Масите и предводителите на човечеството

Въпрос: Може ли да се каже, че рано или късно човек разбира, че „Корах“, „проказа“ и всичко друго, за което се говори в Тора, са вътрешни свойства?

Отговор: Едва ли голямото количество хора могат да възприемат това правилно, но индивидуалистите са способни да се преобразуват така.

Обаче с масите това се случва много по-просто, тъй като тях ги променя природата и те дори не чувстват, че се променят. Как живеят обикновено масите? – Днес мисля така, а вчера дори не помня, какво съм мислил.

На индивидуалиста му е много трудно да повдига масите, защото у него има особено отношение към тях, особен егоизъм.

Въпрос: Значи на нас не ни достигат индивидуалисти, които да повдигнат народа?

Отговор: Не. Масите напълно се управляват и изменят в съответствие с тези сили, които се намират в тях. Те не се занимават с изследването на процеса.

В индивидуалистите има предишни, вчерашни, днешни и утрешни състояния, защото в тях е заложена система на вътрешна оценка, анализ на случващото се. Сами по себе си те представляват главната част на общата душа, и поради това, в тях има мисъл, насоченост, съгласуваност с Твореца.

Те се безпокоят за това и са длъжни всичко да погълнат, да абсорбират, да се съгласят със случващия се процес. След като бъде направено, всичко, което те са разбрали, осъзнали, съгласували в себе си със Твореца, именно на основата на състоянието от вчера, днес, утре – всичко това преминава надолу, към масите. От главата в тялото.

А масите не чувстват, че се променят: ние сме такива и това е всичко. В тях няма понятие за вчера, днес, утре, за анализ на своите вътрешни състояния, за еволюционно движение напред.

Те не усещат това, защото се намират на животинско ниво, а животното, както знаем, е просто привързано към времето и състоянието, в което съществува – за него няма проблем.

Кравата, пасяща на ливадата, с нищо не се отличава от оная крава, пасла там преди 500 години. А между човекът, който е живял преди 500 години и днешният човек, все пак има разлика.

Още повече, у хората изчезва усещането за хилядолетното им съществуване – няма го в нас. Миналите събития се намират вътре в нас, но скрити в кръгооборота на душите. Ето защо масите ще възприемат всичко абсолютно естествено, не съпоставяйки го с нищо: „А сега аз мисля така“

Разликата между масите или животното, от главната част на човечеството е, че те се прилепват към настоящия момент и това е всичко. А главната част – човекът, сякаш пътешества по всички оси на времето: него го интересува и палеонтология, и зоология, и биология, и кабала, и бъдещето и всичко останало.

Въпрос: А ако главната част усети, че казаното в Тора се случва в нея, какво ще се стане с масите?

Отговор: Масите получават всичко по естествен начин. У тях изведнъж се появяват съвсем други отношения един с друг: „Да отдавам – защо не? Аз виждам, че е полезно и нужно, значи така трябва да се живее“. Те не работят с егоизма. Тези мисли и усещания просто се вселяват в тяхното сърце и разум, и те ги изпълняват.

Реплика: Щастливи хора…

Отговор: Най-щастливият предмет в света е камъкът – от нищо не се нуждае, лежи си на пътя. А този, който „увеличава знанието – увеличава скръбта“.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 27.05.2015

[167903]

Кабала не се занимава с предсказания

Въпрос: Как изглежда близкото бъдеще на човечеството от висотата на духовния свят?

Отговор: Не мога да кажа това. Може само да се завиди на такива хора като Волф Месинг, които са могли да предсказват, но само на материално (животинско) ниво, и да говорят за бъдещото състояние на човека и човечеството.

Кабала също дава тази възможност, обаче кабалистите не я използват.

А ето какво всъщност представлява кабала. Кабала е възможност да се управлява бъдещето, да се доведе до по-добро състояние. Затова не мога да го предскажа – не го знам. Мога само приблизително да кажа какви състояния ни очакват, но какви ще бъдат в действителност, зависи само от хората.

Кабала се занимава не с предсказания, а с подобряване общото състояние на човечеството и затова сега тя се разкрива специално, за да повдигне цялото човечество на следващото стъпало. Тепърва ни чакат още много стъпала на развитие.

Мислим си: “Вселената съществува четиринадесет милиарда години! Земята- четири милиарда години! Човечеството – стотици хиляди години! Нашата епоха – десетки хиляди години!“ Тези мащаби ни се струват огромни.

А всъщност, в сравнение с други по-велики мащаби, това е само малък отрязък от време. Той дори не се измерва в секунди, защото времето тече само по отношение на нас.

Пред нас има още много стъпала, които трябва да преминем: трябва да излезем от сегашното състояние и да влезем в следващото, а от него – в по-следващото и така нататък. Кабала говори за изминавания от нас огромен кръгооборот. Затова не трябва особено да се задържаме на това стъпало, то не е толкова комфортно.

От урока на руски език, 20.09.2015

[167479]

Корах е желание за по-голямо напредване

И рече Моше на Корах: „Чуйте синовете на Леви! Малко ли ви е това, че Всесилният на Израел ви е избрал от обществото на Израел и ви доближи до Себе си за извършване на службата в Шатрата на Откровенията на Бог, за да стоите пред обществото, за да им служите и доближи теб, и всичките ти братя, синовете на Леви, с теб, а вие молите още и за свещенослужение?“

[Тора, ‘’Числа’’,’’Корах’’,16:08 – 16:10]

Проблемът е в това, че ние възприемаме Тора както увличащ роман, докато тя се обръща единствено само към човека, разказвайки, какво се случва вътре в него, и той трябва да провери кой в него е Моше, Аарон, Корах и целият народ.

На него му е необходимо да изясни, какви са тези желания, какви са свойствата в човека. Защо те се намират в такова противоречие помежду си? Кога именно се проявява това противоречие? С какво Корах е по-добър или по-лош от Моше?

Тора обяснява, че всеки трябва задължително да премине тези състояния. Затова искам да ги изясня в себе си. Да допуснем, преминавам състояние, когато се обръщам към Моше в мен: „Аз мога да водя народа по-добре отколкото ти.“

– Добре, договорихме се, отиди и донеси лопатка с разпален в нея огън.

Но защо трябва да го слушам?! Нали казвам, че по-добре разбирам движението. Обаче все пак в нещо се покорявам на свойството Моше. Тук има много различни въпроси, защото вътрешният свят на човека се намира в пълна бъркотия.

От една страна, сякаш се противопоставям на Моше, но от другата страна, не знам защо, но му се покорявам, слушам всичко, което ми указва.

Ако се задълбочим в това, то става ясно, че Корах говори само за реализиране на някакво определено състояние, а не за пълно постигане на стъпалото на Моше, защото това е стъпало на абсолютната Бина, пълната връзка с Твореца. Затова, естествено, Корах няма претенции за нея.

Работата е там, че ако се намирам на нивото на Бина, то с това е възможно да прекъсна връзката с Малхут – отделям се от народа. И затова Корах в нещо е прав. Виждам, че всички мои останали неегоистични, вече поправени желания, също разбират, че тук няма някаква връзка между Бина и Малхут. И макар, че Моше тук може да командва, но нещо в неговите команди, в това свойство, не работи с моя егоизъм.

Тора обяснява, че вътре в нас няма зли свойства. Това не е зло – просто свойството „Корах“ постоянно иска все по-голямо напредване. Цялата Тора говори само за това, как повече да отдадеш, да се възнесеш, да дадеш всичко за сливането с Твореца, за да ускориш този процес.

От ТВ програмата „Тайните вечната Книга“, 20.05.2015

[167120]

Съмненията са място за напредване

Реплика: Ако Тора се възприема повърхностно, тогава се създава впечатление, че става дума за непрекъснати убийства, страдания и за борбата между доброто и злото. А Вие, през цялото време оправдавате всички бунтовници: Мириам с Аарон, Корах, народа на Израел.

Отговор: Тези свойства се издигат в нас постоянно. По пътя към поправяне се изявяват нашите всевъзможни егоистични свойства, в по-голяма или по-малка степен.

Но все едно, те се намират в конкуренция помежду си, за да предизвикат по-голяма скорост, по-голямо подобие на Твореца, по-голямо привличане на желанията, участие в това движение, разбиране, увеличаване на интензивността на подема.

Защото подемът се случва и по свойството на егоистичното желание – лявата линия, и по свойството на алтруистичното желание – дясната линия. Затова трябва да изясним как да се издигнем по средната линия, максимално привличайки двете линии във връзката помежду им.

Къде се намира тази правилна връзка между тях? Тук има извънредно много тънкости. Отчасти ги изучаваме в книгата „Дървото на живота” на Ари, отчасти в „Учение за десетте Сфирот” на Баал а-Сулам.

Но като цяло, това е твърде сложна, многослойна система и поради това има място за пораждане на постоянни съмнения. Те възникват в нас специално, защото точно по време на съмнения, се появява в нас необходимост да се издигнем още по-високо, над свойството за получаване в свойството за отдаване.

Всяко съмнение дава на човека възможност да го реши, с помощта на издигането над него. Затова всички персонажи на Тора се намират в противоречия и анализи, защото само по този начин могат да се издигнат до нивото на Твореца.

Цялата система на издигане се състои от съмнения: аз не зная как да постъпя, какво да предприема. Запитвам моите егоистични желания, моя разум, моите усещания, целия ми опит, претеглям всичко „за” и „против”. Всичко, сякаш се разиграва на театрална сцена. В крайна сметка, става изход в подема над себе си. И това е напредването.

Затова трябва да отиваме към обединение със затворени очи. Само така можем да оцелеем и да напреднем.

Това, разбира се, не се чувства веднага, защото когато у мен се бунтуват такива желания, както в Корах и неговата група, то се намирам в голямо вътрешно раздвоение.

Струва ми се, че съм прав. И затова само дребното свойство, което остава у мен, и което разкривам в критична минута, и мога да използвам, ме издига по-високо.

Реплика: Интересното е, че именно великите праведници извършват „прегрешения”, но в добрия смисъл на думата. Например, водачите на дванадесетте колена отиват в земята на Израел и виждат там великани…

Отговор: Само високите свойства ни представят такива сложни състояния. А след това земята ги поглъща или ги избиват с камъни, или ги изгарят – какво и как, не е важно.

Става дума, само за поправянето на егоизъм. Тъй като, съществуват четири нива на големината на егоизма и съответно, четири начина за неговото „умъртвяване”.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга”, 20.05.2015

[167169]

Бъдещият свят през този живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо трябва да поправя начина, по който Творецът ме е създал – така излиза, че сякаш протестирам срещу Него?

Отговор: Трябва да протестираме, за да се обединим един с друг, без да обръщаме внимание на егоизма ни. Това е подобно на „мозайка“, която родителите купуват на детето си и му казват да събере всичките 50-100 частички заедно.

Тези усилия развиват детето, тъй като то трябва да си представи как може да съедини разделените частички. Така сме и всички ние: ако съединим правилно мозайката между нас ще видим картина, която се нарича „висш/ бъдещ свят“.

Въпрос: Бъдещият свят е този, в който попадам след смъртта ли?

Отговор: Бъдещият свят го виждаме в този живот. Бъдещият свят е следващото ни, ново, състояние, в което достигаме до прекрасно единство между всички нас, буквално като един човек с едно сърце, в любов към ближния, като към самия себе си. Благодарение на това съединение започваме да разкриваме между нас съвършено ново стъпало.

Вътрешно така се изменяме, че започваме всички да се чувстваме свързани. А благодарение на факта, че човечеството се обединява, цялата останала природа: нежива, растителна и животинска, също се присъединява към човека. И тогава човекът започва да разбира и чувства целия свят, включвайки го в себе си.

Така всеки един от нас започва да се чувства: аз, ти той – всички ние, защото се съединяваме в една сила, в едно желание, в една мисъл, и попадаме в абсолютно добър свят. Ние се издигаме над живота и смъртта, над всички проблеми и беди, тук и сега – в този свят, както е написано: „Своят свят ще видиш през живота си“.

Всички това е по силите ни. Така че давайте правилно да използваме тази възможност: нека се замислим, че само в нашето обединение е спасението за нас и за целия свят.

От програмата на радио 103FM, 20.09.2015

[167327]

Кабала – основа на всички науки

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Известният американски учен Ричард Файнман говори за квантовата физика като за наука, която никой не разбира, въпреки че много хора правилно я използват. Аналогична ли е ситуацията в кабала?
Много от вашите ученици се оплакват, че не разбират „Учението за Десетте Сфирот“. Те могат ли да го използват по някакъв начин ?

Отговор: Не, те не могат да използват това учение, освен тези, които вече се издигат по духовните стъпала и се намират на по-високи от обичайните постижения на нашето тяло.
Четейки „ Учението за Десетте Сфирот“, моите ученици не разбират какво е написано там. Това е само изучаване на методиката, развиваща в човека нови сетивни органи.
Когато той чете, изучава и много желае да постигне това, което е написано, вътрешният импулс на неговото желание развива още неразкрити в него свойства и той постепенно започва да разбира и чувства за какво става дума.
По принцип е подобно на това, как човек се развива в нашия сват. Когато се родим, ние нищо не разбираме. Нас ни тласка напред любознателността, завистта, чувството за съревнование и така ние се развиваме, не знаейки към какво.
Детето автоматично повтаря това, което говорят възрастните, нищо не разбирайки от смисъла на думите и несъзнателно прави такива движения, както и възрастните. Такa е и в кабала.
Въпрос: Всъщност, както казва професор Файнман, физиците не разбират корените на физичните закони, а само ги използват. Способни ли са кабалистите да обучат физиците на физика, на основите, на които тя стои?
Отговор: Най-простите неща, които в същото време са най-сложни, стоят в основата на цялото мироздание.
Аз мисля, че някога ще бъде установена връзка между кабала и всички останали науки, методики и теории, които използва човечеството. Явявайки се наука за възприемане на общото мироздание, мироглед, възприятие, кабала може да даде основа на всички останали науки в базовата основа на тяхното съществуване.
Но не мога да кажа кога ще се случи това, защото аз лично не зная как да намеря контакт с учените, за да се определи общата рамка на кабала и науката. Ние трябва да се опитаме да се разберем помежду си.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015
[167941]

Докато старото не умре, новото няма да се роди

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво се случва с нашия свят? Децата попадат в психиатрия, след като са се нагледали на документални филми за жестокости. Хората са готови на всичко заради успеха.

Отговор: Това е поколение, на което е писано да умре, за да се роди в него ново поколение. Именнно на почвата на умиращия стар свят се ражда новия свят, изчистен от всички пороци, съществували преди това.

Но старият свят трябва окончателно да изгние и да се разложи. Необходимо е да се вземат от него само искри, които може да се изберат и да се пренесат в новия свят. Ние сме длъжни да използваме този свят, за да помогнем за раждането на новия свят, на новото поколение.

На 19 годишна възраст, обучавайки се  във факултета по медицинска кибернетика в университета, попаднах на стаж в родилен дом – в операционна и родилна зала. Преживях истински шок от това, в каква мръсотия и кръв се ражда човек, като животно.

В кабала съществуват духовни понятия, които се наричат „нечиста кръв”, „кръв на раждането”. Това са  особени духовни сили. В духовния свят действат само сили,  а в нашия свят те се реализират в тази форма на раждането.

Силите, формиращи зародиша и след това избутващи го навън, са силите на природата. Тези процеси се управляват от висшата сила, Твореца, тласкайки всички към развитие.

Но това е не само при материалното раждане, но и при раждането на произведения на изкуството, които също изискват много страдания и вътрешна революция. Това е неизбежна част от процеса на всяко ново раждане.

Най-важното е да се гледа в бъдещето и да се вижда всичко това, което се случва с раждането на новото поколение, на новия живот. Ние изхвърляме от нашия свят цялата смет и постепенно изваждаме от него новороденото бебе.

Този новороден още е мръсен и изцапан с кръв. Но ние скоро ще го изчистим, ще го отрежем от пъпната връв на стария свя, от целия предишен живот, ще го измием, за да стане чист и красив и накрая ще го шляпнем, за да нададе глас. Така ще се роди новият народ, новият свят.

Из ТВ програмата „ Научете за себе си”, 18.09.2015

[166985]

Кабала е методика за издигане на човека

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В кабала има ли формула за успешни отношения?

Отговор: Мъдростта на кабала ни помага да постигнем добри отношения между нас, тъй като тя дава възможност на човека да се повдигне над егоизма си. Всички ние сме егоисти и виждаме, че не можем да се освободим от мрежата му. Науката кабала ни позволява да се издигнем над него и правилно да го управляваме.

Затова с помощта на методиката на науката кабала могат да се достигнат правилни взаимоотношения в семейството, с децата, в колектива, в държавата, в обществото, между държавите и в света. Това е огромна система от поправяния, която трябва да овладеем.

След като тя бъде, макар и частично реализирана между нас, светът ще започне да изглежда съвсем различно. Дори началото на реализацията на методиката на подема над егото ще избави света от страданията. След това тя ще повдигне човечеството на следващото стъпало.

Кабала не е тренинги или коучинги, не е позитивна психология за правилните отношения между нас. Това е методика за издигане на човека над животинската му (егоистична) природа, за да достигне следващото стъпало от развитието си, това стъпало, на което се намираме над границата на живота и смъртта, над всичко, което ни дава отрицателни усещания от живота.

Въпрос: А какво ще стане с тези, които нямат необходимост да се променят?

Отговор: Няма значение. Хората идват в кабала с различни намерения. Едни искат да спечелят нещо в този живот, други да разберат как могат да бъдат по-успешни и щастливи.
Има много хора, които смятат, че с помощта на кабала ще могат да разширят кръгозора си и да постигнат успехи в науката, изкуството, културата. Разчитат, че ще могат да разширят мирогледа, разума, възприятието си и това ще им помогне да пишат по-добре, да изобретяват, съчиняват.

А има и хора, които действително вече си задават въпроса: „За какво живея? Искам да разгадая смисъла на живота, тайната на съществуването на мирозданието. Звездите, безкрайната Вселена, галактиките – за какво е всичко това и аз в него? Не може да съществува напразно“.
Някога този въпрос висеше във въздуха. Помня, че в училище ни учиха, че Вселената сама по себе си е безкрайна. Днес, говорейки за новите открития, учените разбират, че Вселената не е безкрайна.

Тогава възниква простият въпрос: „Ако това е започнало някога, какво ще стане след като всичко свърши? Ако Вселената има граници, какво има зад тези граници?“ Човечеството няма отговори на тези въпроси. Но ако в нас се възникват такива въпроси, то и отговор може да им се намери.

От урока на руски език. 20.09.2015

[168136]

Програмата на живота, част 1

каббалист Михаэль ЛайтманНакъде се развиваме?

Въпрос: Защо живеем и накъде се развиваме?

Отговор: Преди всичко, това не зависи от нас.  Казано е: „Не по своя воля си се родил, не по своя воля живееш, не по своя воля умираш”.

Ние не знаем какво ще се случи с нас в следващия момент и това за нас е спасение. Човек се ражда и живее не по свой избор. Във всеки момент е принуден да оцелява в този живот, в тези условия, в които е поставен и това е добре. В противен случай резултатът би бил пълно объркване.

Животът поставя човека в рамки, в които той нищо не избира. Не знае какво ще му донесе съдбата, кого ще срещне днес, какво ще се случи с него по пътя към работа и връщайки се вкъщи, какво ще се случи с неговите деца и роднини.

Той се намира в пълна неизвестност, а ако денят свършва без страдания, е радостен: слава богу, денят е минал нормално.

Погледнете кои сме ние в мащабите на Вселената с безкрайния брой звезди и планети. Някакви малки буболечки, лазещи на повърхността на земното кълбо, целият живот на които е посветен на борба за собственото оцеляване.

И все пак, човек пита за смисъла на живота и целите на неговото съществуване, за възможностите сам да определя бъдещата форма за себе си, за своето семейство, народ, държава, за целия свят. Всичко зависи от това, с каква разделителна способност, с каква висота и с каква точност ние питаме за самите себе си, за целите на своето развитие.

В света действа обща програма за развитие. Ние гледаме своя живот и виждаме, че нищо не решаваме в него, намираме се във вътрешността на матрица, на програма. Тази програма работи над нас и през цялото време ни задава нови параметри, нови вътрешни и външни условия.

Моето съзнание се оформя от вътрешните преживявания на ума и сърцето, от усещанията на тялото, от това, което виждам, от случващото се около мен. В резултат на това аз постоянно се развивам, обработвам вътрешните и външните данни по някаква неизвестна ми програма.

Тази програма ми е дадена от раждането, от възпитанието и аз сам нищо не определям в нея. Тоест, аз нищо не решавам в моя живот. Ние виждаме, че младеж и девойка се срещат като че ли случайно, за да се оженят след това и да живеят много години заедно. Защо се получава така? Дори на този въпрос не можем да си отговорим.

Ако искаме да видим целия си път, общата програма на природата, придвижваща ни към особена цел, за да изучим тази цел ни е необходима науката кабала. От всички други науки по света има една, която ни разказва за развитието на човечеството над ограниченията на материалния свят и нашата Вселена.

Науката кабала говори за силите на контрол и управление, идващи от източника, намиращи се извън нашата Вселена  и оказващи въздействие на нашето малко Земно кълбо и на хората.

Тази наука говори за това, че човекът има особено предназначение и е длъжен да се развива. И той се развива неосъзнато, чрез принуждаващите го сили.

Но в резултат на тази еволюция човешкият род ще достигне до това състояние, в което е длъжен сам да избира: желае ли да се разива осъзнато, с пълно разбиране и по собствено съгласие.

Човек увеличава своето желание чрез това, че се обединява с другите хора и получава обща сила, позволяваща достигането на целта, първоначално

От 623-та беседа за новия живот, 08.09.2015

[167381]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 4

Програмата на живота, част 5

На прага на третата интифада, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманКакво ни чака?

Въпрос: Напоследък силно зачестиха терористичните нападения върху мирни граждани. Едва ли не на всеки два часа пристига информация за нов терористичен акт. Ще задам лесен въпрос: какво ни чака?

Отговор: Какво ни чака – това трябва да запитаме себе си. Безпокоя се, че ще ме разберат неправилно – но ние сами определяме какво ще се случи с нас. Няма друг народ в света, освен народа на Израел, който да има свободата на избора и който да може да измени бъдещето на света, насоката му на развитие. За това е написано в Зоар и в други книги.

Затова виждаме как светът се надига против нас. Струва ни се, че след  многото десетки години съществуване на държавата Израел, би трябвало страстите около нея вече да са поутихнали. Но така и не успяхме да постигнем  спокоен живот. И не само в Израел, но и в целия свят все повече нараства антисемитизмът.

Съобщения за нападения над евреи няма да видите по нито един от телевизионните канали в световните новини. Но ако ненадейно убият арабин, за това ще се говори по всички новини. И ООН също отказва да обсъжда вълните от терор, които се надигат в Израел. Ако Израел предприеме ответни мерки, то ООН незабавно ще изпрати протестна петиция.

Виждаме, че светът не престава да ни ненавижда без каквато и да е причина. Колкото и да се опитваме да бъдем най-хуманните, ние винаги се оказваме под прицел. Светът съчувства на съседите ни и така ще продължава до безкрай. Какъв е изходът?

Трябва да отворим кабалистичните книги и да прочетем какво е написано там. Тогава ще открием, че можем да изменим това състояние в целия свят и в нашата страна. Ние сме единствените, които имаме свобода на избора. Струва си, да се порадваме, че тук не зависим от никой, а обратно – всички зависят от нас.

В книгата Зоар е написано, че „В бъдеще синовете на Ишмаел ще разпалят големи войни в света“. Става дума за последния период преди окончателното поправяне, започнало след края на Втората световна война. Така е сега и ще продължава и занапред, ако синовете на Израел, потомци на Авраам, не изменят това състояние.

Следва продължение…

[167683]