От статията на Баал а-Сулам „Мир“: Независимо от факта, че този свят изглежда в очите ни като отворен магазин без собственик, където всеки минувач може да вземе всякоя стока и всичко, което душата му пожела, безплатно и безгрижно, раби Акива настоява и ни предупреждава, че „магазинът дава назаем“.

Тоест, въпреки че не виждаш тук никакъв собственик, знай, че има собственик и не иска заплащане само защото дава на кредит. Казано е: „Книгата е отворена и ръката пише“, т.е. съществува обща книга, където се записва всяко действие, без изключение.

Хората не знаят, че живеят на кредит, който ще трябва да отдадат. Техният дълг постепенно се натрупва и те започват да чувстват, че нямат избор – от този ден и нататък трябва да се плащат сметките.

Подобно на пораснало дете, на което родителите му са го изпратили да работи. А той, получил първата заплата и радостен от всички пари, си купил бонбони. Когато се върнал вкъщи го попитали: „А къде ти е заплатата? Вече си голям и трябва да участваш в разходите.“ Той вече не може да си позволи да харчи всичките пари за бонбони, защото трябва да започне да погасява дълга.

Човечеството се е развило до състояние, когато е длъжно да върне обратно на Собственика всичко, което е получило от него досега, всичко, което е вложено в развитието на човека, а също и всичко, което ще получи в бъдеще, но вече по собствено искане. Ние трябва всеки път да молим и тази молба трябва да бъде за това как да насладим Кредитора чрез отдаване на ближния.

Този преход от използване на света като „магазин без собственик“ към желание да се върне дългът, се случва благодарение на страданията: на духовните или на материалните. Духовните страдания се наричат „точка в сърцето“, когато човек започва да пита: „За какво живея? В какво е смисълът на този живот?“ А материалните страдания са просто удари, които ни заставят да се замислим.

Да допуснем, че човек е имал голям успех и е забогатял. И изведнъж бизнесът е спрял да носи приходи – не се получава и това е! Той го отдава на лошия късмет, на съдбата, а всъщност на него просто искат да му помогнат и му намекват, че вече е достатъчно. Малко е заработил, но най-важното е, че се замислил, че може още нещо да заработи в този живот – духовното възнаграждение.

Така насърчават човека, народа, страната, целия свят – с помощта на удари. Всичките ни минали „бизнеси“ са престанали да бъдат доходни. Мислили сме си, че вечно ще продължаваме така, но всичко в един момент достига докрай. Земното кълбо завършва съществуването си, въздухът свършва, свършва и нашият живот. Поживели сме и това е достатъчно.

Така човечеството ще се наложи да достигне до разчет. Кризата показва, че живеем в последните мигове на изминалия свят. Старият свят се затваря! На вратата на магазина седи обявление: „От този ден и нататък трябва да се разплатят дълговете“.

Преди сме си мислили, че е било безплатно, но не. Отсега нищо безплатно няма да получиш. Ние сме пораснали и сега трябва да отидем на работа. Вече не сме на пълна издръжка на милосърдните татко и майка, които се грижат за нас, като част от своето тяло. Сега вече сме самостоятелни хора, защото егоизмът ни е пораснал до огромни предели.

Можем да възразим, че не искаме да пораснем, а искаме да останем при татко и мама. Така сега правят много млади хора, не желаещи да се женят и да работят. Но това се нарича инфантилност.

Скоро тази мода ще приключи – ще дойдат такива удари, че ще се наложи да се простим с такъв живот и ще отидем да се учим. Няма да има друг избор; родителите и цялото общество ще почувстват, че просто се случва катастрофа с младото поколение, което не иска да работи и остава на попечителството на родителите.

Вместо да им раздават обезщетения, ще им платят стипендии за обучение, за да се учат как да се загрижат за обществото. Ще им се наложи да вдигнат цялото общество на следващата степен и това ще бъде тяхното заплащане за погасяване на дълга.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2016

[193627]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Урок по брошурата „Кризата и неѝното решение“ (форум в Ароса)

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Урок на тема „Отмяната на ученика пред Рава“ 

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

 

[201492]

Filed under: Сутрешни Уроци, Уроци и лекции | Add Comment/Ask Question→

 

 

Въпрос: Защо на човека, за разлика от животните, от незапомнени времена е необходимо да вярва в нещо?

Отговор: Човекът се вълнува от неизвестността на утрешния ден. При животните не възниква такъв въпрос, защото те не се притесняват за това, какво ще се случи в бъдеще. Животното се подчинява на инстинкта си. При човека този инстинкт не съществува, а има обратното: тревожност, страхове и съмнения в бъдещето.

Несигурността предизвиква в човека потребност да вярва в някой по-голям, за да се надява, най-малко, на неговата милост, на неговото състрадание и добро отношение.

Човекът мисли, че ако не може да властва над утрешния си ден, но някой друг може, значи човекът трябва да изгради добри отношения с този някой, който властва над бъдещето му. От това е възникнало обожествяването на силите на природата, което, в крайна сметка, е довело до възникването на религията.

Религията е възникнала в зората на човечеството. Може да се каже, че потребността от вяра се е появила от момента на превръщането на маймуната в човек, защото у него се е появил въпроса за това, какво го очаква на утрешния ден и как да си обясни всичко случващо се с него.

Човекът се отличава от животното именно с тревожността за бъдещето: какъв ще бъде животът ми, какво е неговото предназначение? И макар този въпрос да възниква подсъзнателно и да не е оформен, именно той го отличава от животното. Вярата е необходима на човека, а животното няма такава потребност.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199077]

Filed under: Без категория, Природа | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Понякога на човек му се струва, че с него се случват реални събития, но после разбира, че е било само сън. Какво е реалност и какво илюзия?

Отговор: Има само една реалност – висшата сила. В степента в която разкриваме тази сила, ние се намираме в реалността. Ако не я разкриваме, значи се намираме в илюзия.

Излиза, че и нашето днешно състояние, в което висшата сила е скрита от нас е илюзия. Така е и написано във „Въведение в книгата Зоар“, че целия свят, който виждаме пред себе си е само наша фантазия, но доста сложна, може дори да се каже хитра.

Всъщност, както обяснява науката кабала, не виждаме пред себе си реалността, а само си я въобразяваме вътре в нас. Струва ни се, че тази вътрешна фантазия съществува реално и извън нас.

Представете си, че всичко, което виждаме наоколо, което усещаме, чуваме, вдишваме, всички впечатления в петте ни сетивни органа, всъщност се намира вътре в нас. И не вътре в тялото, защото то също е въображаемо, а в този сетивен орган, който се нарича „желание за наслаждение“. Това желание включва в себе си: зрението, вкуса, обонянието, вкуса, осезанието.

Всъщност, управляваме не случващото се отвън, а това, което става вътре в тези сетивни органи. „Зрение, слух, обоняние, вкус, осезание“ са пет нива на вътрешните впечатления в нас, тоест в желанието за наслаждение. Реагирайки на попадащите в него вълни, флуиди, желанието за наслаждение си въобразява реалност, която сякаш съществува.

Почти същото е като да си сложиш триизмерни очила и да се видиш в някаква гора или в космоса. Само че тези очила са постоянни, вградени вътре в нас. В тях разкриваме нашата въображаема действителност. Но тя наистина е „наша“, тъй като толкова сме свикнали и слели с нея, че не можем да отделим себе си.

Кабалистите разкриват истинската реалност, която се намира не вътре в нас, както въображаемата, а отвън. Това е висша реалност, висша сила, наречена Творец (бо-ре), защото тя подразбира две действия: „ела“ (бо) и „виж“ (ре). Тогава виждаме как висшата сила управлява цялата реалност, която всъщност представлява желание за наслаждение.

Въпрос: Възприемаме ли тази висша реалност със същите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание?

Отговор: Висшата реалност усещаме в петте сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут. Това е по-висша форма на възприятие, отколкото просто зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.

Въпрос: Тя усеща ли се както настоящата реалност?

Отговор: Тя се усеща много по-реално, отколкото нашата днешна реалност.

От 787-та беседа за нов живот, 01.11.2016

[196380]

Filed under: Зоар, Кабала, Наука, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

М. Лайтман: „Как да се придвижваме напред?” – попитах Рабаш.

Той отговори: „Нищо няма да ти помогне, ти се нуждаеш от група”.

Самият ти нищо не можеш да разкриеш. Имаш само точка в сърцето, желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти си длъжен да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази „подложка”, където ще усещаш Твореца”. Не можеш да го усетиш по друг начин. В противен случай това пространство остава за теб празно, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

С това Рабаш отбеляза условието за духовното придвижване на всеки от последното поколение, започвайки от 21 век до края на поправянето.

Filed under: Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Кабала, Уебинари | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Прага. Урок №1

Въпрос: По какъв принцип става разбиването на душите?

Отговор: По принципа на големината на желанието във всяка от тях. Колкото е по-голямо желанието на всяка душа за подобие със светлината, толкова тя (душата), е по-близко към нея (светлината). Колкото желанието е по-противоположно на светлината, толкова душата е по-далеч от нея.

Това произхожда от четирите стадия на разпространение на пряката светлина.

Светлината, започвайки да действа, създава първото желание. То се напълва със светлината и, подобно на светлината, в него възниква стремеж към отдаване.

А след това от желанието за отдаване отново се създава желание за получаване.

В крайна сметка, се формира едно окончателно желание – получаване заради себе си. При това всички стадии (0, 1, 2, 3) се концентрират в четвъртия стадии, който също се състои от четири стадия.

Затова, всеки се отнася към стадия от който е произлязъл. Както в материалния живот човек се ражда от своите родители, така и тук. Да допуснем, че той получава желание от второ ниво, то това е и той.

Но ако в нашия свят човек от рождение може да няма достатъчно данни, за да бъде велик учен или музикант, то в развитието на душата това не може да бъде, защото всичко се развива във връзката с другите, а не всеки поотделно.

Така, изкачвайки се нагоре, всеки трябва да достигне до пълна връзка с всички останали, за да стане едно единно цяло с тях.

По този начин съвършено не е важно от каква част се е появил човека и какви са били изначално неговите свойства: малки, големи, лоши или добри. В края на краищата, интеграцията поглъща всичко. Най-важното е да се изпълнява това, което трябва и заедно с всички образувате едно единно цяло.

От 1-я урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[196994]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Ако жената изгражда връзка с Висшата сила, с Твореца, създаващ нейната природа, след като започне да разбира това и да върви в едно направление със Замисъла на творението, веднага започва да се чувства по друг начин. Тя усеща, че изпълва себе си: има надежда, далечна светлина от бъдещето. В нея се появява усещане, че се развива в хармония заедно с природата, че представлява част от общия процес. Това й носи много топло, хубаво чувство.

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената, Уебинари | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как може да се поправи ситуацията в днешния свят? Има усещане, че повече не може да се чака и трябва незабавно нещо да се направи.

Отговор: Нашият свят започва да се руши пред очите ни. Аз отдавна предупреждавах за това, но сега това вече се вижда и със съвсем невъоръжено око. И всичко е, за да разберем, че е нужно да заменим нашия разум и чувства, ако искаме да управляваме нашия земен живот.

Влизаме под управлението на интегралната система, но ние самите засега не сме интегрални. Ако искаме да сме интегрални, трябва да се съединим помежду си. И тогава ще разберем законите на природата, които се реализират вътре в нас, тласкайки ни безжалостно по пътя на естествения ход на развитието.

А ако се съединяваме помежду си по-бързо, отколкото към това ни задължава природата със своите удари, ще можем да видим случващото се като прекрасни и добри събития, които са за наше благо, и за сметка на тях да преуспеем и да спечелим. В това и се заключава работата ни.

Затова скоро всички ще почувстват, че взаимното поръчителство е съвсем необходимо в мащабите на целия свят или поне в развитите, прогресивни страни на Европа и Америка. Само ще бъде непонятно как това да се постигне. И тогава всички ще почувстват пълната си безпомощност и може би, ще се вслушат в съветите на кабалистите.

Работата е в това, че се увеличава несъответствието между ниската и високата системи. Ниската система засега действа в егоистичната, индивидуална форма. А висшата система работи по програма, в която всичко е съединено заедно. Това са две съвсем различни системи.

Представете си два класа в училище. В единия клас всеки е сам за себе си, не се грижи за другите, всички се карат и се бият. А другият клас е задружен, всички си помагат един на друг. Лесно е да се разбере в кой от тях на ученика ще му бъде хубаво и спокойно.

Ето така и ние се намираме между тези две системи. Висшата система ни въздейства и иска да влезе в нас, но ние засега живеем в нисшата система. И как можем да създадем правилна, добра мрежа на връзките между всички нас? Ние не сме способни да направим това.

Ако тази висша, спускаща се към нас система би била егоистична, ние бихме могли все някак си да се приспособим към нея. В такива случаи в нашия свят са се появявали особени хора, които са повдигали народа на въстание. Защото те са чувствали, че е невъзможно да ни управляват по старому.

Така са станали всички революции: технологични, научни, социални, смените на обществените формации. Виждаме от нашата история, че този проблем е разрешим.

Но днес стоим пред наистина ужасен, неразрешим проблем. Защото отгоре ни се спуска такава структура, която не можем предварително да изучим и да разгледаме. Само започваме да забелязваме, че тази структура е интегрална, свързваща всички един с друг.

Това не го е имало преди, доколкото в тази нова система всички зависят един от друг. Затова икономистите, философите, политиците, средствата за масова информация започват да обсъждат това и да се съгласяват, че трябва да се приведат в съответствие с новата форма на света. Но те засега не разбират, че това не са законите, с които сме свикнали, и няма да се спасим с малко усъвършенстване на взаимните си връзки.

Сега разкриващата се мрежа ни води към пълна интегрална връзка. Това oзначaва, че няма такова място, което да е по-важно от другите. Няма по-напреднали страни и по-малко напреднали. Няма някой, който да взима решения и да определя, във всяко място ще се определя положението за всички и съответно са длъжни да вземат под внимание всички.

Този подход се разкрива на такова ниво, на което не сме способни да го усвоим, доколкото той не съответства на природата ни. Егоистичната природа е несъвместима с такъв метод, защото ние, егоистите, не сме способни да се съобразяваме с целия свят.

Нека даже да не работя за себе си, но трябва да знам за кого работя. А ако тази цел се размазва по цялото човечество, то аз вече нищо не разбирам: да работя за всички е все едно, че е за никого. И наистина, това не е за никого, ако подхождаме егоистично.

С разума и с чувствата си ние не сме способни да живеем в новия свят. Скоро много силно ще почувстваме това и тогава съвсем ще се объркаме, не разбирайки какво да правим. Няма да знаем къде да работим, къде да се учим, къде да влагаме силите си, за да получим нещо, как да се обслужваме. Ще останем без всякакви ориентири.

До сегашния ден всичко беше много просто: дай и получи. Но в интегралния свят този принцип вече не работи. Тоест на нас ни се спуска някаква „летяща чиния”, интегрална паяжина, която ни обърква и изглежда много страшно.

Постепенно ще бъдат отменени всички връзки, които действат сега между хората. И какво ще правим? Няма къде да работим, няма да получим надница, няма къде да учим, няма къде да излезем на покупки – няма магазини. Никакви връзки, които работят днес, утре няма да работят. Ще се наложи всичко да се изгради наново, а без човекът да се промени, това е невъзможно.

Скоростта на измененията ще нараства по експонента: в най-близко време Европа и Америка ги очакват огромни промени.

Следва продължение

От урока на тема: „Подготовка за конгреса”, 26.07.2016
[191836]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Казано е в кабала: «Мъжът и жената, и божественото присътствие между тях». Има се в предвид висшата светлина, висшето озарение. Връзката между мъжът и жената, които се явяват въплъщение на две противоположни части на светът е невъзможна, ако между тях не бъде разкрито чувството на любoв, управляващо мирозданието.

Любовта това не е получаване на наслаждение от някого, а отдаване на обекта на любовта.

Filed under: Духовна работа, Мъжът и жената, Уебинари | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да намерим правилния учител? Как да не сгреша, ако се намирам под властта на егоистичните илюзии? Как да намеря учител в анти-егоизма и да не сгреша в казаното „Много пътища водят към Твореца“.

Отговор: Нужно е разбиране на това, що се отнася до „има много пътища към Твореца“. Не се прикривайте с гръмки фрази, които егоизмът ви може да тълкува както му е угодно.

Учител е този, когото в духовния смисъл на думата възприемат безприкословно в напътствията му към Висшия. Иначе ще тръгнете по ваш път, а той е предварително обречен.

Въпрос: Но ако се намирам под властта на егоистичните желания, как мога да определя това ли е учителя или не?

Отговор: Никак! Както не е известен пътя на човека в живота, така е неизвестен и неговия път към учителя.

Как мога да обясня, защо съм избрал Рабаш? Не заради това, че през една зимна вечер пътувах 30 км до друг град и там случайно влязох в тъмно, неуютно помещение и в страничната малка стаичка намерих шестима старци, сред които беше Рабаш. Как можете да си представите такова нещо?! Никак. Това е висша съдба, орис.

Освен това, то беше предшествано от многогодишно търсене, но по никакъв начин не може да бъде обяснено по рационален път.

Затова, намирайки се в търсене на своя учител, много идват и си отиват. Може да им се усмихне щастието и да намерят някой друг.

И аз съм за това, те да търсят. Казано е, че човек може да се учи само в това място, към което се прилепя със сърцето си.

От урока на руски език, 07.08.2016

[199003]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→