Въпрос: Казвате, че съпружеската двойка трябва да играе, поправяйки  семейството си. Но какво да се направи, ако злото се разкрива постоянно между съпрузите, ако те често се карат, не се уважават и не се разбират?

Отговор: За съжаление, никой от нас не е получил нужното възпитание, не е бил подготвен за семеен живот. Длъжни сме да възпитаваме мъжа и жената, да ги учим на установени правилни взаимоотношения един с друг и с децата.

Това е проблемът на егоистичното развитие: на всеки му се струва, като че ли той знае какво да прави. Никой не подготвя човека за живота. Вместо да възпитаваме човека, ние с усилие се обучаваме на някакви специалности. Ето защо съвременната криза е толкова дълбока.

Семейната криза става нетърпима. От опитите за съвместен живот целият свят потъва в общо тотално отчаяние. При това не си даваме сметка, че семейната клетка е основа на целия живот. Без нея животът няма да продължи.

На човека ще му се наложи да търси отговор и отговорът звучи така: „Мъж и жена – Шхина между тях”. Трябва да разберем: това егоистично развитие ни е довело до безизходица – повече не можем да се понасяме един друг.

Ще ни помогне единствено важността на целта, която можем да достигнем само ако имаме поправено семейство, правилно възпитаващо децата. Само при това условие ние се уподобяваме на природата, на Твореца, разкриваме Го, сливаме се с Него и достигаме вечен живот на духовното стъпало.

Само духовната цел ще обвърже човека да създаде правилно семейство – с деца и с правилни взаимоотношения между съпрузите.

От беседи за жените, 08.03.2010

[37500]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как жените трябва да поддържат обединението на мъжете?

Отговор: Това е много важно и много силно действие от страна на жените. Те могат да подбуждат мъжете към духовно напредване, към обединение, към обучаване и разпространение.

По същия начин в духовния свят Зеир Анпин се задвижва и започва да действа едва когато Малхут, женската част го пробужда към това, издигайки МАН към него и искайки поправяне.

Мъжа няма да се пробуди без жена, без женско желание – и в къщи и в групата. И затова женската част е длъжна да се пробужда и да буди мъжката – защото иначе мъжете няма да достигнат целта.

Ние се обръщаме към всички жени от световното кли с молба да се обединят помежду си и в различни форми да оказват натиск върху мъжете. Тогава мъжете ще почувстват, че са длъжни да вървят напред и че не бива да се успокояват.

От беседата за  жената, 08.03.2010

[37470]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Днес ние се намираме в преходен период. А когато пристъпим към поправянето, жените ще бъдат съвършено равни с мъжете.

По духовния път жената трябва да поставя желание, да оказва натиск на мъжа и да го задължава към напредък. Както и в нашия свят жената притиска мъжа, за да работи и да ѝ носи заплата. А когато има дом и средства за съществуване, тогава ние раждаме деца и ги отглеждаме.

Така и в духовното: ако заедно работим върху поправянето на душите, то пораждаме нови души. За това е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Разкриването на Твореца става именно между нас, когато ние всички сме заедно.

В тези действия и мъжете и жените трябва да внасят своя принос. Тук няма големи и малки. Невъзможно е да се родиш без жена. Да израсне нова душа, нов духовен парцуф е възможно само със силата на женското желание.

В процеса на поправяне няма по-голяма тежест, никой не е по-голям или по-малък. Без женското желание мъжът е безсилен, а женското желание без мъжкия екран също е безсилно.

Но кой все пак е първичен? Жената. Защото желанието за молбата за поправяне винаги идва от жената. Така и в нашия свят: макар на мъжете да им се струва, че те преуспяват със собствените си сили, в действителност всички техни действия – са само заради жените, само за това да придобият тежест в техните очи. Така сме устроени ние.

От беседата за жените, 06.03.2011

[37195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Всички ние сме били една душа, която се е разделила на множество егоистични части. Но всеки постига цялата обща душа.

В действителност, няма нищо, освен една душа. И тази душа се намира във всички синове на Исраел – във всеки (стремящ се към Твореца) напълно, както в Адам Ришон.

Защото духовното не се разделя на части, както това е характерно за материалното. А душата се разделя на 600 000 части и множество духовни искри по силата на тялото (егоизма) на всеки.

С други думи, отначало тялото (личния егоизъм) отделя от него сиянието на душата. Но със силата на Тора и заповедите (поправения егоизъм) тялото (егоизма) се очиства (от намерението заради себе си), и в степента на неговото очистване, общата душа свети в него.

Баал а-Сулам. „Плодовете на мъдростта“, Беседата, „600 хиляди души“

[37033]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

От писмо №40 на Рабаш: „Всеки от подаръците, който се дарява на другар, е подобен на куршум, правещ отвор в камък.

И даже, ако първият куршум оставя само незабелязана драскотина, то вторият, удрящ по същото място, вече го нащърбява, а третият – пробива отвор.

С помощта на много куршуми, попадащи в целта, отворът се разширява и става кухина в каменното сърце на другаря, където се събират всички подаръци.

От всеки подарък излизат искри любов, докато не се съберат всички искри в кухината на каменното сърце, и от тях се образува пламък”.

За да приближим себе си до истинското, съвършеното състояние, е необходимо да действаме заради сближаването с другарите в групата. И макар че, сега аз не чувствам никаква потребност от такова сближаване, то какво обикновено правят за хората, които  обичат? – На тях им даряват подаръци!

Така става по естествен начин – ако аз обичам някого, то искам да го зарадвам и се наслаждавам от това даже и в материалния свят. Както ние подаряваме подаръци на малките деца и се наслаждаваме от тяхната радост.

Точно същото действие е необходимо да извършим в състояние на ненавист, отблъскване, пустота и безразличие – да подаряваме на другите подаръци, които ще започнат да действат. Така аз изразявам своето желание да поправя отношенията между нас – заради това, да достигна отдаването на Твореца, при което ще възненавидя още повече другаря си, ако то ми се разкрие.

Затова аз изпълнявам указанието на кабалистите: „Купи си другар” и умножавам подаръците. И това е духовно действие, а не материално, защото с това аз изразявам своята готовност да се приближа до другаря, знаейки, че това е средство за приближаване до Твореца. Затова тук няма какво да се стеснявам – аз изпълнявам „заповед” и действам за достигането на връзка с Твореца, тъй като нямам други средства за това.

Не се изискват някакви материални подаръци, и ценността на подаръка не се определя от неговата стойност – важното е как аз изразявам своето желание да се приближа, независимо от чувството на отблъскване. Тази разлика и определя размера на подаръка.

Защото понякога нищо не струва да купиш скъп подарък, но е трудно да присъединиш към него своето отношение – а това е най-важното.

От урок по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: От гледна точка на кабала, има ли място за игра между мъжа и жената?

Отговор: В себе си, аз играя на по-добрия – с намерението, че това действително ще се осъществи. Ето какво е игра в духовен смисъл.

Даже на животинско и на растително ниво, и още повече на човешката степен, в мислите и в желанията, когато някой желае да порасне, т.е. да стане по-добър – той играе на това.

По такъв начин той привлича „енергията”, обкръжаващата светлина от по-висока степен и се издига на нея – преминава в ново, по-поправено състояние.

Въпрос: В такъв случай как трябва да се играе в семейството?

Отговор: Трябва да се играе като в поправено семейство: да не спорим и да покриваме всичко лошо. Казано е: „всички престъпления ще покрие любовта”. Не се опитвай да ги поправиш – покривай ги.

Въпрос: А как е при разкриването на злото?

Отговор: Защо? Нима можеш да го поправиш? Няма такава заповед – да разкриваме злото. То ще се прояви само, ако ти потеглиш към доброто. Ние се устремяваме към духовното единство – и тогава ни се разкрива злото, като все още непоправената част на следващата степен. А след това я поправяме.

Така е и в материалното: защо да будим лошото? Днес това е проблем на целия свят. Хайде да играем в добър свят – по такъв начин ще привлечем свише сили, които ще ни поправят. И тогава светът действително ще стане добър. Така трябва да се постъпва в семейството, със съпругата, с децата – навсякъде. Но, осъзнато, разбирайки принципа, по който действаме.

Въпрос: Но ако има проблеми, които е необходимо да се разрешат?

Отговор: Ние ги разрешаваме, но не на тази степен, където сега се разкриват ненавистта и любовта. Ние „отиваме встрани”, записваме проблемите и ги подреждаме. Главното е да ги изведем от нашите взаимоотношения и да ги преведем в разреда странични усложнения, които се нуждаят от решение.

А помежду си – играем само на добро. „Играем” – в смисъл: искаме да стане така. На нас постоянно ни се разкриват непоправености, дефекти, а ние се изграждаме над тях, още и още.

Така любовта „покрива престъпленията”. Не може да има любов, ако отначало няма спорове. Понякога хората даже искат да почувстват тези недоразумения, за да разкрият още голяма любов. Едното не може да бъде без другото.

Но правилният подход е непроменим: постоянно тегли себе си към единството. Не опитвай да откраднеш нещо, за да откриеш, че си крадец, а после да пристъпиш към самопоправяне. Всички „заповеди”, т.е. духовни повели, винаги са насочени към доброто, а по пътя към него, се разкрива част от злото.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Каква е ползата от моите растящи егоистични желания?

Отговор: Тяхната задача е да те доведат до провал, да почувстваш, че си нищо и в живота ти е много зле, а желанията ти са лоши, и въобще – около теб нищо не си струва.

Така, че сега ти трябва само светлината, за да те пробуди. А тя ще ти покаже, че желанията ти са още по-лоши, отколкото си мислил.

И тогава ще поискаш да се издигнеш над тях и ще започнеш да разкриваш обратната страна на действителността над тези желания. Но за това, трябва да започнеш да учиш в група, защото лекциите и живото общуване не могат да се заменят с нищо.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[37103]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

От статия на Рабаш: Защо е казано, че „Творецът изцерява разбитите сърца“? Защото главното за човека е сърцето, тъй като това е съсъд за висшата светлина. Но ако съсъдът е разбит, то всичко, с което го напълват, се излива навън.

И затова, ако сърцето е разбито, тоест егоистичното желание властва в сърцето – там не може да влезе светлина. И всичко, което се получава егоистично – всичко отива към нечистите сили (клипот). Това се нарича „разбито сърце“.

А затова човек моли Твореца да му помогне и да излекува неговото разбито сърце, в което не може да влезе нищо духовно – и само Творецът може да го спаси. И затова е написано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Творецът създава творението съвършенно. Но после, за да даде възможност на творението да разбере, почувства, разкрие и оцени това съвършенно състояние, е необходимо да го преведе през състояния, обратни на  съвършенството във всички форми. Тогава творението ще се подготови, ще получи сила, усещане и способност да разкрие съвършенството, в което е създадено.

Състоянията, противоположни на съвършенството се наричат „разбиване“. Те съществуват само по отношение на творението – в неговите чувства и разбирания. Тоест, самият човек открива, че сърцето му е разбито – разбити са всички негови желания, и над него властва егоизмът. И като че ли в разбит съсъд, цялото напълване, което му дават,  се излива навън и отива при егоистичните желания.

Човек чувства, че страстно желае да отдава, но е неспособен на това, тъй като сърцето му е разбито. Той изведнъж открива, че всичките му мисли и желания, целият негов стремеж към отдаване, всъщност са насочени изцяло към противоположното – към егоистично получаване.

Тоест той се разкъсва като че ли в две направления. Първото е неговото страстно желание към Твореца, като че ли от цялото си сърце. Но той открива, че напротив – от цялото си сърце иска обратното.

И тогава, в резултат на тези две противоположни направления, разкриващи се вътре в него, човек чувства, че сърцето му е разбито.  Затова той моли Твореца да излекува неговото сърце и неговите намерения да бъдат насочени към Твореца, към отдаване, към ближния – само в едно направление, а не да се връщат обратно към самия него.

Тогава това се счита за истинска молитва, която се приема свише, както е казано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Само такова изяснение  ни е необходимо.

От урока на тема „Какво е молитва“, 09.03.2011

[37554]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Ние се намираме в система на действащи закони. Съществува висша сила, въздействаща на нас, чието желание е да ни даде блага. И затова тя е създала желанието да се насладим, което тя може да наслаждава.

А наслаждение за творението е да стане точно като тази висша сила – съвършено и вечно. Затова е необходимо да постигне същото усещане и ниво, същата дълбочина и сила, същия статус, като тази висша, първична сила.

Първата сила се нарича Творец, а втората – творение. Втората сила трябва да премине изменения, натрупвайки разнообразни впечатления – общо 125. Сама трябва да ги премине – благодарение на собствено търсене, разбиране, осъзнаване, усещане, усилие да се постигне всичко това, стремейки се да дойде до състоянието, което й е приготвено от висшата сила.

Затова в развитието на творението е необходим елементът на собствено участие – собствено чувство и разбиране, усещането, че аз съществувам, и аз сам постигам!

Но творението не може да направи нищо само – освен, да желае да се промени. Тъй като цялата сила за измененията, програмата и тяхната последователност, идва само от първата, даващата сила – Твореца.

Успехът на човека в работата се определя преди всичко от това, да се научи точно да разделя своето напредване на две части: тази, която е възложена на него, и тази, която изпълнява Висшият. Те са два партньора, но трябва да се разбира, как се разделя съвместната им работа: какво се отнася за човека, а какво – за Твореца.

Главно, да не се занимава с това, което се отнася към работата на Твореца, и да се опитва да поправи себе си и този свят. Задачата на човека е да желае да се измени! А тези изменения трябва да бъдат над моята природа – това, което се нарича „над моя разум“. Тоест, аз не разбирам, в каква посока се изменям, към какви свойства и вътрешни усещания, защото получавам нова природа.

И признакът на появяване на новата природа е точно в това, че човек не знае, къде и към какво върви! Ако той предварително знаеше и чувстваше, всички тези изменения щяха да стават според неговия егоизъм, неговата природа.

Когато расте вътре в своята природа, той примерно знае, какво може да очаква и избира, според разбирането на своята сегашна егоистична полза. Но в духовното развитие, когато искаме да придобием друга природа и да се уподобим на Висшия, ние винаги вървим към нещо неизвестно и неочаквано. Ние само привличаме към себе си силите на развитие.

Всъщност, има само една висша сила, но тя се разделя на няколко съставни, по това, как я използваме: нашето собствено желание, дадено ни за начало – „точката в сърцето“, силата на групата, силата на ученето, и накрая, тази сила, която реално действа и ни променя, наречена „обкръжаваща светлина“.

От урока на тема „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37441]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В съвременния шовинистичен свят мъжът бива оценяван по парите или по ума, а жената – на конкурсите по красота. Какви критерии ще приеме обществото, когато се развие?

Отговор: Ако обществото започне да цени духовната цел – или защото не вижда изход от лошото състояние, или благодарение на предварителното осъзнаване на злото, тогава човек ще гледа и на себе си, и на другите, като на другари, като на партньори по пътя към тази цел.

Аз и сега преценявам всеки човек, предмет, всяко състояние според това, колко голяма е неговата помощ за моето егоистично съществуване. По същия начин и в бъдеще ще оценявам всичко в нашия свят, от неживото до човешкото ниво по това, доколко ефективно е за моето напредване към целта.

Ако се окаже, че кралицата на красотата е най-полезна в този смисъл, тогава ще я взема за жена. А ако най-полезна от всички, за мен се окаже продавачката на пазара – ще се оженя за нея. Целта определя всичко.

Освен това имаме пример как е постъпвал еврейският народ преди разрушаването на Храма, а в ортодоксалните форми – почти до ден днешен. Богатството никога не е било предмет на уважение. Оценявали са младия човек само по онова, което знае. По-добър е този, който е научил наизуст повече страници. И е нямало никакви други критерии – в продължение на цялата история.

А девойката е била оценявана по нейното семейство, по възпитанието, което е получила.

Като решението за това кой на кого подхожда, са вземали родителите, а не хормоните – след случайна среща в дискотеката. Защо? Според духовните закони. От Атик идва светене, подбуждащо Малхут на света Ацилут към единение със Зеир Анпин. С други думи, решението идва свише.

За това е казано, че Творецът обединява съпрузите, а не те самите. А в нашия свят, родителите на младите хора са тези, които решават какво е най-добре за тях.

Така са постъпвали винаги, за да неутрализират всяко влияние на външната красота. Както казваше Рабаш, младежът и девойката трябва да се срещнат, да поговорят и да се убедят, че не са си противни един на друг. Ако не изпитват природно отвращение един към друг – повече нищо не е нужно. Всичко останало се гради върху взаимни компромиси – и между тях ще има любов.

Между другото, същите обичаи са присъщи на културата на всички народи. Никой не е питал младите – по-възрастните са съчетавали по-младите.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37473]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→