Въпрос: Как висшият повдига нисшия по духовната стълба?

Отговор: Висшият преминава в своето малко състояние (катнут) и се спуска към нисшия, показвайки му себе си като малък.

Както когато ние играем с деца, трябва да сме равни с тях, да им дадем да спечелят, да успеят.

Ние създаваме контакт с тях като наставник, който се намира сред децата и се държи така, като че ли и той е като тях. А после започва да се променя по малко, за да видят в него пример на поправеното дете – образец на желаното поведение.

Но той трябва да им показва пример именно на дете, а не на възрастен, защото те няма да се научат от възрастния.

Те се учат само от  деца, защото, както е известно, средата въздейства само ако хората са равни.

Другарите са длъжни да са равни и тогава те могат да служат за пример един на друг. Но ако чувствам, че другарят е нещо повече от мен, той вече не ми е другар. Аз се уча именно от такива като мен.

Същото е и в духовното: висшият се спуска към нисшия и става във всичко като него. И затова се съединява с него.

Нисшият не се променя пред висшия – сякаш са равни, и ето защо се съединяваме като равни. И след това, висшият може да се повдигне сам и да повдигне нисшия заедно със себе си.

За да се повдигне с висшия, нисшият трябва да отмени своите получаващи желания (АХАП), но да остане съединен с тях наравно с отдаващите желания (Галгалта ве-ейнаим).

Когато висшият се спуска към мен, аз вече не го чувствам като висш – той става като мен.

Ако двуметров човек играе с дете и заедно с него се радва и огорчава, държейки се като дете, детето не го възприема като възрастен. То мисли, че той е такъв, каквото е и то. Иначе между тях не би възникнал контакт.

Истината е, че аз не мога да се съединя с никого, ако той не се намира на една степен с мен, на същото ниво, точно с тези свойства – не повече и не по-малко. Тогава между нас възниква връзка, а иначе – не!

Както във вълните с високи честоти, за разлика от дългите вълни, ако си излязал малко от предела на честотата, връзката изчезва.

Така, за духовната връзка ни е необходимо да достигнем абсолютно точно съответствие – не повече и не по-малко,  на едно ниво. Иначе не възниква контакт, единият няма да проникне вътре в другия.

Откъс от урока по статията „Въведение в коментарите „Сулам””,25.05.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Образование | Add Comment/Ask Question→

 

Ние тепърва ще разкрием, че са ни необходими всички хора, живеещи на Земята – всеки един от 7-те милиарда.

Обкръжението действа за човека като усилвател на силите, тъй като собствената сила на всеки е много малка.

Колкото повече са хората в обществото, под чието влияние се поставям, толкова по – голяма сила ще получа.

Това ще определи височината на стъпалото, на което ще мога да се уподобя с Твореца, и каква степен на сливане с Него ще постигна.

Аз не бих могъл да го постигна самостоятелно. Кабалистичната група е мястото, където се прилепям към Твореца, и тя определя, на каква височина се сравнявам с Него.

Групата се превръща за мен в дом, където Творецът и творението се срещат. И, когато ние се срещаме с Него, то мен вече ме няма – има всички „НИЕ“, които са се превърнали за мен в моето „Аз“.

„Затворникът не може да се освободи сам от затвора“, но това могат да направят за него другарите, като го вдъхновяват духовно, давайки му своите сили.

И всеки трябва да помисли, как може да помогне на другаря си да свързва всяко свое състояние с целта, и да разбере неговата потребност, като се радва на разкриващите се в него «грешници».

Не е важно през какви състояния преминаваме – подеми или падения, важното е, че се придвижваме към целта.

И тогава разбираме, че сме длъжни да ги преминем – както болният преминава лечение, което може би му е неприятно, но той вече предвкусва своето оздравяване.

Затова, трябва един на друг да си повдигаме настроението – и не просто лекомислено да се веселим, а да си даваме един на друг жизнен дух, тоест духовен живот, на който човек се радва.

Настроението е много важно, защото дава жизнена сила. А възвишено настроение няма да получиш от материалния живот, нито от богатство, нито от власт.

Само тук, един човек може да помогне на друг, ако той е загубил сила на вярата, сила за живот, тоест, когато е изчезнала подкрепата на обкръжението – единственото средство, което ни придвижва напред.

И само друг човек може да ни внуши усещане за важността на отдаването, за увереност и пълноценен живот.

Всеки трябва да помогне на другаря си в това и да му даде пример за пламенност по пътя към целта, която много скоро ще бъде постигната.

Откъс от урока по статията на Рабаш „Човекът да помогне на ближния“, 25.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: За кого аз моля светлина, възвръщаща към източника – за моите сякаш поправени другари, или за себе си?

Отговор: Човек моли, изхождайки от дълбоката вътрешна потребност на желанието. Желанието трябва да бъде за обществото. Нали ако говорим за достигане на духовното, то в духовното няма лична сметка с никого.

Няма такова нещо, че в духовното съществувам аз. Аз – това е общност на души, в които съм включен. И затова човек не може да остава там сам, откъснат от другите.

Така че за какъв живот той моли сила? Сила на живота – за общо тяло на една душа.

Значи той е длъжен да моли за сила, за да отдава на това тяло. Целият му живот се определя от това колко той отдава на общата система.

Затова даже ако молитвата му е предизвикана от желание да получи сили, тази молитва е за това да има сили у него да отдава на общото тяло на душата. И затова моли ли се той за всички или моли за себе си – това е една и съща молитва.

Когато говорим за това, че има „молитва на единия” и има „молитва на многото” – това е все още непоправена молитва. Няма друга молитва освен „молитвата на многото” – молитва за обществото.

Но докато човек все още не се намира в напълно поправено състояние, той изцяло моли за себе си, а частично за обществото. Съгласно това го поправят, коригират неговото направление, за да се чувства къде по-добре, къде по-зле, и така го довеждат до правилната молитва.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Колкото повече се стремим към светлината, толкова по-добро ще бъде нашето бъдеще, тъй като самите ние предизвикваме нейното разкриване.

Светлината все по-силно осветява този свят и тези, които вървят към нея, усещат това състояние като добро, а останалите – като лошо.

Отначало светлината развива целия свят (нашата Вселена, Земното кълбо и всичко, което има върху него) до неживи, растителни и животински стадии, отглеждайки само егоистичното желание.

Това е материалното развитие, което е възможно най-много до нивото на животното – така светлината развива материята.

Но когато егоизмът израстне на животинско ниво, няма накъде повече да расте и започва да усеща своето пълно безсилие, чувствайки себе си в задънена улица, а напред е само тъмнина.

Така светът идва до криза и отчаяние. Всичко това става под въздействието на светлината, която показва, че с нищо повече не може да се напълни нашето желание за наслаждение.

Да, ние никога и не сме могли да го напълним. Само сме се надявали на бъдещето и през цялото време сме се стремили към него.

Но когато бъдещето е престанало да ни свети, и напълно сме изчерпали своето желание на животинския стадий, ние не усещаме повече никакви перспективи за развитие. Защо, за какво?

И тук човечеството се оказва като пред стена – без никаква цел и надежда за бъдещето.

Затова сега се разкрива науката Кабала, която ни обяснява за какво е направено всичко това. За да можем ние самите да станем партньори на светлината и да достигнем степента на Човека, подобен на Твореца.

Това е нашият следващ етап на развитие – да се повдигнем от животинското ниво до човешкото.

А това е невъзможно без осъзнаването. Малхут от светът на Безкрайността накрая идва до завършване на замисъла на творението, замислено от Твореца, който иска творението да узнае за Него, да стане независимо, подобно на Него.

И сега творението започва да реализира този висш замисъл.

Ние с вас сме първото поколение, пред което се разкрива този особен информационен ген (решимо), отнасящ се към човешката степен,  и сме задължени да го реализираме.

Затова светлината, която действа сега в този свят, ще бъде винаги във вреда на егоистичното желание, за да ни помогне да се повдигнем над него.

А от друга страна, светлината ще помага на тези хора, които искат да реализират в себе си този „ген на отдаване”.

Творецът се е приближил към нас… Той ни е разкрил книгата „Зоар”, науката Кабала, световната криза – цялата ситуация и всички средства, позволяващи ни да разгледаме тази нова посока на развитие  и да го изпълним.

Необходимо е само, сами да се стремим към светлината и ще видим Неговото добро.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Цялото зло ни е подготвено още с разбиването свише. Затова как можем да говорим за Творението, че то прегрешава, ако това е създание на Твореца, резултат от Неговитe действия?

Каквото и да прави човекът, то винаги ще бъде следствие от Твореца. Винаги може да се посочи източникът, от когото идва всичко.

А и Той сам признава, че е създал Зло и само Зло – „Аз създадох  Зло!” (”Барати ецер ара!”).

Единствено свободната воля, позволяваща ни да избираме между доброто и злото и да изискаме от Твореца поправяне на Злото в нас, се реализира чрез обкръжението.

Обръщайки се към групата, човек открива,че има в него „празно пространство”, което не принадлежи нито на Твореца, нито на творението – „клипат Нога”. В него няма нито добро, нито зло, а ти го определяш със свободния си избор.

Работейки в група, ти започваш да виждаш, че има нещо оставено на теб от Твореца за вземане на решение. Това е особена точка – твоята независимост.

В нея ти ще се наричаш човек, ако започнеш да създаваш от тази „бяла”, свободна точка  образа на Твореца, ще вземеш  решение, че желаеш да станеш  като Него.

Но ти си длъжен още да разкриеш тази точка. Засега в теб се разкрива решимо (спомен) от разбиването.

Тази  точка вече е зачатък на екрана, който ти си длъжен да изградиш от решимо. Тя се разкрива в работата ни с групата.

С вътрешните си усилия, ние разчистваме нападението на всевъзможни обвивки(клипот) и различни навици – и изведнъж откриваме под тях нещо, непринадлежащо на Твореца. Това действително е чудо.

В тази точка човек е длъжен да каже: „От мен зависи целият свят. Аз го накланям към добро или зло – чрез своите решения във всеки миг”.

Тогава, през цялото време, човек стои като въжеиграч върху въжето, и всеки път е длъжен да взема ново решение на страната на доброто, за да не падне от въжето. Това значи, че във всеки момент той избира да върви по пътя на истината.

Затова Баал Сулам казва, че пътят към Твореца е много тънка нишка и човек, ходейки по него, трябва много да внимава  да не се отклони нито вдясно, нито вляво.

Но всичко това е при условие, че той разкрива точката в началото на въжето – своята свобода на избор в работата с обкръжението си.

А след това всички следващи точки, по които той върви, са точките на правилното му съединяване с обкръжението, което той избира, реализирайки свободната си воля.

Чoвек сам строи това въже от точки, които разкрива. Той сам ходи по него,  като всеки път накланя себе си и целия свят към добро.

Всъщност пред него не съществува нищо – нито точката , която той разкрива, нито въжето от тези точки – правият път към Твореца. Защото пътят не се разстила от Твореца до нас.

Ние получаваме само решимот, който са останали на всяко стъпало при спускането отгоре надолу. Но въжето не съществува – самите ние го построяваме отдолу нагоре. В крайна сметка именно то се нарича „човек”.

Всички тези парцуфими, които ние пресъздаваме отдолу нагоре, не са парцуфимите, съществуващи при слизането отгоре надолу.

Наистина, изкачвайки се по стъпалата, ние разкриваме всяко стъпало 620 пъти по-голямо, отколкото е било при спускането надолу. Това е съвършено друга степен – ние самите я строим.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да изразя любовта си към другарите, ако не се намирам все още в духовния свят?

Отговор: Трябва да се покаже на всички, колко внимателно възприемаш всичко, че си постоянен в стремежите си да достигнеш духовното, че желаеш да участваш в работата, в разпространението, готов си да се съединиш с другарите и да ги обичаш – доколко ти влагаш себе си.

Ти трябва открито да покажеш пример и с това да пробудиш останалите.

Погледнете как действаме в този свят с децата си. През цялото време им показваме пример, подтиквайки ги към действие. Ако искаме малкото дете да ни се усмихне – ние му се усмихваме.

И така трябва да се действа по отношение на другарите. Ако аз правя нещо за него, то в следващия момент се впечатлявам от неговата реакция.

Даже, макар да се престоря, че съм вдъхновен духовно, но това престорено вдъхновение да го запали и той да започне да се пробужда. А пък аз от неговото вдъхновение се пробуждам наистина.

Започнах от лъжата – а чрез него се вдъхнових истински! Затова си построявам обкръжение, за да приемам неговите желания като закон за себе си.

През цялото време аз влияя на обкръжението, показвайки своята любов към другарите, важността на целта и готовността да променя себе си – а в отговор получавам от него всички тези съставни, за сметка на които достигам Твореца. И аз ги получавам с толкова пъти повече, колкото са хората в групата.

Аз получавам от групата поправените сили, които ги няма в мен!

От урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите”,23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

„За любовта към приятелите“

1. За какво ми е нужна любовта към приятелите?

Любовта към приятелите, това е връзката между душите.

„Аз“ е моята душа, „приятел“, това е чуждата душа, а „любов“, това е такава връзка между нас, когато той става за мен и аз за него по-важен, отколкото всеки един сам за себе си. Аз трябва да усещам желанията му по-близки от своите – това се нарича любов към ближния, както към самия себе си.

Но това не е усещане на материалните желания от нашия свят и тяхното обслужване, а съединението на нашите желания за достигане на Твореца.

Т.е. аз строя съвършено нова духовна конструкция – общата душа Адам Ришон, която преди това никога не е съществувала и която е много по-висша от всичко материално.

2. Защо съм избрал именно тези приятели, а те – мен?

Нима аз съм избирал тези приятели? Силата свише ме е довела в тази група . Откъде започва моята свобода на избора?

Ние сами строим своя избор – всеки един, през цялото време, проверявайки за какво ни е необходимо да се съединим с приятелите.

– Виждам ли аз в тях, а те в мен точката в сърцето – желанието да се съединим и да достигнем сливане с Твореца?

– В каква връзка трябва да се намираме, за да Го разкрием между нас, съгласно закона за подобието на свойствата?

3. Длъжен ли е всеки един от приятелите открито да проявява любовта си или е достатъчно тя да бъде скрита в сърцето му?

Всеки трябва да прояви открито любовта си към групата. С това той ще увеличи любовта в сърцата на приятелите, а след това той самият ще се впечатли от тях. Ако той е притежавал само своята сила за любов към приятелите, то сега той ще получи сили от всички приятели в групата.

Винаги трябва да се помни целта на групата – сливането с Твореца.

Кабалистичната група се основава на любовта към приятелите, защото това е трамплин за достигане на любов към Твореца.

Затова сме длъжни да покажем един на друг примери за любов към ближния.

4. Трябва ли да знаем какво именно не стига на всеки приятел, за да го напълним, или е достатъчно в общи линии да обичаме приятелите?

Достатъчно е в общи линии да обичаме приятелите, за да бъдем уверени, че на приятелят ни не му стига мотивация, поддръжка в пътя, вдъхновение, усещане за важността на Твореца и групата и доколкото е възможно да му обезпечим всичко това.

От урока по статията на Рабаш „От любов към другарите“, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава „Ваикра“, п.156: „…Тринадесетте свойства на милосърдието зависят от „йуд“, т.е. от горното крайче на „йуд“ – Кетер, в който се намират тринадесетте изправления Дикна.

И затова „йуд“ включва „вав-далет“, посочвайки с това  ЗОН вътре в нея, от които се образуват ИШСУТ, и Бина отново става Хохма.

И от тук излизат всички мохин, и те са съвършенството на всичко, тъй като напълването „вав-далет“ в гематрията е „йуд“, т.е. те са важни, както и самата тя.“

Въпрос: Зоар разказва много за буквите. В какво се състои връзката между определенията на буквите, които описва Зоар, и буквата, като символ на въздействието на висшата система върху нас?

Отговор: Това е едно и също. Буквите, това са духовни съсъди, чрез които светлината ни въздейства. Можем да говорим за светлината, наричайки я с някоя буква: „йуд“, „вав“, „далет“.

Буквата -това е свойство на светлината, което тя е придобила, преминавайки през нея, за да ни въздейства по определен начин. Буквата е, също така, свойство на духовния съсъд, който се е уподобил на светлината, за да я усети.

Съгласно закона за подобието на свойствата, не е възможно да се усети светлината, ако аз не бъда подобен на тази форма, в която тя ми въздейства. Да допуснем, че светлината преминава през „вав“ и ми въздейства. Тогава аз също трябва да придобия свойството „вав“, да приема формата „вав’, за да бъда свързан със светлината.

Понеже аз самият правя подобие на „вав“ от своя материал, аз ставам вече не „вав“, а следващата буква – „далет“. Така е, защото моят материал е друг.

Излиза, че от една страна, имаме „йуд“ – Хохма, която показва в своето изписване от три букви, в каква форма можем да я възприемем: когато имаме „вав“ и „далет“ и далет се уподоби на вав.

Но нали далет и вав са две различни букви? Вярно е, те са различни, но са подобни една на друга.

Понеже те са създадени от различен материал, те приемат такива форми. И затова съществуват толкова много форми на буквите, въпреки че всяка една форма -това е отдаване.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Баал Сулам пише в „Предговор към ТЕС“, п.2, че съществува един най – известен и мъчителен въпрос, който всеки в света си задава: „Какъв е смисълът на нашия живот?“

Той помита всички други вопроси и съмнения във връзка с изучаването на Кабала. Годините живот, които ни струват толкова скъпо, които ни причиняват толкова мъки и страдания, за да завършат неизбежно – кой се наслаждава от тях, или на кого доставям наслаждение аз?

Виждаме, че нашият живот завършва без каквато и да е полза и резултат. И колкото повече се развива човечеството, толкова по–ясно разбира това. Затова в днешно време, разочарованието и депресията са първи проблем в света.

Във всички поколения, много хора са се опитвали да отговорят на този вечен въпрос, но и досега, той стои пред нас със своята сила и мъчителност, заварвайки ни неподготвени, изгаряйки разума ни и потъпвайки ни в прахта. Тъй като той отрича собственото ни „Аз“. С това човекът не може да се съгласи, защото то засяга вечния корен на неговата душа.

Ако не ставаше дума за нашата вечна същност, бихме могли да изоставим този въпрос, като изключим своя разум с помощта на наркотици или антидепресанти. Но въпросът за смисъла на живота не се отнася само за годините на земното ни съществуване.

Въпросът: „Защо  съм създаден?!“ – произлиза от моята основа и ме насочва към първоначалния ми корен, от който мога да науча, за какво съм създаден. Засега успяваме да използваме известната на всички ни хитрост – да се отдадем на потока на живота без да разсъждаваме.

По всякакъв начин се опитваме да се самозалъжем, но ни е все по- трудно да съществуваме по схемата: раждане, училище, университет, работа, деца, старост, смърт. Ние нямаме избор.

За да реша този въпрос, аз трябва да сменя обкръжението, което ми помага да се забравя и да скрия въпроса за смисъла на живота, с обкръжение, което ще ми помогне да го открия и по–бързо да намеря отговора му .

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 24.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация | Коментари →

 

Ако ти не виждаш в другарите си силен стремеж към духовното и не се впечатляваш от обкръжението, не се вдъхновяваш за отдаване – значи ти самият не влагаш от себе си в него. Започни да влагаш от себе си в другарите и ще видиш, как в отговор на това – те ще ти повлияят.

Това е много проста формула! Аз се включвам в група и заедно с всички достигам до състояние, когато ние започваме да си влияем един на друг.

Този наш кръг се превръща в духовен съсъд (кли), в който се обединяват всички наши желания към духовното, всички точки в сърцата, а над тях е анти-егоистичният екран, нашето взаимно отдаване.

Сега, когато всички ние си влияем един на друг, трябва да проверим, дали го правим заради отдаване на Твореца? Ако да – то ние имаме екран и отразена светлина. И незабавно ни се разкрива висшата сила, според подобието на нашите свойства.

Аз -> група -> душа – това е формулата!

Откъс от урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите“, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→