в Съдния ден мога да осъзная престъплението си, да се покая и да получа прошка. Тъй като от неживия, растителния и животинския свят не се иска ответна реакция.

Но с другите хора съм длъжен да се обединя така, че те да ме заобичат, а аз тях. Любовта покрива всички престъпления. Аз трябва да изуча методиката по обединение и да я реализирам заедно с приятелите си, да построим между нас такива отношения, които се наричат любов.

Да обичаме означава да бъдем толкова близки, че да чувствам всички желания на другия и да се старая да ги изпълня, а той изпълнява всички мои желания. Ние се сливаме  дотолкова, че не остава каквато и да е разлика между мен и него. И така трябва да се съединят всички обитатели на този свят.

Ако постигнем това, ще изпълним всичко, което висшата сила очаква от нас – ще реализираме предназначението, заради което сме създадени.

Съдният ден е символ на поправянето, което не се изчерпва с един ден в годината. Всеки трябва да работи над себе си дотогава, докато не постигне поправяне, съединявайки се с цялото творение в едно сърце, в едно желание и чрез него да се съедини с Твореца.

Да изкупя греха си означава да извърша действия, от които изчезва егоистичното ми желание и вместо него идва желанието да обичаме.

Въпрос: За какво трябва да мислим на Йом Кипур, за да завърши той благополучно?

Отговор: Мисли си за това, че си се родил, за да постигнеш любов към всички и чрез тази обща любов да разкриеш бъдещия свят и Твореца тук и сега.

От телевизионната програма „Нов живот“ № 627, 17 септември 2015 г.

[166873]

 

Filed under: Духовна работа, Празници, Практическо обединение | Add Comment/Ask Question→

 

Началото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Въпрос: В какво се състои особения характер на всяка от трите световни религии?

Отговор: Юдаизмът е достатъчно пасивно учение, което трудно приема в себе си и то само този, който е съгласен с пълното изпълнение на неговите предписания. Християните са по-активни, привличайки хората към своята вяра.

У мюсюлманите съществува убеждение, че ислямът е длъжен да стане единствена религия за целия свят. Те заявяват, че не може да има друга висша сила, освен тази, която те си представят, тоест освен Аллах, и Мохамед е негов пророк. И това мнение се опитват да установят в целия свят.

Различните мюсюлмански течения се обединяват на този глобален принцип и в същото време се разединяват, защото у всяко има свое мнение по какъв начин да поставят целия свят под знамето на исляма. Едно течение се стреми да постигне това с по-меки методи, друго – с по-твърди, едното е по-малко ортодоксално, другото – повече. Но, в края на краищата, всички те се стремят да разпространят исляма навсякъде по земното кълбо.

В това се изразява тяхната работа, и с такива методи се разпространява тя в Океания, на Филипините, в Индонезия, в огромната територия на Африка за последните сто-двеста години. А в наши дни започна нашествие на исляма в Европа. Според статистиката, всеки ден стотици хора в Европа преминават към исляма.

Европа е толкова привлекателна за мюсюлманите, защото те я смятат за културен център на света и пример за всички останали. И ако те направят този световен център – център на исляма, по този начин ще завоюват целия свят.

Африка е източник на сили,а Европа е центърът на идеологиите, на културата. Ще дойде време, когато мюсюлманите ще се доберат и до Америка, те вече започват да се увеличават там.

Европа е слаба, застаряваща, тя няма сили да се бори с нашествието на исляма. Затова е само въпрос на време – скоро цяла Европа ще бъде само в зелен цвят.

Въпрос: Как младите европейци могат да бъдат привлечени от това жестоко, екстремистко движение като радикалния ислям?

Отговор: Хората се стремят към силата. Ако не обичам силния, то в крайна сметка се страхувам от него. Страхът ме заставя да се присъединя към него, и аз по своя воля ще започна да го оправдавам. Ще започна да гледам на целия свят с неговите очи и ще искам светът да ме възприема като част от тази мощна сила.

Излиза, че убивайки хора със страшна жестокост, както в момента се случва в Ирак, по този начин радикалният ислям си разчиства територия по целия свят, на която може да се разпространи. Колкото по-голяма е неговата жестокост и безпощадност, толкова повече хора се боят от него и желаят да се присъединят към него.

Страхът има огромна притегателна сила. По-добре е да се присъединя към страшния враг, защото иначе ще се окажа срещу него – а това съвсем не ми е нужно.

Затова много млади европейци са готови да станат мюсюлмани, за което се искат само три минути. И въпреки, че по този начин човек се задължава да измени радикално целия си живот, той усеща в това светлина, защото вече има цел на живота, която Европа не е могла да му даде. Вместо умираща култура, изгубваща всякаква сила, той получава ясни инструкции и твърди житейски постановки.

Той разбира за какво живее, усеща силата, рамото на съратника, и затова намира в това вкус и готов да го направи. Ислямът черпи своята сила от обединението на хората. Съгласно науката кабала това се нарича клипа (нечиста сила) на дясната линия.

Дясната линия – това е отдаване, тоест мюсюлманите се представят като хора, призоваващи към добри отношения, към духа на единството, обединението и взаимопомощта. Те дават на човека усещане за топлина. В тяхното поведение има вътрешна топлина, и въпреки че е измамна, хората я усещат.

И тя е много привлекателна за младите европейци, усещащи студ в немощната Европа и пълно безразличие към себе си. Всеки от тях се чувства изолиран, сам, нямащ нито цел в живота, нито основа, която е напълно изгубена. И затова той се съгласява да влезе в рамките на исляма, който, независимо от своята твърдост, дава чувство за принадлежност към топлото течение, имащо ясна цел. И това е много привлекателно.

Или това ще увлече европейците в противоположната посока – към нацистки режим, едно от двете. Фашизмът е основан на същия принцип на обединението и ясната цел. Не е важно с цената на какво се постига единство и каква е целта, но това привлича хората.

Следва продължение…

От 428-та беседа за новия живот, 31.08.2014

[146066]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 2

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Празници | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Към какво учителят трябва да насочва своите ученици?

Отговор: Той трябва да им продемонстрира вектора за развитие. Еволюцията е направила от нас хора, които си задават въпроса за смисъла на живота. Но наред с този общофилософски въпрос, трябва да обясним на децата за какво живеят именно те и именно в това поколение. Защото е очевидно, че всяко поколение има своята мисия, своите възможности, своя потенциал, своите цели и всичко това е нужно да се обясни на подрастващите и на младежта, в рамките на подготовката им за живота, за да могат точно да го реализират.

Въпрос: Към какви постижения трябва учителят да насочва учениците си?

Отговор: Днес вече става така, че в най-добрият случай тях ги насочват към това как повече да печелят, за сметка на всички останали. Това се нарича „да се устроиш в живота“.

За да се насочи подрастващото поколение към по-високи постижения, трябва да се знае какво изисква Природата от нас. Защото всички живеем в нейната система и е невъзможно да обучаваме човека в откъсване от нея. Ако ние разберем вектора на своята еволюция, тогава ще видим как да насочваме младия човек, за да не се натъква на препятствия и проблеми, които да провалят или погубят живота му. Той ще разбере как трябва да изглежда обществото и няма да греши в безполезен конфликт с Природата.

Ако учителят насочва учениците по такъв начин, той вече е проводник, наставник. В една или друга степен този „товар“ са длъжни да носят преподавателите по всякакви предмети.

Въпрос: В този контекст, с какво учителското, училищното възпитание се различава от родителското?

Отговор: Родителите и учителите са длъжни да се водят от един и същи мотив, насочвайки детето към една цел, така че то да я види и в този смисъл, между учителите и родителите няма никаква разлика. Те придобиват сходни черти в неговите очи. Училището, класът и учителят трябва да са много близки към случващото се у дома.

От телепрограма „Нов живот“ №627, 17 септември 2015 г.

[166888]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Съвременният живот се променя толкова стремително, че понякога ти се иска да спреш и да си починеш. Изморяваш се, сякаш дори от хубавите изменения, от новите по-съвършени уреди. Способен ли е човек да понесе толкова изменения, произтичащи с огромна скорост?

Отговор: Работата се състои в това, че ние не желаем тези изменения и в това е целият проблем. Защото са следствие на болезненото усещане за недостиг и празнота.

Говоря, именно за бъдещите духовни напълнения, при които ние се наслаждаваме дори на тяхното отсъствие. Както, ако бих получил удоволствие от предусещането за отпуска, която ще настъпи след седмица. В такъв случай, за мен не е важно какво става в дадения момент – главното е, че времето тече и все повече ме приближава към заветния ден.

Поради това са ми приятни дори лошите състояния, в които не получавам напълването, но то свети за мен, от бъдещето като дългоочакван отпуск.

В сегашното ни ежедневие на живота почти няма такива случаи. Той изцяло е запълнен с необходими грижи: дом, деца, работа, магазини. В крайна сметка, денят минава и падам без сили, за да започна утре всичко отначало. Поради това, сутрин нямам желание да ставам. Още

Filed under: Криза, глобализация, Празници | Add Comment/Ask Question→

 

Началото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Юдаизмът, съществувал някога на принципа на любовта към ближния като към себе си, не налагал никакъв външен натиск върху човека. Този, който е искал, се е присъединявал към него, а който не е искал, не се е присъединявал.

От историческите документи се вижда, че по време на пророците, 8- 7 в.пр.н.е.,  до самото разрушаване на храма, много представители на народите по света са отивали да се учат при евреите и с това са подсилили юдаизма. Някои от тях са се превърнали във велики мъдреци на еврейския народ и те са били сравнително много, включително и знаменития мъдрец и кабалист Раби Акива.

Юдаизмът не е могъл да се разпространи широко по света, защото такова разпространение е възможно само със сила. Цялото човечество в същността си представлява егоисти, които може да се подкупят с пари или да се завоюват със сила, под заплаха. Едно от двете: или привличане с бонбон, или заплашване с пръчка.

В юдаизма не е имало нито бонбони, нито пръчки. Това учение е пасивно. В него е идвал този, който се е чувствал привлечен от идеята, стремил се е към обединение и любов към ближния.

Става въпрос за юдаизма от времената, когато е създаден основният закон на Тора – любовта към ближния като към самия себе си. Затова юдаизмът не е получил широко разпространение по света и към него са се присъединявали само тези, които са пожелали.

Християнството вече се е държало по различен начин, вярвайки, че целият свят трябва да стане християнски. В повечето случаи при откриване на нови земи, завоюване на държави, установяване на връзки, освен търговски интереси и забогатяване се е преследвала и целта разпространяване на своята религия. Затова църквата в Испания, Португалия, Франция, Англия много е поддържала колониалния поход.

Юдаизмът е действал по друг начин, изобщо не излизал от границите си и приемал всеки, който е пожелал да се присъедини към него без всякакво насилие и подкупи. Този подход се е съхранил в юдаизма и до сега. По традиция, който иска да приеме юдаизма, първо е разубеждаван по всякакъв начин.

Християнството се е разпространявало с много „прогресивни“ методи в сравнение с юдаизма: с мечовете на кръстоносците и с уговарянето от мисионерите, убеждавайки каква прекрасна и велика е тази вяра. Човекът е бил покоряван от богатството на християнските храмове със златните украшения, иконите и разказите за чудеса.

В центъра на всеки европейски град се е строяла църква – най-високата и красива сграда в целия район. Дори днес църквите се отличават от другите постройки, а в миналото те са се строели сред бараки. Затова християнството е било много привлекателно за хората и широко се е разпространило.

Но въпреки разпространяването си, то е започнало да отслабва заради възникналия в него разкол. Започнали са спорове на едно от теченията с другите и от този момент силата му е започнала да угасва. С идването на Ренесанса, а след това с епохата на Просвещението, християнството е започнало да предава позициите си.

Ако до тогава за неверие са обявявали в еретизъм и са вкарвали в затвора или изгаряли на кладата, то преди 300-400г. са престанали да го правят. Днес за нищо такова изобщо не може да става дума. Макар че в Европа и Америка все още да се спазват християнските традиции, това по-скоро е част от културата, а не вяра.

Виждаме, че в наше време вместо юдаизмът и християнството все по-голяма популярност добива исляма. Това е относително млада религия, поставила си за цел да разпространи властта на шериата по целия свят. За нейните адепти не е важно дали това ще се случи днес или след хиляди години. Важното е, че работят над това, считайки тази работа за свещена проповядвайки вярата в Аллах, единствения Бог.

В действителност, от гледна точка на юдаизма, ислямът не се счита за идолопоклонничество, защото предполага вяра в единната висша сила. Само че, за нея разказва не пророк Моше, а пророк Мохамед, друг посланник на Твореца.

Исляма е основан на вярата в една висша сила, освен която няма нищо и която управлява цялото човечество, извисявайки човека. Но през вековете исляма е преминал през големи трансформации.

В днешно време исляма усилва своите позиции, преживявайки такъв активен период, каквито юдаизмът и християнството са преминали в първите две хиляди години от съществуването си.

Разбира се, със съвременните ресурси, средства за връзка, оръжието, с което исляма разполага днес, той може да си позволи много по-голяма експанзия, отколкото християнството преди две хиляди години или юдаизмът, който е съвсем пасивен.

Затова виждаме как ислямът се разпростира все по-широко в много интензивна и застрашаваща форма. Наложи ми се да обсъждам тази тема в академичните и правителствени кръгове в Европа и те признаха пълното си безсилие по този въпрос. Разговарях с кметовете на няколко града на европейски страни и университетски професори, които се оплакваха, че са с вързани ръце.

Европейците са свързани със своите демократични закони и сега са принудени да се отнасят напълно лоялно с ислямският фундаментализъм. Докато мюсюлманите се отнасят към европейците съгласно законите на исляма, който първоначално е бил мек и е прозовавал към любов, съединение, човешки ценности, а съвременният е радикален.

В същото време се получава така, че демократичните принципи пречат на европейските власти да пресекат разпространяването на радикалния ислям като опасно движение, заплашващо да урони стабилността в Европа. На исляма нищо не му пречи да се разпространява. Привържениците му не идват в Европа с цел да убиват хора. Те искат само всички да станат мюсюлмани.

Ако евреите в Израел биха се съгласили да приемат мюсюлманството, да приемат този закон, то в този миг биха станали свои за арабите и по такъв начин биха „разрешили“ арабо-израелския конфликт….

По такъв начин демократичните закони правят Европа напълно открита за мюсюлманите, позволявайки им да се държат така, както си искат. Никой няма право да посегне на свободата и правата им. В същото време, както християните, а още повече евреите, се опасяват да отидат в специалните райони, където е концентрирано мюсюлманското население.

Следва продължение…

От 428- та беседа за новия живот, 31.08.2014

[145622]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 3

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: Какво прави човека човек? Човешки деца, отгледани от животни, не стават хора. Това подсказва, че човекът не е природна даденост, а е продукт на определена културна среда.

Ние не се раждаме като човек, а ставаме човек в резултат на усърдна културна дейност. Обществото ражда човека и човекът е социално явление.

Ако човек, по време на стадия на формиране, напусне обществото, то той не става човек – човешкото съзнание не се възпроизвежда.

Производството на човека. Формирането на определени културни типове се случва вътре в съответстващите социални групи. Устойчивата социална група създава общи интереси и обединителен смисъл. Този смисъл трябва да превишава чисто практическите цели, иначе той нищо не може да свърже.

Социоцид. Трудно е да измениш хората в група. Обратната задача може да бъде решена чрез разрушаване на социалните връзки, т.е. чрез социална война, посредством 4 направления:

1.Отделяне на човек от другите хора, стесняване на неговите интереси до ежедневен минимум, поставяйки го в борба за оцеляване, в нерешими жизнени проблеми, без помощта на държавата и обществото.

2.Чрез ескалация на наркоманията, алкохолизма, злоупотребата с наркотични вещества и проституцията, машината за пропаганда работи върху дегенерацията на хората, телевизията и СМИ дават на бедното население примери за неограниченото потребление на богатите и за криминални поведения и пренебрежение на нравствените и законодателни норми.

3.Уронване на всички форми на социална интеграция: гражданска, трудова и семейна.

Семейството е последната нравствена опора. Чрез него се предават, от поколение на поколение, духовните приоритети и ценности на живота. Именно затова, върху разрушаването на семейната институция работят практически всички СМИ – нещата отиват към глобална криза в семейната институция.

Растежът на индивидуализма в обществото (вместо семейство – свобода, вместо деца – живот за себе си), отслабване на моралните нравствени фактори, които по-рано са съхранявали семейството – това е истинската причина за разводите. Хората са отвикнали да живеят заедно.

4.Нарастващата дистанция между висшите и нисшите страни, разделянето в обществото, провокацията и поощряването на разнообразни форми на агресия, разпад на обществото.

Лумпенизация на населението – отсъствие на социални, професионални и физически обвързвания към място на живот, към географското място, без професия, устойчива заетост и работно място. Студенти без професия.

Разпадане на човека. Думата „общество“ произхожда от думата „общ“. Колективът създава една обща идея и цел. Човекът се формира и расте само вътре в социума, човекът е обществено същество.

Ако обществото е разрушено, то човекът започва да деградира – това е всеобщ процес. Разпад на националната култура, заличаване лика на човечеството и в крайна сметка се появява получовек.

Спасение: трябва сами да създадем социална група, да изградим мостове един с друг. Обществото трябва да бъде изградено чрез нашите усилия, отдолу, без да чакаме властта да се заеме с това. Ако не възстановим обществото си – смъртта е неизбежна.

Отговор: Ние наблюдаваме едно широко разпространено явление. То е планирано от природата. Ние трябва да го преминем, за да създадем ново общество – на други принципи. Няма да ни се отдаде да удържим миналото и няма смисъл да удържаме вече отживялото.

Социумът трябва да придобие следващата си форма: пълна интеграция в допълнение един с друг, до реализиране на „Възлюби ближния както себе си“. Но необходимостта и потребността от това, възникват именно в резултат на усещане на неизбежно случващият се разпад!

[165278]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→