Национална безидейност

Съобщение: Съвременният свят е така устроен, че националната идея в нито една държава, с изключение на мнoгoнационалните и стремящи се към самоизолация, не е нужна по принцип. Все повече хора могат да живеят без държава, те се превръщат по неволя в граждани на света. Държавата е оправдана само като помощник на хората в създаването на по-хармоничен земен живот.

Реплика: Затова Кабала предлага да се разгледа нейния модел за ново общество, който е научно и природно обоснован. По този начин се съкращава времето за търсене и главно се намаляват страданията.

От друга страна, доколкото в Русия търсенето на национална идея е подобно на търсене смисъла на човешкия живот, само в обхвата на народа, то това е възможно, ако се разбере не от всеки поотделно, а от всички, че смисъла на живота на народа трябва да се търси не в плоскостта на земното съществуване, а че то се явява средство за постигане на висшия, вечно съвършен смисъл – разкриване и достигане на Твореца. А за това трябва особено образование и възпитание. В противен случай – скитане в тъмнота, което наблюдаваме вече няколко столетия…

Приемственост или разрив?

Въпрос: Нито една нова система не се утвърждава в чист вид. Така или иначе, тя задължително влиза в компромис със старата, от която израства. Просто не става по друг начин ….

Отговор: И да, и не. Поради това, че говорим за качествено ново ниво, което не се развива по традиционно егоистичен начин, от по-малко към по-голямо. Става дума за качествен обрат: от отношения на потребление – към отношения на отдаване, от “интро” към “екстра”, когато човек започва да усеща света, излизайки извън себе си. Това е инверсен модел и затова не се изгражда върху старото, развивайки го.

Човекът продължава да живее с всичкия си опит и култура. Но когато започне да възприема (усеща) вътрешните (скритите) връзки в света и вътрешните му форми (сили, души), тогава неговия общ свят става прозрачен. Обектите и действията в този свят се превръщат в неодушевено следствие от действията на Висшите сили, които по явен начин му разкриват един много по-вътрешен слой от света.

Днешното състояние на криза ни подтиква към необходимостта от постигане на скритата реалност, силите и действията, управляващи нашия свят. Сегашната криза по принцип не е нищо друго, освен подготовка за приемане на нещо кардинално ново, тъй като няма друг изход.

Човек привиква към всичко

Въпрос: Когато бях малък попитах своята баба за войната. Тя ми отговори: „Знаеш ли, човек свиква с всичко, дори с войната.” Излиза, че не става нищо страшно, хората ще свикнат с ниските заплати и ще забравят за кризата.

 Отговор: Точно на това се надяват днешните ръководители на държавите, че нашето равнище на живот постепенно ще се снижи до много по-скромно съществувание от сегашното. И с това ще подобрим екологията и обществените отношения. Общите страдания ще утихнат, ще възникне съгласие в обществото. Но те не отчитат това, че причината за кризата не е свръхпроизводството и спекулацията с ценни книги, а че човешкият егоизъм е нараснал толкова, че е излязъл извън контрол. Ние се намираме в края на егоистичното развитие на обществото.

В САЩ се надига „втора кризисна” вълна.

Съобщение: Ню Йорк Таймс: „Публикуваните показатели за пазара на труда през юни издухаха надеждите за скоростен изход от финансовата криза. Равнището на безработица превишава и най-големите очаквания на правителствените икономисти. Икономическият спад е унищожил всички плодове на предшестващия подем. Цифритe свидетелстват, че американската икономика остава в дълбока рецесия. След публикациите на статистическите данни от министерството на труда, оптимистичните данни за края на кризата започват да изглеждат безпочвени.”

Реплика: Никой в света не иска да се вслуша в гласа на здравия разум, кризата продължава и за да се преодолее, трябва да се променят обществените отношения, трябва да се премине на нов етап в развитието на обществото. Причината за това е, че паричните потоци минават през хората, чието богатство зависи единствено от финансовите балони. Затова, докато светът не стигне до колапс, тези хора няма да прекратят играта си.

Принц Чарлз: За спасяването на света остават 8 години.

Съобщение: Принц Чарлз свързва заплахите за екологията, с упадъка на съществуващата икономическа система. По вина на капитализма и консуматорското общество, светът се оказа на границата на икономическа и екологична катастрофа. Правейки паралел между икономика и екология, той нарече природата “най-голямата банка в света” и отбеляза, че за спасяването на планетата от “необратим колапс на екосистемата”, по негови изчисления остават не повече от 8 години.

Реплика: Екосистемата не зависи от нас, но виж икономическата система зависи. Но не по пряк начин, а чрез нашето поправянето от състояние на “получаване” в състояние на “отдаване”. А такова нещо е възможно само чрез привличане свише на силата, която е създала нашия егоизъм и която може да го промени, да го трансформира в противоположното му качество на отдаване и любов. Кабала ни учи как да привлечем към себе си тази сила на поправянето.

Устремените към Твореца и техните противници.

Въпрос: Започнах да изучавам Кабала преди половин година, омъжена съм, имам 4 деца, мъжа ми не одобрява особено заниманията ми с Кабала, ние не сме ортодоксални вярващи. От това което прочетох във вашите книги, разбрах, че сега са настъпили други времена и че е настъпило време за духовно пробуждане. Аз вече се примирих с това, че в мъжа ми все още не се е „събудила точката в сърцето“, но в последното съботно издание на списанието за младежи имаше въпрос към рав Авинер дали може да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Кабала за Народа, или Бней Барух) и бях удивена от отговора му, че „не може!“. Отговорът му не само ме отблъсна от ученето, което бях започнала. До сега усещам, че това е правилният път, но излиза, че проблемът се състои в това, че аз изучавам нещо, което е забранено.

Оригинал на въпроса към рав Авинер и отговора му, както е публикуван в списанието:

Mоже ли да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Бней Барух), който се ръководи от Рав Д-р Михаел Лайтман?

Отговор на рав Авинер: Равините забраниха това категорично поради 2 причини:

1. Организацията Бней Барух има структура на секта, вижте в сайта „יד לאחים“ (Яд ЛеАхим).

2. Няма никаква богобоязън към изпълняването на мицвот (заповедите)

Отговор: За рав Авинер можете да разберете от сайта https://aviner.net. Той желае да се прослави като защитник на Тора и затова излиза против Кабала, и против нас, в частност. А за самите наши занятия, разбира се, нито той, нито който и да е друг, не могат да кажат нищо, защото разбират, че нямат представа от Кабала. Освен това, аз съм известен като особен ученик на РАБАШ. Обикновено те отговарят, че ние: Прочети още

Единственият изход е скок в невъзможното.

Въпрос: Когато говориш на човек, че е длъжен да получава наслаждение от отдаване, за принципа “обичай ближния”, това му изглежда твърде далечно. Той счита това за себе си нереално.

Отговор: Нашият проблем е в това, че самите ние не разбираме, доколко нереално е това. Та нали след като човек достигне състояние, при което вижда невъзможност да притежава такова свойство като отдаване – той се обръща към Твореца и Творецът го дарява с това свойство.

Не е по силите на човек сам да промени себе си. Ще бъдат необходими още дълги години работа, докато осъзнаем това. Но заедно с това, човек трябва да разбере, че няма друг път и няма изход. Той е длъжен да преминава към отдаване, защото в природата не е заложено нищо друго: или желание да се наслади посредством егоизма си, оставайки празен и въвличайки се в кризи и беди, или желанието да премине към отдаване.

Но да се стигне до отдаване е невъзможно и какво да правим тогава? Ако човек достига до такъв преломен момент, когато вижда, че няма изход – той се обръща към Твореца. И Творецът, тази Висша сила, Светлина му въздейства и го променя. Именно до това ние трябва да достигнем.

А когато човек обикновенно говори, че това са нереални неща – това нищо не означава. Той е длъжен да каже това преди навлизането в духовния свят, преди махсом, в края на периода на скриване. Това се случва буквално при излизане от изгнание.

Връщане назад няма – само напред.

Цялото развитие на човечеството до настоящия момент, се е основавало на определени рамки, на ясна йерархия, на религиите. Човек винаги е знаел с какво ще се занимава през живота си, как ще се развива. Ако баща му е бил ковач – той също ще стане ковач. Ако работи като шивач, бил е длъжен да се облича, както е подобавало на хората от тази професия. Всичко е било съвсем точно определено. Хората са искали тези рамки, била им е необходима йерархия в отношенията.

С какво е привлекателна йерархията? Да предположим, че аз се намирам на някакво стъпало. Тогава аз съм заинтересован, намиращият се над мен да притежава колкото е възможно по-голяма сила – за да ме пази от онези, които се намират под мен, защото те могат да ме заплашат.

А този, който възглавява пирамидата, е трябвало да бъде най-силния, най-твърдия човек, от когото всички да се страхуват, но и именно заради това да го обичат. Над него трябвало да стои само Висшата сила, която го закриля.

Тази пирамида е съществувала винаги, чак до нашето поколение. Тя винаги е била съхранявана, а ние сме се развивали вътре в нея и сме били заинтересовани от нейното съществуване. Тези йерархии за нас са били много важни, подчинеността ни един на друг: капитан – лейтенант – сержант.

Но сега всичко това се разруши. Старите правила вече не важат. Започвайки от този момент и по-нататък, ние сме длъжни да се движим напред и да развиваме нова система на нашите отношения. А да я построим можем само благодарение изучаването на науката Кабала.

Желанието – вечният двигател на Вселената

От векове и до наши дни, учени и изобретатели се опитват да конструират вечния двигател, без да подозират, че той вече съществува.

Огледайте се наоколо – Природата се е постарала да го имплантира във всичко съществуващо в нашата Вселена. Дори сме му дали име – нарекли сме го Желание.

Но нека стесним кръга на наблюдение и анализираме поведението само на съществата населяващи планетата Земя.

Растенията – всяко от тях желае светлина, вода и хранителни вещества. Животните – желаят същото, макар техните желания да са на по-висока степен на развитие. И тъй като при тях те действат неосъзнато, сме ги нарекли природни инстинкти.

Ръководени от тях, всички създания на неживо, растително и животинско ниво живеят в съвършена хармония помежду си.

До появата на човека. Същество, което е животно по своята същност и в същото време притежава нещо уникално – разум.

Нека помислим – каква роля играе желанието в живота на човека? Можете ли да си представите своя живот без нито едно желание? Невъзможно е. Всичко би загубило смисъл – просто вашето съществуване би било невъзможно. Всъщност вие не сте нищо друго освен желание в различните му разновидности. Всички познаваме двете му страни – разрушителната и съзидателната. Най-често използваната дума в речника ни е „искам”. Именно благодарение на желанието и на неговите два аспекта, човечеството се е развивало, правило е своите открития, променяло е обществените строеве. Ако разграничим желанията, породени от природните инстинкти, от тези на разума, можем спокойно да наречем последните – егоизъм. А той е присъщ само на човека и въплътен в неговите желания непрекъснато нараства, достигайки своя връх в наши дни. Именно егоизмът е причина, за връхлетялата ни криза и застой във всички сфери на нашия живот – икономика, отношения, семейство, образование, култура, екология. Независимо от това как постъпваме – добре или зле – ние го правим, за да се облагодетелстваме, за да се чувстваме добре и то за сметка на другите.

През последните години, учените, в своите изследвания почти достигнаха пределите на материята и започнаха да осъзнават, че извън тях съществува нещо, което не може да бъде изследвано и с най-прецизната апаратура. Нещо, което може би е породило нашата Вселена и всичко съществуващо в нея. Нещо, което е създало желанието като вечен двигател на развитието. Дали то ще ни доведе до катастрофа и самоунищожение, или ще ни накара да се замислим и да трансформираме ненаситното егоистично желание в алтруистично – това до голяма степен зависи от нас.

Икономиката – стъпка към алтруистичната глобализация

Цялата икономика е построена така, че да доведе целия свят до алтруистична глобализация, тоест когато всичко е взаимно свързано както в едно семейство. Има малки и големи, стари и млади, но всички са свързани в една единна система. В тази система трябва да има еднакви грижи за всички в съответствие със състоянието на всеки.

Въпрос: Но както е известно, съвременната икономика работи за удовлетворяване на онези потребности, които в крайна сметка не се явяват насъщна необходимост. Това е машина за изработване на нови и нови потребности, за да може някой да заработи пари, които не му трябват и да си купи ненужни вещи, без които по принцип може да мине. Споделяте ли мнението на онези, които говорят за частичното намаляване на такива потребности в бъдеще?

Отговор: Разбира се. Нали човек, който се занимава със своето духовно развитие, усеща себе си напълнен, а материалното ниво му е необходимо за телесното съществуване. Както животното, което никога не яде повече, отколкото е необходимо за неговия организъм – така е и с човека, когато отделя себе си от своето тяло. Ако той през цялото време е зает с нещо по-висше от животинското ниво, то тогава удовлетворява своето тяло по неволя, за да съществува – и не повече. И в съответствие с необходимото ще се реорганизира цялата промишленост, търговия и пр.

Въпрос: И тук се появява съдбоносният въпрос: кое се явява излишно и кое не?

Отговор: Това щи определи съотношението между нашите духовни и материални потребности, тоест духовното ниво на човека, следствието от просвещението. Но самите хора трябва свободно да регулират нивото на необходимото. Затова всички положителни изменения зависят само от успеха на възпитанието.