Въпрос: Защо за изучаването на кабала е така необходима група?

Отговор: Групата действа, както в нашия живот семейството, приятелите, роднините, застраховането от безработица, болничната каса. Ако изпадна в трудно състояние: разболея се, загубя работата си – има система, която ми помага в минутите на слабост.

Тази система за взаимна поддръжка в духовното развитие се нарича ”Свидетелство” (Арвут). От нейната сила зависи бързината и лекотата на придвижването към целта – разкриването на Твореца. Тази сила действа на всеки, тя се натрупва от нашите съвместни усилия.

Както пише Рабаш: ”Ние сме се събрали тук, за да образуваме група и да достигнем степента Адам – човека, а не да останем на животинско ниво”. Това вече е сключване на съюз: решение да се следва методиката на Баал Сулам, да се издигнем над своя егоизъм и в свързването между нас да разкрием Твореца.

Необходимо е да си помагаме един на друг в оценката на величието на целта, на Твореца, виждайки всички другари като велики хора на поколението, внушавайки им величие на духовната цел, осъзнавайки собствената си нищожност. Аз гарантирам от себе си в тази помощ на другарите, без да гледам всичките свои състояния. Това е условието на нашия съюз.

И тогава може да има две състояния:

– или аз поддържам групата във въодушевлението, силата, единството, величието на Твореца

– или само като загубя сили, те започват за мен да се грижат

Както два скачени съда: когато в единия се добави вода, тя протича в него от другия и те винаги се уравновесяват до еднакво ниво. И не е важна ширината и обемът на всеки съд – ако те са свързани, височината на водата в двата ще бъде еднаква.

И така ние се свързваме в групата – те ми дават сили или аз им давам. Без такова взаимно гарантиране е невъзможно да напредваме.

От урока постатия на Рабаш, 17.09.2010

[#21435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Написано е: ”Не вярвай на себе си до самата си смърт” – смъртта на своя егоизъм. Но как тогава да съм сигурен, че ще дойда до целта и няма да се отклоня от този път?

Отговор: Има духовна цел, средства за достигането й, и на мен ми е необходимо да се държа за тях. И аз не мога да бъда уверен за утре и затова днес вече желая да сключа съюз с групата и с Твореца, за да си обезпеча достигането на висшата цел!

Наистина, ако аз не се удържа на пътя, то падам в животинското съществуване и тогава от него разсъждавам за живота и Творецът вече не води никаква сметка с мен.

Или аз се прикрепвам към групата и напълно се предавам в техните ръце, за да ме пазят те. И тогава те ме привързват към групата, за да не изпадна, както на кораб, попаднал в буря, моряците привързват себе си към мачтата, за да не ги отнесе вълната в морето. В такова опасно състояние е необходимо всеки да види себе си.

И аз съм длъжен да организирам съюз между нас, докато съм пълен със сили, вдъхновения, докато съм в подем – аз подписвам съюз. Нали разбирам, че могат да дойдат такива времена, когато аз няма да мога да оправдая духовната цел, всичко ще ми се струва безнадеждно лошо и няма да имам съмнение в това, че аз съм прав.

Затова е казано: ”Не вярвай на себе си до самата си смърт”. Ако човек не предаде себе си на групата, за да го управлява тя, то него ще го управлява собственият егоизъм, и няма да има никакви шансове да се изтръгне от него. Няма за какво напразно да губим време: или сключвай съюз, или се връщай в къщи и прекарвай времето на дивана …

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

В Съдния Ден четат разказа „Йона”. – за пророк Йона, на когото Творецът заръчал да отиде в град Нинвей и да пробуди неговите жители към добри дела.

Но Йона решил … да избяга от Твореца, качил се на кораб и решил да отплава някъде по-далече… Но Творецът причинил силна буря, моряците разкрили, че причината за нея е Йона, изхвърлили го в морето, кит погълнал Йона и го оставил на брега …на град Нинвей.

Йона влязъл в града и след неговата проповед жителите се отказали от враждата и достигнали взаимна любов. Така, по неволя, Йона изпълнил указанието на Твореца.

Йона, качилият се на борда на кораба – това е душата, слязла в тялото на човека. Наистина човекът в този свят е подобен на кораб в бушуващо море…

Душата идва в тялото, за да достигне своето поправяне във връзката си с другите души. Тя може да се поправи именно за сметка на егоистичното желание да се наслади – използвайки егоизма и отхвърлянето от другите, но именно за връзката и любовта към другите, душата от ”точка на отдаване” развива себе си до големината и нивото на Твореца.

Тази ”точка на отдаване” постепенно присъединява към себе си все по-големи егоистични желания. А тези, които засега не може да използва заради отдаване, ги оставя неизползвани (в съкращение). И така, постепенно 125 пъти, докато тази точка не пренесе към себе си цялото желание да се насладя.

Творецът изпраща ”точката на отдаване” (корена на душата) в този свят – пророка Йона, в желанията на човека, на кораба. Матросите и капитанът са ангели, тоест всички обкръжаващи човека са агенти на Твореца.

Йона трябва да пробуди своите желания да се поправи, да се свърже с всички души, града Нинвей, да ги подбуди към поправяне, да обърне тяхното зло в добро, в любов помежду им. Иначе те пропадат в егоизъм и ненавист, която ще доведе до тяхната смърт.

За това ни е необходимо да привлечем на помощ светлината. Това се нарича да помолиш, да завикаш за помощ. И в тази степен, колкото ние крещим – светлината повдига за нас част от желанието да се насладя и то се присъединява към действието за отдаване.

Така, ние пренасяме всички свои желания от нашия свят – желания „заради себе си”, в бъдещият свят – желанията „заради другите”. С това влизаме в света на Твореца, в усещане на себе си и на света в свойството отдаване, което се усеща като вечно и съвършено съществуване.

Историята с пророка Йона говори за това, че Творецът ще ни застави, по добър път или чрез страдания да се заемем с разпространението на кабала в целия свят, като методика за неговото поправяне. Затова е казано: „Така избери живота” – в това е същността на Съдния Ден.

О”С – околната светлина

От урока по избрани откъси за Йом Кипур (Съдният Ден), 17.09.2010

[#21382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Рабаш пише: „Моят баща Баал аСулам ни обеща, че следвайки неговият път и изпълнявайки неговите заповеди, ние ще се удостоим с вечен живот от Твореца, сливане с Него”. Самият Рабаш е постигнал високо ниво на духовно постижение, служейки си само с делата и съветите на неговия баща. Очевидно е, че за нашето поколение няма по-практическо средство за разкриване на Висшия свят, освен произведенията на Баал аСулам. Неговата душа е изключително близка до нас, тъй като ние оценяваме един човек съобразно ползата за нас.

Ние не сравняваме висотата на Кабалистите: Мойсей, Рашби, АРИ, Баал аСулам и Рабаш. За да получим вечен, духовен живот, ние зависим от душите, които са ни предшествали: Рабаш и Баал аСулам. Това е подобно на една майка, която е най-важната за своето дете. Разбира се има много високи души, но ние можем само да се обединим с духовната система чрез Рабаш и Баал аСулам.

От урока посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21314]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е „Тора”?

Отговор: Силата, която ни поправя и ни обединява се спуска към нас в своите различни проявления. Силата, която може да ни донесе осъзнаване на злото и неговото поправяне, да ни обедини с доброто и да ни послужи като пример за обединение се нарича Тора. С други думи Тора е цялата система на поправяне.

Зеир Ампин и Света на Ацилут са считани за „Тора”, защото те са един образ или една система, на която аз се опитвам да се уподобя. Аз постигам това, като обединя всички души в Малхут на Света на Ацилут, така че връзката между тях да бъде подобна на Зеир Ампин на Света на Ацилут. В този случай всички души в Малхут на Света на Ацилут се обединяват и се сливат (Зивуг) с Зеир Ампин на Света на Ацилут, Творецът. По този начин ние разкриваме връзката и сливането между нас.

Всичко това се случва, започва и свършва, в ЗОН (Зеир Ампин и Нуква) на Света на Ацилут. Малхут на Света на Ацилут преминава през седем състояния докато достигне до нивото на Зеир Ампин, подобие с Него, в нейният пълен обем. В Края на Поправянето (Гмар Тикун) те стават като две велики Светлини. От това следва, че Зеир Ампин на Света на Ацилут, която е смятана за „Тора” или за „Твореца”, служи като пример с нейната структура, сила и въздействие.

А ние преди всичко трябва да се стараем помежду си да се свържем в тъмнината и да разкрием, че се нуждаем от Неговата помощ. Когато в продължителните ни усилия да се обединим разкрием, че не сме способни да го направим, тогава, като малки деца, ще започнем да плачем и да изискваме поправяне и пример от Него. В резултат Висшият ще ни даде пример и сили да се обединим.

Но нашето искане и търсене трябва да произлизат единствено от нашите усилия да се свържем един с друг. Иначе ние няма да бъдем удостоени със Светлината, тъй като не се намираме във връзка с Малхут и Зеир Ампин на Света на Ацилут – ние не сме в Малхут.

Малхут усеща само обединение. Междувременно всички ние се намираме в нисшото, под световете БЕА (Брия, Ецира, Асия). Само нашите желания да се свържем един с друг се изкачват до Малхут, за да разкрият Творецът и за да достигнат свойството на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010

[#21185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам", Тора | Add Comment/Ask Question→

Отдалечени сме от света на Безкрайността посредством 125 степени на намаляване на светлината, степени на скриване, и сме абсолютно откъснати от истинската действителност, като че се намираме в безсъзнание, без реална представа кои сме и къде се намираме.

Необходимо за нас е да се пробудим, да дойдем в съзнание и по пътя на тези 125 степени да се върнем в това място, от което сме се спуснали, т.е. да се върнем към нашия корен. По този път – отдолу нагоре ние, преодолявайки скриването, достигаме подобие с Твореца, превръщайки се в такива, какъвто е Той.

В действителност, в човек няма никаква възможност сам да се пробуди и повдигне от най-долното ниво, погребан под 125-те степени на скриването. Както е казано „Сам затворникът е неспособен да се освободи от затвора” – необходима му е външна сила.

Ние не чувстваме висшия свят и си представяме лъжлива реалност. В безсъзнателното си състояние на нас ни се струва, че живеем заобиколени от свят, пълен с хора, вярвайки, че се намираме на определено място – Земното кълбо, Вселената. Ето такива образи възникват поради нашето безсъзнателно състояние и ние си мислим, че това е реалния живот.

А когато, сякаш на сън, до нас достигат гласове, казващи: „Да, ти си в безсъзнание, откъснат си от реалния живот, от Духовния свят!” – ние не им вярваме. И само хора, наблюдаващи ни отстрани разбират, че сме в безсъзнание.

Затова трябва да сме благодарни, когато тази точка в сърцето ни се пробуди. Чрез нея аз започвам да различавам нещо, достигащо до мен от друг свят – започвам да усещам, че съществува друга действителност. А великите кабалисти се опитват да ни настроят в чувството, за да можем да прозрем, да се пробудим за този истински живот.

От Адам – първият възвърнал се в истинското съзнание, до наши дни, се точи дълга верига от кабалисти, достигнали до истинския живот. Но днес вече ние всички сме длъжни да дойдем в съзнание.

И нашият лекар Баал Сулам със своя асистент Рабаш прилагат всички сили да ни доведат в съзнание. Така те привличат лъч светлина, спускащ се от истинската реалност в нашето отключено съзнание.

От урока, в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21329]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Рабаш | Add Comment/Ask Question→

Йом Кипур, денят на изкупление, е състояние, когато Кли (желание), което трябва да поправим се разкрива. Рабаш пише в много статии, че човек стига до деня на изкупление според своето вътрешно състояние, което може да бъде разкрито без никаква връзка с началото на празника спрямо календара.

Всеки един от нас преминава през тези състояния в своето развитие, включително подеми, наречени Рош Ашана (Нова година), Йом Кипур (денят на изкупление) и други. Йом Кипур е много възвишено състояние. Голяма светлина трябва да ни въздейства, за да разкрием тази степен в нас и е необходима цяла поредица от действия. Човек трябва да положи големи усилия в групата, в нашето обединяване, където се е случило разбиването. Мястото на разбиване ни е дадено, за да можем да го поправим. Тогава ще разберем какво се нарича поправяне, каква е структурата на това място и как Висшата сила го е създала и продължава да го поддържа. Като резултат, ние разкриваме Твореца.

За да постигнем това, ние полагаме усилия съгласно главното правило на Тора „Обичай ближния като себе си”. Както кабалистите ни съветват, ние първо го реализираме в една или в няколко малки групи, а не в цялото човечество, защото това е невъзможно. Като се опитваме да реализираме това правило в съюза между нас, съгласно метода на кабалистите, ние преминаваме от любов към творението към любов към Твореца и разкриваме до каква степен ние не сме в свойството на любов и отдаване.

Ние не говорим за живота в този свят и за това колко добре или зле се чувстваме. Ние не проверяваме добро и лошо спрямо това, нито пък стигаме до деня на изкупление по този начин. Само като съм в група, като се стремя към връзката между нас и като пробуждам Поправящата светлина, аз мога да видя колко съм завладян от омраза и отхвърляне по отношение на моите приятели, които се опитват да се обединят, за да разкрият Твореца в групата.

Аз разкривам силата на разделение, силата на разбиване в мен и само по отношение на тази сила аз мога да кажа, че съм разкрил злото. Тогава, с това зло, аз мога да дойда при Твореца и да изискам поправяне от Него. Денят на изкупление тогава става ден на радост, защото аз разкривам болезнения егоизъм, моята същност, която трябва да бъде поправена. Аз разкривам условието „Аз създадох егоизма” и сега аз мога да помоля Твореца за Тора, която е силата на поправяне. Написано е „Аз създадох егоизма и Аз създадох Тора за неговото поправяне, защото Светлината в нея връща човек към Източника (към Твореца)”.

Първо ние трябва да работим много върху обединението между нас и тогава Висшата светлина ще засвети върху нас от нивото на ЕЛУЛ (аз Го обичам и Той ме обича). Тогава ние стигаме до Рош Ашана – състояние, в което ние желаем ново начало, нови промени по пътя, единение между нас, раждането на нова система или нов човек (Адам) в нас. И само, след като преминем през всичко това, достигаме състояние, в което проверяваме всичките 10 наши свойства. На десетия ден след Нова година, която отбелязва началото на нов път, ние стигаме до деня на изкупление.

В този момент, от една страна, ние наистина сме в състояние на пълно отчаяние и липса на сили, а от друга страна ние усещаме голяма радост, защото сега можем най-после да помолим Твореца да ни помогне с пълната увереност, че Той ще ни помогне. Ние имаме тази увереност, защото вече сме проверили себе си и сме достигнали до осъзнаването, че живеем само в злото, без да можем да направим нищо за това. Но сега, с връзката между нас, ние имаме увереност, че Творецът ни помага и само чака този момент.

Баал Сулам пише, че „Няма по-щастлив момент в живота на човек от този, в който той разкрива, че е напълно безсилен и губи вяра в своите собствени сили, защото той е положил всички възможни усилия, които е могъл, но не е постигнал нищо. Това е защото точно в този момент, в това състояние, той е готов за пълна и чиста молитва към Твореца!”. Този момент се нарича ден на изкупление. От този момент нататък човек може да бъде сигурен, че той ще получи Поправящата светлина.

От ежедневния Кабала урок – 15/09/2010, „Йом Кипур”

[#21245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Цялата наша работа се състои в това да определим правилното отношение към състоянието, което получаваме.

В тази работа ние постепенно, стъпаловидно започваме да разделяме себе си на две съставящи:

1. моето желание, в което аз усещам различни явления – добро и зло;

2. разум, в който си изяснявам от Кого аз усещам и с каква цел.

Доколкото аз съм способен да анализирам своите състояния, независимо от усещанията добро/лошо, дотолкова мога да разбера тези състояния и да ги оправдая, въпреки усещането, и да ги желая заради разкриването на свойството за отдаване на Твореца, въпреки че разкритието на всяко ново състояние означава в началото страдание – разкриване на ново празно желание.

Но отношението към това празно желание изменя усещането за неговата празнота. Нали усещането за целта, свързана с Твореца – дава въодушевление, много пъти превишаващо усещането за страдания.

Затова имаме възможност да се издигнем над неприятните усещания в намеренията, в усещането на връзката с Твореца и така да се оправдае всяко творение – дотолкова, че именно този разрив ни помага да се извисим над неприятните усещания и даже да предизвикаме тяхното разкриване, за да се издигнем над тях още по-високо.

В своето развитие ние не можем да променим нито едно свое състояние, но можем да помолим за разбиране на тяхната целенасоченост и добрина, над желанието да се насладим.

Така можем да ускорим своето развитие и да преминем състоянията на падения, така че да ги усещаме не като падения, а като причина за подем. Всичко зависи от нашето отношение към ставащото с нас.

От урок по статията на Рабаш, 16.09.2010

[#21301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: След появата на трудовете на Баал аСулам, цялата методика за поправяне на душите е завършена. От този момент нататък ние имаме две задължения:

– разпространение методиките на Баал аСулам

– реализация на методиките върху нас.

Трябва ли тези два процеса да се извършват паралелно?

Отговор: Това се подразбира. Защото по степента, с която ние разпространяваме кабала в света, дотолкова приближаваме хора с точки в сърцата и те се присъединяват към нас – и така нашата сила, силата на тези, които желаят да достигнат разкриването на Твореца, поправянето на творението, любовта към ближния, съединението, сливането с висшата сила, расте.

Нашето количество расте, затова всеки от нас се сдобива с голяма сила, в резултат на все по-голямото обединение – това е силата на количеството. Колкото повече хора се събират в основата на пирамидата, толкова по-качествена е силата – повече хора се повдигат към върха й, а самата пирамида расте.

И затова у нас има две противоположни тенденции: да се съединим по-силно отвътре и да се разпространим повече навън, в света. Но тези две направления в нашата дейност не са противоположни, защото колкото по-силно е вътрешното обединение, толкова по-добре разпространяваме духовната сила.

Из урока в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21309]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е разликата между светлината, която се опитваме да привлечем от Зоар, и светлината, която ни анулира и ни превръща в животинско ниво?

Отговор: Има само една светлина, но начинa, по който се проявява, зависи от нас. Това е като електричеството, което или изстудява или нагрява нещо, в зависимост от това с какво ще го свържеш.

Това, как светлината се проявява, зависи от подготовката на човек, но самата светлина не се променя; не се променя нито по сила, нито по характер. Написано е, че Творецът е в покой, Той е „добър и творящ добро”, свят на Безкрайността.

Системата от връзки между душите, която е била създадена от Твореца в света на Безкрайността, ми се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Характерът на нейното разкриване зависи от моята подготовка, от моето отношение към процеса – дали аз го желая или не.

Когато видя процеса като желан, защото той ме приближава до Твореца и това е най-важното нещо за мен, тогава аз усещам, че „аз го обичам и той ме обича”. Това означава, че аз винаги съм в състояние на подем; аз съм праведник, защото аз оправдавам всички действия на Твореца. Аз съм в света на Безкрайността, в покой.

Но ако желая да съм близо до Него само, когато имам полза от това, тогава моята любов зависи от това, какво получавам. Това означава, че преминавам от подеми в падения в зависимост от начина, по който се чувствам, и затова аз съм грешник. Завися от условията, не от любовта. Всичко се променя, понякога към добро, понякога към лошо. Следователно това, което се променя не е светлината, а съм аз: моето отношение към Любимия.

Можем да видим това чрез известен пример: млада дама (душата, Шхина, Малхут) се стреми да бъде с нейния беден любим (Зеир Анпин, Твореца) заради любовта над всички сметки, докато нейното семейство (егоистични роднини, Клипот)  са против този съюз и те и предлагат друг жених, който е богат и се грижи само за напълване, където всичко е изчислено.

От урок по книгата Зоар, 15.09.2010

[#21224]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→