Въпрос: Днешната икономическа система не удовлетворява потребностите на хората. Повече от половината от населението на планетата живее в тежки икономически условия и само един милиард се ползва от всички блага.

Освен това, икономическото развитие, което е в основата на капиталистическата цивилизация, практически е прекратило своето действие.

Но заедно с това има икономика от друг тип, например, роботика, изкуствен интелект и т. н. Може ли да се каже, че това е основата на новата икономика? Как ще изглежда икономиката след фазовия преход към новото човечество?

Отговор: Аз мисля, че преходът ще бъде именно фазов, качествено нов. Работата не е нито в икономиката, нито в екологията, а в това, че човечеството ще съществува по други принципи, на друго ниво.

То ще живее в постигането на външното пространство, което ще разкриваме, изхождайки не от нашите пет земни, егоистични сетивни органа, когато ще усещаме света вътре в себе си. Тоест, какъвто го наблюдаваме сега, такъв ще се рисува вътре в нас.

Обединявайки се, ние ще започнем да развиваме в себе си чувства, предаващи картината на света, съществуващ извън нас, а не минаващ през нашите материални органи на усещането. Точно затова сега го усещаме толкова тесен, безизразен, ограничен.

А новият свят е съвършено друг. Това е светът на силите и чувствата, а не на обектите и явленията, които се рисуват в нашето егоистично въображение. И тогава, естествено, икономиката, културата и целият наш живот ще придобият съвършено друг, „извънземен” смисъл.

Ние ще станем такива същества, които няма да имат нужда от никакви материални блага, свойства, атрибути на обкръжението и т. н. Ще се храним с енергия, построена на синергетиката, на взаимодействието, на равновесието на положителните и отрицателните сили на природата, между които и ще съществуваме.

Тоест, следващото ниво на човечеството не е материалното ниво, а нивото на мислите, на намеренията, на енергиите. Затова аз не мисля, че ще остане нещо от нашата икономика, екология и от цялото ни общество. Трябва да се преродим. И това прераждане се състои именно в това, че излизаме от себе си и започваме да възприемаме света извън нас.

Реплика: Тоест, няма смисъл да говорим за продължаване на технологичното развитие…

Отговор: Всичко това ще умре. В него няма никакъв смисъл. Днес почти не сме ограничени във възможностите си. А за какво са ни? Единственото, в което човечеството преуспява са страданията.

Всички блага, които бихме могли да придобием с помощта на икономическите и технологични възможности не ни радват. Вече не чувстваме потребност от тях. Хората употребяват наркотици, за да се самозабравят, не искат да се женят, да раждат деца. Човекът като че ли крещи вътре в себе си: „Оставете ме на мира с вашите технологии. Не ме интересува този живот!”.

Надявам се, че ще дадем отговор на хората заради какво той съществува. На първо място, човечеството трябва да се вслуша и да разбере, а след това да мисли за това как да организира новия живот. Иначе няма да иска да живее.

От беседа с Михаел Лайтман”, 29.11.2015

[172705]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: Концепцията „мъдростта на тълпата“ не винаги сработва – често груповото мислене подтиква хората към вземането на нерационални решения. Взаимодействието между хората обикновено не води до консенсус, а към вземане на най-лошото от всички възможни решние.

Ние не си обменяме информация, а обменяме собствените си предубеждения. Хората често вземат гледната точка на мнозинството, дори ако тя е невярна и дори ако това води до отричане на собствените усещания.

Ефектът „мъдростта на тълпата“ се заключава в това, че обобщеното мнение на голяма група хора позволява да се дават по-точни отговори или прогнози, от мнението на отделно взет член на групата.

Но това се случва само, ако членовете на тълпата внасят своето мнение независимо един от друг и най-голям ефект се наблюдава в групи с еднороден състав. А в сплотените групи връх взема стремежът към колективно мнение.

Получава се, че интернет е информационна магистрала, по която се движат нашите лъжливи представи. „Туитър“ и „Фейсбук“ са инструменти за обмен на информация, но нашето влечение към използването им за разпространение на предразсъдъци ни прави по-глупави.

Реплика: Обобщеното мнение ни води до „поумняване“, а не до „оглупяване” само при обобщаване по метода на кабалистичната „десятка“. В нея става не просто сумиране на мненията, а напротив, сумиране на отрицанията на собствените мнения. Членовете на групата се стремят да анулират личните си мнения и да обединят усилията за създаване на единно желание, способно да приеме мисълта от висшата степен на Природата.

Само по такъв начин ще успеем да се издигнем над себе си, да възприемем програмата на Природата, нейната цел и да я следваме, намирайки се при това в разумно и комфортно състояние.

[177979]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

„И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

„Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили. Още…

Filed under: Израел днес, Празници | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: За какво ни е да усещаме духовните светове?

Отговор: Необходимо ни е да усещаме духовните светове, защото без това усещане не знаем как да се държим правилно в този свят, какво да правим със себе си, как да се отнасяме един към друг, какви сили ни управляват, къде е нашата свобода на волята, а къде нямаме свобода.

Трябва да разберем в какво сме напълно зависими от силите на природата, а къде можем да вложим нещо свое. И ако можем, то как да го направим: случайно, когато изведнъж ни се прииска, или знаейки правилната цел на движение към нещо хубаво, добро за нас самите и за другите.

Трябва да познаваме тази система, в която живеем, иначе действаме като слепи котета. Но котетата поне имат майка, а ние се намираме в „лапите“ на слепите сили на природата. Съществува мрежа от сили, в която сме затворени и изобщо не знаем кои нишки да дърпаме.

Еволюцията, постоянното развитие на природата върви по определен закон. Но, започвайки от някакъв момент и по-нататък, това развитие изисква разумното правилно вмешателство на човека. И ако човек не е готов правилно да се впише в тази формула на развитие, то тогава тя работи против него, принуждавайки го все повече и повече да усвоява тази система на развитие.

Виждаме, че както и да е, сме стигнали до такова състояние, когато всичко се руши и светът, който сме построили е ужасен. Разрушаваме природата, бъдещето е неизвестно, утре каво ще се случи е непонятно и започваме да откриваме себе си, нашия егоизъм, като източник на всички проблеми.

И тук вече възниква въпросът не за това, да вярваме ли в духовните светове, а за това как да се спасим. Как да направим така, че да не влизаме в никакви проблеми. Вижте какво се прави в Русия, в Америка, в Европа, на Близкия и Далечния Изток, в Латинска Америка и в Африка, всички страдат. Няма нито един човек на Земята, който може да каже, че се наслаждава и е безоблачно щастлив. Може би само тези, които употребяват наркотици.

Доведохме се до задънена улица. И тук, от една страна, се разкрива необходимостта да разберем, къде все пак е източникът на нашите проблеми, а от друга страна, се разкрива науката кабала, която казва: „Ще ви разкажа за всичко и ще ви дам възможност сами да „управлявате“ правилно“.

Живеем в особено време: от една страна, то е много страшно, лошо, зло, непредсказуемо, а от друга страна е особено време, защото можем да разкрием цялата система на управление на нашия свят и да започнем да работим в нея.

Затова трябва да се радваме на такова стечение на обстоятелствата: от една страна, те ни принуждават да разкрием системата на управление, така наречения висш свят, а от друга страна в нас самите се появява такава възможност.

От урока на руски език, 27.12.2015

[176724]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: В Холандия са разрешили официално разплащането със секс за услуга. Например, плащането на уроците по кормуване със секс не се смята за проституция.

Новината беше потвърдена от министрите на транспорта и правосъдието на заседание в парламента. Те считат, че това е подобно на бартерна замяна: услуга за услуга.

Отговор: Добре е, че престанаха да свързват секса с любовта, защото сексът няма никакво отношение към любовта.

Любовта е душевно чувство, което възниква поради привързаност към човека, доколко сте направили добро един за друг, доколко сте привикнали и колко привързани сте един към друг. Така кучето обича стопанина си, а стопанинът – кучето.

Всъщност любовта е такова състояние, когато чувстваш желанието на друг човек – без значение дали ти е близък или чужд – и да искаш тези желания да се напълнят. То няма никакво отношение към пола. Може да е човек или животно – няма значение. Просто правиш това, което желае това същество.

Секс се нарича напълването на личните ни желания, които се наричат сексуални. Така, както искаме да похапнем, да поспим, да се разходим, да погледаме нещо интересно, така и желаем да удовлетворим сексуалните си желания.

Имат ли един към друг дълбоко отношение? В това е въпросът.

Разбира се, че много изхожда от човешката култура, която се е развивала през хилядолетията. Твърде много е свързано с продължаването на рода, на желанието това да бъдат мои деца, мое потомство, както е при животните. Например лъвът, срещайки самка, която има малки лъвчета, убива децата й и живее с нея. Той иска свое потомство.

Тоест, става дума за удовлетворение на обичайно, плътско желание – това, което в кабала се нарича материално желание. То е сързано с продължение на рода, с това, че привиквам към определено тяло и удовлетворявам себе си за негова сметка, именно по този начин. Възможно е, другото тяло да не ми дава такива състояния, както това и т.н.

Тук има прекалено много различни телесни условия между хората: навици, усещане на наслаждение и т.н. Ако получавам наслаждение от нещо, то аз започвам да се грижа за този обект: как ще се наслаждавам с него след няколко часа или дни. Всичко това са егоистични сметки, няма нищо друго тук.

Но освен това, през цялото време ние се развиваме егоистично. И затова сексът става нещо отвлечено. Днес се появяват множество други възможности за сексуално удовлетворение: и филми, и таблетки и всякакви механизми. Когато съм в чужбина аз виждам такива сексшопове, че универсалните магазини не струват нищо пред тях. Това показва, че човечеството е много изобретателно и не се спира пред нищо, за да се наслади.

Проституцията е най-древната професия. Освен всичко останало, тя е легализирана в Холандия. Желателно е, разбира се, по-внимателно да се разглеждат тези проблеми. Защото ако е възможно всичко да се разплаща със секс, то и учителката ще иска от учениците си такова заплащане за добри оценки…

Реплика: По твърдението на министрите на транспорта и правосъдието заплащането в натура за уроци по кормуване не се класифицира като проституция. А обратното предложение на секс за урок по кормуване се счита за престъпление. С други думи, урок за секс – е законна сделка, а секс за урок – нелегална търговия с тялото.

Отговор: Е, те ще се договорят по някакъв начин помежду си. Навлизаме в епоха, когато вместо пари в джоба си ще носим тялото си. Това е – нищо повече не ни е нужно. След две десетилетия всичко това ще се възприема нормално от всички.

Реплика: Някога филмът „Този луд, луд, луд свят“ беше  любимият ми. Сега като гледаш света – той действително е станал безумен. До какво ще достигнем?

Отговор: Интересно е да наблюдаваме как светът се трансформира. Всичко върви по плана на творението, който трябва да бъде изпълнен.

Проблемът е в това до каква степен глупавото човечество трябва да бъде още по-изстрадало, за да разбере, че трябва да върви към правилното съединение с природата, в уподобяването си с нея.

А цялата природа е взаимосвързана помежду си. Ако не се отделяме от нея и ако намерим правилна връзка между себе си, тогава бихме намерили връзка с неживата, растителната, животинската природа и бихме образували едно общо цяло. В него бихме разкрили висшата сила, която е създала всичко и управлява всички. Тогава бихме видели своето светлото бъдеще.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 20.12.2015

[172660]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: На власт днес не идват професионалните политици, а неспособните  да управляват непрофесионалисти, „гастрольори“, които обществото е избрало от рекламите в средствата за масова информация.

Но дори и да бяха попаднали истински политици в правителството и дори и да имаха добри планове за промяна на света към по-добро, след избирането им те попадат в система на доста жестока конкуренция, затъват в тресавището на политическия бит и циничната борба за длъжности.

Струва им се, че за реализирането на поставените задачи не им достига власт. Оттук водят начало скандалните конфронтации, като проява на отчаяние в борбата за власт. За да подобрят картината на резултатите си, политиците въздействат на средствата за масова информация. Но картинката от резултата властите трябва да променят вътре в себе си и тогава обществото ще я отрази в съответствие с качеството на промяната.

Реплика: Несъмнено се намираме още под властта на злата „демокрация“, която в правилния си вид трябва да се опира на общество от отговорни хора, възпитани в истина, разбиращи целта и пътя за нейното постигане и избиращи да изпълняват избраната от тях цел и план.

Това трябва да бъде осъзнато, обсъдено и избрано от обществото. Затова главното в наше време е възпитанието на обществото от следващото поколение.

[173845]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Всичко, което Сара ще ти каже, вслушвай се в нейният глас, защото на Исаак ще се нарече твоят род. [Тора, Битие, Ваера, 21:12] Нека домът ти бъде широко отворен и бедните ще бъдат в дома ти, и не умножавай разговорите с жената. [Ученията на бащите (Пиркей Авот), глава 1, мишна 5]

Въпрос: От една страна: „Слушай жена си“, а от друга: „Не умножавай разговорите с жената“. Как да разберем това?

Отговор: Човек се състои от различни желания, които основно се делят на две.

Първото е желанието за получаване, т.е. привличаме към себе си всички за своето егоистично напълване. Второто е желанието за отдаване, с помощта, на което отдавам, свързвам се с другите хора, жертвам се и т.н.

Всяко от тях съответно се нарича желание за получаване (женско желание) и желание за отдаване (мъжко желание).

Под свойството отдаване се има предвид отношението на човека към ближния, когато се опитвам да отдам, съединявам се с всички в едно единно цяло, което на практика, се явява окончателно поправяне, правилна схема на състоянието на цялото човечество.

Естествено, и сред мъжете, и сред жените има егоистични желания, когато дори отдаването се осъществява с намерение да вземеш нещо обратно и така да спечелиш, а има и такива, на които отдавам безвъзмездно.

А сред женските желания има желания да взимаш безразборно за себе си и колкото се може повече, а има и желания само за най-необходимото за съществуване, и тогава то сякаш помага на мъжкото желание за отдаване.

Въпрос: А какво означава: „Слушай какво ще ти каже Сара“?

Отговор: Сара се явяват тези желания, които работят за отдаване и така помагат на мъжа.

На нея и е достатъчно само най-необходимото, а всичко останало – за другите. Авраам бил известен с това, че гостоприемно приемал в своята шатра всички, които преминавали. Той им разказвал за единствеността на Твореца, предлагал им да влязат в съюз, който се наричал „директно към Твореца“ (Исра-ел), т.е. направо към целта на обединение между нас.

Този съюз бил основан на абсолютната връзка с хората в едно единно цяло. А Сара му помагала в това.

Но, заедно с това, в различни първоизточници е казано: „Не умножавай разговорите с жената“. И е допълнено: „Дори с жена си, а още повече с чужда жена“.

Става дума за женското желание за получаване, с което е нужно колкото се може по-малко да се контактува. Вземи от него само това, което ще ти помогне в желанието за отдаване.

Затова тук няма никакви противоречия. Това е просто надграждане на желанията ни, които, между другото, съществуват във всеки човек: и в мъжете, и в жените. Две мъжки и две женски желания – общо четири – съществуват във всеки от нас. Тяхното правилно съединяване ни дава четирибуквеното име на Твореца.

От Тв програмата „Беседа с Михаел Лайтман“, 19.01.2016

[175071]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Мъжът и жената, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако премина максом, какво ще стане с душата след смъртта на физическото тяло? Ще има ли кръгооборот?

Отговор: Разбира се, ще има дотогава, докато тя не достигне до своя източник, докато премине всичките 125 стъпала.

Въпрос: Ако кабала не е религия, то за какво са ѝ заповедите?

Отговор: 613-те заповеди са съществуващите в нас 613 желания, които трябва да поправим от егоистични на алтруистични. Поправянето е изпълнение на заповедите.

Въпрос: Може ли да видим висшите сили и да ги сравняваме с други сили?

Отговор: Висшите сили не могат да се видят . Може само да ги усещаме в себе си, при изпълняване на условията за издигане. А да ги сравняваме с други сили е възможно. Вие не само ще ги сравнявате, но и ще оперирате с тях.

Въпрос: Какво имате предвид под егоизъм?

Отговор: Егоизмът е нежелание за обединение.

Въпрос: Може ли да се използва този свят в духовната работа?

Отговор: Задължително. Работейки и живеейки в него едновременно с издигането по духовните стъпала, вие и го използвате.

Въпрос: Нямам възможност да се намирам нито в реална, нито във виртуална група. Може ли да напредвам индивидуално?

Отговор: Не! Вие сте задължени да си намерите виртуални партньори.

Въпрос: Често казвате, че човечеството още не е достигнало максималното развитие на егоизма и своето окончателно падение. Накъде към още по-лошо?

Отговор: Нима цялото човечество усеща себе си в егоистично падение? Можете да поговорите с много хора и те ще ви кажат: „Нищо страшно. Всичко е нормално.“ Тоест, още сме далеч от падението.

Но хората, които започват да се пробуждат за духовно издигане трябва да мислят за това, за да се издигнат и с това да притеглят целия свят след себе си.

Въпрос: Може ли малък брой хора да променят нещо в света?

Отговор: Да, защото в духовния свят качеството преобладава над количеството. Ако малко на брой хора бъдат сплотени качествено, те могат да преобърнат целия свят.

Въпрос: През цялото време ли ще ме отклоняват от всяко стъпало?

Отговор: Защо да те отклоняват? Просто, едва-едва те подбутват, за да се укрепиш на даденото стъпало и да се издигнеш още по-високо.

Въпрос: Защо през цялото време получавам пляскане „по врата“?

Отговор: Не го подлагай! Но ще получаваш и благодарение на това ще се издигаш.

Въпрос: Може ли да се опитаме да се обединим не с другите хора, а например, с дърветата, за да получим силата на отдаване? Защото само хората не са поправени, а цялата останала природа, включително и растителната, е в поправено състояние.

Отговор: Не, не трябва. Трябва да се обединяваш с такива като теб груби, егоистични, глуповати, не искащи нищо хора. И именно всички заедно, подтиквайки и повдигайки се един-друг, ще можете да се издигате.

Въпрос: Как да разберем, че вече сме готови за изучаване на кабала?

Отговор: Единствено само по своето желание. Ако независимо от проблемите, които възникват при приближаването до кабала (а те се дават специално от горе), продължавам да се стремя към целта и нищо не ме спира, тогава наистина мога да се занимавам с кабала.

От урок на руски език, 13.12.2015
[176385]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

 

Днес, когато светът още повече потъва в своите егоистични проблеми, се разкрива науката кабала, предлагаща изход от задънената улица в доброто, хубаво, вечно бъдеще. Нека да се вслушаме.

[153550]

Filed under: Кабала, Клипове, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Неотдавна от терористи беше убита израелска жена, майка на шест деца, а след това се случиха още няколко други терористични акта. Остава впечатлението, че ИД (Ислямската държава), нейната идеология, се намира вече на територията на Израел.

Казвате, че можем да се борим с ИД само по пътя на нашето обединение, но защо ни е толкова трудно да се обичаме един друг?

Отговор: Отговорът е много прост: това е против нашата природа. Аз мога да обичам само себе си и всичко, което ми принадлежи: децата, жена си, дома, кучето, котката. Обичам всичко мое – това ми е скъпо. Преди всичко – аз, а всичко останало е около мен.

Такава е човешката природа – егоистична сила, притегляща към мен всичко, което е хубаво за мен, и отблъскваща всичко, което е лошо за мен. Така е устроена цялата природа: в неживото ниво тя е изразена по-малко, в растенията вече повече, в животните още повече, а в хората е най-голяма.

Колкото повече е развит елемента от природата, толкова повече е неговият егоизъм и това му е необходимо за да устрои своя живот, развитие, безопасност. Тоест, поначало не можем да се обичаме един друг. Аз не обичам нищо, освен това, което се отнася към мен. Ако виждам, че това ми принадлежи, то започвам да го обичам. А ако открия, че съм грешил, и то е чуждо, то тутакси го изхвърлям.

Някои могат да не се съгласят и да твърдят, че обичат света и обичат хората, но ако проверят добре, то ще се изясни, че не е така. Всеки психолог и физик ще потвърдят, че в основата на природата е заложен егоизма, приближаващ полезното и отделящ вредното.

Въпрос: Съгласен съм с всичко, което казвате, но как е възможно да обикнеш другите? Как да се реализира практически това, тъй като прилича на прекрасна утопия?

Отговор: Съгласен съм, че да обикнеш ближния си е съвършено нереално. Човек обича само себе си. Вътрешната сила ме заставя да обичам само близките до мен хора, в степента на тази близост. И нищо не мога да направя със себе си.

Но ние се развиваме и изведнъж ни се разкрива нещо странно: започвам да чувствам, че включвам в себе си целия свят, завися от целия свят, свързан съм с всички, желая това или не. Внезапно ми се разкрива мрежата от връзки между всички нас и нашата пълна зависимост.

Тази мрежа само е започнала да се разкрива, засега е далеч от това, да изникне точно пред мен и аз да разбера, че трябва да обичам всички китайци, индуси, латиноамериканци, американци, немци – всички подред. Също така трябва да обичам всички животни, дървета, дори бръмбари. Ще видя, че завися от тях и се намирам в една система с тях.

Представете си мрежата от връзки, с която всички сме оплетени, като паяжина. А кой е в ролята на паяка? Творецът! Всички сме попаднали в неговата паяжина. А Той през цялото време дърпа за нишките всеки от нас, ту насам, ту натам. Тези нишки са проникнали във всички наши мисли и желания, във всички органи на тялото, в най-малката частица на атома, тъй като тази мрежа е огромна и уникална.

Творецът управлява цялото творение от началото до края, докато не го доведе до съвършеното състояние. Ние ще стигнем до взаимно съединение, хармония и ще видим, че всеки живеещ в този свят е необходим. Той трябва да съществува, тъй като е част от общата система, в която аз също съм включен.

Не може да се мине без най-малкият бръмбар, тъй като той служи на общата цел и достигане на хармония в тази мрежа.

Въпрос: За какво съединяване става въпрос: просто за добро отношение един към друг?

Отговор: Да, но ние се отнасяме добре един към друг именно заради достигане на целта, а не поради някакви други сметки. Не е достатъчно просто да не се обиждаме – трябва да се обикнем един друг! Тоест, аз се грижа за другия точно така, както и за самия себе си. Това се нарича „възлюби ближния като себе си“.

Струва ни се сложно, но нашата еволюция непременно ще ни доведе до това състояние, желаем това или не. Ако не поискаме доброволно, то ще ни заставят с удари. Защото паякът (Творецът), ни държи здраво в своята паяжина.

Няма друга сила, която би управлявала света. Но нашият егоизъм не ни позволява да видим добрата сила на Твореца и затова се чувстваме зле.

От програмата по радио 103FM, 22.01.2016

[176334]

Filed under: Израел днес | Add Comment/Ask Question→