Кабала се обръща към човека, в който се появява въпроса за смисъла на живота (точката в сърцето) и му казва: „Променяйки отношението си към светлината, ще разкриеш система от 125 стъпала на светлината, свойства на отдаването. Промените, които ще ти се наложи да преминеш по отношение на светлината, се наричат „мишпатим” (закони). Състоянията, които преминаваш се наричат кръговрати. Свойството, в което се намираш във всяко от състоянията се нарича душа. Т.е. става въпрос за кръговратите на душата.”

Седмичната глава „Мишпатим” (закони, съдебни предписания) е написана много последователно. Тя ни показва всички кръговрати, през които трябва да преминем по тези 125 стъпала до края на поправянето, движейки се от състоянията, които са най-отдалечени от Твореца, до най-високите и близки до Него нива. Затова, тя се нарича „Мишпатим – Закони”, а да бъдеш съдия и да съдиш себе си, можеш само ти и никой друг!”

Тора се обръща към теб: „Постави си съдии и пазачи пред всички твои порти”. На всяка порта, водеща към Твореца трябва да проведеш съд и да приемеш закон, за да знаеш кой си и какво си, как сортираш своите желания, с кои от тях напредваш и кои засега оставяш настрани.

Ние не работим с „лев а-евен”, със своето „каменно сърце”. Не работим с „роба” – той е длъжен само да помага, да присъства при развитието, но сам нищо не определя. Над него има стопанин, „рош” (глава), а той се прекланя пред стопанина и по този начин също напредва.

Всичко се намира в човека, – той е малък свят. Затова, слугинята и господарката, робът и господарят, вдовицата, богатият и бедният – всичко това са желания на душата и всички те се разкриват едновременно. Ти не напредваш от едно ниво към друго, преминавайки от състояние на роб към състояние на господар, после Коен и т.н. На всяко стъпало се състоиш едновременно от всички желания, всяко от които се намира в определено състояние. „Човекът е малък свят” означава, че във всяко състояние, едновременно включваш в себе си всичко!

Не оценявам и не сверявам своите желания с книгата: „Това желание не е съвсем наред, трябва да го регулирам. А това желание трябва да засиля – сега ще го стимулирам…” Анализирам всяко желание по отношение на светлината!

Трябва да привлека светлината отдясно, за да повлияе на моите желания. Казано е „в светлината Твоя ще видим светлина” – под въздействието на светлината, проверявам себе си и изисквам тя отново да дойде и да ме поправи. И когато видя, че поправянията са станали, т.е. съдът е изпълнен, аз съм достоен да получа напълване и тогава светлината идва за трети път.

Първият път светлината идва и аз разкривам злото.

Вторият път светлината идва и ме поправя.

Третият път светлината идва и ме напълва.

Така, при прехода от едно състояние в друго, ние преминаваме през три подсъстояния, след което завършваме поправянето на едно стъпало и преминаваме на следващото. За това се казва, че съм завършил своя кръговрат, завършил съм работата с този пакет желания, които се разкриват в мен на даденото стъпало.

От предаването „Седмична глава”, 26.01.2011

[34492]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

Всичко снизхожда на 4 етапа, 4 стадия – действителността като цяло и всяка нейна част. Постепенно осъзнаваме къде се намираме, под чия власт, през какъв процес преминаваме, кой го определя и контролира, какво иска Той от нас.

До какъвто и да е въпрос, до какъвто и да било детайл на възприятието да дойдем, то се случва, защото Той лежи в края на веригата. Спускайки се отгоре надолу, Той е предизвикал в нас съответната реакция.

Откликвайки ние произвеждаме множество действия, които съответстват на четирите стадия юд-кей-вав-кей, и се повдигаме отдолу нагоре, докато не достигнем Корена. Едва тогава разбираме целия процес.

В „Предисловие към Книгата Зоар” Баал а-Сулам обяснява това, разказвайки за три състояния: начално (1), промеждутъчно (2) и крайно (3). Той говори, че главното в това придвижване на човека е осъзнаването на важността.

Ние представляваме желание за наслаждение и трябва отново и отново да се борим за важността на целта, за да може ценността за нас да бъде неегоистичното желание, каквото се проявява то отгоре надолу. Подчинявайки му се, преминаваме неживото, растително и животинско ниво на развитие.

Това желание започва с получаване, а след това според импулса, заложен му свише, се старае да познае „Собственика”, подобно на гост, и да Му придаде важност в собствените си очи. Използвайки всички средства, свързани с обкръжението, учител, книги и група – то може да добави от себе си реакция на човешко ниво и да познае Корена.

И всичко е благодарение на това, че човек изучава процеса, който протича в него. Състоянията, които се сменят в този процес, той може да отнесе към Висшето, към Корена, а от себе си прибавя своето осъзнаване. Това осъзнаване зависи от степента на авиют (дълбочината на желанието), от свойствата на човека, от отношението на неговата душа към останалите души в общата система и от други детайли, относно които ние засега нямаме голяма яснота.

Усещането на разума, реакцията на човека – всичко това се случва свише, без никакъв принос от негова страна. Истинският „човек” в него започва след това – когато той пристъпва към анализа на своите реакции.

И така, свише идва самото състояние, неговото първично осъзнаване и реакцията на него. Но заедно с това човек иска да внесе своя принос, да осъзнае Кой произвежда в него тези действия, какво иска Той, как може да асоциира себе си с Него, как да се приближи до Него. Това осъзнаване и отклик, желанието да бъде активен участник в процеса – това е именно онази добавка, която аз трябва да внеса.

Разбира се и тук остава въпросът: действително ли това е моя добавка? Баал а-Сулам обяснява това в статията „Отпред и отзад Ти ме обгръщаш”. Обаче каквото и да е положението, тук трябва да разбираме, че ни е дадена система, изхождайки от която можем да разкрием допълнителна реакция, добавка от разбиране и осъзнаване. Ние можем да познаем самия Творец не просто като някаква Сила, която възбужда и побутва, задължавайки ни, а Твореца като такъв, Неговата цел.

И ние сме длъжни да направим това въз основа на тази реалност, която Той е поставил пред нас.

От урок по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 35, „Кой няма синове”: „Дърво, което не дава плодове е подобно на бездетен човек, който никога не ражда. Човекът и Тора се наричат безплодни, ако нямат синове.”

Въпрос: Как да изострим общото намерение, насочено към помощ свише?

Отговор: Помощта идва само, ако желаем да се съединим. Затова учим заедно – привличаме светлината на поправянето. Всички заедно трябва да проявим желанието да се обединим (общата молитва) – иначе нито в един от нас няма да възникне правилната молба, няма да имаме сили да продължим по пътя.

В човека има базисно желание – да му бъде добре. И когато към него, допълнително се появи въпросът за смисъла на живота, желание да придобие светлината, той започва да изучава науката кабала. До появата на това допълнително желание, човекът е като животно – развивал се е само според указанията на земното желание. Ние го вземаме под внимание от момента, в който той се устремява към нещо по-високо.

Как използва човекът всички принципи, които му дават? Защото развитието е възможно само, благодарение на добавяне на желание от общото кли, в което той трябва да се включи – подобно на дървото, получаващо всички сили от заобикалящата го среда: земя, въздух, слънце и т. н. Ако човекът знае как да приеме всичко в полза на духовното израстване, тогава приема от обкръжението потребността и с нея, по време на учене се обръща за светлина, връщаща към Източника.

Тази светлина изгражда в човека вътрешен процес, по време на който израстват свойства, указания, определения. Той напредва именно по този начин.

Всеки път мисли как да получи подем от обкръжението. За тази цел, трябва да наведе глава пред другарите, да ги извиси в своите очи като най-добри хора в поколението. На урока, не трябва да забравяш защо учиш. В крайна сметка, човекът получава от групата само допълнително възбуждане, а след това трябва да дойде светлината и правилно да го насочи.

Така, с помощта на всички тези фактори, човекът си осигурява сили за израстването. Той трябва да проверява себе си: донасят ли тези сили някакви плодове? От една страна, напредва в лявата линия, всеки път все повече разкрива злото начало, което е създал Творецът. И едновременно с това, разкрива Тора като подправка – разбира какво прави със злото начало и как го разкрива с помощта на Тора в качество на светлината, на свойството отдаване.

И ето, изпълнявайки съветите на кабалистите, човекът стига до някакво усещане. Макар това, все още да не е истинско обличане на светлините в съсъдите, все пак в него се проявяват нови детайли на възприятието – отблясъци на светлината, обличаща се в келим. Вярно е, че тя все още не се усеща във вид на напълване, а като обкръжаваща светлина – светлина, връщаща към Източника. Човекът, още се намира на пътя към Източника – дори в малка степен не е постигнал благото. Но напредва.

И затова, най-важно е да се страхува, че няма да име синове, че ще остане без силно желание, че ще спре по средата на пътя и ще залинее в пресъхващия източник. Ако имаш желание, необходимо е да видиш в него злото начало, което е безформено и противоположно на духовното напредване. И към това, трябва да добавиш Тора като подправка – светлината, връщаща към Източника. Ако Тора даде плодове, вече не е бездетна.

От урока по статия на Рабаш, 08.02.2011

[34790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как може човек да приеме с радост тежестта, която го отдалечава от групата и целта?

Отговор: Това всъщност е доближаване, а не отдалечаване. На иврит „жертва” означава „близост” (קרבן – קרוב). Това е още един слой от непоправеното желание, скрито в мен, за което не съм знаел и с което не съм можел да работя. И сега то се е проявило.

Това, което се разкрива като тъмнина, като тежест на сърцето, е заложена в мен част, която сега се осветява. Аз мога да получа допълнително светлина в нея, ново разбиране и усещане. Затова ѝ се радваме.

От урок по статия на Рабаш, 09.02.2011

[34866]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Когато изучаваме духовни свойства и структури, разкриваме много интересни съединения, комбинации и свойства на тези сили. Те се групират помежду си. Всяка сила и свойство се групират с други в сфирот и парцуфим.

Парцуф е система, която влияе надолу на нашата съответна прожекция тук в този свят. И парцуфим се свързват заедно в пълни, по-глобални съединения, наречени светове. Така, в духовния свят има светове, парцуфим и сфирот.

Сфирот са най-малките съединения, асоциации. Парцуф е по-глобална асоциация, а свят – това е още по-голяма. Световете съставят един висш свят. И всичко това е за да предадат уникалната висша светлина, светлината на Твореца, на нас, тези, които живеем тук, на дъното, в този свят.

Затова докато изучаваме Кабала, можем да си представим какъв е най-добрият начин да се организираме, за да изградим правилно наше общество, наше семейство, дом, възпитание, взаимоотношения между съпруг и съпруга, мъж и жена като цяло, народите по света.

Какво можем да направим, за да отговаряме, да съответстваме на нашите корени? Доколкото сме подобни на тях, дотолкова ще се чувстваме по-комфортно в този свят. И ако постигнем някакво общо съответствие с висшия свят, висшия парцуф (дори не с цялото човечество, а определена група, асоциация за сега), тогава ще започнем да усещаме висшия свят и себе си като едно цяло. Това се смята за нашето издигане към висшия свят.

Тъй като има само една сила, която ни влияе, тя на практика въздейства на целия свят едновременно. Затова, колкото по-близо са всички компоненти на нашия свят и колкото по-хармонично те си взаимодействат, толкова по-близо ще бъдем до тази интегрална сила. Това е общо правило.

От 5-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34484]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Моята първа професия беше биокибернетика. Аз открих тази наука за интегралните система за първи път преди 30 години, когато се опитвах да науча как работи човешкото тяло. Дори тогава разбирах, че е невъзможно да изучаваш отделно сърцето или бъбреците, дробовете, мозъка, защото всичко е взаимосвързано в една система. Но ние не можем да изучим това под формата на една система.

Всички разбират този проблем, но никой не може да създаде подходящи примери, формули, схеми, графики и диаграми, за да свърже всички системи в една. Тогава не разбирах защо това е така. Само виждах, че е невъзможно.

Само когато завърших всичките си други търсения и стигнах до науката Кабала получих отговор. Целият проблем е, че самите ние не сме по такъв начин. Всички ние сме егоисти в ума, усещанията и желанията, и затова не можем да изградим и да изследваме глобални системи, които са изградени на отдаване. В крайна сметка, ние винаги се стремим към себе си, а не от вътрешното аз навън.

Да се надяваме, че постигайки тази наука, ще се научим да изучаваме новия свят, който се разкрива днес. Като деца сме прекарали 15-20 години учейки, за да се запознаем със света, в който сме родени. Подобно, днес си заслужава да прекараме известно време в постигане на този нов свят, в който човечеството се ражда. Всеки ще има полза от това.

Ние се опитваме да реализираме тези закони в нашата организация, сред нашите два милиона ученици по целия свят, включително в семействата, отглеждането на децата и всичко друго. Надявам се, че и вие ще можете да се срещнете с тях. Това се отнася за всичко, започвайки от личния семеен живот между мъж и жена и техните деца, през мащаба на цяла нация, стигайки до целия свят.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[34677]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Баал а–Сулам, “Мир в света“: Не трябва да се удивляват на това, че аз смесвам понятията за мира в едно общество и за мира в целия свят. Защото в крайна сметка ние вече достигнахме такова равнище, когато целия свят се счита за едно общество.

С други думи, доколкото всеки човек в света обезпечава своето съществувание за сметка на цялото човечество, дотолкова и той е принуден да му служи и да се грижи за благото на целия свят.

Ние все още не чувстваме това в неговата пълна величина – просто, защото егоизмът скрива от нас истинската картина. И още повече, ние встъпихме в нова ера, дори без да усетим този преход към тотална зависимост от целия свят.

Просто до вчера, ние знаехме какво е да си сам “домакин“, притежавайки в своите страни всичко, което ни бе необходимо, а днес вече не ни се отдава да произвеждаме нито храна, нито дрехи, въобще нищо, ако сме отделени от света.

Изведнъж ще забележим, че у нас нямаме нужните хранителни компоненти, машини и т.н. Вече е възникнала съвсем нова ситуация: днес в света няма нито един, дори и малък детайл, който ние бихме могли с чиста съвест да запишем на своя сметка без оглед на другите.

Днес е невъзможно да не сме свързани с всички. И значи сме длъжни да създадем съответната система на взаимоотношения – тъй като благополучието на индивида и света зависят един от друг.

През призмата на егоизма на нас ни се струва, че бихме могли безболезнено да се избавим от половината човечество. Технически това е възможно и така: няколко милиарда души изглеждат само като безполезен товар. Но трябва да помним, че ние не виждаме общата картина. Всъщност ние сме в “семейна“ ситуация: старите вече са осигурили младото поколение и повече не могат да работят, а младежта подраства, така че навреме да приеме това, което е приготвено за нея.

И по различни начини абсолютно същото се случва и с целия свят. Дори и човек нищо да не прави и само да събира милостиня, дори и той да живее на едното подаяние някъде из Африка или Индия – е все едно – той се явява част от общата система, и ние скоро изцяло ще разберем колко важен е всеки в нея. Дори безполезните според нас детайли са важни и необходими за цялото.

В човешкото тяло също има много органи и системи, които ние не сме разгадали още до край. Но постепенно ще разкрием и това, че нито една дреболия не трябва да смятаме за ненужна.

И затова без да унищожаваме каквото и да било, ние трябва да използваме всяка вещ в съответствие с нейното предназначение. Всеки друг подход ще се окаже разрушителен – особено за този, който прибегне до него.

От урока по статията „Мир в света“, 04.02.2011

[34808]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

След хилядолетия в скритие науката кабала едва сега започва да се разкрива. Виждаме, че в нашия модерен свят всичко се променя толкова бързо, че е невъзможно да смогнем. Но проблемът дори не е в скоростта на развитие, а в това, че започва напълно различно, качествено развитие.

В миналото ние сме се развивали в нашето егоистично желание, което непрекъснато е нараствало, ставало е по-голямо и по-голямо, и ни е станало ясно, че бъдещето ще бъдете такова, каквото и преди, но в по-големи мащаби. Но сега попадаме в ситуация, в която развитието не просто се умножава и ускорява, а става глобално.

В миналото всяка част от системата се е развивала независимо и така ние по някакъв начин сме се справяли с всяка от тях. Но развитието в общата, глобалната система, в която всички части са взаимнозависими, се случва напълно различно. Поради нашата природа ние сме неспособни да се справим с тези проблеми, тъй като отвътре сме егоисти и индивидуалисти. Нямаме глобален подход и усещане. Затова сме неспособни да работим с интегралната система.

Тези два типа системи съществуват и в технологиите: цифров/дискретен и аналогов. Разликата между двете е огромна. В началото на моя професионален живот, аз изучавах различни системи в човешкото тяло и видях колко много те са различни. Една част от системата работи дискретно и затворена вътре, но след като всички части се обединят заедно, заработват интегрално по аналогичен принцип.

Ние знаем как да изследваме и създадем аналогови системи. Това е принципът, по който са устроени всички наши устройства и по който са построени нашите системи. Но ние сме неспособни да се справим с интегралните системи. Ние не ги разбираме, защото тяхното начало и техният край са свързани в едно, и такава система не работи последователно от начало до край, а цялата едновременно.

В допълнение към всички други съществуващи науки, изучаващи изолираните, дискретни системи, науката кабала работи с глобални, интегрални системи. Имено затова тя и се разрива сега, за да разберем как да оцелеем в този глобален свят, който ни се разкрива.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34692]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Ако започнем да напредваме по правилния начин и станем интегрално свързани един с друг и с всички части на мирозданието, тогава ще започнем да разбираме света на ново ниво. Ние ще се издигнем над този мъничък свят, който възприемаме в нашето его, където всеки човек усеща индивидуално, и ще започнем да разкриваме един нов свят – вечен и съвършен. Ще го усещаме на ниво, наречено „човек”, вместо да възприемаме света само на животинско ниво чрез телата си.

Аз ще започна да усещам себе си на ниво на интегралното съществуване, свързан с всички чрез единно съзнание, една мисъл, общо мислене, едно желание и усещане. Тогава ще усещам всичко, случващо се на моето животинско тяло като ниво по-нисшо от мен и моето ново съзнание.

Сега, докато съществувам на нивото на животинското тяло, аз не усещам болка от нещата, случващи се на неживото или животинското ниво, като например подстригване на косата или рязане на ноктите. Така когато се издигна до човешкото ниво и вляза в общото, глобалното ниво на мисъл, желание и съзнание, аз не ще усещам как това животинско тяло живее или умира, защото ще възприемам себе си в по-висшe измерение.

Сега ние се намираме на прехода между тези две нива и той въобще не е лесен. Но колкото повече започваме да придобиваме осъзнаване за него, фокусирайки своето зрение на истинския свят, в който вече съществуваме, толкова по-лесно ще ни бъде да извършим този преход от сегашното ни състояние към по-висше, глобално, интегрално ниво, за да го направим по-бързо и по-лесно.

Тогава няма да се налага да преминаваме през проблеми, удари, страдания, катаклизми и революции, които вече започват, а ще напредваме по лек и прекрасен път, по-рано, преди да се случат катаклизмите. Ще го направим чрез поправяния в човешкото общество.

Ние можем да постигнем всичко това чрез изучаване на науката кабала, която е призвана да ни помогне да се издигнем от този егоистичен, индивидуалистки свят към интегралния свят. Да се надяваме, че ще можем да направим това. Това по същество е целта на науката кабала.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34684]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Човечеството все още не разбира какво се случва. То постепенно започва да вижда възникващите проблеми, но все още не ги възприема като проблеми от друго ниво, които изискват напълно ново решение.

Опитваме се да ги решим със старите методи, които сме използвали преди, въпреки че не успяваме в това. Но ние все още дори и не подозираме, че се появява проблем от напълно различно естество. Науката Кабала обяснява, че имаме такива проблеми, защото сме егоисти и не можем да разберем, че възникващите проблеми са глобални и интегрални. Опитваме се да разрешим този глобален, интегрален проблем със старите средства – опитвайки се да улучим абстрактна мишена, без да поправяме цялата система като цяло.

Затова преминаването към новия свят, където ще трява да живеем като глобална, интегрална система, изобщо не е лесно. Възможно е да трябва да преминем през много революции и дори световни войни, докато хората осъзнаят, че вече съществуват в нов свят.

Затова науката Кабала се разкирва в нашето време, защото нейната цел е да ни обясни как да живеем в този нов свят. Тя ще ни позволи да разберем как да подредим отглеждането и възпитанието, семейния живот, работата, света, дома и нашето здраве – тоест да поправим цялостта на живота ни в този свят.

Но най-важното нещо, което тя трябва да направи, е да ни обясни, че чрез този нов метод и новия свят, който ни се разкрива, ние се издигаме на различно ниво на съществуване. Ние вече не живеем в свят, където всеки човек си прави каквото си поиска, а се издигаме на ново ниво и влизаме в ново измерение.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[34689]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→