Въпрос: Имам възможност да се уча в моята група в Ню Джърси, но тя е нова. Не е ли по- добре да пътувам и да се обучавам с групата в Бруклин, те имат многогодишен опит и всичко е оборудвано в добър клас?

Отговор: Аз ви съветвам по-добре да останете на своето място, сам да градите в групата. Този съвет е не само към вас, а към всички нови групи.

Бъдете свързани между вас и с нас, с моите уроци, с „Learning Center¨- и това е достатъчно. Старите групи често са със своите проблеми, вие трябва да вървите напред. Бъдете самостоятелни!

[22925]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Колко далеч трябва да се издигна над разума, ако виждам групата като неизправна? Написано е: „Не стой на събрание с глупаци!”. Какво, ако моите  приятели вредят на духовния ми напредък?

Отговор: Ти си прав, но все пак човек трябва да разбере, че това състояние му е било дадено свише. Той никога не вижда истината. Ако вместо постоянно да критикува другите, той ги приеме над разума, тогава дори и слаба духовна искра от неговите приятели ще му помага да се придвижва.

Трябва да възприемаме действителността такава, каквото е.  Аз не съм поставен в случайни условия, а в ситуация, която Творецът е създал за мен. Той е този, който определя какво да виждам и да усещам. Затова, човек може и трябва да се придвижва винаги над разума. Докато помагам да изградим групата и използвам конструктивна критика, в същото време, по отношение на духовното, аз винаги трябва да видя сегашното състояние като най-ефективното и най-доброто за моето придвижване.

Трудни стълкновения и противоречия в процеса на формиране на групата не се отнасят към духовното. Това е материална работа, но в процеса ние градим, разрушаваме, и пак градим.

В същото време, в напълно различно измерение, всеки от нас счита приятелите за велики, прекланя главата си пред тях и ги вижда като „ангели”, изпратени от Твореца.

Говорим за две измерения на възприятие и трябва да се научим да ги разделяме едно от друго. От една страна, групата е структура в този свят. От друга страна, групата е свързване на души, в което трябва да съм включен. Тези измерения на възприятие за групата изискват различно отношение.

Аз може да не съм съгласен с формите на разпространение, с приятелите, които пропускат уроци не изпълняват своите отговорности към общата структура, но когато се обединя с тях заради духовния напредък, трябва да се придвижвам над моето собствено мнение и знание, и да снижа себе си пред тях.

От урока по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23064]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо е толкова важно да присъствам физически на предстоящия кабалистичен конгрес?

Отговор: Творецът дава на човек условията, и ако той се намира в ситуация, където е абсолютно неспособен да дойде на конгрес, то тази ситуация е била подготвена за него от Твореца. В такъв случай, човек трябва да се опита да се включи в конгреса както може.

Човек може да не е способен да присъства физически или може да няма необходимите средства, но трябва наистина да има сериозно извинение за това. С други думи, зависи от възможностите, които се дават на човек, и от това дали ги използва правилно.

Всеки човек трябва да направи честен разчет в себе си за това, колко зависи от него. Но ако духовното е наистина най-важното нещо в неговия живот, то тук не може да има две мнения. Всеки трябва да се запита дали ще отиде, ако чрез това би спечелил огромна сума пари, би подобрил здравето си, би направил нещо много важно за него или би спасил живота си. Направете своите разчети според това.

Няма съмнение, че силно обединение може да бъде постигнато само на конгрес и на никое друго място. Правим конгреси и извън граница, но предстоящия е най-силен. Затова, аз не мога да си представя, че човек, живеещ в Израел, не би имал възможност да дойде. Ако случаят е такъв, нека ни пише какво му пречи да дойде и ние ще видим какво може да направим.

Но, ако човек живее в чужбина, може да бъде проблем. Възможно е той да живее в страна, където е опасно да се пътува до Израел или може би  няма никакви финансови средства да дойде. В такъв случай, би могъл да потърси как да се включи с другите в района и да гледа предаванията  с тях. Но е необходимо да се свърже с някого.

В най-лошия случай, ако няма никого наоколо, тогава човек трябва да гледа предаването сам. Но аз се надявам, че ще има много малко хора в такава ситуация, тъй като същността на цялото ни действие, на цялото ни поправяне, е в обединението.

Ако единствената заповед е да се свържем, тогава защо човек не би искал да дойде на мястото с възможно най-много сила на свързване? Нека не си търсим извинения. Творецът взима под внимание само едно нещо: как ти си използвал условията, дадени ти от горе?

Затова, нека се надяваме, че много от нашите приятели ще се съберат на конгреса, в най-подходящите условия за свързването ни и на всички места, така че да постигнем духовно разкриване.

Oт урока по статията „Любов към Творца и творенията“, 05.10.2010

[22654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво означава ”да се възпитава детето в Тора и заповедите, в намерение за отдаване на Твореца, а не в любов към самия себе си?”

Отговор: ”Заповедите” – това е поетапно поправяне на нашето егоистично желание, желание да се насладя, което на всяка степен се разкрива все повече сякаш бъркайки любовта между нас.

Но когато ние поправяме този оттласкващ ни егоизъм на отдаване, именно с него се проявява повече любов, тоест той става наш съюзник.

Това и се нарича ”С Тора и със заповедите”. ”Тора” – това е светлината, връщаща към източника, за отдаване и за любов, а ”заповедите” – действията за поправянето на желанията на човека за отдаване, любовта.

Тора се нарича методиката, позволяваща ни да постигнем любовта, свързването, отдаването, защото в нея се съдържа светлината – силата за поправяне.

Тази светлина е създала желание и само тя може да го поправи. Но има условие: ние трябва да пожелаем поправянето, да повикаме действието на светлината. В това е ролята на човека.

Детето го възпитават не бащата и майката и не учителката в училище. Дори и да бъдеш най-великият кабалист, ти не можеш да го възпиташ – това може само правилното общество.

Колкото и родителите да са влагали в детето, то не взима нищо от тях, попадайки под влиянието на своята среда – на двора, в училище и оттам получава всички модели на поведение и ценностите на живота. Бащата и майката то възприема като система, а не като свое обкръжение.

Обкръжението е това, което е близо до детето, говори на разбираемия за него език и го разбира, намира се на неговото ниво. Потребността от обкръжение възниква на 3-4 години и е необходимо да го поместим в подобаваща рамка.

В кабала ние учим, че усещаме само равен на нашия парцуф или висшия, който се е спуснал към нас.

По-високо от равното на нас ние не възприемаме. Затова детето възприема бащата и майката като такива, които са задължени да го обслужват.

Затова възпитанието е възможно само за сметка на обкръжението. Създайте правилното обкръжение за своите деца и тогава вие ще можете да им повлияете!

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 10.10.2010

[23110]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как е правилно да се използва завистта в групата?

Отговор: Завистта и честолюбието са много силни средства. Завистта усилва падението и подема. Колкото тя е по-силна, толкова по-лошо или по-добре изглеждат другарите в моите очи.

В резултат, този ”усилвател” ми помага да се придвижа – нали без завист няма да съгледам в другарите нищо добро.

Така че, на чия страна се появява завистта? Тя за егоизма ли е или срещу него? Това зависи от това, в какво направление я използвам.

В моите сили е да й дам посока, за да търся нужните свойства. Наистина, ако издигам другарите в своите очи до степента на окончателното поправяне, то аз им завиждам в същата степен. Тогава тази завист ме тласка напред, след тях.

От урока по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23061]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Тора се нарича ”еликсир на живота” и ”смъртоносна отрова”.

Човек, който поправя себе си, желаейки да постигне съответствие с Твореца и да усети скритата част на реалността, използва методика, наречена ”Тора” – особена програма, заложена в природата.

Прилагайки я правилно, ние разкриваме природата в пълен обем и своето истинско съществуване – не само жалкия живот в недълговечно тяло, а другата част на действителността, духовния свят.

В крайна сметка, ние поправяме своите инструменти за възприятие. В петте органа на чувствата възприемаме само малка част от реалността, а в новото чувство, изградено не за получаване, а за отдаване, на изхода, навън ние улавяме другата и част.

Методиката за поправяне не разрушава нищо, а само допълва. Тя ни позволява да намерим силата за отдаване и да усетим себе си в света на Безкрайността, тоест в неограничената реалност.

Все пак тук се крие и опасност – неправилното използване на методиката. Наистина ние разкриваме в природата особена сила, за съществуването на която по-рано не сме знаели. Тази сила се нарича ”светлина”. Нейното въздействие може да бъде и положително и отрицателно.

Ако поначало съм устремен към любов към ближния, тоест към единство – тази сила действа в същото направление. Но ако от самото начало не съм взел курс за обединяване, то тази сила увеличава в мен ненавистта.

По такъв начин, ако аз я приложа по предназначение, тя ми помага, а ако не е по предназначение, тя усилва в мен егоизма, за да покаже моята ненавист към ближния. Всичко зависи от това, как аз възнамерявам да я използвам.

Затова, няма насилие в духовното развитие, наистина човек може да си навреди, ако още не е готов да се насочи към поправянето си. За съжаление, ние виждаме наоколо много примери за неправилно изучаване на Тора…

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 08.09.2010

[23002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати от велики кабалисти.

Забележките в скоби – са мои.

Езикът на кабалистите е езикът на клоните

Езикът на кабалистите е език в пълния смисъл на думата: много точен по отношение на корените и клоните, и на причина и следствие. Той има уникално качество да изразява тънки детайли без никакви ограничения. Също, чрез него е възможно да се обърнеш пряко към желания предмет, без да  да го обвързваш с това, което е било преди или след него.

Баал аСулам, „Науката Кабала и нейната същност”

Така кабалистите са създали обширна лексика, достатъчна да се създаде отличен говорим език. Това им позволява да общуват помежду си за духовните корени във Висшите светове като само споменават видимия клон в този свят, който е добре определен чрез нашите земни сетива. Слушателят разбира Висшия корен, към който този материален клон сочи, защото той е свързан с него като негов отпечатък.

Баал аСулам, „Същността на мъдростта на Кабала”

[22301]

Filed under: Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Пред нас стои огромно творение. Не го усещаме, не го разбираме, не осъзнаваме неговите размери. Поради това кабалистите са получили указания от Твореца (природата) да поддържат контакт с нас по определен начин. Тези специални души вече са извършили поправяне по различни начини, почти без помощ от обкръжение, и сега преди да изтече срокът, те се обръщат към нас и ни предлагат метода за поправяне.

Те обясняват как да изградим правилно обкръжение и ние определено трябва да послушаме съвета им, защото ако изберем пътя на естествено развитие, всяка степен ще се удължи и ще изисква огромна сила. Подобно на учители в детска градина, кабалистите ни разказват за правила и условия, и ни учат на игри и упражнения. Трябва да възприемаме техния съвет като жизнена необходимост. Трябва да им се подчиня, защото иначе няма да се придвижвам. Човек не трябва да се самозаблуждава, надявайки се да намери някакви странични пътища.

Провери и виж дали участваш като отвориш книгата, но не го осъществяваш. Да видим дали след това все още ще имаш оплаквания.

„В твоите сили е да изградиш общество”, казват кабалистите. Да, ти можеш, но те мързи да създадеш такова общество, което да ти даде увереност, да повдигне важността на целта (сливане с Твореца) и средството за постигането ù (обединение с приятелите). Всъщност, само работейки в това обкръжение, ще намериш всичко необходимо, за да усетиш духовния свят.

Нека обкръжението ти изглежда като външно. В действителност, това са все твои вътрешни келим (съсъди), които са се проявили заради разбиването. Искаш ли да поправиш разбитото и да влезеш в духовната реалност? Няма проблем: приеми ги и започни да ги обичаш, така както обичаш себе си. Когато го направиш, всички тези външни келим ще се обединят с вътрешните и ти ще се върнеш към правилно възприятие, ще виждаш духовното вместо материалното. Всичко е написано и обяснено, така че осъществяването на метода е в твои ръце.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22625]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо кабалистите толкова малко говорят за нашия свят?

Отговор: Обикновено хората се гордеят със своите знания за нашия свят. За тях е важно да обсъждат сортовете вино или как им вървят работите, защото те нямат нищо друго.

Кабалистът изобщо не го интересува всичко това , той се намира над този свят, него не го интересуват всички тези условности, които хората са измислили. За него е важно още повече да се издигне над този свят.

Въпреки, че за този свят и неговите структури и движение, той знае много повече от всички учени по света. Но мислите му са по-високо.

[22928]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Къде в текста на „Зоар” мога да намеря описание на взаимното отдаване между мен и групата?

Отговор: Навсякъде и във всеки миг! Защото става дума само за това. „Зоар” ни описва точката на връзката между нас – душите, които се обединяват помежду си в Малхут и тогава, от връзката между тях, те осъществяват връзка със Зеир Анпин (З“А) или с Твореца (Кадош Барух Ху).

Това се нарича „Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са единни”. „Зоар” описва всичко от гледна точка на връзката между тези три съставни: 1. всеки от нас, 2. всички заедно, 3. Творецът.

През цялото време става дума само за точката на връзката между тези три съставни, във всички нейни прояви – на множеството състояния при тяхното сближаване, на подема нагоре, до пълното им сливане.

Цялото богатство на духовния свят и дори всичко, което чувстваме днес, ние усещаме само от същата точка на връзката или от нейното отсъствие. Освен тази точка, нищо друго не съществува.

Същата тази точка Малхут на света Ацилут, която усеща, че не е свързана с другите и с Твореца, се нарича Малхут на този свят. Когато тя започне да осъществява връзка с тях, тогава говорим за видовете връзки между нас – и това вече е духовното.

И така – до света на Безкрайността, който усещаме също вътре в тази Малхут, вътре във връзката между трите съставни. Когато тази връзка стане безпределна – това се нарича Малхут на Безкрайността. 

Тоест само Малхут на света Ацилут, във всички нейни прояви е мястото, където се разкрива връзката между нас, а в нея – Творецът.

Затова, „Зоар” не разказва за нищо друго, освен за ставащото в нея и само добавя данни, от които можем да съставим по-правилна картина.

Както, когато гледам неясно изображение на екрана на компютъра и не знам къде е проблема. Идва специалист и ми обяснява в детайли какво точно трябва да се поправи.

Така, коментарите на Баал Сулам към книгата „Зоар” ни дават по-подробна информация за съставните, на които трябва да обърнем внимание, за да изградим цялостната картина.

От урок по книгата „Зоар”, 10.10.2010

[23080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→