Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.

Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.

Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.

Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.

Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.

От ежедневния урок – 08/07/2010, Рабаш

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм | Add Comment/Ask Question→

Когато четем книгата Зоар,  трябва да помним, че съществуваме едновременно в две състояния:

1.  истинското състояние, което не чувстваме;

2. и нашия въображаем свят, където съществуваме във въображаеми картини без никакво съзнание за истинския свят.

Докато четем книгата Зоар полагаме усилия, за да пробудим влиянието на силите от съвършеното състояние. Тези сили ни влияят до степен, в която  полагаме усилия да станем подобни на това състояние във връзките между нас.

Затова връзката, която трябва да създадем в групата трябва да е като „един човек с едно сърце”, както в съвършеното състояние.

Когато се връщаме от „мъгливото” състояние към поправено, не губим нашето настоящо състояние; контрастът между тях ни разкрива съвършенството на състояние, създадено от Твореца, 620 пъти повече, отколкото, докато сме се намирали там преди да се спуснем в нашия свят.

Ние се връщаме към състоянието на човек, който е равен на Твореца. Затова трябва да усетим светът на Безкрайността, особено от нашия свят, както е написано „Ще ядем онова, което отдавна е било приготвено за нас” и „Тъмнината ще блести като Светлина”.

Трябва да достигнем пълно поправяне в този свят, за да постигнем същия вид връзка между нас, както в света на Безкрайността, който е пълен с любов. Затова трябва да правим упражнения като „обичай ближния като себе си”, „като един човек с едно сърце”, във връзката между нас. Тогава светлината на Безкрайността, Творецът, ще се разкрие в нас, тук, както е написано „Неговото желание е да бъде разкрито в нисшите”.

От ежедневния урок – 07/07/2010, Зоар

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Светлината въздейства на нашето желание, подобно на него. Степента на подобие на желанието със светлината, се нарича вяра.

Ако аз чета кабалистични източници с чисто егоистично желание и цел – те няма да ми подействат.

Точката в сърцето – това е разбита точка, тя дърпа човека към духовното, но засега само поради това, че на него му е зле. Той още не се стреми към „Добрият, творящ добро”, към отдаване и любов.

Просто земния живот не носи удовлетворение, бъдещето е тъмно, животът е обезсмислен – всичко това го кара да търси егоистично напълване в „духовното”.

Но светлината не може да подейства на такова желание даже от разстояние. Тя действа на желанието със степента на вярата в него, т.е. стремежът за отдаване.

Вярата се проверява с предаността на човека по пътя и целта, със себепроверка за чистотата на намерението да достигне свойството за отдаване.

Самата вяра, свойството за отдаване, човекът получава свисше, като награда за усилията към това – тогава „нощта” ще изчезне и ще се удостои да види „светлината на деня ”.

Ако човек използва Тората за свое егоистично напълване, тя става за него смъртоносен наркотик.

Т.е. той не е просто „духовно мъртъв ”, но в наркотична смърт – защото си мисли, че това е духовен живот! Той още повече подхранва своя егоизъм и не може да повярва, че живее в лъжа.

Пътят към правдата: ако ние правим всичко заедно, то всеки получава от всички останали такива сили, че може с лекота да изисква въздействието на светлината О”М – и пътят ще стане за него увлекателно приключение. Само да се държим заедно!

Ако ти останеш сам, тутакси пред теб изниква стена! Обединяваш се с другите, за да вървите заедно – стената тутакси пада, и се отваря широк път.

Има или стена, или път, а изборът е – всеки миг да бъдеш сред другарите, или не. Всичко ще направи висшата светлина, ние трябва да изпълним единствено това условие.

От урока по статията „Предисловие към ТЕС ”, 27.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо отначало казахте, че забелязваме само това, което се различава от нас по свойства – т.е. не равното, а това, което  е над или под  нас.

А след това казахте, че равенството по свойства е необходимо условие за да приемем чрез своите „приемници” духовната вълна?

Отговор: Нашият егоизъм не забелязва това, което е равно на него! А ако искаме да възприемем равенството, то трябва да се повдигнем над своето его!

Нужна ми е група, за да постигна равенство с Твореца по свойството отдаване. Настройвайки се на равенство с другарите, по този начин се изравнявам с Твореца.

Иначе не мога да бъда равен на Него. Аз ще се прекланям пред Него от корист, или от желание да се прилепя като малко дете, за да властва Той над мен. Т.е. поставям Го над или под себе си, но не и равен на мен.

Равен мога да стана само чрез групата. Групата – това е този преобразовател, с помощта на който достигам равенство и подобие на свойствата с Отдаващия.

Групата в действителност съществува само в моето въображение, за да мога да постигна равенство с Твореца, равенство, което не съществува в природата!

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Всичко, за което кабалистите ни разказват, е станало в техните усещания – но и в мен, в моя материал, сега става същото, само че аз не го усещам!

Трябва да получа свойствата на процесите, които искам да усетя и тогава – ще ги почувствам.

Всички действия, описани в Учението за Десетте Сфирот, се случват вътре в нас – безкраен брой действия, всяка секунда. Но ние не ги усещаме, тъй като се намираме в „без(духовно)съзнание“.

И в материалния свят е същото: сега ме пронизват хиляди различни вълни – вълни от всички прибори на големия град преминават сега през мен!

Милиони телефонни разговори и всички канали на радиото и телевизията! С помощта на прибори ние можем да възприемем тези вълни.

По същия начин сега съществуваме в духовната природа, където се извършват действията, описани от кабалистите, и трябва да се научим как да ги разпознаваме.

Трябва да станем чувствителни към отдаването: какво е отдаване, на кого да отдаваме и защо, каква награда ще има за това, струва ли си да се прави или не?

Ако започна да си изяснявам това, ще развия в себе си сетивен орган, възприемащ отдаващите свойства. И тогава ще започна да чувам вълните на отдаването, подобно на радиовълните.

И вътре в мен ще се създаде приемник, който улавя различните видове вълни на отдаването, които се наричат светлини.

И чрез вълните ще започна да откривам източниците, от които те идват, а също: къде, при кого, с каква цел, защо. И главното: каква е предавателната станция, пораждаща тези вълни – Творецът!

Но всичко това е само при условие, че изградя вътре в себе си приемник, който реагира на тези свойства.

Тъй като според закона за подобие на свойствата, закона за резонанса, за да уловя вълните, идващи отвън, трябва да създам същата вълна вътре в себе си.

Във вътрешните и външните вълни има една обща съставка – „носещата вълна“. Но във външната вълна има още една допълнителна вълна, която се наслагва върху основната и тя ми носи информация.

Трябва в твоя приемник (душата) да се създаде вълна със същата честота (например 93 мегахерца), и тогава ти ще уловиш външния сигнал (Твореца), ще отделиш полезния сигнал – наложената вълна (глас, песен или обръщение на Твореца).

Духовният приемник работи на същия принцип, както и земния, тъй като природата е една и съща! Трябва ни обща основа с Твореца – тази вълна (93 МГц) сила (намерение) на отдаване, а върху нея се наслагва малък сигнал за твоето получаване, който влиза в теб и ти го улавяш.

Когато се изравняваш с идващата вълна в нейното свойство отдаване, тя ти предава от Твореца малко допълнение за получаване, светлината Хохма – напълването.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

„Предговор към книгата „Паним меирот“, п.12: Това е тайната за съществуването на времето в нашия свят.

Отначало двете гореспоменати противоположности се разделили на две отделeни една от друга същности, т.е. на система на чисти и нечисти светове, за което е казано: „Едното като противоположност на другото създал Творецът“, в които все още не може да се осъществи поправяне, тъй като те трябва да се съчетаят в един носител – човека.

И затова ни е необходимо съществуването на времето – за да може двете противоположности да се появят в човека една след друга.

Невъзможно е веднага, в един и същ момент да се съединят двете противоположности: свойствата на Твореца и свойствата на творението.

И затова сме задължени да се движим стъпаловидно: ту да се потапяме в празно желание, ту да извършваме поправяне и да се изпълваме със светлина, и отново: пустота, поправяне и светлина.

Така спускайки и издигайки се, ние се придвижваме отдолу нагоре, усилвайки своето желание и поправяйки неговото намерение на отдаващо.

Именно тези изменения ни дават усещането за време. А, ако в нас не се променяше желанието и намерението, не бихме усещали времето, оставайки в неизменно състояние. Затова в света на Безкрайността, когато всичко вече е поправено, няма време.

Да се намираш в духовното пространство значи да се прилепиш към едно състояние, един принцип, над всички изменения. И затова там ние не усещаме време.

Това състояние ни е познато дори от обикновения живот– ако сме увлечени от някаква игра или работа, не усещаме как върви времето.

Възможно е, ние да преминем през много състояния, но над всички тях сме прикрепени към една единствена точка – и тогава времето не се усеща.

Тоест времето не зависи от това, как напредваме чрез падения и подеми, малки и големи състояния, а доколко сме преданни на тази посока, на единствената точка на сливане, независимо от всички колебания.

Затова в духовния свят се издигаме над времето. Тъй като да преминеш махсома значи да се придържаш към този принцип. Тогава започваш да усещаш, какво значи да бъдеш над времето.

Тук няма никаква мистика – ние се издигаме в своите усещания над измененията и затова времето изчезва.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 07.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

За да се настроя на вълната на Твореца, аз трябва да избера своя  „честота”- мярка за отдаване (екран).

Аз настройвам своето желание да се насладя на отдаването и в зависимост от него, улавям различни  „станции”. Променям в себе си честотата на вълната и се превключвам от едно ниво (на авиюта) на желанието на друго, и съгласно с това, възприемам различните въздействия на Твореца.

Как мога да позная, че съм се настроил правилно? – По реакцията, ако съм „хванал” от Неговата вълна, нещо съм получил – означава, че съм се настроил на отдаване.

Ето, ако аз можех да видя в каква посока да въртя бутона на настройката, за да се доближа до някакъв канал, ако те бяха маркирани, както при радиоприемниците … Но в духовното няма надписи.

Макар че ако ние достигаме такова състояние, когато вече сме способни да въртим настройката, то тогава душата започва да ни учи нас.

От урока от статията „Предисловие към  „Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Творението – това е празно желание, а Творецът – светлина. Как да се свърже празнотата със светлината, тези две противоположности?

Иначе творението, чиято природа е празното желание, така и ще си остане завинаги празно.

Как да съчетаем двете противоположности? Тъй като съгласно закона за подобията на свойствата, действащи в природата, те не могат да се сближат и съединят, като два полярни полюса!

Затова възниква необходимост от смесване на желанията да се получава и отдава.

В главата (Рош) възниква намерение да получава заради отдаване, а в тялото (Гуф) се пробужда егоистична сила да получи не заради отдаване, а заради себе си – и става разбиване между главата и тялото – загуба на връзка между нас, възможност да мислим и действаме съгласувано.

В главата една мисъл, а в тялото съвършено друго желание. Сърцето и разума не са заедно.

От урока по статията „Предисловие към „Паним „Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В нашия свят зародишът трябва да се развива, от ден на ден, с нужната скорост, за да се роди на време.

Ако се роди по-рано от срока или по-късно, това ще бъде вредно за него.

Как ще можем да узнаем, че нашата точка в сърцето се развива с правилна скорост и на време достига духовното раждане?

Отговор: Правилната скорост, това означава, през цялото време да се следва една цел. А целта израства и става голяма, за да се роди в духовното и по-нататък да расте до пълното подобие с Твореца, както Аба ве Има, хохма и бина.

Ако следваш само тази цел и всички намерения и желания отнасяш само към нея, използвайки ги като средство за придвижване, това означава, че ти се развиваш с правилната скорост.

А ако се откажеш от целта, означава, че ти спираш времето на своето развитие.

Времето в духовното, това е количеството направени от теб действия, а не механичен брояч.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Казват, че е забранено да се изучава Тора без намерение. Тъй като самият ти, не привличаш светлината, възвръщаща към източника и в същия миг превръщаш ”еликсира на живота” в ”смъртоносна отрова”. Тази точка на избора е единствения твой избор в живота.

Затова, ако имаме работа с единственото оръжие против злото и егоизма – Книгата Зоар, то трябва да се стараем да я използваме правилно.

Ясно е, че не можем да натиснем ”червения бутон” и да доведем света към вредни, непоправими последствия, но има възможност да влезем в състояние на страдания, което вече е ставало в миналото (виж ”Предисловие към Книгата Зоар”, пп. 70, 71).

И затова, преди четенето на Книгата Зоар, човек трябва да си подготви някакви ”крилати фрази”, които го впечатляват и с помощта, на които да започне да се пробужда от ниво животно (желание за себе си) към ниво човек (стремеж към единство, отдаване и любов).

Нивото човек, това е желанието да се съедини с другите. Нали изправената система от души се нарича ”Адам” (Човек).

Когато тази система се разбива, се разсипва на голямо количество парчета и всяко от тях се превръща, изключително, в животинска част.

Човешкото ниво (подобие на Твореца, Адам – от ”подобен на Твореца”) се появява в нас тогава, когато разбитите части (души) започнат да се съединяват и между тях възниква единно желание.

Получава се, че душите живеят не вътре в себе си, а във връзката между тях, във взаимното отдаване и това се нарича живот ”по-високо от разума”.

И има Творец, съединяващ нас по между ни – съвкупност от всичките тези отдаващи връзки. Тази свързваща ни сила, пробуждаща се отдалече, се нарича ”обкръжаваща светлина”.

Тоест Творецът, това е силата, действително съединяваща нас по между ни. Обкръжаващата светлина, това е Неговото проявление отдалече.

Тук няма нищо, освен светлина и желание (кли). Ние им даваме множество имена, но в крайна сметка те са само две.

От урока по Книгата Зоар, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→