Всичко произхожда от АВАЯ (юд-кей-вав-кей) – обща, единствено съществуваща система и всичко започва своето начало от корена – крайчето на буквата „юд” (куцо шел юд).

Това е Кетер, „същество от съществото” (еш ми еш). Там има светлина, има и желание (кли) – „нещо от нищото” (еш ми аин), които се разпространяват заедно.

Светлината въздейства на желанието и то приема различни форми, т.е. желанието да се наслаждаваш през цялото време мени своите свойства по подобие на светлината.

„Зоар” обяснява как всички свойства излизат от светлината, създаваща желание да се наслаждаваш – „нещо от нищото” и как светлината работи над това желание.

Това действително е симфония на развитието – въздействие на светлината върху желанието, недостатък на напълването, който се изменя под влиянието на светлината, приемайки различни форми и свойства, включвайки в себе си свойствата на светлината, своите предишни форми, влияещи на следващите състояния даже през няколко стъпала.

„Зоар” ни обяснява, как само от двете сили – желание за отдаване и желание за наслаждение – произлиза цялото многообразие на творенията. И всичко това е пряко свързано с нас – нали в нашия свят също няма нищо освен две сили черно и бяло, единица и нула, добро и лошо.

Не е важно за какви нива говорим. Цялото мироздание, всички наши впечатления, всички наши чувствени образи и картини на възприятието на реалността, всичко това се състои от две сили.

Тези две сили кабалистите са съумели много красиво да ги обяснят във формата на букви. Впоследствие, когато гледаме тези форми, те оживяват, напълват се с духа на живота.

Ти започваш да разпознаваш вътре в буквите какви са тези свойства, Творецът и творението, свързани по между си, как взаимно се преплитат и проникват един в друг, в какво направление, по какъв начин, в какво се сливат заедно, а в какво все още не, какви ограничения има.

Ние нямаме думи, с които да изразим тези отношения. Но буквата, символът, ти дава модел. И тогава, възприемайки този модел, ти включваш в себе си цялата съвкупност от чувства, отношения и всичко съществуващо вътре в буквите.

А в буквата има всичко. Тя само ни се струва като проста форма, но тази простота включва в себе си хиляди предишни форми, които тя е приемала в своето низхождение отгоре надолу.

В Кабала всичко произлиза от насъщната необходимост. От самата природа на устройството на човека и неговите възприятия. Кабалистите са видели, че няма друга възможност да се изрази връзката между Твореца и творението, освен с помощта на такива символи, букви.

От урок по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Изучавайки кабала, ние влизаме в контакт със самата светлина.

Тъй като, съединявайки се с желаещите същата цел и учейки заедно, ние активно се включваме в Малхут на света на Безкрайността, където всички хора се намират в своето вътрешно единство, като едно цяло.

И понеже, ние желаем да съществуваме в такова състояние активно, ние притегляме към себе си скритата светлина от това съвършено състояние и с това, ускоряваме своето духовно развитие.

Това се нарича да станеш Исра-ел – стремящ се „право към Твореца“, който „ускорява времето“ и със своето учене, сам притегля към себе си светлина и я заставя да се разкрие.

А също „освещава времената“ – т.е. иска, светлината да го насочи към отдаване (святост – това е свойството отдаване).

Получава се, че учебните занятия в кабалистична група ни дават в ръцете „юзда“ или „кормило“, с помощта на които ние можем да управляваме себе си – своите форми на развитие и неговата скорост, ставайки независими от светлината.

Но от друга страна, светлината е много силна, и в нея има програма за развитие на всеки от нас и на всички нас заедно.

Затова, опитвайки се сами да ускорим своето развитие, изведнъж започваме да чувстваме, колко сме зависими от тази светлина, от нейното пробуждане. Само с нейна помощ можем да се придвижим.

Светлината ме издига и спуска, пробуждайки в мен желание да се развивам, за да направя от себе си човек „подобен на Твореца“ и да се издигна от животинското ниво, от целия този материален живот.

Аз самият чакам, кога светлината ще започне да ми действа и се готвя напълно да му се отдам, да мога още по – активно да се включа в учебните занятия, в групата, в разпространението, да разреша всички въпроси, които съм натрупал по време на тъмнината и скриването.

Получава се, че аз съм този „петел“ от притчата за петела и прилепа, които очакват разсъмването. Аз очаквам светлината да дойде и да освети пътя ми, и се радвам, че светлината идва.

А „прилепът“ е този, който не е подготвил себе си за идването на светлината и възприема пробуждането свише обратно – като тъмнина.

Намираме се в един свят – всичките 7 милиарда човека. Но този, който се готви за идването на светлината, разкриването на Твореца, чувства, че всичко, ставащо в света, е предназначено за разкриване на светлината.

А ако не се готви – то светлината, която се приближава към нас, се възприема като тъмнина.

И макар да се намираме в една обща система, само тези, които очакват идването на светлината, я усещат като желана, и за тях тя действително е светлина.

А тези, които не искат да се приближат към светлината, към любовта към ближния, към отдаването – ще усещат все по-голяма криза и проблеми в този свят.

Ние всички се намираме в света на Безкрайността, но всичко зависи от нашата подготовка – ние можем да почувстваме в него и безкрайната светлина, и безкрайната тъмнина, или въобще нищо – все едно съществуваме без съзнание, водейки само животинско съществуване.

Всичко зависи от нашето желание да станем човеци – т.е. „подобни“ на Твореца в Неговите любов и отдаване.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава „Ваикра“, п.135: Седем небосвода отгоре, звезди и съзвездия във всеки от тях, надзиратели, наблюдаващи всеки небосвод.

Във всеки небосвод има колесници, една над друга, за да приемат върху себе си бремето на управлението на своя Господар.

И на всеки небосвод има колесници и надзиратели, различаващи се един от друг, едни над други, някои от тях – шестокрили, някои от тях – четирикрили.

От тези са четирилики, от тях – двулики, а от тях – еднолики. От тях е горящият огън, от тях е водата, от тях е вятърът. Както е казано: „Прави Той от ветровете посланници Свои, служители Свои – огън пламтящ“.

Силите се наричат ангели – на неживо, растително и животинско ниво спрямо човека. В този свят, човек съществува вътре в природата – нежива, растителна и животинска, създаваща му необходимата среда.

Същото е и в духовния свят, сред силите на нашата душа, освен на човешко ниво, има различни сили на духовно неживо, растително и животинско ниво, наричани «ангели».

С помощта на тези сили, аз формирам своето отношение към Твореца, желая да се насоча към Него, да намеря връзка с Него. Моята душа съществува благодарение на тях, това е нейното обкръжение. Така, аз напредвам.

Ангелите са силите на душата на човека, които той организира по същия начин като в този свят, за да съществува в своята душа. Той насочва всички тези сили към Твореца и осъществява съприкосновение с Него.

Те нямат нито свобода на избора, нито собствена реалност. Подобни са на силите на нашата природа – силите на притегляне, сили на взаимодействие между молекулите и атомите, между големите или малките тела. Всички те се наричат ангели.

Не си представяйте ангели с крилца, пърхащи във въздуха! Крилата, за които разказва „Зоар“ – това са покрития, екрани, които те донасят на човека. С помощта на тези сили, човек постига собствената си реализация, и тогава има сила на екрана – това се нарича „ангел с крила“.

Но нашето отношение към него трябва да бъде същото, както към природата на този свят. Всичко, което ме заобикаля в нашия свят, освен хората, всички други сили – това са ангели. Всъщност, аз винаги искам да ги организирам така, че да ми бъде комфортно. Същото е и в духовното.

Откъс от урока по Книгата «Зоар», 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата Зоар е разкрита само в нашите времена, тъй като сега вече сме преминали през неживото, растителното и животинското нива на нашето развитие и сме достигнали до човешкото ниво (човек, „адам” – от думата „едоме”, която означава „подобен” на Твореца). Затова, сега ние чувстваме криза, безпомощност, отчаяние и разочарование в живота ни. Затова именно Книгата Зоар ни се разкрива: така че, ние да можем да осъзнаем нашата връзка, да постигнем същата система на обединение между нас, такава каквото съществува в Малхут на Безкрайността, където всички ние сме свързани като едно цяло.

Първият етап на поправяне е наречен „не прави на друг това, което мразиш”. Това е нивото на Хафец Хесед (да не искаш нищо за себе си), „възнаграждение от страха (трепета)”. Вторият етап на поправяне е дори по-висок – това е нивото на „обичай ближния като самия себе си”, „възнаграждение от любов”, получаване с цел отдаване. Ние тепърва трябва да извършим тези поправяния и те двете се осъществяват в отношенията между хората.

Тогава Творецът се разкрива в нашите правилни взаимоотношения до степента, в която ние обичаме и отдаваме на ближния, както е написано „От любов към ближния, към любов към Твореца”. Нито едно поправяне не може да бъде извършено по никакъв друг начин, освен чрез осъществяването му в група от Кабалисти (т.е. тези, които желаят да постигнат нивото човек) .

Във взаимоотношенията между тях те изграждат система на Малхут на Безкрайността, тъй като искат да почувстват Светлината на Безкрайността, Твореца в нея. Книгата Зоар  трябва да ни даде силата за това, желанието за вътрешно постигане. Затова, когато четем Зоар, трябва да се опитаме да сме в намерението, че всички сме едно цяло, че нашите точки в сърцата, желанията за духовното са обединени като едно. От тези общи желания ние изграждаме нашите духовни съсъди, Шхина, Малхут на Безкрайността, в които ще почувстваме Твореца.

Трябва да почувстваме, че всички сме заедно, като авторите на Книгата Зоар – групата на Раби Шимон,  и в тази система на свързване ние трябва да се опитаме да си представим, за какво ни говори Книгата. В крайна сметка, единственото нещо, за което е писано в Книгата Зоар е връзката между нас. Въпреки че, това е описано в различни форми и образи, които изглежда, че са от този свят, единствено силите на нашата душа са описани в Книгата Зоар.

От ежедневния урок по книга Зоар, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Баал Сулам пише в статията си „Поръчителство”, че всички стремящи се към Твореца са един народ, което се нарича Поръчителство.

И Тора (светлината на изправяне) е била дарена едва, след като всеки е бил попитан, съгласен ли е да приеме върху себе си изпълнението на заповедите за любов към ближния, както е написано: „възлюби ближния като себе си”, т.е. да се грижим за другите не по-малко, отколкото природата ни заставя да се грижим за себе си.

Това е условието, при което можем да притеглим светлината на поправяне към себе си. Само, ако разкрием, че искаме да се обединим, ще дойде светлината и ще изправи нашия духовен съсъд.

Поръчителство – това е когато представляваме едно тяло, един организъм, всички зависим един от друг, издигайки се над нашите желания.

Затова всеки е длъжен да има анти-егоистичен екран и да се намира в духовния свят на степен отдаване (хафец хесед), а към материалния си живот, да се отнася към като необходимост за духовния подем.

 

Всеки напълва другия и разбира, че е длъжен да бъде свързан с него, целият му живот е заради това, точно както клетките на тялото.

Всяка клетка и орган в тялото живеят, за да изпълняват своята функция по отношение на общия организъм.

Смисълът на живота – това е любов и отдаване. И когато ние усещаме такава връзка помежду си – това се нарича духовен живот!

Ако поискаме така да се съединим, ще получим сила това да стане!

 

От урока по статията на Баал Сулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

„Цел на групата – 2”

Рабаш пише в статията  „Цел на групата – 2”, че човек е роден да обича само себе си и затова, не е способен да направи ни най-малко движение, без да има собствена изгода.

Но, без да отстраним от себе си егоистичната любов, е невъзможно да достигнем до сливането с Твореца, до подобие на Неговите свойства.

Затова е необходима група, в която да се събират желанията и силите на всички, и всеки да може да използва тази огромна обща сила за промяна на своето егоцентрично желание, което не му позволява да достигне целите, за които е роден.

Прозорец в новия свят

Творецът – това е силата на отдаване и любов, заличаване на самия себе си. Затова на мен ми е нужна група – като външна, странична сила, която работи като лост, позволяващ ми да преобърна своята природа.

Кабалистичната група – духовен усилвател

Групата – това е модел на духовното пред теб. Тя ни е дадена в материален вид, но със своето отношение към нея като към събиране на души, а не на тела, ние я преобразуваме в духовна.

Оставете своите магарета да пасат в ниското

За да мога да залича себе си пред групата, аз трябва да видя достойнствата на другаря си, а не неговите недостатъци. Трябва да видя в него духовната, божествената точка:

1/ Защото това иска Творецът!

2/ Той е особен, велик, защото в него има част от Твореца.

3/ Той е избран да бъде мой партньор в духовния път. Когато го е създавал, Творецът е знаел, че само с  него аз мога да Го достигна.

Точки на входа в духовното пространство

Точката в сърцето – това е Творецът във всеки от нас! И Той се намира във всеки човек в света!

Но в другарите по кабалистична група Той присъства открито. Нали затова Той те е довел при тях, при тези духовни точки, за да се съединиш с тях, и чрез тях – да отидеш при Него.

Ти трябва да бъдеш благодарен за това, че ти е дадено такова средство.

Filed under: Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо през цялото време говорим за връзки между нас и не говорим за връзка с Твореца?

Отговор: Сега става дума за реализацията на нашата задача и затова отделяме такова голямо внимание на връзката между нас.

Крайната цел е сливане с Твореца по закона за подобието на свойствата, което означава за нас да станем „Човеци”, Адам (т.е. „подобни на Твореца”).

Затова ни е необходимо да подготвим своя духовен съсъд (кли) и да го направим подобен на висшия. Този съсъд трябва да бъде един за всички, където всичките му части се съединяват като един човек с едно сърце.

В него се съдържа цялата ни ненавист, завист, честолюбие, високомерие и жажда за власт. Трябва да се издигнем и съединим над всичко това, за да станем подобни на Твореца и да достигнем сливане с Него.

Струва ни се, като че ли Творецът е някъде извън нас, но в резултат, Той се разкрива вътре в този общ духовен съсъд, който ние изграждаме помежду си.

Затова, за да има правилно виждане, ни е нужно да можем да се възприемем като намиращи се на едно място. Ние изграждаме тази област, за да разкрием Твореца! Тя се намира именно там, където се съединяваме един с друг, над своя егоизъм.

Нашият егоизъм ще остане долу, а над него – ние изграждаме връзката между нас. И ако нашата връзка бъде действително здрава, основана на силата на светлината, възвръщаща към източника, то в нея ще разкрием Твореца (Боре), което означава „ела и виж”(бо-ре)

И не, че Той се намира някъде високо в небесата, а аз  правя нещо тук долу, за да Го разкрия на небето.

Аз Го разкривам именно вътре във връзката между душите, между органите на духовното тяло, като напълващ го с вътрешна светлина.

На хората им се струва, като че ли ние отделяме Твореца и говорим само за съединение един с друг, защото вътрешно не са готови да се съгласят, че има връзка между нашата работа, обучението, разпространението, съединението един с друг и Твореца.

Всеки възприема Твореца като нещо високо и е готов да се съедини с него, а с другия човек – не. Но те не разбират, че това е едно и също.

По-дълбоката вътрешна връзка между хората се нарича „Творец”, свойството на отдаването, но природата на човека не му позволява да се съгласи с това…

От урока по статията на Баал  аСулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: От време на време попадам на вашите обсъждания относно състоянието на групата и на всеки един поотделно, и съм поразен, какви сте неизправни все още, колко сте низки, доколко групата все още не е група, без приятелство, къде е вашият напредък?

Отговор: Благодаря ви за въпроса, вероятно от него ще разберете и своето състояние. Колкото по-високо се издига човек, толкова той и неговата група му изглеждат все по-порочни и слаби.

Защото висшата светлина О”М  им свети и те виждат себе си спрямо все по-висши степени.

А когато говорят за себе си, то на страничния слушател му се струва, че и той се намира с тях, на същото ниво и дори по-високо, тъй като не вижда в себе си такива проблеми, а измерва себе си, относително нивото, на което самият той се намира!!!

Казано е, че „по правите пътища на Твореца могат да вървят само праведниците”, които след всичко порочно  в себе си, което им се разкрива, оправдават Твореца, който им разкрива такива състояния, тъй като, ”Няма никой, освен Него”.

За пример, погледнете как народа на Израел греши на всяка крачка в Тора и в своят духовен път! Виж също ”Горящият храст в Коцк” и др.

На тези отстрани им се струва, че са по-добри от тези, които отдават всичко от себе си за духовното развитие. Защото в тях няма трите линии, да вървят над себе си, въпреки здравият смисъл.

И както е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на властелините” (даат Тора афуха ми даат баал абайтим). Тяхното неправилно (земно, егоистично) разбиране на нашите състояния, ги отделя  от нас, което е най-добре за двете страни.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Когато душите достигат съединение една с друга, човек разкрива нова реалност.

Съществува разлика между единното тяло и тялото, разделено на отделни части, въпреки че тези части са живи и всяка една усеща своето съществуване.

Сега чувстваме себе си, живеещи в нашия свят – това е нивото на съществуване на всяка част, несъединена с другите в единен организъм.

Дава й се жизнена енергия и тя оживява, подобно на орган, изтръгнат от тялото, но съхраняван , за да се присади в друг организъм.

И така, съществуват „готови за присаждане органи“, на които се поддържа живота, за да не паднат по-ниско от животинското ниво. Тези органи усещат себе си, като намиращи се в нашата реалност. Това сме ние.

Ако ние, някоя група от тези органи, желаем да се съединим помежду си и молим за това, тогава нашето общо желание (молитва, МАН) привлича свише (от висшето ниво) силата, която ни съединява.

Тогава, в нашето съединение, ние усещаме духовната реалност, подобно на едно тяло, чиито органи са започнали да се съединяват и целият организъм вече живее един друг живот, а не този, който всеки един от тях е живял, стараейки се да поддържа своето животинско съществуване.

Ние се издигаме, от животинското, на ново ниво на съществуване – човешкото. Усещането на този общ живот, на всички „органи на тялото“ (обща душа), се нарича духовен свят.

Предишното ниво, сега, дори не се счита за живот, защото вече не съществуваме всеки за себе си, а обезпечаваме жизнена енергия един на друг и тогава, светлината ни дава съвършено друго съществуване.

А предишния живот, на животинско ниво, вече ни се струва изключително низш и ненужен.

Той ни е нужен само поради това, че присъединяваме към себе си други души, които все още съществуват в нашия свят на животинско ниво – нови желания, които все още не са участвали във връзката между нас. И тогава те също се издигат.

Но за нашия духовен живот, който сме постигнали в даден момент, това по-ниско ниво не е нужно, защото ние вече се намираме във висшето измерение.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 18.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Анализирайки своите желания, ние трябва да проникнем в тях много дълбоко, за да разберем, че те, заедно с егоистичните им намерения, произлизат от Твореца.

Трябва да достигнем самата дълбочина на осъзнаване на желанието, и от нейния корен да разберем, откъде произхожда това желание.

И когато открием, че самото желание и неговото егоистично намерение ни е изпратено от Твореца, ние разбираме, че няма избор и ние повече няма към кого да се обръщаме с молба за неговото изменение, а само към Твореца!

А иначе човек няма нужда от Тора – той не крещи и не се обръща към Твореца. Той още не се чувства творение, над което властва висша сила, към която може да се обърне.

Нашето егоистично начало е ангелът, който ни приближава към Твореца. Ние получаваме удари и в резултат до нас достига, че за тях има причина, и че ги изпраща някой, който е над нас.

Може да се стигне до този извод с цената на страдания, а може – с помощта на учение, обкръжение и духовно развитие.

„Мъдрецът вижда бъдещето“ – зараждащото се състояние, още преди да го достигне – и може да го измени.

Физическите страдания от този свят се превръщат в страдания от любов, когато аз привличам към себе си малко висша светлина, и в сравнение с нея, усещам своето състояние.

Тогава аз започвам да страдам от това, че в мен няма любов към ближния и любов към Твореца. Тук се намира и точката на нашия свободен избор.

Главното е, да се добереш до корена на страданието и да разбереш, че то преднамерено ни е изпратено отгоре.

И знак за това, че сме достигнали самата дълбочина и корена е ако ние разбираме, че няма избор и започваме да крещим на Твореца.

А ако ние все още свързваме своето страдание с всевъзможни причини в този свят и с самите себе си – значи, още не сме достигнали неговото дъно.

Аз се спускам все по – дълбоко и по – дълбоко в страданието, по неговите степени: алеф, бет, гимел (нежива, растителна, животинска) и мисля, че получавам удар от природата.

Но когато достигам последния му стадий, бхина далет, там аз разкривам, кой е неговия източник – над природата, в Твореца, като наказващ пръст на Твореца, и тогава аз Му крещя.

Но може ли да се ускори и смекчи този процес? – Може! Затова ни е дадена Тора, за да вървим не по пътя на страданието, а по бързия и лек път, и по собствено желание.

Аз организирам около себе си група, отгоре, чрез учене – притеглям светлина (например изучавам Зоар), и бързо постигам същия резултат.

Това се нарича пътя на Тора. Разликата между двата пътя е в хиляди години страдания.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→