„Зоар”, глава „Ваеце“, п.252: Но Итро не бил толкова против Моше, тъй като Лаван бил магьосник, и с магия извършвал всички свои деяния против Яаков.

А тъй като сега Яаков не пожелал да остане там, защото Творецът му казал: „Върни се в страната на своите бащи“, затова не пожелал да остане, пренебрегвайки заповедта на своя Господар, и затова не поискал разрешение.

Има два вида сили. От една страна – силите, които не ни позволяват да се обединим, наречени „помощ против“, като че ли противодействащи на нашето свързване. От друга страна – силите, способстващи обединяването.

Необходими са ни и двата вида сили. Ние трябва да разпознаем всички, като че ли „отрицателни“ сили, всички „грешници“ вътре в нас (Лаван, Ейсав и прочие), и противоположните на тях – „положителни“ сили (Яаков, Ицхак и други).

Всички тези сили действат или „за“ или „против“ нашето обединяване. А ние трябва да вземем решение – коя от тях и по какъв начин ще победи.

Ясно е, че тогава откриваме, че всичко трябва да бъде така, както е написано в Тора, и по такъв начин разкриваме цялото нейно повествование. Къде? Във връзката помежду ни са силите на разединението и силите на обединението.

От урока по Книгата „Зоар”, 01.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпроси по статията Кабалистите – за целта на творението, ч.7

Въпрос: Кабала ни казва, че духовните закони са жестоки и непреклонни, като законите на природата в нашия свят, и заедно с това твърди, че някаква си искра „нер дакик” се е спуснала срещу тези закони, под т.н. махсом и породила цялата материална действителност. По какъв начин е можел да бъде нарушен този закон?

Отговор: Има две природи, два свята, и висшият властва над низшия.

Въпрос: Цитат: „Никакви земни дадености и таланти не оказват влияние на успеха в поправянето на душата”.

Ние виждаме сред учениците такива надарени, които участват почти във всички проекти (на нашето предприятие), и такива на които им е трудно да отделят за работа даже 1 час на ден.

Често такова положение предизвиква усещането за отегченост и страх, че с такива сили е невъзможно да се достигне целта. Как да използваме такова състояние и да не изпадаме в отчаяние?

Отговор: Духовният успех зависи от създаденото с помощта на вашите усилия, желания към свойствата за отдаване и любов, а не от онези земни способности, с които ви е надарила природата при раждането.

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо ми е все по-трудно да уча Зоар?  Не само, че не чувствам да се придвижвам напред, а дори чувствам, че се връщам. Отварям книгата и се чувствам така, сякаш дори по-голямо бреме пада върху мен.

Отговор: Представи си човек, който е обременен с голям проблем и постоянно мисли за това. Дори, когато извършва всякакви други неща, неговото сърце и ум са насочени към проблема.

Подобно на жена, която ходи на работа и трябва да остави болното си дете в къщи – тя мисли само за него.

Когато твоето сърце добие желание, което е способно да мисли анти-егоистично, ти ще можеш да разбереш, че Зоар говори единствено за обединение. Постепенно ти ще развиеш нужда от това. Тогава, то ще дойде като усещане. В крайна сметка, всичко, което чувстваме е обединението (Висшия свят) или липсата му (нашия свят). От това се изгражда в нас картината на света .

От  урока по книгата Зоар – 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако ги нямаше произведенията на Баал Сулам, бихме ли могли да привлечем светлината на поправянето от други източници?

Отговор: Не, ние нямаше да имаме никакъв контакт със светлината. На нас ни е необходима система, която да ни позволи да установим връзка с нея. Затова трябва да благодарим на кабалистите.

Всяко предишно поколение трябва да се подготви като почва за следващото поколение. С една дума – както културните слоеве на почвата, както при археологическите разкопки.

Така и ние, през цялото време прибавяме слой след слой и подготвяме почвата за следващото поколение. Без тази добавка сме неспособни да растем.

До Баал Сулам кабалистичното знание е било разпръснато  из разни източници. Но той ги е събрал и окомплектовал в една система.

Тук се има предвид не просто книга, която ни е удобно да четем, а вътрешна система, с помощта на която сега можем да получаваме светлина.

Това поправяне е подобно на онова, което са направили кабалистите от времето на Талмуда, след което не ни се налага да подлагаме телата си на страдания, за които е казано: „Храни се с хляб и сол и пий проста вода”.

Те са направили такова поправяне в общата система, така са обединили всички души, че през тази система вече може да се получава светлина, достатъчна ни за нашето поправяне.

И такова поправяне е направил Баал Сулам. Той не просто ни е написал книги с подробни обяснения. Тъй като четеш – и нищо не разбираш!

Но той е направил така, че чрез неговите произведения ние да се съединим с духовната система и да притеглим към нас светлината, връщаща ни към източника.

Без него ние не бихме направили нищо! Понеже светлината трябва да премине през построената от него система, само тогава тя ще се приближи към нашите души. В това и се състои неговата особена мисия.

Затова имено чрез такива произведения, като „Учението за Десетте Сфирот”, „Въведение в коментара Сулам” ние получаваме обкръжаващата светлина.

Това не може да се получи от други произведения, защото там няма необходимия ни ред и система, която е организирал за нас Баал Сулам.

От урока от статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.07.2010

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Зоар, глава ”Ваеце”, т.219: …Когато Творецът решил да ги приближи до Себе си, Той им дал стъпалото „хляб на бедността”.

„Хляб на бедността” – това е цар Давид, за когото е казано: „Тъй като съм беден и нищ”.

Цар Давид – Нуквата в онова време, когато тя получава осветяване от лявата Бина, и тогава тя се намира на едно и също стъпало със Зеир Анпин, четвъртата основа на престола, Бина, и тогава;

Нуквата, съединена с Бина и не извършваща зивуг със Зеир Анпин, със своя мъж. И за това тя е бедна, лишена от светлина, и се нарича „хляб на бедността”, доколкото хохма не свети без хасадим.

И тогава е казано: „Тъй като съм беден и нищ”. И това стъпало на Нуква се явява като нейно първо стъпало.

Като че ли богатството е в светлината  Хохма. Но какво ще ти даде светлината Хохма, ако не можеш да я използваш , без да я облечеш със светлината Хасадим – тя ти донася тъмнина?

Тогава е желателно да нямаш Хохма, докато нямаш Хасадим. Според наличието на светлината Хасадим се разкрива цялото твое богатство в светлината Хохма.

И затова, богатството се измерва само със степента на светлината Хасадим, която духовния съсъд (кли) притежава. Понеже Хохма може да свети според Хасадим  .

Затова „хляб на бедността” означава, че ти имаш светлината Хохма, но нямаш възможността за нейното разкриване – светлините Хасадим, в теб няма отдаване и любов.

От урока от Книга Зоар, 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Драги приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на велики кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Постигането на Целта на творението е възложено на цялото човечество

Творецът желае поправянето на целия свят. Затова мъдреците са казали, че всяка дума, излизаща от устата на Твореца, се разделя на 70 езика, което говори за готовността, която съществува в Тора, за поправянето на всички народи.

Рав Авраам-Ицхак Кук. Меорот Ария към Хануке, 88.

В края на своето развитие, цялото човечество неизбежно трябва да стигне до разкриване на Твореца и да завърши дългия път на развитие, постигайки онова, за което са писали мъдреците: „И напълни се земята със знание за Твореца, както водата на морето покрива сушата“.

„И няма повече човекът да учи ближния си на постиженията на Твореца, тъй като всички ще знаят за Мене – от малко, до голямо“.

И казано е: „И няма да се скрива повече твоят Учител и очите твои ще видят Учителя твой“. И ще се стекат към Него всички народи.

Баал аСулам   „Същност на науката Кабала„.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Драги приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на велики кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Постигането на Целта на творението е възложено на цялото човечество

Окончателното поправяне на света ще настъпи, когато всички се обединят в своя стремеж към Твореца.

Баал аСулам. „Поръчителство“, п.20.

Всеки човек е длъжен да постигне корена на своята душа.

Баал аСулам. „Съзидателният разум“.

За всеки човек е подготвено да придобие всички прекрасни постижения, с които Творецът в замисъла за творението е намислил да наслади всяко създание. А този, който не е бил удостоен в това прераждане (кръгооборот), ще се удостои във второто и така нататък, докато не се удостои да завърши замисъла на Твореца, както е написано в Книгата „Зоар”.

Баал аСулам. Предговор към ТЕС, п.155.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е тази точка, която се появява в сърцето, в опустошеното желание в този свят?

Отговор: Всички желания на човека се наричат „неговото сърце”. Точката в сърцето е бившата връзка на сърцето с другите сърца, останала от разбиването на връзката между тях.

Някога сме били свързани чрез своите желания, сърцата, заедно – в една система Адам. Тези взаимни връзки между нас са изчезнали – останали са само разбитите парчета.

Съединени заедно, ние сме представлявали духовен съсъд – единно желание, напълнено със светлина. С разкъсването на връзката между нас, светлината е изчезнала.

Необходимо е изчезналата светлина да се върне и да възстанови предишната връзка, да ни направи отдаващи един на друг, „да ни върне към източника”.

Затова тя се нарича „Светлината, връщаща към източника”, към доброто, възвръщаща ни към взаимна връзка, която се нарича добро.

Тази връзка е всъщност Твореца. Той се намира във връзката между нас, а самото желание (сърцето)  е само материал на творението.

То не се променя и може да бъде малко или голямо, но състоянието ни зависи от степента на връзка между нас.

Засега тази точка в сърцето не се усеща от всички. Нашето егоистично желание трябва да се развие до определено ниво, за да се прояви в него точката в сърцето.

В началото желанието усеща празнота от този свят, а след това разкрива в себе си стремеж към друго напълване…

При това напълване, светлината не се намира в желанието, а му свети отдалече и затова се нарича обкръжаваща светлина.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 30.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако дам нещо на своя син, той няма да почувства срам, защото аз го обичам. Защо тогава трябва да чувстваме срам пред Твореца, ако Той ни отдава?

Отговор: Синът не чувства срам, получавайки от баща си, защото му принадлежи и се чувства част от него.

Той получава всичко от бащата, с правото си на син, но всичко, приемано от него, не е негово, а на бащата. По този начин, обаче, синът не се развива самостоятелно.

Тази форма на развитие се нарича ”зараждане” и ”отглеждане” – синът, като  мъничък, получава всичко от бащата – от възрастния.

Но после децата порастват и започват да се откъсват от бащата. Искат да станат самостоятелни и вече не желаят да получават от родителите, защото това ги задължава да состанат под тяхната власт. И бащата чувства, че е дошло време да се отдели от сина, за да станат децата независими – възрастни – да могат и те да станат родители на своите деца.

Затова, според  независимостта си, децата се откъсват от бащата и не получават от него, а печелят сами.

Творецът желае ние да станем независими, подобни на Него. Затова, Той прави Съкращаване, създава Свое скриване и ни дава възможност да станем такива, какъвто е Той – със собствени сили, сами да спечелим това съвършенство, величие и изпълване. Иначе ще останем малки, получавайки всичко от Него и цялата ни работа ще се състои само в отмяна на себе си, пред Него за да се направим малки и през цялото време  да молим. Но Творецът не желае ние да оставаме в това състояние. Затова на този етап, когато ние, като малки, се учим от Него да станем такива, какъвто е Той, получаваме независимостта си.

В духовното развитие, даже в стадиите ”зараждане” и ”отглеждане”, ние действаме срещу природата си и затова вече тези степени са нива на нашата независимост.

Целият проблем е да създадеш творение, т.е. да му придадеш независимост за да се откъсне от Твореца, тъй като без откъсване от Него – няма творение.

Откъсването е необходимо и задължително. Това е нашата същност – иначе, ние не се чувстваме съществуващи.

А засега, даже не си се представяме като капка семе в Твореца…

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпроси към постинг Кабалистите – за целта на творението, част 2

Каква е целта на творението

Въпрос: Излиза, че ние – общото, Единно желание – сме задължени да получим всичко, което е приготвил Творецът! Затова трябва да се подготвим за висшата трапеза.

Да се развие в нас висшата връзка. Как може съвместно да се устои пред Твореца и то след като сме Му казали ”Не”, ставайки по такъв начин самостоятелни, победили своя срам? Това е несъответствие!

Вечната храна и двамата равни…това как да се разбира – като прераждане? Даже за миг е трудно да си представим раздвоеността!

Отговор: Това е защото вие, драги, все още сте само обикновен егоист, т.е. намирате се единствено в своята природа.

А когато във вас започне да се проявява и другата природа – алтруистичната, то във вас възниква не шизофрения, а великата възможност да се разбере как противоположностите се обединяват.

Между впрочем, в квантовата физика, вече разкриваме такива прояви на природата.

Въпрос: Може ли да се разбира така: че моята временна природа на роб се изменя само в усещанията, само при избора на господаря,  даже при разлика в техните роли на функциониране, и възможно разлика в тяхната същност?

Тогава как трябва да се разпределят отношенията, когато се устройвам на работа по свой избор, при стопанина за добра заплата? Какъв се явява той за мен – едноименен партньор ли?

Защо в Тора се употребява думата роб, както от страната на Твореца: ”Не се бой, робе Мой, Яков” – е казал Творецът, а също и от страната на персонажа: ”роб на Твореца” и т.н.?

Отговор: Има много видове връзки с Твореца: син, роб, жена, другар и прочие. Роб – има се в предвид пълното предпочитание на свойството на отдаване от свойството на получаване.

Въпрос по постинг „Кабалистите – за целта на творението“, част3

Въпрос: Цитатът ”Никой няма да види Твореца, освен Теб”. А останалите, как ?

Отговор: И така всеки, но само в своите лични изправени свойства.

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→