Свободата на волята – това е най-важната тема, защото поставя пред нас главния проблем в нашия живот: управлявани ли сме изцяло свише, както всяка друга част в природата.

Защото ние виждаме, че всичко, което се движи е под управление свише, под управление на Природата, тоест на Твореца.

Няма нищо, което да излиза извън рамките на Природата. Има действия, които  виждаме как се регулират, но има и такива, при които управляващата ги сила е скрита от нас.

И ние някога, в младостта си сме мислили, че сме собственици на своя живот, но остарявайки, с придобиването на жизнен опит разбираме, че животът ни управлява, а не ние него.

И в крайна сметка, къде е възможна свобода на волята, ако откриваме, че на всяко ниво в природата действат точни, неизменни закони: физични, химични, биологични.

А ако някъде  не виждаме закона, значи просто не сме го открили все още за себе си, а не че там той не действа с абсолютна закономерност.

Как може да остане някаква неуправлявана част от природата, на която не действа никакъв закон? Това просто е невъзможно! Навсякъде, където разкриваме природата, ние намираме ясна закономерност.

И какво значи свобода на избора – възможност да правя това, което ми е угодно, не подчинявайки се на детерминирания природен закон?!

Възможно ли е  ние да притежаваме свобода на избора? Нима в природата може да съществува бяло петно, което да не и бъде подчинено?

И излиза, че свободата, която ни се струва, че имаме е като илюзия на малко дете, оставено да играе в стаята си под постоянен надзор и мислещо си, че е свободно. Всъщност цялата тази свобода се обяснява с нашето незнание. И това се нарича свобода?!

И какво тогава е човекът? Още една част на природата, напълно управлявана свише и дори не подозираща това? А щом сме само марионетки,  значи не правим нито добро, нито лошо – щом действам според закона, то какво може да се изисква от мен?

Всяко нещо, което внезапно ми се е приискало да направя  е природен инстинкт, който ме върти и управлява –  отвътре и отвън.

Не може да има нито награди, нито наказания, ако сме просто винтчета, частички в творението. Но в какво тогава е целият смисъл, ако това е просто една предварително продадена игра?

Това означава, че преди всичко трябва да разберем, че все пак имаме някаква свобода на волята и да проумеем в какво се състои тя. Защото, ако наистина имаме избор, то в такъв случай ние можем или да спечелим абсолютно всичко, или обратното – да загубим всичко…

Затова, тази е най-главната тема в кабала, тъй като с нея започва следващият етап: имаме ли свобода или не, а ако имаме – то в какво и как  мога да я използвам с максимална полза?

От урок по статията „Свобода на волята”, 08.10.2010

[23021]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Мъдростта на кабала не говори за нашия материален свят

Има точно определени условия, които трябва да се спазват по време на заниманията с тази наука (кабала): да не се овеществяват понятията (които са описани в Тора и особено в кабала) с илюзорни и материални значения (от нашия свят), защото (представяйки си, че нещата описани в Тора съществуват в този свят) по този начин, хората нарушават заповедта: „Не си създавай идоли, нито каквито и да е изображения”.

Нещо повече (такова изучаването на Тора), носи вреда на човека (отдалечаване от духовното) вместо полза (затова е казано: „За предпочитане е да седиш и да не правиш нищо”).

Баал аСулам. „Предговор към ТЕС”, п.156.

[21366]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо е било необходимо прегрешението на Адам и неговото разбиване? Какво е станало, какво светлината не е могла да създаде в творението направо?

Отговор: Светлината не може да даде на творението статуса на Твореца, осъзнаването: „кой съм аз” – това е невъзможно да се предаде от единия на другия.

Прегрешението чрез Дървото на Познанието – това е особено състояние, където наслаждението превишава срамът.

Навсякъде, на всички степени, каквито и състояния да са се разкривали, пред всяко решение за отдаване, стои получаването – затова, всички тези светове се наричат свети. Само тук – не! Тук получаването е преди всичко!

„Аз ядох (от Дървото на познанието) и ще ям още”! – неспособен съм да се въздържа от това наслаждение. Аз възнамерявам да се насладя заради себе си – а после да става каквото ще! А какво ще стане с Отдаващия – това мен въобще не ме вълнува.

Аз нямам сили да устоя…Змията, пробуждаща се вътре в човека, разкрива в него бездна от пусти желания, и в това е разликата между животното и човека.

До греха, Адам и Ева са били на животинско ниво. А след прегрешението, те са станали „диви хора” – но вече са хора, дори и грешни!

А без това, цялото творение губи смисъл, тъй като в изначалния замисъл е било замислено да се сътвори човека подобен на Твореца. И двигателят на творението е именно в разкриването на този срам, на разликата между Твореца и творението.

На неживо, растително и животинско ниво, творението не е отделено от Твореца, то изпълнява всички негови заръки и не Му противоречи в нито едно свое желание.

А в това ново, в сега разкриващото се желание, в тази нова пустота, творението чувства, че се противопоставя на Твореца, че то е гост, а Той – Хазяин.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 29.08.2010

[22946]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава „Ваехи“, п.694: „Благословена да е съдбата на този, който се занимава с Тора по правилния начин. Благословен да е той в този свят, благословен – и в света на бъдещето.

До това място на управлението на Йеуда“, – тоест „ръката“, включена в трите линии, по силата на трите страни юг-север-изток.

Това са образуващите се в „ръката“ три връзки Йеуда-Исасхар-Звулун (както в символите, където Йеуда е сиянието на дясната линия, Исасхар – лявата линия, а Звулун – средната линия)  – за да може Йеуда да възтържествува над цялата зла сила.

Четейки Зоар, ние се опитваме да видим през тези думи, за каква именно връзка между нас става дума. Дванадесетте колена – това е общата структура на връзките между всички души.

Всички души, които осъществяват връзка помежду си, се издигат до връзките между 12-те колена – части на Малхут, общата душа. Все повече непоправени души от „народите на света“, „грешниците“, се присъединяват към тази връзка, поправят се по отношение на своето намерение и се присъединяват към системата на 12-те колена.

Затова, четейки Зоар, трябва да видим, как ние можем да се включим в тази мрежа за връзка. Ние искаме да бъдем в тази връзка и в нея да разкрием, как Творецът се отнася с нас. Ние искаме да получим от това впечатление, жизнена енергия и сила на отдаване, да открием тези действия „на живо“.

Както се казва: ние желаем да открием всичко, за което четем в Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.10.2010

[23074]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава „Ваехи„. п.660: … Защото тринадесет мерки се изясняват в Тора, тринадесет мерки на милосърдието, низходящи от тринадесетте изправления на дикна на Арих Анпин.

И във всяка от тях няма разделение, и те се спускат отгоре надолу в единство, от тринадесетте изправления на дикна на Арих Анпин, и от там- към „тринадесетте“ на Бина, и от там към „тринадесетте“ на Зеир Анпин, до това място, което е издигнато на разделението, Нуквата.

Зоар разказва за изключително важна част на висшата система на Управление и Надзор, която се нарича „тринадесет изправления на дикна“.

Съществува особен парцуф, система, наречена Арих Анпин. Чрез него светлината се стича надолу и стига до нас по капки. Защото ние не сме способни да възприемем светлината като пряк поток, а само по капки.

Капене на иврит е нозель, и оттук получаването на капковото напълнение се нарича „капки на късмета“ (мазалот). Оттук говорят: „Всичко зависи от късмета“ – от тези капки светлини, стичащи се надолу.

Тази система е много висока и важна, тя определя всичко, което произхожда с всеки човек и със всички заедно в този свят и дори над него, чак до окончателното изправление.

Затова, ако четем за тази система, желаейки оттам да дойда изправленията, светлината, помощта – това е много особено и ефективно състояние, което може да даде доста осезаеми резултати.

Практически целият Зоар, неговите автори, са писали от височината на тази висша система – парцуфа Арих Анпин или Зеир Анпин. З“А е подсистема на Арих Анпин, която ни въздейства. И затова ние искаме да пробудим оттам светлините, така че те да ни въздействат. Целият Зоар говори само за това.

Може да възникне въпрос: тогава защо са ни необходими 20 тома на Зоар, нима не ни е достатъчна тази тънка книжка? Бихме чели през цялото време едно и също, каква е разликата? – Но всеки път ние пробуждаме различна проява на светлината.

От урока по Книгата Зоар, 08.10.2010

[23016]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако е в сила законът, че светлината строи желанията (келим), то защо ние се намираме в същото състояние на Безкрайността и само го разкриваме?

Отговор: В процеса на разпространението и низхождението отгоре надолу, светлината е създала всички състояния на спускането, “степени”, така, че сега развитието, подема, зависи от въздействието на съответстващата степен върху нас, а не от светлината.

Светлината изпълнява действия, но само ако я заставят да ги осъществи.

В това се състои същността на построяването на системата на висшите светове: системата се е разбила на части, за да може всеки път да създава препятствия на пътя на въздействието на светлината върху желанието, за да може именно потребността от страна на желанието да открива път за действие на светлината.

В началното състояние аз и ти се намираме в безкрайността, но не се усещаме понеже сме различни по свойства.

От това състояние се построява нисхождението до нашия свят, за да може след това да се позволи на човек сам да се издигне обратно. Целият смисъл на това спускане отгоре надолу, е за да може човек самостоятелно да се издигне отдолу нагоре.

Човек сам не извършва действието, а го предизвиква, формира желание за него. И веднага след като желанието да се издигне е формирано, той пуска в действие издигането на следващата степен.

По такъв начин, човек разкрива степените, намиращи се в скриване. Той търси формите на желанието за отдаване, формите за отдаване на Твореца – и ако намерената форма съответства на по-висока степен, той предизвиква силите на поправянето и се издига, на принципа „направи своето желание като Неговото – за да постъпи Той, както желаеш ти”. И тогава се случва “сливането”.

От урока по статията „От плътта си ще видя Твореца”, 01.10.2010

[22933]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

От статията на Баал аСулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”: „И става ясна същността на наказанието от Дървото на познанието … както е предупредил Творецът: „В деня, когато вкусиш от него, със смърт ще умреш”…

Душата на вечния живот е била задължена да се оттегли оттам и в човека е останал временен живот, зависещ от къшея хляб.

И това изглежда като потта на живота, тоест разделил се е животът на капки и се е изолирал човекът, капка след капка, а всяка капка – това е част от предишния живот.

И тези са искрите на душата, които се разделят на всички хора във всички поколения до последното, завършващо Целта на творението.

Просто светлината на живота, изпълваща напълно Адам Ришон, се е разпределила по цялата дълга верига, безспирно навиваща се по колелото на измененията на свойствата до Края на поправянето”.

Става дума не за обикновените живот и смърт на човека в този свят. Тук се говори за кръговратите на желанието ”да се насладя”, което през цялото време се разкрива в нас отново, а ние го поправяме все повече. И това се нарича ”новото кръгообращение” в понятията на науката кабала.

А ако живеем обикновения ”животински” живот, то нищо не поправяме и не преминаваме ”кръгообращенията”.

Благодарение на грехопадението се е разкрила огромна нова пустота – срамът, и него трябва да поправим, но затова е необходимо да се направят много кръгообращения.

И ако човекът се промени – заедно с него се променя целият свят и не е възможно светът да се промени без човека.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 29.08.2010

[22942]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

На всички ни е известно, че материалният живот завършва със смърт. А можем ли да станем вечни?

Разбира се, че не. Всяко биологично тяло умира, както е установено по законите на природата.

Но съществува „свобода от ангела на смъртта”, където смъртта – това е властта на нашият егоизъм, убиващ ни и затварящ ни в тясната и ограничена капсула на този свят за кратък миг. Тя се нарича смърт и над нея можем да се повдигнем.

Тоест, не да направим вечно своето биологично тяло, а за времето на този живот да придобием допълнителен живот, повдигащ ни над тази реалност – духовен живот.

И тогава, в този духовен живот, ние ще можем да съществуваме така както и до сега, но и в още едно измерение. А когато биологичното тяло умре, ние ще продължаваме да живеем в същото усещане на вечния духовен живот.

Това е, което под силата на живота в отдаване, ще победи ангела на смъртта.

От урока по статията „Свобода на волята”, 08.10.2010

[23019]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Езикът на кабалистите – това е езикът на клоните

От създаването на езика на клононите, всяка част на мирозданието и всички негови проявления са станали за кабалистите абсолютно определени с думи и названия, указващи висшите духовни корени, независимо от това, че е невъзможно да се изразят с никакви думи и звуци, доколкото те се намират по-високо от всяко въображение.

Но благодарение на клоните, са достигнати усещанията в нашия свят, словесното изражение на духовните корени е придобило право на съществуване.

Баал аСулам „Същност на науката Кабала”

[22436]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

На духовния път трябва да се прилагат усилия, подобно на вечно неуморното дете. То тича като лудо, прави безпорядък, чупи, разхвърля вещи.

Още не му достигат чувства, затова, счупвайки няколко пъти чашата, разбира, че тя се състои от крехки частици и се учи да я пази в ръцете си. Разглобявайки нещо на части, то се учи как да ги съчетае.

И на нас ни трябва да постигнем разбиването, което е станало преди нас, да познаем силата на разпадането. Иначе ние няма да разберем, как да съберем всички разбити души заедно.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→