Въпрос: Защо науката кабала ограничава своето внимание върху едно единствено действие – съединяването?

Отговор: Кабала не ограничава себе си – напротив, тя се е разширила, обхващайки цялото мироздание – висшите и нисшите светове, за да ни каже, че няма нищо друго, освен съединяването.

Тя се занимава не с избрани действия, а със синтеза на всичко съществуващо. Води ни към единен принцип, обхващащ и включващ всичко в себе си.

Тя ти казва: „Не гледай ограничено на всеки проблем поотделно, независимо от това къде се случва”.

Всички те се обясняват само с една причина – липсата на съединение. Искаш да се издигнеш над проблема – стреми се към по-голямо съединяване. Ако вървиш в тази посока, значи се движиш правилно.

В основата на всяка наука лежи някакъв основен принцип. Във физиката, например, всичко се постига на основата на материята, чрез няколко елементарни частици, от които е създадено всичко.

Някога, това се е получавало чудесно: електрон, протон, неутрон – плюсът, минусът и неутронната частица между тях. И това е било всичко.

Но след това открили, че съществуват стотици елементарни частици и в цялата тази теория настъпила бъркотия. Защото ученият се придържа към един принцип и това съответства на истината, съществуваща в природата.

Науката винаги се стреми към единна картина. Простото тълкуване (пшат) е последната най-висша степен на изследване и постигане.

Когато постигнем света на Безкрайността, всичко става много просто, защото простата висша светлина ще изпълни цялото мироздание, поправеното желание. Това се нарича реализиране на единствения принцип.

А ако ни се струва, че всички наши проблеми не са свързани помежду си, тогава именно това трябва да поправим – да привлечем висшата светлина, която ще съедини всичко.

Но докато в нашия разум и сърце, във всичките ни действия съществува безпорядък, аз няма да разбирам какво става с мен, с този свят, със семейството и приятелите, с моя живот и смърт. Всеки иска да затвори очи, само и само да не вижда нищо и да не мисли за това.

Но по пътя на кабала е обратното – всичко това трябва да се приеме като разкриване на разбиването и да доведе до единство. Затова науката кабала не се разкрива, докато в човека не се пробуди духовната искра – призивът към съединяване, който Творецът ни предава.

В нас трябва да заговори духовният ген – искрата от екрана, която някога сме притежавали. Това е началото на раждането на човека.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[#22648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как, работейки с децата можем да проверим, дали избрания от нас подход е правилен?

Отговор: Преди всичко, трябва да се следи дали децата от групата преминават през всички състояния заедно.

Ако през нея преминават общи вълни, които обхващат всички деца в класа, тогава е необходимо на децата да се дава нещо отпускащо, занимания със спорт. Тоест да им се помогне по-леко да преминат през трудните състояния.

Но, разбира се, на всяко стъпало са неизбежни скок на егоизма и неразбирането, а след това изясняването и постигането на още по-голямо разбиране. Трябва да научим децата как да преодоляват състоянията на неяснота в чувствата и разума.

Няма такива състояния, както във възрастния човек, така и в детето, което е също човек  (душата не старее), при които да не му е оставен „края на връвта”, хващайки се за който да може да се измъкне от всякакво объркване, падение, безсилие, мъгла.

Едновременно с привидно „обективните причини” за лошото самочувствие, ние винаги имаме възможност да се издигнем от това състояние. Необходимо е да научим децата на тази техника – по този начин ще им дадем инструменти, помагащи им да устоят на живота.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[#22543]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Човек напредва, когато е способен да устои пред двете линии – дясната и лявата.

В линията, простираща  се отгоре надолу, той изпитва упадък, разочорование, отчаяние, безсилие и угнетеност. А в линията, която идва отдолу нагоре, всичко е обратно – тук стигаме до анализа.

Например, аз чувствам пълно физическо, ментално и морално изнемощяване – невъзможно ми е да си събера мислите, съзнанието ми е замъглено, нищо не е важно за мен. Както в романса: „Искам да се забравя и заспя”, за да не усещам нищо.

Но, издигайки се макар и за миг над това състояние, аз го оценявам като добро. Както е в псалма: „Умрелият е свободен!”. Именно сега, аз съм свободен от своя егоизъм – той е мъртъв и нищо не иска от мен.

Ако дойде малко повече светлина, аз ще разбера причината за това състояние – че то ми е изпратено от Твореца. Той иска да започна да се ориентирам в него – да разбера защо ми е желание, което не желае и не е способно на нищо, защо Той ми го е изпратил?

Светлината нюансира настоящото упадъчното състояние, преоткрива причините за него, които стават за мен отправна точка за ново израстване.

Както е казано от мъдреците: „Където егоизмът пада, там праведникът се извисяват” – егоистът в мен е паднал и от него се е родил праведник. В едната линия виждам, че съм паднал на дъното, а в двете линии започвам да се издигам.

Цялото спиране е само заради действието на светлината – за да може тя да добави в мен втората линия, за да ми помогне да започна да мисля над самото усещане – да се издигна над усещането „горчиво/сладко” към анализа на „истина/лъжа”.

Винаги е необходимо да поставям себе си под светлината, за да може тя да ме издигне над усещането и да ми покаже истината, причината – Кой прави това.

Дори неявното усещане/знаене на причината – Твореца, рисуващо в мен картината на света, променя нейното възприемане от мен в противоположно – аз съм радостен от това, че Творецът ми е дал толкова негативно и низко усещане, слабост, позволяваща ми да действам.

Ситуацията ми е ясна и сега имам цел и средства. Вече пробудил се, аз започвам да се изправям.

От урок по статия на Рабаш, 04.10.2010

[#22514]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава “отделянето на нуква” от Зеир Анпин? Защо в него има 2 нукви?

Отговор: Отделянето започва с това, че в Нуква се разкриват допълнителни желания, и тя разбира, какво не ѝ достига, за да достигне степента на Твореца.

Аз съм се намирал в Бина заедно със З”А и Той е правел за мен всичко, което е било нужно. Но аз съм поискал да стана независим, какъвто е Той, и изцяло да се прилепя към Бина.

И тогава аз разкривам и чувствам, че не съм способен. Това се нарича разкриване на ограниченията (дин). Ако аз сега приема върху себе си тези ограничения и ги изправя, то ставам такъв, каквато е Бина.

Именно това трябва да направим: Малхут се повдига в Бина, а Бина се спуска в Малхут, и те заедно работят над изправянето.

Малхут може да повдигне в Бина всички свои молби, а Бина предава на Малхут своите сили, така че тя да получи всички необходими свойства на отдаване.

Сега става ясно, защо в З”А е необходимо да има 2 нукви – нали Бина също е разделена на 2 части. Всичко идва от Бина, тя определя всичко, което ще се случи с Малхут.

Бина – това е силата на отдаване, разкриваща се отгоре. Творецът иска да отдаде всичко – това се нарича “светлината Хохма”. Но Той иска творението да стане съвършено, получавайки тази светлина, пред Него да застане независима личност, както госта пред домакина, а не като управлявано от природата животно.

Това е желание на Бина, и затова в нея има две части: горна и долна, ГА”Р и ЗА”Т. ГА”Р – това е самата Бина, а ЗА”Т – нейното желание да отдава на другите.

И точно от такива части трябва да се състои Малхут. В нея трябва да има собствена част, изправена, в която няма никакъв недостатък, съвършено независима и не нуждаеща се от Домакина, не желаеща да получи нищо от Неговото угощение, напълно съвършена.

И освен това, тя трябва да желае да отдаде всичко на Домакина в отговор и да го наслади, без всякаква връзка със самата себе си.

Затова в Нуква има 2 части: едната установяваща нейната независимост, и втората – нейното подобие на Твореца. Това са и 2-те нукви на З”А: Ле и Рахел – относително 2-те части на З”А – Исраел и Яаков.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 04.10.2010

[22532]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

„Зоар”, глава „Ваехи“, п.551: „Стремителен като вода, ти не ще се спреш”. И когато синовете на Рувен влязат във война със света и победят много народи, те не ще останат в царството, тъй като им е съдено да воюват в святата земя”

Според описанието на системата от светове и явления, в неговия ход, авторите на книгата „Зоар” извършват множество поправяния в тази система на управление. На нас ни се струва, че те просто разказват за случили се в миналото събития.

Но кабалистите преминават през тези духовни състояния, за които ни разказват и разкривайки ги в себе си ги поправят, подготвяйки за нас по пътя вече поправено пространство, за да се издигнем в него.

От урок по книгата „Зоар”, 04.10.2010

[22529]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: За целите на възпитанието е прието да очовечаваме персонажи на животни. Доколко е оправдан този подход?

Отговор: Никога в живота си не съм виждал слон да разговаря с лисица, куче да пее песен, а мишка да се разправя с нещастен котак.

Не виждам никаква възпитателна ценност в подобни методи. В сравнение с реалния поглед върху живота, в тях се крие много голяма лъжа. Не виждам в тях пример, показващ на малкото човече как да се отнася към живота.

Вместо това, в тях виждам изкривена картина на света. Натрапвайки на детето , истории, които не са действителни,  ние осакатяваме разума му и изкривяваме логиката, без да подозираме, че тези илюзии като отношение към света, ще останат в него през целия му живот.

Разбира се, трябва да запознаем децата с неживия, растителен и животински свят, но само в истинския му вид.

Към малкото дете трябва да се отнасяме именно като към малък човек, а не като към обитател на мнима реалност, където животните разговарят и се намират в приказни отношения помежду си.

Този подход е следствие от нашия престорено благочестив свят и всевъзможните нелепости, които човечеството си въобразява вече хилядолетия. Науката кабала има напълно различен поглед върху нещата.

Нима само така можем да възпитаваме децата? Нима в примерите и обясненията не можем да минем и без животните, по-голямата част от които децата дори не са виждали?

Излиза, че ние натрапваме на детето „виртуални” персонажи. По същия начин можем да му разказваме за духове и привидения.

Моят внук има представа за мобилен телефон, за самолет, кола, за кучето и котката в двора. Защо ми е да му пълня главата с небивалици?

„Знаеш ли, някъде там, извън града има гора, а в нея живеят зверове, които разговарят един с друг…” . До този момент той е живял в истинския свят, а аз съм внесъл в него лъжа.

Защо? Какво възпитателно има в това? Аз, просто съм пробутал на детето фалшив театър, който то приема като факт.

Слушайки тези басни, то остава за цял живот с изкривени представи. Струва ли си да се удивляваме, че хората скачат в клетки с мечки, които му се струват мили и добри.

Трябва да обучаваме детето не на небивалици, а на притчи и игри, където измислиците не се представят като реалност. Престанете да подхранвате децата с басни – оставете в менюто им само истината.

Всяка лъжа се отлага в подсъзнанието, става част от вътрешната програма и извращава погледа върху живота.

Нужна е само истината, която да бъде разкривана все повече, съобразно нивото на развитие. Истината ще измени подхода на детето към живота и то ще расте „направо”.

От беседи за възпитанието, 29.09.2010

[22509]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по тези откъси от великите кабалисти. Коментарите в скоби са мои.

Законът за корените и клоните

По този начин, няма нито един елемент в реалността или явление в нисшия свят, на който да не намерите неговото съответствие във Висшия свят като две капки вода.  И те се наричат „клон и корен”. Това означава, че предметът в този свят е считан за клон на неговия образец във Висшия свят, който е коренът на нисшия предмет, тъй като това е, където този предмет в нисшия свят е бил отпечатан.

Това е било намерението на нашите мъдреци, когато са казали „ Няма нито едно стръкче трева, което да няма съдба и пазител отгоре, който да му казва „Расти!”. Следва, че коренът, наречен „съдба”, го заставя да расте и да приеме неговите количествени и качествени характеристики, както с печата и отпечатъка. Това е законът за корените и клоните, който важи за всеки детайл и явление в реалността, във всеки свят спрямо света над него.

Баал Сулам „Същност на науката Кабала”

[22185]

Filed under: Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по тези откъси от великите кабалисти. Коментарите в скобите са мои.

Законът за корените и клоните

Законът на корените и клоните се отнася до световете, където всеки по-нисш свят е отпечатък на по-висшия.. И всички форми във висшите светове са точно копие, количествено и качествено, на по-нисшия свят.

Така че в нисшия свят няма нито един елемент или събитие от реалността, който да няма подобие във висшия нему свят, толкова идентичен, колкото две капки вода. И те се наричат „корен и клон”. Това означава, че детайлът в нисшия свят се явява клон на неговия образец, намиращ се във висшия свят, който се явява корен на нисшия елемент, тъй като детайлът в нисшия свят е бил отпечатан и  създаден.

Това е било намерението на нашите мъдреци, когато казват „няма нито едно стръкче  тревичка в нисшото, у което няма съдба и пазител, който я докосва и ѝ казва: „Расти!””. Излиза, че коренът, наречен „съдба”, го заставя да расте и да приема неговите качествени и количествени характеристики, така както с печата и отпечатъка. Това е законът за корените и клоните, който действа на всеки един детайл и събитие в реалността, във всеки един свят по отношение на висшия нему свят.

Баал аСулам „Същност на науката кабала”

[21839]

Filed under: Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да обясним на децата закона: “възлюби ближния, като самия себе си”?

Отговор: Образованието за децата и за възрастните трябва да бъде еднакво. Само че, на детето, ти разкриваш всичко в по-малка степен, привеждаш му разбираеми, но не измислени примери, а такива, които са “смалени” до неговото детско ниво. Но във всичко да се казва истината!

Трябва само да се погрижим детето да ни разбере правилно, за неговото ниво. Точно така, както адаптираме езика на кабалистите, за да го приближим към съвременните хора и да го направим понятен за всички.

За да обясним на детето и само част от един урок за възрастни, са ни нужни множество уроци.

Аз проверявам, дали всички предходни уроци са усвоени и разкривам нов проблем, който да се разрешава в детската група, все едно им давам първо половин “лъжичка”, за да “я опитат”.

Но след това, детето трябва само да започне да пита, да не разбира и да се съмнява, да обсъжда с приятелите, да се опитват заедно да разберат, за какво всъщност се говори, каква точно е задачата и какъв отговорът.

А учителят, заедно с децата се включва в това обсъждане, само че отдалеч ги напътства, да се движат на правилния път.

Отначало, изцяло разясняваме самия въпрос, а след това се опитваме да го разрешим. И чрез този процес, учителят оценява напредъка на децата – всяка предишна степен, със своята долна част се включва в следващата степен.

А оценки не се поставят – всички са равни, оценява се само съвместното решение на даден проблем.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 04.10.2010

[22545]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→