Целият наш живот – това е напълване на желанията, усещането за среща на желанието с наслаждението. Това е първата глътка вода, която прониква в мен, когато напълно изнемогвам от жажда. Това е само първият миг на съприкосновение на желанието с наслаждението. Но едва наслаждението е влязло в желанието и то вече започва да унищожава цялото удоволствие.

Дори силното наслаждение, което хората получават от секса, наслаждение, за което говорят като за корен на всички наслаждения, завършва след миг. И човекът отново трябва да мисли за това как отново да напълни себе си. Ние сме принудени постоянно да тичаме след нещо. Нали животът се нарича среща на желанието с наслаждението.

Значи ние трябва да намерим метод, чрез който да доведем наслаждението в желанието. Без това за човека няма живот – остава му само да си разчисти сметките с него. И човечеството ще стигне до такива състояния, когато няма да бъде по силите на човека да лиши себе си от живот, няма да може да приключи с това страшно състояние. И какво ще прави тогава?

Баал Сулам казва, че съществува единствено решение: „Вместо егоистичното получаване отиди към отдаване. Напълни себе си с отдаване – нали, получавайки ти няма да можеш да се напълниш. Ти вече си проверил и видял това. Но под секрет ще ти кажа, че има такава методика, с помощта на която можеш да придобиеш съвършено, безгранично напълване. Това напълване включва в себе си всичко – дори онова, което се намира зад пределите на нашия живот. Но ти трябва да знаеш: това напълване се случва не за сметка на егоистичното получаване, а по пътя на отдаването. Нали всичко, което се отнася до твоите човешки свойства се намира извън теб, в желанията на другите, в чуждите души”.

Именно това казва Баал Сулам, с думите: „Вкусете и ще се убедите, колко добър е Твореца”. Опитай и се убеди, че отдаването (Твореца) – това е напълване, добро, съвършенство. И тогава ще усетиш безкрайното желание и безкрайното напълване.

Науката Кабала е предназначена именно за това, да доведе човека до такова състояние.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Баал Сулам пише за стремежа на човека точно да разпредели своя живот: „Същността на въпроса (за смисъла на живота) е останала неизменна в цялата своя сила и горчивина и понякога ни застига, нас възрастните, изгаряйки разума и унижавайки ни в праха, преди да ни се удаде да открием известната на всички „хитрост” – да се отдадем без да разсъждаваме на потока на живота, както вчера”.

„Малките” хора и малките деца се стремят към ред. Човекът определя за себе си ограничения, вмества се в определени рамки, които му помагат да се чувства в безопасност. Освен това, на тези „малки” хора им харесва йерархията в отношенията: „Този е над мен, а този – под мен. От този трябва да се страхувам, а онзи да уважавам”.

Много политици, психолози и социолози използват това. На него се основава също и религията. Та нали малкият човек винаги се е страхувал от силите на природата. Той е превъзнасял тези грозни сили, опитвал се е да се споразумее с тях, отнасял се е с почит към тях. И по такъв начин е строил особени системи на отношения с тези сили на природата.

Така била създадена религията. И за хората това било благо. Нали те ясно знаели какво се изисква от тях, и такова положение ги устройвало. Те като че ли се скривали зад това.

Но тъй като ние вече живеем в нова епоха, когато желанието за наслаждение си е прокарало път през всички тези ограничения, то вече нито светските, нито религиозните хора могат да удържат себе си в предишните рамки и да останат вътре в същия „поток на живота, както е било вчера”, когато без да разсъждават и анализират са изпълнявали предписаните действия и са изпитвали удовлетворение от това, че правилно реализират своя живот. Но днес такова положение на нещата не може да удовлетвори човека. Та нали всички тези действия не му дават отговор на въпроса: „За какво живея?”.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е вашето мнение за възможностите кабалистична информация да достига до масите? Създава се впечатление, че те по-старому са глухи за нея?

Отговор: Още от детството човек възприема нашия свят чрез примери, шаблони, представи. Човек мисли в образи, които се трупат в неговта памет и чрез тях възприема света, оценява го, разбира го, взема решения и действа по шаблоните. Системите от представи, които сме получили в детството, формират у нас образа на света и нашия собствен. През целия си живот ние приемаме нови и различни представи, заменяме старите. Формираните представи се утвърждават чрез повторение. Ако човек слуша нещо, което противоречи на неговите представи, той не възприема посланието. За да разберем другите трябва да познаваме техните представи, да се обръщаме към тях, а не към логиката или здравия разум. Колкото човек е по-образован, толкова повече са неговите представи. Към масите трябва се обръщаме чрез техните базисни представи (житейски ценности): съчувствие, съучастие, просперитет, здраве, работа, безопасност, бъдеще на децата.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: The Daily Mail: Британският психолог Клиф Арнал е намерил формулата на щастието. Радостта от приятелството и любовта, хубавото време, добрите очаквания – всичко това обединено в едно е щастие. Най–главното в нашия живот, това са нашите отношения.

Формулата на щастието: щастие = СВ + ( П + О )+ Слд / Т + Рп

Където: СВ = свеж въздух, П = природа, О = общуване, Слд = спомени от летните почивки в детството, Т= температура, Рп = радост от предстоящи и бъдещи празници.

Реплика: Това може да е вярно, ако аз съм животно. Ако искам повече, ако моят егоизъм расте повече отколкото в детството и неможем да го запълним с нищо, то тази формула на щастието няма да работи. Милионерите и бедняците ще си останат нещастни. Рецептата на доктора не е ефикасна. Щастието това е изпълнение на желанията. Но ако желанието расте и трябва все повече напълване, какво ще правим докторе, как ще спазим горенаписаната формула? В човек израства желание извън нашия свят и неговото напълване може да стане само с търсене на смисъла от живота и неговата вечна хармония. Такова желание се проявява в нас! Така сме програмирани! Затова на доктора му остава само да раздава успокоителни и антидепресанти. А истинското лекарство е разкриването на тайната на вечното съществуване.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Съвременната икономика, а и целият наш живот представляват сами по себе си някакъв хаос, който трудно може да се регулира, контролира и прогнозира. Какво да правят хората в тази ситуация? Сега най-острият и много актуален въпрос е: какво умира и какво се ражда?

Отговор: Първото нещо, което трябва да научим от кризата и от сегашното неопределено състояние, е това, че независимо от нашата воля, ние се развиваме – правим го по някакви закони. Тези закони не са ни известни. Ако можем да ги предугадим – добре, ако не – не, от това нищо не се променя. Всички наши опити да променим нещо по-своему няма да доведат до нищо добро. Да знаеш законите на природата преди всичко означава да имаш още мъдрост и сили.

Въпрос: А какво да правим с тези знания след това?

Отговор: Днес всички наши опити да направим сами каквото и да е няма да доведат до нищо добро. Можем да предположим, че всички наши грешки също са програмирани от природата, за да ни научат на нещо. И по този начин ние се предвижваме.

Въпрос: Това не е ли фатализъм?

Отговор: Природата действително включва в себе си всичко – дори поведенческите подбуди, мотиви и действия на човек. В основата на всички негови проблеми стои това, че той отделя себе си от природата. Задачата на Природата е да научи човек да не го прави. Човекът трябва да разбере, че той e вътре в Природата, вграден е в нея.

Единствената задача на човек е интеграция на цялата природа под властта, под управлението, под желанието на човек, тоест привеждане в хармония, в равновесие на цялата система. Природата подтиква и учи човек. Сега може да му е страшно и болно. И всичко това е, за да разбере той, че цялата Природа е разединена, противоречива, кризисна само защото той, човекът, внася в нея този елемент. Той трябва да направи всичко възможно, за да събере всички части на природата заедно в единна хармония. Това зависи от всеки човек. Отделянето на човек от природата трябва да се прави, но само в степента, в която той може да я приведе в хармония.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вие остро критикувате САЩ, както и всички? Смятате ли, че именно те предизвикаха кризата? Мислите ли, че именно те могат да намерят решение за изхода от нея?

Отговор: Цял свят остро критикува САЩ. Но коя страна, имаща техните възможности не би направила същото? Те са изградили за себе си такава система, че могат да „използват“ целия свят. А кой не би желал подобно нещо? Те преуспяха в тази насока и ние се обиждаме, че точно те печелят на чужд гръб, а не ние! Така че остро критикувайте себе си за неуспеха, а не тях за успехите им!
Изобретеният от капиталистите принцип: „моето е мое, твоето е твое“, известно време работи справедливо. И преди време ние се гордеехме с него. Но сега той започва да се усеща като абсолютно несправедлив – това е така, защото започва да се разкрива духовния слой и става ясно, че всички ние изначално не сме равни.
Затова не трябва да даваме равни възможности на всички – това разрушава обществото, а не го гради. Възможностите не трябва да бъдат равни, а относително равни в зависимост от личните способности, особености, образование и възможности на всеки.
Колкото по-малко мога аз – толкова повече трябва да ми допълни обществото. Ако ти си по-силен от мен – на теб ще се помага по-малко. И тогава ще има справедливост. Та нали способностите си ние получаваме от природата, т.е. от Твореца, а тяхното допълване става от обществото.
Тогава, нима са допустими равните възможности? Напротив! Равните възможности разрушават. На нас ни е необходимо да знаем, колко е получил всеки по рождение, от възпитанието си и да го допълним до изравняване с другите. Това е справедливост, която ще донесе мир и никой няма да има основание да говори за ощетяване и неравенство. И докато това не стане, няма да има спокойствие.
Но за бъде реализирано, на нас ни е необходимо да знаем какви са вътрешните данни на всеки човек, а това е възможно само чрез разкриване на душите, вътрешните сили и свойства на всекиго. Това разкриване става чрез стремеж към обединяване.
(Аз те присъединявам, както АХА“П към своите Г“Е и получавам цяло кли от 10 сфирот, които напълвам. И така всеки допълва всички в желанията и в напълването).
Само така може да стигнем до равенство, до осъзнаване и до виждане на това, какво е то – съвършенството и да не го нарушаваме.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Не разбирам за каква криза говорите. В Детройт например, заводите бяха затворени и спряха да произвеждат автомобили, а хората започнаха да отглеждат зеле и овощни дървета в градските участъци. Те свикнаха с новите условия. Така че – къде е кризата?

Отговор: Това е привидно спокойствие. Така е, защото Обама скоро дойде на власт и не може веднага да развали своя имидж. Всичко това се прави по споразумение с банките и с други системи. Сега те удържат проявяването на кризата по изкуствени начини. Почакайте още малко и ние ще видим каква криза ще се разкрие.
Какво значи – хората свикнаха и отглеждат овошки… Съобщават, че дори жената на президента отглежда овощни дървета пред Белия дом. Всичко това е много добра и хитра реклама – като че ли всички трябва да се върнат към земята. А от друга страна, те нищо не могат да направят с кризата и някак си да я спрат. Могат само временно да я тушират.
Това и правят – чрез печатането на пари и натрупването на държавен дълг. Но няма да могат дълго да продължат по този начин. Всичко, което е било до този момент все още не е криза. Истинската криза предстои.
Единственото, което могат да направят е да се постараят кризата да не ни връхлети внезапно, със страшен удар, да не ни доведе до войни и големи разрушения, а да се развива постепенно, сваляйки нивото на живота все по-ниско. Хората свикват с всичко – ще свикнат да работят и един ден в седмицата и да получават четвърт от заплатата. Главното за тях е да не паднат от един удар, а да се спускат постепенно. За това мислят днес, а не как напълно да я избегнат. Съвсем ясно е, че всички мерки, които се вземат днес са „пир по време на чума“, и за това все някога ще се наложи да бъде платено.
Нали всъщност предприятията нищо не произвеждат, а уволненията продължават. Всичко се плъзга надолу по наклонената плоскост – запазва се само външната картина на благополучие, като някаква витрина, която все още блести както преди и дори още повече. А вътре отдавна всичко е изгнило. Хората не се прехранват с онова, което произвеждат. Всичко се поддържа за сметка на растящите дългове.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Думата „статистика“ в превод от латински означава „Наука за количествените изменения в развитието на човешкото общество“. И както ни е известно, статистиката е предмет с относителна независимост и постоянство. Възможно е, разбира се, средствата за масова информация да се настроят на позитивно съгласие, за да съобщават, че ето излизаме от кризата и можем да живеем както преди. Но колкото и да казваме „халва“, в устата ни по сладко няма да стане. Цифрите показват тъкмо противното. Надига се „втора вълна“ на кризата, а ние все още не сме готови. Въпреки обнадеждаващите доклади на някои експерти през последните месеци, рецесията в световната икономика продължава.За пример, само в Америка безработицата достигна рекордни за последните 26 години показатели и по думите на министъра на труда на САЩ Хилда Солис, нейното равнище вече надмина най-песимистичните очаквания на правителствените икономисти. От времето на Великата Депресия през 30-те години, светът все още не е преживявал такъв икономически спад. Антикризисните правителствени програми засега не дават желания резултат. Нали всички решения за изход от кризата си остават на старото равнище: как да върнем всичко в предишното му състояние. Прочети още

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако вие работехте на Уол стрийт, не бихте ли постъпил като тях? Те имаха възможността да раздуят цените на акциите, да измамят целия свят, да вземат за разни хартийки стотици пъти повече, отколкото е реалната им цена. Лъжата излезе наяве, цените се сринаха, а правителството налива пари на фалиралите финансисти, за да не рухне цялата система. А сега какво следва?

Отговор: Природата, нашето развитие ни принуждава да намерим решението. Кабала предлага да изучим света, в който се озовахме, светът на нашата вътрешна всеобща взаимозависимост и на основата на тези знания да построим ново общество и всички наши взаимоотношения, лични и обществени. Изучаването ще ни даде възможност да видим, доколко страшни могат да бъдат последствията, ако се развиваме самостоятелно – войни и природни катаклизми – против разбираемото и желателно изменение на обществените връзки – към тяхната глобална взаимовръзка, взаимно разбиране и участие, както глобалността на природата ни принуждава.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→