Когато се издигаме от точката на този свят (най-ниската точка, където усещането за духовното изчезва), към най-висшата точка на света на Безкрайността (където всичко е свързано и разкрито), ние всички преминаваме през едни и същи състояния. Само, че всеки един преминава през тях в съответствие с корена на неговата душа или „в съответствие с неговия вкус”.

Както и в нашия свят, ние всички чувстваме общия свят с едни и същи сетива. Но нашите свойства съществуват в неповторима комбинация във всеки отделен човек. Затова картината на този свят, която е във всеки човек, е също неповторимата. Тя зависи от индивидуалната комбинация от свойства, която идва от корена на душата.

Въпреки това, ние всички се изкачваме по същите стъпала на същата духовна стълба. Затова що се отнася до разкриването на по-висш живот има само една наука за всички: науката кабала. Тя обяснява на всеки човек как трябва да напредва.

Всичко, за което четем в Зоар, говори за нашите напреднали състояния, през които всеки ще трябва премине. До степента, до която ние желаем да ги усетим, привличаме силата (светлината или Ор Макиф) от тези степени и тя ни развива. Доколкото полагаме нашите „детски” усилия, ние израстваме, развиваме се и се издигаме.

Много е важно да предизвикаме влиянието на напредналите състояния върху себе си. Затова второто най-важно нещо, когато четем книгата Зоар е да разберем, че подемът предполага обединяване. Ние се изкачваме по „пирамида” или „конус” до степента, до която се обединим в нашите точки в сърцето.

Затова всичките 125 стъпала на стълбата от нашия свят до абсолютното съвършенство са 125 степени на обединяване на желания, докато те напълно се слеят в свойството абсолютно отдаване. Това означава, че колкото повече се обединяваме, толкова по-високо се издигаме и до степента, до която се свързваме, свойството отдаване (Творецът) се разкрива между нас. Доколкото сме способни да се обединим, ние разкриваме степента на единение между нас и това определя степента на разкриване на свойството отдаване или Твореца.

Затова, когато четем книгата Зоар, ние искаме да сме в това състояние и очакваме неговото проявяване в нас и между нас.

От урока по книгата Зоар, 12.09.2010

[#20996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Ние създаваме помежду си взаимовръзка, взаимозависимост, поръчителство, любов, задължителна потребност да бъдем заедно.

Длъжни сме да изградим такава връзка (място), за да разкрием в нея, скриващият се от нас Творец. От това скрито от нас място, „Шатрата на откровението“,Той ще говори с нас.

Без наличието на такъв ‘’комуникатор‘’ между нас и Твореца, ние викаме в празнотата. Можем да се обръщаме само към този образ, който ние сме създали в нашата връзка – Храма на Твореца.

Казано е, че само чрез любовта към другите можем да постигнем  любов към Твореца. Затова изграждаме помежду си система на духовно поръчителство и взаимна поддръжка –  с цел да разкрием Твореца.

Ето защо, преди всичко е необходимо да се погрижим за изграждането на група. Първото условие за получаването на Тора, светлината за изправянето, в гората Синай (състоянието на разкриване на взаимната ненавист) е невъзможността, но и е готовността за сплотяване като един човек с едно сърце, работейки за това обединение по принципа ‘’нека направим и ще видим‘’.

Може да сме малки, или да нямаме готовност, но ако готовността я има, то в нас се появява обща точка – ‘’прозорец‘’ за апел към Твореца. Ето тази обща точка вече представлява  Малхут на света Ацилут, Шхина.

Ето така трябва да се възприема подготовката за получаването на Тора.

От урока по статията на Рабаш, 14.09.2010

[#21125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо ние от раждането си се стремим към равновесие и абсолютен покой, заложен в нашия корен – света на Безкрайността, ако Вие казвате, че там също стават подеми и падения, опустошения и напълвания?

Отговор: В Безкрайността подемите и паденията стават с безкрайна скорост и честота. И именно затова такова състояние на творението се нарича (самото творение го нарича) абсолютен покой.

Творението съществува само когато усеща себе си и околното, а усещането се изгражда от ”докосването” на две различни сили, свойства. Както е казано: ”Усещането на светлината става от усещането на тъмнината”.

Ние  усещаме едно след друго различни явления от ”докосващите се” във всяко от тях противоположни съставящи, от типа ”сянка – светлина”.

Състоянието на безкрайност означава, че творението усеща в него всичко и то – едновременно, и затова такова състояние се счита за абсолютен покой.

Значи творението се намира в безкрайно голяма честота на сравнения, съпоставяния, решения, а  следователно – усещания.

Именно безкрайната честота води до това, че творението се намира едновременно във всички места на безкрайното пространство.

Усещането се състои от усещанията за недостиг и напълване (падение и подем). Колкото по-чести са те в творението, толкова то е по-високо на стълбата, водеща към съвършенство.

Именно възможността да е навсякъде едновременно (с безкрайна честота) означава да запълва със себе си цялото пространство и да усеща покой. Това е и Краят на Поправянето на Душата (Гмар Тикун).

В квантовата физика учените все още не са открили, че на практика е невъзможно да се спрат елементарните частици, поради това, че тогава материята изчезва, тя не може да съществува без движение.

Ако дори се удаде по някакъв начин да се спрат частиците – те изчезват, тъй като материята съществува само в постоянно движение между две състояния ”празнота -напълване”.

Между другото, физиците твърдят, че в квантовата физика частицата може да бъде едновременно на две места (състояния).

Покой съществува не при спиране, а при безкрайно движение. Тогава ние се намираме на всички места едновременно.

При безкрайната скорост аз не се премествам моментално от една точка в друга, а се намирам в тях двете заедно. И това означава покой.

От беседата на тема ”Светлина, възвръщаща към източника”, 08.09.2010

[#21074]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: От какво зависи скоростта на духовния напредък?

Отговор: Скоростта на духовния напредък зависи от това, колко често човек моли Твореца (висшата светлина, общото свойство на отдаване и любов на природата), да поправи себе си.

 Веднага щом види как егоистично се отнася към света, упреква себе си за миналото, ненавижда останалите, прави сметки със себе си или другите, той трябва да привлече светлината на Твореца, защото освен него няма друга действаща сила в природата.

Защото всичко, което човек усеща, е само това което му рисува тази висша светлина, с цел да и обърнем вниманието си.

[#21084]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

От света на Безкрайността ние сме се спуснали до този свят, от свойството отдаване дo свойството получаване.

По пътя на това спускане, на намаляване на свойството отдаване в нас, в степента на подобие с него, съответно в нас намалява и напълването (светлината, чувството за Твореца).

Докато не достигнем състоянието „Наш свят”, където въобще изчезват всички признаци на светлината и духовния съсъд (желанието за отдаване), и се оказваме изцяло откъснати от духовното.

Над нашия свят, в световете Брия, Ецира, Асия, се намират разбитите души – чувстващи своя егоизъм.

И ние трябва от нашия свят да влезем там, т.е. разкрием това, че нашите души са разбити (разделени), разединени. А след това да преминем границата, отделяща света БЕ”А от света Ацилут (парса), т.е. да изпълним условието включване в процеса на изправяне – да пожелаем да постигнем любов, до пълно обединение.

И тогава пробуждаме нашите разбити души, за да се включат в Малхут на света Ацилут, която първоначално е само точка, намираща се в Хазе (гърдите) на Зеир Анпин. Над ЗА се намира ГАР на света Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има, Ишсут, а още по – на горе, следващата граница – табур на Галгальта, света Адам Кадмон и света на Безкрайността.

Душите в нашия свят – това са  точки. Така човек разкрива своето духовно състояние, наричано „наш свят”. А след това, привличайки развиващата го светлина, той започва да чувства себе си в световете БЕА – усещането за разбиване т.е. егоистичните желания (състоянието египетско изгнание).

Оттук трябва да се повдигнем към светлината т.е. над парса, защото е невъзможно да достигнем изправяне в световете БЕА, където светлината за изправяне отсъства, а съществува само светлината за проява на злото.

Световете БЕА (място, състояние и усещане) са предназначени за осъзнаване на злото в разбитите души, така че да разкрием до колко сме лоши и подвластни на злото начало. И тогава, спрямо степента на нашето разкритие, ние ще съумеем да се повдигнем нагоре и да се присъединим към Малхут на света Ацилут.

Включването в Малхут на света Ацилут се нарича подем на МАН, наша молитва. Малхут на света Ацилут предава тази наша молитва на Зеир Анпин на света Ацилут и накрая ЗОН повдига тази молитва в Бина на света Ацилут. Тогава отгоре идва светлина (обкръжаващата светлина или светлината АБ – САГ) поправя връзките в ЗОН, а след това ги напълва.

Т.е. всичко, което е нужно да направим е да повдигнем Малхут на света Ацилут, Шхина  в изгнание. Всъщност всичко, намиращо се в световете БЕА – това са части на  Малхут, Шхина, и ние трябва да повдигнем там нашите желания. Малхут на света Ацилут  –  това е „събранието на душите на Исраел ” (исра ел  – устремени „право към Твореца”), т.е. съединение на разбитите желания.

Според това, доколко ще успеем  да се съединим, ние ще се включим в света Ацилут. Естествено, че сами не можем да извършим това, а можем само да помолим.

Малхут предава молбата ни за съединение на Зеир Анпин, и в степента си на съответствие разкрива, че желае да се присъедини към него. А ЗА е длъжен да получи желание да се присъедини към Малхут от Бина. И тогава те заедно, ЗА и Малхут (ЗОН) се повдигат, всеки със своето желание към Има – Бина, която ги съединява.

След това ЗА се спуска на своето място, създава Малхут и я присъединява към себе си. А доколкото ЗОН са съединени, намиращите се в тях души участват в това съединение и се напълват от него.Тъй като тези души са и тялото на Малхут.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 12.09.2010 г.

[#21081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Науката кабала не говори за нашия материален свят

Относно понятието Адам Кадмон, бях поразен, виждайки как му придават материална форма в кабала, представяйки го като метафизично понятие съгласно божествения разум…Боже опази, когато някой си позволява така да материализира тези свети понятия, дори да е само с учебна цел!

(В духовното няма форми, а само сили, и затова ние можем да говорим само в съответствие с тези сили. Виж чертежите на Баал Сулам в „Сефер Аилан“).

Рав Кук, Писмо 1, стр.162.

Тежко на този, (достоен за съжаление невежа), който говори, че Тора е дадена просто, за да разказва истории за житейски събития (предполагам произтичащи в нашия свят), за Исав, Лаван и др.

В такъв случай, дори в наше време можем да напишем Тора за събития, даже по-интересни и от тези! Ако Тора има за цел да разказва за случващото се в нашия свят, то тогава да вземем управляващите в света – произхождащото между тях е по-интересно.

Ако е така нека да проследим техния живот и да напишем Тора, съобразно него. Но (всичко това е неправилно и няма в Тора ни едно слово за нашия свят), а всички събития в Тора – това са висши тайни.

Книгата Зоар с коментари „Сулам”. Глава Беаалотха, 58.

[#21069]

Filed under: Език на кабала, Зоар, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава учение „от уста в уста“, по което Рабаш се е учил от Баал Сулам?

Отговор: Учение „от уста в уста“ – това значи за сметка на общия екран, тъй като устата (Пе) е мястото, където стои екрана.

Такова съединение се нарича ”руха бе-руха” (на нивото Руах), и точно такова ниво на връзка трябва да достигне ученика със своя учител.

Това е начин да оценим себе си като по-низш, благодарение на което се достига връзка с висшия.

Такова духовно състояние не трябва само да се постигне, но и да бъде в степен не по-малка от това, че да може ученика в този свят да изпълнява съветите на учителя като закон.

Това е лесен практически съвет, достъпен за всеки, и се нарича минимално ниво на принизяване себе си пред висшия, на което ние сме готови поради егоистични интереси.

Ако искам да получа от него духовното – аз съм длъжен да се принизя пред него, точно както е в армията: казано – направено.

Учителят говори за построяването на правилното намерение, за снизяването пред другите, за полагането на усилия, участието в разпространението, всичко, което се изисква от ученика.

А ученикът е длъжен да слуша и тогава той, чрез възникващата точка на съединение, започва да получава светлината, възвръщаща към източника и да разбира казаното.

В степента, в която ученикът снишава своя егоизъм, той автоматически достига до такова състояние, в което идва разбирането – приемайки отпечатъка на духовното. И чрез този отпечатък ние вече започваме да разбираме казаното.

Ако низшият принизи себе си, то висшия отпечатва в него своята структура, своите 10 сфирот.

Да се надяваме, че ще заслужим това, че Рабаш действително да стане  наш учител.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Баал Сулам пише на първия си ученик и син, Барух Ашлаг (Рабаш), (писмо № 38 от книгата „Плодове на Мъдростта“), че не трябва да вдигаме ръце и да се спираме по средата на духовния път. Докато човек не достигне до целта, му е нужна сила за непрекъснатото преодоляване на все по-големи препятствия.

Не трябва да се уповаваме на миналите успехи – напротив, всички вчерашни постижения се превръщат в днешно ново желание, още по-силно тласкащо човека към целта. И това не значи, че полученото вчера може да излекува раните му и да му позволи вече да си почива.

Напротив, докато той не достигне окончателно поправяне, трябва да се погрижи, така че всеки миг желанието за постигане на целта да нараства. Всичко, което e постигнал, незабавно изчезва, човек остава «гол» – и така трябва да напредва.

И е ясно, че Рабаш е извършил огромна работа,  редом с баща си, постоянно намирайки се до него и участвайки във всички уроци.

Той е бил много предан на баща си и винаги е бил на негова страна във всички семейни спорове, възникнали сред роднините на Баал Сулам, част от които са били против заниманията с кабала, отделящи ги от религиозната общност.

Рабаш е бил успешен ученик и е достигнал духовно разкриване. Ние не можем да съдим, до каква висота той се е издигнал – той е твърде велик, за да можем да го оценим.

Можем само да се досещаме за величието му и за голямото му сърце – по обясненията на нашите състояния, за необходимостта от обединение.

Ние още не осъзнаваме дълбочината на неговите статии и необходимостта на неговите практически съвети. Затова трябва непрекъснато да се занимаваме с него.

Главното в работата над статиите: 1) да се прави кратък конспект на статиите 2) да се правят изводи от конспекта. Без тази работа, статията не се счита за изучена.

От  урока по писма на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21030]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Личното и общото се съединяват и включват едно в друго. Затова тези, които идват днес, могат, съединявайки се с нас, да използват нашия опит за вътрешна работа и да получат същото разбиране.

Виждаме как лесно и естествено младото поколение усвоява всички съвременни прибори, мобилни телефони и компютри – това, което ние с труд сме разкривали и развивали. А младите идват наготово и с лекота използват всичко, без да ни обръщат внимание.

Така и в духовното – начинаещите в заниманията с кабала могат да придобият по-големи успехи от нас! Всъщност те „стоят на нашите рамене”.

Първото препятствие по пътя – разочаровайки се от собствените си сили, да се радват на падението. Да се обясни това е възможно само чрез висшата светлина, но не сам с нея, а в група, където разкривам разбиването помежду ни, което ми е нужно, за да се изправя.

Аз трябва да стана отдаващ по отношение на това разбиване, но не съм способен. И тогава идва светлината, която ме прави способен да се присъединя към другите и в тях да открия Твореца, за да отдавам на Него.

Аз трябва да разкрия тази ситуация  в цялата й дълбочина и да очаквам спасение в същата тази вътрешна точка. Ето такава картина ни е нужно да си представим – и тогава можем да бъдем сигурни, че човек стои точно пред духовната стълба нагоре.

От урок по статията от книгата Шамати, 06.09.2010

[#20892]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: По молба на другар задаваме  въпрос, който го измъчва много: възможно ли е той, представяйки се за Ваш ученик, да дава платени благослoвии на хората, помагайки им с това в трудни жизнени ситуации?

Също така той предлага това да се направи с местната общогрупова работа, считайки я свързана с разпространението и привличането на хора към кабала.

Имайки проблеми с печалбата, той сега стои пред избора – да отиде на рискована работа или да се опита да заработва с тези благословии. Ние се объркахме с този въпрос и, за да не направим грешка, се обръщаме към Вас.

Отговор: В никакъв случай не трябва да се печели от кабала, при това мамейки хората, и ако това се наблюдава при някой от членовете на групата, вие сте длъжни незабавно да го изгоните от групата.

Никога да не се използва кабала за печалба – това напълно изключва човек от духовния път. Да не се дават никакви благословии – това е лъжа.

Само желанията на групата и мислите за другаря могат да му помогнат, ако те са безкористни. Не трябва, по никакъв начин, да се печели за сметка на кабала!

Също и проклятия от типа на ”Пулса де нура” – като че ли някой ще може с тяхна помощ да вреди на някого. Няма чудеса на света!

Трябва да се стремим само към светлината – силата на отдаване и любов – това е единствената положителна сила в света. И повиквайки именно нея, имаме нашата единствена възможност нещо да свършим в света, нашата единствена свобода на волята.

[#20997]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→