Душата няма никакво отношение към физическото тяло. Изобщо. Тоест, да говорим за това, че съществува душа във физическото тяло, е абсолютно неграмотно.

[175110]

Filed under: Духовност, Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Учените направиха поредното откритие: всички обекти- от автомобили, птици, човешки лица до буквите на азбуката изглеждат съвършено различно в очите на хората, запознати с тях, в сравнение с тези, които току що са ги видели.

Отговор: Науката кабала се отличава от другите науки с това, че веднага показва на човека света на следващото ниво и затова всичките днешни и бъдещи изследвания, които за егоизма винаги се явяват като някакви открития и новини, в кабала не се смятат за новини и открития.

Кабала веднага ни дава егоистична и едновременно над егоистична основа на възприятието, и затова всичко, което съществува на тези две нива и помежду им, човек, изучаващ кабала започва да възприема абсолютно правилно.

Светът не притежава свое лице, своя форма, изглед, затова мярката на възприятието зависи само от човека — доколкото той се поставя в абсолютно обективно състояние, тоест, се издига над всичките си усещания.

Защото всичко, което усещаме ние усещаме в своите желания, свойства, чувства. Ако нашите свойства се променят, бихме виждали дърветата, небето, птиците, земята, хората и всичко обкръжаващо ни не такива, каквито ни се представят сега. Това зависи от нашите вътрешни свойства.

Да речем, ако при нас дойде човек от друга планета, то той би възприел всичко съществуващо на Земята съвсем различно, отколкото ние виждаме в своите свойства.

Затова не може да се каже, че светът притежава някакви определени обективни, независими от нас форми, видове, свойства, закони. Всичко това се разкрива и съществува само относно самия човек.

Нека да се запознаем с обектите, със света по-дълбоко: какво представляват сами по себе си! И тогава ще открием, че спираме да виждаме нашия свят, а вместо него започваме да виждаме висшия, духовен свят: силите, взаимовръзките, вътрешните свойства, които се рисуват в нас като обикновени материални обекти.

А ако проникнем по-дълбоко, ще спрем да виждаме материалните обекти, няма ги. Ние ще видим само свойства, а не материални тела.

Например, човекът е женен вече почти 40 години. За тези години той е свикнал да вижда вместо своята жена някакъв образ. И тя по същия начин го възприема-  като образ, който се получава от изучаването на човека, неговите свойства, взаимни отношения и всичко останало. Както се казва, хората свикват, не забелязват някакви неща един в друг и т.н.

Донякъде може да се уподоби с това, какво би се случило с нас, ако бихме започнали да изучаваме свойствата на Висшия свят. Ние просто щяхме да виждаме него вместо нашия свят.

Както жената вижда своя мъж съвсем не такъв, както би го видял страничния човек, защото за нея той е някакъв образ — по-вътрешен, отколкото външен. Така и ние бихме видели вътрешния образ на нашия свят, който се нарича „Висш свят“. Ние бихме видели сили, свойства, а не външните обвивки, които ни рисуват нашите пет сетивни органа.

Всеки един от нас може да го направи. Трябва само да изучаваш Висшия свят, и тогава в теб ще се появят адекватни на него вътрешни свойства. Ти ще започнеш да го усещаш такъв, какъвто е всъщност. А нашият образен свят на обекти ще изчезне.

Въпрос: Значи, ако на плоскостта на този свят аз виждам маса, стена, Вас и така нататък, то издигайки се над плоскостта, ще видя сили?

Отговор: Да. Сили, рисуващи в теб такива обекти, които всъщност не съществуват.

От ТВ предаване „Новини с Михаел Лайтман „10.03.2016

[179253]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Духовното е област, която се занимава с разположението на висшата сила, управляваща нашия свят. На нас ни се струва, че се намира някъде далече, но всъщност е тук, близо до нас, просто ние не я усещаме. За да разкрие човек тази система, съществува науката кабала.

[175136]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Разумът обслужва желанието

Въпрос: Кабала говори за голямата сила на човешките мисли, което се потвърждава от много научни изследвания.

Известен е ефектът плацебо, при който болните получават празна таблетка, която няма никакво медицинско въздействие, а резултатът е много подобен на лечението с истинско лекарство.

Съвременната роботика произвежда роботи, които могат да четат човешки мисли и да изпълняват желаното действие. Какво е мисълта и какъв е механизма на нейното действие?

Отговор: Материалът на творението е желание за наслаждение, което се дели на четири части по своята мощност. Първите три части на желанието са нежива, растителна и животинска, които имат физически образи в този свят. Неживото ниво се проявява във вид на камъни, минерали, метали, всички елементи от таблицата на Менделеев.

Неживото желание се характеризира със своята пасивност. Цялата му сила е съсредоточена в удържането в статично състояние, без да се променя. Това желание е много малко и иска само да се съхрани такова, каквото е.

След това желанието се развива, расте, докато материалите не започнат да излъчват, както радиоактивните вещества. В тях се проявяват по-големи признаци на вътрешен живот, които дори излизат навън.

Междинната степен между неживата материя и растенията са коралите, „живите“ камъни, в които се проявява и започва да се развива усещане за живот. Растението живее и умира, променя се с течение на времето, усеща околната среда. Дори има изследвания, които доказват, че растението чувства дали към него се приближава добър или лош човек.

Растението се нуждае от въздух, храна, то има и по-активна връзка с околната среда. След това желанието се развива още, от растително се превръща в животинско. Има хищни растения, които хващат плячка и се хранят с нея. Животинско ниво са всички животни, включително и човешкото тяло.

Колкото по-голямо е желанието за наслаждение, толкова повече то се нуждае от силата на мисълта, за да поддържа своя живот в най-добро и безопасно състояние. Това много добре се вижда при самонаблюдение: как седя, лежа. Каквото и да правя, аз през цялото време мисля за това как да напълня своето животинско тяло, тоест да получа по-голямо удоволствие и по-малко страдание.

И тъй като моето желание ме принуждава да търся максимална полза за себе си при минимален резултат, то в мен започва да се развива силата на мисълта. Преди всичко ми е нужна памет, за да помня къде ми е било добре и къде зле. Аз трябва практически да реализирам силата на мисълта, за да предвидя доброто и лошото, да се приближа до полезното и да се отдалеча от вредното.

Започвам активно да се свързвам с обкръжението: търся добро общество и избягвам лошото. Необходимо е да мога да оценя, как съм спечелил в миналото, за да спечеля в настоящето и бъдещето, затова започвам да чувствам времето относително моето напълване.

Развива се силата на мисълта, която е изцяло подчинена на напълването на желанието и призвана да се грижи за това желанието да не страда, а да бъде щастливо. Това много добре се вижда при животните и малките деца, а при възрастните хора е прикрито, тъй като те скриват своите истински желания.

Ако искам да получа нещо от теб не го изисквам директно, а действам по заобиколен път, моето желание за наслаждение се сблъсква с твоето желание за наслаждение и ние започваме игра, за да не почувства другия, че аз искам да го използвам. Аз се преструвам, че искам да напълня твоето желание, а в действителност напълвам своето.

Силата на моите мисли отчита твоето егоистично желание, което естествено не ти позволява да работиш за мен. Но аз се опитвам да те изследвам и да те завъртя така, че ти все пак да напълниш моето желание.

Ако наистина е необходимо, то аз съм готов също да направя нещо за теб като компенсация. Така се развива връзката между нас и нашия разум. Вижда се как детето докато расте, се учи на всички тези хитрости. Ние не го осъзнаваме, но именно към това е насочен целият човешки ум.

От 688-та беседа за новия живот, 09.02.2016

[177716]

Следващи публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.2

Силата на мислите, ч.3

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Учени от Сиракузкия университет в Ню Йорк са провели изследване и са установили, че жените стават по-умни от любов, а мъжете по-глупави.

Отговор: Факт е, че когато мъж гледа красива жена, губи ума си. Такава е нашата природа, няма от какво да се срамуваме и лицемерничим. Когато в мъжа започнат да работят хормоните, нищо не може да се направи. Жената гледа ума, а мъжът красотата, плътта, това го привлича, надделява и той не очаква нищо друго. Под „плътта“ той очаква да срещне глупачка и нищо повече не му е необходимо! Важното е външността да съответства на неговия вкус.

А жената не гледа външния вид на мъжа. Тя го оценява или по ума, или по портфейла. Съгласно своята природа тя ще свикне с всеки мъж, а мъжът- не Той трябва през цялото време да скача „от клон на клон“, защото по своята вътрешна структура е ловец.

Жената е родена домакиня. Тя има къща, основа, тя трябва да ражда деца, да съхранява домашното огнище, семейството.

Мъжете и жените имат абсолютно различни послания, различни вътрешни основи и затова не могат да се сравняват.

Това е било известно на нашите далечни предци още преди десетки хиляди години. А сега ние дойдохме до „унисекса“, когато не разбираме разликата между мъжете и жените, толкова сме оглупели. И сега отново се връщаме към това, откривайки кои сме.

Въпрос: Какво е „влюбване“?

Отговор: Това е комплекс от напълно външни въздействия на човека, върху неговите хормони, които изведнъж се възбуждат и той попада под тяхната власт. Това може да предизвика и електрически сигнали, и мисли, и вълни – всичко, за което се сетите.

Въпрос: А какво е любов от кабалистична гледна точка?,

Отговор: От гледна точка на кабала любов се нарича взаимното допълване един друг, което съзнателно се строи от мъжа и жената над всички проблеми към правилното им решение.

На това е необходимо да се обучаваме, към това трябва да се стремим. Аз се надявам, че следващото поколение, в краен случай по-следващото, вече ще бъде готово за това. Хората ще започнат да разбират как да изградят между тях отношенията които се наричат „любов“.

И това няма да зависи от нищо. Те ще започнат отвътре да се програмират за правилно взаимно съчетаване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.02.2016

[177710]

Filed under: Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

В статията „Същност на науката кабала“ Баал а-Сулам отговаря на въпроса: „Какво се явява основа на науката кабала?“

Тази мъдрост представя себе си нито повече, нито по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени на една много възвишена цел, наречена „разкриване на висшата сила на Твореца на Неговите творения в този свят“.

И така, най-важното предназначение на науката кабала се явява помощта в разкриване на висшата сила от човека, намиращ се в този свят, през този живот. И то трябва да бъде толкова явно, колкото всяко едно друго разкритие в този свят. Висшата сила е силата на живота, която ни обкръжава и напълва целия свят, изпълнявайки програмата си и прекарвайки всеки от нас и всички заедно през замисления от нея процес на еволюция.

И въпреки че тази сила определя целия ни живот, тя е скрита. Затова трябва да я разкрием и именно с тази цел ни е дадена науката кабала. Изменяме ли нещо посредством това разкриване? Заради него се променяме. В крайна сметка разкриването на Твореца изисква промяна на вътрешните ни свойства.

Творецът е невъзможно да бъде разкрит с някакви допълнителни средства, както в обикновената наука, когато се отчитат различни природни явления. Улавянето на висшата сила може да стане само за сметка на собственото поправяне, съгласно закона за подобие на свойствата. В зависимост от получаването на свойствата, присъщи за висшата сила, т.е. отдаване и любов, ние започваме да я усещаме.

Но как да достигнем до свойствата на висшата сила, ако не я познаваме? Затова ни е дадена възможност да изградим мрежа от връзки между хората, над нашия егоизъм, който през цялото време расте и се проявява. Ако се постараем да установим между нас отношения на взаимно отдаване, подобно органите на едно тяло, които са хармонично свързани един с друг, то в степента на усилията ни ще успеем да разкрием висшата сила.

Тя напълва общото ни тяло, което е сбор от желанията – това се нарича разкриване на Твореца пред творенията в този свят.

Тук действа законът за общото и частното. „Общо“ означава, че цялото човечество в края на развитието си трябва неизменно да достигне до разкриване на Твореца, да достигне до написаното от мъдреците: „И се напълва земята със знанията за Твореца, както водата на морето покрива сушата“.

„И няма повече човекът да учи ближния си и братята си на постигане на Твореца, тъй като всички ще Ме познаят, от малките до големите“. И е казано: „И няма повече да се скрие твоят Учител и твоите очи ще видят Учителя твой“.

Това означава, че ако дори не сега, а след сто-двеста години, в края на краищата всички хора ще достигнат до това разкриване. Процесът на еволюция завършва така, че всички достигат до разкриване на Твореца с помощта на съединяване в правилна мрежа, в която всеки запълва всички останали. И тогава вътре в тази обща връзка ще се прояви потока от висша светлина, Творецът.

Но „Частно“ означава, че преди човечеството, като цяло, да стигне до съвършенство, във всяко поколение съществуват избрани, постигащи го първи. Това са тези отделни личности във всяко поколение, които са се удостоили с постигането на определени степени в разкриването на Твореца.

Хората, разкриващи висшата сила са кабалисти, действащи от поколение в поколение. Но днешният свят достига до състояние, когато въпросът за смисъла на живота възниква в много хора. Затова се намираме в глобална криза, за която няма никакво разрешаване. Човек е необходимо да намери причина на всички тези проблеми, нещастия и страдания.

Ето защо, по мнението на кабалистите, се намираме в поколение, в което методиката на обединение може да бъде разкрита от всички. В крайна сметка, по-голямата част от човечеството усеща безпомощността на състоянието си и започва да се замисля за целта на живота.

От урока по избрани материали от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[179396]

Filed under: Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Самооценка от неутрално състояние

Въпрос: Освен обикновената грижа за собственото съществуване и благополучие, у човек в течение на еволюцията се е сформирал вътрешен механизъм за критична оценка на себе си и на обществото.

Защо съществува той и как правилно да го използваме така, че да не бъде разрушителен, а развиващ и продуктивен?

Отговор: В съвременното общество не виждам обективна критика. Очевидно е, че човечеството не разбира какво се случва с него и с всеки ден се сблъсква с все по- сериозни проблеми.

Не е нужно да бъдеш добър пророк, за да видиш това. Ние сами разрушаваме семейството и обществото си. Със собствените си ръце сме изградили света такъв, че в него да има 1% богати и 99% бедни.

Достатъчно е да погледнем безпристрастните цифри. Колко разрушени семейства е имало по време на младостта ми, когато се женех и колко са днес? Колко проблеми е имало с децата и изобщо в живота на обществото тогава и днес?

Въпрос: На какво е основана вашата лична система за самокритика?

Отговор: Моята система за самоконтрол е изградена на това, че с помощта на науката кабала се привеждам в относително неутрално състояние, позволяващо ми да проведа експертиза, да погледна себе си и във всеки момент да оценявам колко правилно действам. А правилността се определя от висшите ценности, които съм си поставил.

На никого не ги налагам. Всеки трябва да реши това за себе си. Моята висша ценност е безкористната, съвършена любов към ближния, която изисква от нас Тора. Казано е, че „любовта към ближния както към самия себе си е главното правило в Тора“.

В такъв случай, освен заработването на необходимото за съществуването като глава на семейството, целият ми живот е насочен само към достигане на неутрална позиция, от която ще мога да оценя състоянието си по отношение на любовта към ближния, което и изисква от нас науката кабала.

С помощта на науката кабала се поставям под светлината „възвръщаща към източника“. Именно за нея е казано: „Аз създадох злото начало и в допълнение Тора, като средство за неговото поправяне“. Особената сила, скрита в Тора е способна да поправи нашия егоизъм. Това е светлината, възвръщаща към източника.

Правилно изучавайки вътрешната част на Тора, кабала, човек привлича към себе си поправящата го светлина и достига до неутрална позиция, постигайки законите на Твореца, доброто и злото. Той се оказва между две сили: от една страна е злото начало, естественият, зъл егоизъм, а от друга страна е доброто начало, получено с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Затова той може да определи доброто и злото не според личното си мнение, а съгласно тези две действащи в него сили: позитивната и негативната.

Той не прави тази оценка, а променя себе си така, че висшата система на природата да го проверява, да изяснява всичко в него и да го поправя. В тези няколко изречения се състои цялата реализация на науката кабала, цялото поправяне на човека.

Продължение ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[177292]

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Първата стъпка към правилната самооценка

Въпрос: Обикновено на човека му е много трудно да съди самият себе си. Той се измъчва от съмнения за правилността на действията си и от угризение на съвестта за грешки в миналото. Случвало ли ви се е да изпитвате такава самокритика?

Отговор: Моята самокритика и съмнения са от съвсем друг  характер: дали съм успял да привлека към себе си светлината, връщаща към източника в оптимална, максимално възможна форма? Аз се тревожа само за това. Защото след като съм го направил, всичко останало ще довърши светлината.

Светлината ми дава правилния поглед , организира необходимото състояние, виждането към бъдещето, подсказва ми как да се държа във всякаква ситуация, на всяко място в личния живот и в живота на обществото, изобщо в отношенията към цялото човечество, разкрива предназначението ми в този свят. Висшата светлина устройва целия ми живот.

Затова аз не се страхувам от грешки, а просто се старая през цялото време да бъда подвластен на светлината, защото в нея е цялата сила. Няма за какво да се боя, освен за това дали съм вложил максимални усилия, за да привлека светлината , която ме прави човек.

Въпрос: А как се отразява това на отношенията в обикновения живот: в работата, в семейството?

Отговор: Там се старая да действам рационално, както е редно. Но аз проверявам себе си само относно светлината, висшата сила, която съм имал възможност да привлека или не. Защото само в това ми е дадена свобода на волята.

След като висшата светлина ми въздейства и ми е предала някакви свои ценности, свойства, разбиране за света, аз започвам да използвам това, което тя е създала в мен. Светлината ме е създала с егоистично начало, но му е извършила поправяне, като същевременно ми е предала доброто начало. Сега аз се намирам между тези две свойства и това определя отношението ми към живота.

 Към работата си аз се отнасям както всички, но през цялото време се проверявам доколко се намирам под въздействието на поправящата светлина. В сегашното време, на дадения етап на развитие, всеки трябва да се научи да прави така.

Въпрос: Коя е първата стъпка на човека за правилната самооценка?

Отговор: Той трябва да започне да изучава науката кабала, където ще се научи да привлича към себе си светлината, връщаща към източника – положителната сила, скрита в природата, която сме длъжни да разкрием. Само тя му дава възможността правилно да оценява самия себе си. Той трябва да се безпокои само за това как да привлече към себе си повече от тази сила.

Във всеки случай ние се намираме под властта на вътрешната сила на егоизма. Ние не познаваме тази сила, не сме способни да я изследваме, за да видим, че тя е вътре в нас, да разберем своите пориви и желания. Затова науката кабала съветва: да се грижим само за това как да притеглим към себе си позитивната сила, колкото се може повече, във всеки миг, а всичко останало не е важно. Цялата твоя самокритика нищо не струва.

Позитивната сила уравновесява злата сила на егоизма и те ще работят заедно като две линии. А човекът ще се окаже между тях, в средната линия, и затова ще може правилно да се придвижи в живота към правилната цел, с единствената грижа: така че висшата сила, светлината, връщаща към източника да му въздейства все повече и повече.

Повече нищо не можем да изменим в живота си и на нищо не можем да повлияем, освен на това. Така че, аз нямам други вълнения, освен тези за светлината.

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Обективната самокритика, ч. 3

От 686-а беседа за нов живот, 04.02.2016

[177296]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: В Обединените Арабски Емирства са въведени две нови министерски кресла: министър на щастието и министър на веротърпимостта.

Смята се, че министърът на щастието ще прави обществото по-щастливо с помощта на консолидацията на всички държавни планове, програми и политики.

Отговор: Получава се, че след като всички министри и правителствени мъже толкова много са направили, нееднократно извивайки ръцете на обществото, идва ред на министъра на щастието, който ще започен да убеждава хората, че те са щастливи. Нима ще тръгне да действа против всички министерства?

Значи, неговата задача е в това – да внуши на човека, че е щастлив, поглаждайки го и дресирайки го като малко кученце.

Проблемът е в това, че Обединените Арабски Емирства в най-близко бъдеще очакват големи проблеми от падането на цените на нефта и поради това, че американците са ги заменили с иранците и т.н. Най-общо, там ще има сериозни проблеми в сравнение с тези от последното десетилетие.

Вопрос: Какво представлява щастието от гледна точка на кабалиста?

Отговор: Щастие е, когато се намираш в пълна хармония с общата сила на природата, с всичко това, което те обкръжава, над времето, пространството, движението. И независимо от целия твой егоизъм, който непрекъснато те раздира на части, ти само плуваш в единство с природата, в нейния вечен покой. Това е щастието.

Но това не означава, че човекът става пасивен. Напротив. Цялата му природа постоянно се изменя, тласка го в различни страни, а той се издига над това към постоянния покой и по такъв начин влиза в равновесие с природата.

Тъй като цялата природа се намира в абсолютен покой. И всичко, което ни се струва изменящо се, се променя само в нашите усещания.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.02.2016

[176916]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

В статията „Науката кабала и нейната същност“, размишлявайки за целта на творението, Баал а-Сулам пише: Тъй като няма никой, работещ безцелно, несъмнено и Творецът е създал стоящото пред него творение с определена цел.

И от цялото разнообразие на тази действителност, особена важност представлява усещането за своето съществуване, присъщо за всичко живо. Но най-главното е усещането в разума, дадено изключително на човека, благодарение на което той чувства също така страданията и огорченията на ближния.

А ако е така, то разбира се, единствената цел на творението може да бъде само човека. И за него е казано: „Всичко, което е направил Творецът, е за него“.

След всички изследвания и проверки, в крайна сметка разбираме, че ако творението е имало някаква цел, то, безусловно, тя може да бъде само човека – най-сложното и развито творение. Затова висшата сила движи напред творението само заради човека.

Светът преминава своето развитие през неживата, растителната, животинската степен. Висшата степен на днешното развитие – това е човекът, който трябва да се развива по-нататък и да достигне своята нова форма, следващата степен.

Системата на природата е толкова голяма и съвършена, че независимо от всички наши старания, не можем да я разкрием. Законите на света са толкова сложни и дълбоки, че с труд преоткриваме тяхна мъничка част. И за какво е нужно всичко това на човека? Всичко е заради това, за да се повдигне той на важна и достойна степен, където ще чувства Твореца толкова реално, както сега чувства другите хора.

При това, егоизмът ни разделя и ни пречи да се почувстваме един друг. Виждаме другите такива, каквито ни рисува нашият егоизъм, а не каквито са всъщност. Ако се стараем да отменим своето его и да се свържем с другите направо, без неговото вмешателство, то тогава ни е необходима връзка с висшата сила без всякакви ограничения, бариери и скривания.

Казано е, че „Краят на действието се заключава още в началния замисъл“. Тоест, създавайки мирозданието, висшата сила преди всичко си е поставила цел: за какво е нужно всичко това. И тази крайна цел от самото начало определя цялото творение.

Творецът е искал да доведе човека до съвършенство, а то е възможно само при съблюдаване на две условия. Първото – човекът трябва да остане самостоятелен, иначе няма да има никакво творение. Тоест, той трябва да остане човек. Но при това, трябва да стане подобен на Твореца, във всичко да прилича на Него.

Как в човека да се построят две такива противоположни точки? От една страна, той трябва да е противоположен на Твореца, за да е независим. От друга страна, трябва да е подобен на Твореца, за да стане съвършен човек.

Затова Творецът създава желанието за наслаждение, егоизма. И ние не заменяме самия егоизъм, а само работим с него по друг начин – над него, заради отдаване. Затова за нашата връзка е казано: „Всички престъпления ще покрие любовта“. Нашето его, индивидуализмът остават, но над всичко строим връзките на любовта.

Между нас се появяват две нива на отношения. Първото ниво са старите егоистични отношения, с горящия долу егоизъм. А над него, целия този егоистичен огън, превръщаме в пламък на любовта.

Разликата между тези две нива се определя от нашата духовна висота, която е толкова по-висока, колкото повече се уподобяваме на висшата сила. Егоизмът отдолу все повече расте, а над този егоизъм все по-силно става нашето обединение. Колкото по-голяма е разликата в потенциалите на тези две противоположни сили, толкова по-близо стигаме до разкриването на Твореца, както „преимуществото на светлината на фона на тъмнината“.

В резултат, за сметка на поправянето на нашите отношения, установяваме между нас такава система на взаимовръзки, подобна на Твореца.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[179601]

Filed under: Духовна работа, Творец | Add Comment/Ask Question→