Въпрос: Как да построим в себе си модел на глобален, интегрален свят?

Отговор: Представяй си себе си във връзка с групата. Благодарение на нея ще можеш да формираш в себе си малко, компактно кли, глобално, интегрално и единно.

Едва тогава ще разбереш, какво е това истински свят: не седем нещастни милиарда, незнаещи за какво да се спречкат, а тяхната взаимовръзка. Ще откриеш, че чрез своето малко кли, като през очила, ясно ще различиш всички части на света, ще можеш да измерваш разстоянията между тях, да сравняваш цветовете, да разпознаваш лицата…

Как се е получило? Твоето кли, твоят инструмент се намира вътре, пред твоя мислен поглед, но през него виждаш целият свят в дълбочина. Ти строиш в себе си това малко кли, групата, с която си съединен – и това е достатъчно, за да видиш истинския свят, неговата вътрешна взаимосвързаност.

От урока на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят „, 15.03.2011

[38162]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: С разума си разбирам това, което казвате, но в сърцето си чувствам, че изобщо не съм готов да отменя себе си, за да се съединя с другите. Как да пожелая това?

Отговор: Ние никога не ще пожелаем да се придвижим към по-висшите духовни състояния. И е добре, че сами го осъзнаваме! Човек разбира, че при никакви условия не ще пожелае истински духовния, а не  някакъв измислен от него приказен свят, където ще пърха между ангелите и ще прави всичко, което му се иска, и че ще получи нова власт и ще види всички светове от край до край.

И ако започнем да разбираме какво означава истинската духовна реалност, която е над всяка егоистична изгода, каквато можем да си представим то – разбира се, че не я искаме.

Но трябва да разберем, че всички изменения в нас се извършват от висшата светлина, възвръщаща към източника. Тя трябва да ни повлияе и да ни даде нови свойства. Само по пътя на осъзнаване на тези свойства – разбиране, усещане, власт над тях, ние ще можем да започнем да се отнасяме към света вече от тяхна страна. Така постепенно аз ще стана нов човек.

Аз започвам да усещам, че над това животинско тяло, с което днес отъждествявам себе си, в мен се заражда някакво подобие на висшето, нова форма, кли, което се нарича „човекът” в мен, т.е. „подобния на Твореца” (Адам, човек – от думата доме / подобен), на моите предишни желания.

И този човек, който е оседлал магарето – той разбира и чувства Твореца! А не самото магаре!

Това формиране на човека в нас се случва благодарение на светлината, възвръщаща към източника. А не от това, че ние сами сме го пожелали – разбира се че не! Нашето магаре (т.е. това което сме ние днес) не иска да постигне човека! Защото човека започва да властва над магарето.

А магарето иска да получи своето… Затова естествено е, че не желаем истинското духовно състояние. Колкото по-нататък напредваме, толкова повече започваме постепенно да разбираме какво е това духовен свят – той съвсем не е онова, което сме очаквали и повече от всичко ние не го искаме.

И по-нататъшното напредване е възможно само за сметка на влияние на групата, която да ни внуши духовното постижение. Само в тази степен ние можем да напредваме, а в себе си не можем да намерим сила за това.

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38136]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Когато започвам да поправям своите отношения с целия свят, с всички други души, с другарите по група и учебни занятия, изведнъж откривам, че съм само аз и Творецът– и никой друг…

Тоест, всички другари, целият свят, неживата, растителната и животинската природа, хората, душите – всичко това, всъщност, са проявления наТвореца по отношение на мен.Тъй като Творецът не може да ми се прояви като светлина без съсъда (кли), аз няма да има с какво да Го уловя.

Затова Творецът разделя мирозданието на две части: самото творение, неговата душа – и всички останали желания, освен творението, които се отнасят към Твореца.

Творец (Боре) – от думите „ела и виж“ (бо-ре). Тоест, ако творението се свързва с това, като че ли външно, по отношение на себе си кли – с това то изразява своето отношение към Твореца, и в този съсъд се проявява светлината. Всичко това дава възможност на творението да разкрие висшата сила.

И тогава творението започва да разбира „езика“ на Твореца и разговора, който води с него Творецът. Понякога му се струва, че това е „външно“ кли – по–високо от него, а понякога,че е по-ниско. Понякога му се струва, че светът е празен вакуум, в който няма абсолютно нищо. Но ако разбира, че Творецът освобождава за него това празно пространство, за да може той да го напълни със своето желание за отдаване, тогава творението има място за работа.

В тази празнота – недостига на светлината на вярата, светлината на отдаването -Хасадим. И ако творението вече е способно да напълни празното пространство със светлината Хасадим, то благодарение на това, се присъединява към Твореца и може да разкрие там също светлината Хохма.

А има състояния, когато, напротив, Творецът дава на творението да се почувства напълнено. Отначало ти чувстваш, като че ли стоиш пред огромна светлина, която все още е извън теб – такова усещане ни се дава в първите девет сфирот (тет ришонот).

А ти трябва да направиш съкращение на това наслаждение, да повдигнеш своята вътрешна граница, до която можеш да приемеш светлината (в никве ейнаим), да работиш в трите линии, за да измериш със своя екран напълването, което стои пред теб, и да си изясниш, доколко можеш да го приемеш заради отдаване.

По такъв начин ние напредваме, преминавайки през различни състояния, и не винаги осъзнато. Но те се разкриват само при при условие, че ние не забравяме, че има само една светлина и един съсъд, разделен за нас на много части, които ние трябва постепенно да присъединим към себе си с намерение за отдаване.

На този път ни предстоят два етапа. Първият – стъпалото Бина (хафец хесед), където човек засега не може истински да се свърже с другите, а само да се учи да се противопоставя на своя егоизъм, да се издига над своите желания, над своето «зло начало», което му се разкрива, и придобива келим Г“Е.

А след това той започва да работи със „свързването на свойствата милосърдие и съд“, когато даже своите получаващи желания, включени в него, също започва да използва за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38119]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Когато доведох новите ученици при Рабаш, той ми каза че трябва да ги събера и поговоря с тях. “За какво?“ – попитах го аз.

Тогава той взе вътрешната хартийка от кутията ми с цигари и направо там – в парка на пейката ми написа статията, започваща с думите: “Ние сме се събрали тук, за да положим основа на групата, така че да се издигаме по стъпалата на човека, а не оставайки на животинското ниво“.

Точно с това започна той – с възпитанието. Всичките му първи статии говорят само за това – как да се организира обкръжение, така че то да възпитава всекиго.

Това е що се касае до нас – възрастните. А за децата тази система предоставя огромно, най-добро поле за действие. Защо? Който обучава дете, все едно пише на чист лист. Виждаме как децата се учат, попиват, формират се посредством това, макар и намирайки се във външните рамки с такъв подход към възпитание, което не можеш да наречеш и методика. Всички ние сме запознати с това като родители или като участници и очевидци на този общ процес.

От друга срана виждаме, че дори и малкото, което се стараем да предадем на децата на първия етап, носи плодотворен ефект и дава добри резултати. Но всъщност в действителност това не е наш успех и не е наша мъдрост – тук просто действа светлината.

Разбира се аз не искам да омаловажа усилията на Гилад Шадмон, директор на отдела за възпитание, и цялата му команда. И все пак в крайна сметка в тази област от нас се изискват старания, сравнително по-леки отколкото си мислим.

Искаме ли да се възползваме от възпитанието? Как да се грижим за децата? Как да се грижим за възрастните? Как въобще да осъществим всичко това?

Не трябва да мислим за реализацията, защото изпълнител се явява Творецът. Тази втора половина трябва да оставим на Него. А ние трябва да мислим как да осъществим това, което е възложено на нас, как да обезпечим своята част от работата. Ние осъществяваме само половината работата: организираме процеса, обезпечаваме всичко необходимо, така че да предоставим силата на групата, силата за единство и възможността за влияние.

Държейки такъв курс ние оставяме на светлината място за действие – и това става. В това трябва да се състои професионализмът на нашите възпитатели. По този начин ние чувстваме себе си като партньори на Твореца: ние подготвяме за Него “плацдармът“, а той вече формира Човека.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37270]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

В продължение на цялата история, нашето егоистично желание постоянно е нараствало. Докато мъжът и жената, тези двама егоисти се нуждаели един от друг, за да се осигуряват – поддържали семейството.

Но после, когато желанието се разрасна до големи мащаби, ние започнахме да се пренебрегваме, безсилни да водим съвместен живот, не виждайки необходимост от него.

Днес, всеки може да осигури себе си, да намери с какво да замени мъжа, жената, децата, семейната грижа. Мъжът не се нуждае повече от готвене, пране и поддържане на дома. Човекът печели средства, които позволяват на всеки да се оправя сам. Преди, за болните се грижеха близките им, а сега – поликлиниките и здравните каси. В обществото функционират системи, благодарение на които човек, със своето растящо желание не изпитва необходимост от семейство.

При това, недостатъкът се крие именно в мъжа, в мъжката част. Виждаме, че съвременните мъже си остават деца, не искат да се женят и да се нагърбват с бремето на семейството. На тях и така им е добре, затова продължават да играят своите игри. Светът култивира важността на професията и развлеченията, хората се наслаждават на сертифицирани удоволстия и мъжът има достатъчно възможности да прекарва време с жена – без семейни задължения.

Жените от своя страна, за едно поколение се изравниха по статус с мъжете и не се нуждаят повече от тяхната заплата. Те устройват живота си дори по-добре от мъжа, постепенно заемат все повече длъжности и позиции дори там, където преди за тях изобщо нямаше място. Освен това, в развитието си сме стигнали дотам, че жената повече не се нуждае от мъжа, за да отглежда дете – тя има достатъчно възможности да го направи сама.

Така, цялата основа, на която се опирахме в хода на историята се разрушава пред очите ни. Това е един от признаците за завършване на процеса, отнел хиляди години развитие. Днес нашият егоизъм се е изчерпал и влязохме в нова епоха, която изисква да го използваме по друг начин.

Ако досега съм бил движен от егото, което ме караше през цялото време да търся нови наслаждения, да завладявам нови граници, да постигам нови успехи, то днес вече нямам особено желание да бягам напред в търсене на плячка и печалба.

Старите средства не напълват повече човека не, защото в тях няма наслаждения – просто нашият егоизъм нараства все повече. Ние виждаме това по такива глобални явления като отчаянието, депресията, наркоманията, самоубийствата.

И едновременно с това, всички преживяваме особен етап в развитието си. Днес трябва да си дадем сметка за случващото се, да разберем себе си – къде сме и къде отиваме. Разбира се, природата ни движи както и преди, но можем ли все пак да си изясним ситуацията? И особено онова, което се отнася до взаимоотношенията между мъжа и жената – защото това е основата на нашето съществуване.

Тези въпроси се задават, но все още нямат отговор. Разбира се, науката кабала дава отговори, но кой ги чува?

От беседата за жената, 06.03.2011

[37206]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Наблюдавайки стихийните бедствия, виждаме истинската причина за тях. Разбираме геологичните и екологични фактори, явленията на неживия свят. Но кой управлява неживото ниво? „Законите на природата” – казваме ние. Но не това е отговорът.

Каква е все пак причината за случващото се? Разказват ни за цикличността на природните процеси и това действително сякаш обяснява нещата. Но всъщност избягваме отговора, скривайки се зад успокояващи формулировки.

Но те не успокояват човека, защото с това не се решава проблема и той може да се върне още в следващия миг. Нещо повече – дори ако не се върне, проблемът си остава неразрешен и заплашва да се превърне в друг вид нещастие.

Работата не е в това, че някъде нещо ще се взриви и нахлуе. Целият свят непрекъснато се разтърсва с нарастваща от ден на ден амплитуда. С очите си виждаме темпото и силата на тези трусове, проявяващи се все по остро и внезапно.

Трябва да разберем, че за това има причина – нашето неравновесие с природата. Намираме се в глобална, холистична, цялостна система. В нея всичко е единно и затова нямаме друг изход – трябва да гледаме на себе си като на абсолютно взаимосвързани. В глобалната, интегрална система действа закон, според който всеки оказва влияние на всички.

Изхождайки от това, днес трябва да определим правилата на своето поведение на Земното кълбо. Не можем да променим човешката природа, но нека направим онова, което е по силите ни. Между държавите, народите и различните организации трябва да се установят закони за сътрудничество, взаимодействие и взаимни отстъпки – закони, без които системата няма да може да съществува.

Първата стъпка към съблюдаването на такива закони е формулирал Галилей: „Не прави на другия онова, което е ненавистно на теб самия”. Преди всичко, внимавай да не навредиш на другия. Задоволи се с това, което имаш и не посягай на неговото имущество, свобода или живот.

Не гледай другите, удовлетвори се с наличното – такова е първото условие. Това все още не е обединение, но по този начин ще престанеш да пречиш на другите, да им вредиш. Макар и още да не задействаш системата за добро, поне не я използваш, за да причиняваш зло.

Вярно е, че днес човекът не е способен на такова нещо. И затова трябва да се заемем с възпитанието на цялото човечество. Всеки трябва да почувства, че живее в глобален, интегрален свят и да си обясни какво означава това. А то означава, че просто нямам възможност да се облагодетелствам за сметка на някой друг. Това е нереално, неизпълнимо.

Трябва да задължим всяка страна, всеки народ, да се откаже от силовите методи – включително до премахването на границите, на каквато и да е власт един над друг, на експлоатацията между хората. Това е програмата минимум: не трябва да задължаваме, но е необходимо всеки да разбере, че ако вреди на другия, вредата се връща към него като бумеранг – и в крайна сметка, той вреди на себе си.

Такива норми трябва да бъдат въведени със законодателство, наред с разяснителната работа и възпитанието. Баал а-Сулам пише по този повод в „Трудове за последното поколение”. И за това трябва да се грижи световно правителство, а не ООН, които нямат реална сила и приличат на пазар, където всички се перчат един пред друг.

Тук е нужно именно общо правителство, притежаващо реална сила. Ако някой не си сътрудничи с това правителство, спрямо него се прилагат санкции: „Не искате да спазвате закона за сътрудничество? Тогава ви изключваме от системата. Ще видим как ще се чувствате в глобалния свят като ви спрем крановете”. Защото нито една страна, нито един народ няма да може да съществува в изолация от другите.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38042]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Еволюцията на човека показва, че развитието е постепенен и многостранен процес. То следва определена програма и посока, където всеки елемент се присъединява към общия процес, записан е в общия отчет, и така постепенно се натрупват измененията.

Нашето вътрешно поправяне се случва по подобен начин. И въпреки че ние силно желаем да го завършим колкото се може по-бързо, то все още изисква време и множество действия: ние се предвижваме една крачка напред и една назад, преминаваме подеми и падения. Но поправянето не се случва изведнъж. Това е цял процес на натрупване на промени, където всеки „грош” се добавя към една сметка. И затова то отнема години.

Най-ефективният лек за поправяне е работата, насочена към обединение. Затова кабалистите веднага поставят условие на човек, когото висшата сила довежда в групата: той трябва да реши, че най-важната работа е да се свърже с групата и да се обедини с другите, докато ученето е само средство за нашето обединение.

С други думи, това е напълно противоположно на това, което си мислим, когато влезем в групата. Изначално си мислим, че групата е просто място, в което можем да учим като в университета, за да се сдобием със знания. Но напротив – години минават преди човек да започне постепенно да разбира, че ключът не е да получи знания, а да измени своите вътрешни свойства. Учейки с групата, той получава особена, изменяща сила и усеща нейното въздействие именно по своите отношения с групата.

Истинските резултати от напредъка се оценяват по това, колко близо или далеч от групата се чувства човек, доколко той се нуждае от нея, доколко може да се сближи с нея, каква важност ѝ придава. Всичко се измерва единствено по отношение на групата, защото  накрая именно с тях той трябва да се обедини, за да почувства духовния свят вътре в тяхната поправена връзка, обединявайки се като един човек с едно сърце.

Около него има не просто другари по учене, а те стават части от неговата душа. Всъщност, в човека няма душа, а учените си губят времето, търсейки я някъде в тялото. Човешката душа се намира във всички останали. Доколкото той може да излезе извън себе си и да се обедини с приятелите около себе си, дотолкова всичките тези „външни” желания стават негова душа.

Затова придаваме такова голямо значение на нашите конгреси и подобни мероприятия, когато се събират голям брой хора от целия свят и възниква мощна сила на съединение. Във всички часове на конгреса ние извършваме поправяния – имено в съединението между нас.

Затова трябва да ценим такива срещи като най-важното средство за напредване, сред всички останали. Нищо не е по-ефективно за напредването на всеки и на всички нас заедно към поправяне и разкриване на висшия свят, отколкото конгреса.

Дори по време на конгреса не всичко се случва изведнъж, а „грош по грош се натрупва в голяма сума”. Необходимо е да преминем през няколко подобни срещи, докато разкрием настоящата връзка между нас и висшата светлина бъде разкрита в нашето обединение, което се и нарича разкриване на Твореца пред творенията.

Затова преди физически да отиде на такова събиране човек трябва мислено да се подготви. Той трябва да настрои себе си, за да бъде готов да влезе на това място: да се запознае с всички предстоящи събития, да научи материалните, песните, темите за обсъждане – да узнае колкото се може повече за конгреса. В последствие ще ни бъде по-лесно да се съсредоточим на своето вътрешно усещане без да се разсейваме, без да губим емоционална и умствена сила за външните, технически детайли.

Затова трябва предварително да се запознаем с всички материали, с цялото разписание и да дойдем там с едно единствено желание: „Аз искам да се обединя с всички останали с цялото си сърце и душа, защото духовният свят ще бъде разкрит само във връзката между нас, а не във всеки от нас. Аз искам този пуст космос между нас да бъде изпълнен с топлина и добро отношение един към друг, тъй като имено това е мястото, в което висшата сила, Творецът, се разкрива на творенията.”

От урока по вътрешна подготовка за конгреса „WE!”, 11.03.2011

[37800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Хората си представят глобализацията като мрежа от търговски и промишлени връзки. Всичко това човечеството го е създало само. Но ние казваме, че глобализацията е закон на природата, ново стъпало на развитие. Още повече, става ясно, че неспазването на този закон се отразява на неживо, растително и животинско ниво. Нима човек може да се съгласи с това?

Отговор: Такива са представите на човека, смятащ че човечеството се развива случайно, както му падне, без връзка със системата на природата и с нейните закони за развитие. „Е, разгърнали сме промишленост – и какво от това? Ето завод, ето източник на суровина, ето пазар – по този начин печелим един от друг”.

Всъщност, ние зависим един от друг защото нашата природа в развитието си ни е тласнала към това. Глобалността – това са не само промишлените връзки. Днес ние с нищо няма да можем да осигурим живота си, ако не бъдем свързани с целия свят. Това касае не само природните богатства и промишлените стоки. Ние, също така сме свързани чрез мислите, желанията, самата съдба.

Вярно е, че най-осезаемата нишка преминава през сферата на осигуряване с необходимите вещи. Например, какво ще е необходимо на Япония след разрушителното земетресение и цунами? И откъде ще вземе всичко това? Тази страна няма собствени ресурси, освен уникалния трудолюбив народ, който е способен всичко да понесе. Те получават необходимото от света, а след това го превръщат в продукция за продажба.

Какво ще правят сега? Без помощта на света ще им бъде много тежко.

А от друга страна, ако японците правилно използват така стеклата се ситуация, независимо от цялата сила и трагичност на поразилия ги удар, – те ще се възстановят, създавайки нова страна, много по-добра от тази преди катастрофата. Сигурен съм, че ще могат всичко да изменят, всичко да планират отново, да обновят цялата държавна система. И усещам, че вече мислят за това.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 14.03.2011

[38037]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Кабалистите са учени, изследващи природата над материалните ограничения, които поставя нашето физическо тяло, т.е. над границите усещани в нашето егоистично желание. В това желание ние чувстваме някаква реалност и я наричаме този свят, в който живеем.

Но ако в човека има възможност, стремеж, условия да достигне до желание за отдаване, то чрез това желание той ще започне да усеща обратната реалност, както е казано: “Аз видях обратния свят“. И тогава той усеща двата вида реалност: старият свят остава, възприеман в желанието за наслаждение, и се ражда още един свят, нов – възприеман в желанието за отдаване.

Егоистичното желание има определена продължителност на съществуване вътре в човека, и докато то присъства – човек усеща себе си живеещ в този свят. Желанието преминава три стадия: зародиш, отглеждане и възрастно състояние (ибур-еника-мохин), по които то расте, а след това постепенно отслабва, докато съвсем не изчезне.

С това се определят усещанията в нашия свят: раждане, детство, след това порастване. Човек изживявайки живота, чувства себе си живеещ, а после остарява и умира, тоест – усеща се мъртъв, когато престава да усеща каквото и да е в своето желание да се наслади.

Но животът в желанието за отдаване не е такъв временен, както в материалния. Там ние получаваме неограничено възприятие на реалността, което не зависи от нашето желание за отдаване, тъй като то изцяло се развива “навън“, а не навътре, както егоистичното желание. Затова в нас винаги има възможност да се развиваме и желанието за отдаване никога не пресъхва, не умира, тъй като се разпространява и разширява безкрайно и безгранично.

Ето защо в желанието за отдаване човек усеща себе си живеещ вечно. И тъй като това напълване никога не изчезва, а само се добавя, такова съществуване се нарича не само вечно, но и – съвършено. Но за да се запознаеш с него трябва да преминеш през определен брой действия, така че да придобиеш желанието за отдаване, в което се усеща духовния живот.

От урока на тема „Поръчителството като условие за получаване на Тора“, 14.03.2011

[38055]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва отново и отново да си напомняме, за какво се учим, за какво се събираме заедно, така че всички тези условия да са насочени към достигането на целта, защото – няма действие без цел.

Затова всеки трябва доколкото е възможно, да изяснява за себе си, какво и заради какво го прави, и да се занимава с това постоянно по време на урока. Ако той по време на ученето желае да изясни за себе си целта на самото учене, да поправи себе си – това се нарича, че той “учи Тора“, занимава се с Тора.

Но ако той учи само заради това – да знае написаното в книгата, – това означава, че той изучава празни “премъдрости“ и достига до “ангелът на смъртта“, когато дори и не забелязва, че не напредва към целта и се е отклонил от пътя.

Тогава, ако човек се учи заради това – в резултат от ученето да достигне до изменение в своя живот, да намери неговия смисъл, – той започва да разбира как да реализира себе си – с помощта на светлината, която свети по време на учене, спрямо величината на неговото желание да достигне целта. И тогава той започва да напредва.

Тоест нашият напредък се определя не от количеството знания, почерпено от книгите. Това изобщо не е важно! Напредъкът зависи от това, доколко по време на ученето аз изяснявам на себе си целта на своя живот – и започвам да я реализирам, така че да я достигна.

От урока по Книгата Зоар, 14.03.2011

[38022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→