От статията „За Пурим”, от книгата „Шамати”: „Мордехай е праведник и работи само заради отдаването. Той не изпитва никаква потребност да се издига нагоре по стъпалата, а се задоволява с малко.

А Царят желае да му даде светлината Хохма, излизаща от лявата линия. Но работата на Мордехай била само в дясната линия. И какво направил Царят – „издигнал Аман”, тоест възвеличил лявата линия, както е казано: „И го поставил над всички министри, и му дал власт””.

Ако човек изцяло се намира в отдаване, не мисли, че е възможно да получава също и заради отдаването – тъй като тези свойства си противоречат. Аз съм насочен само към отдаване, от себе си – и искам само това. Наслаждавам се, че давам и мисля за другите, и в този вид моето отдаване, действие, мисъл, желание – всички сили на душата ми са насочени в една посока: от мен – навън, към този, комуто давам. Ето така е устроено свойството „Мордехай” вътре в нас.

Но ако изведнъж някой иска да разкрие на човек цялата му способност да отдава, в него трябва да се отгледат получаващи желания, за да може той да получи заради отдаването и между него и Твореца да възникне съединение, взаимност.

А ако само отдавам на някого, между нас няма съединение. Само ми се струва, че сме свързани, защото се намирам в него, в неговите желания – но той не се намира в мен! И затова, между нас не съществува сливането, което е било цел на творението.

Съединението е възможно само, ако аз също получавам от другия в същата степен, в която искам да му дам – и тогава между нас ще има взаимност, защото съединението е възможно само между равен с равен – колкото получавам, толкова отдавам!

Но ако аз получавам заради отдаването, за да върна на другия напълването, то това действие включва в себе си две противоположни свойства: получаване, даващо наслаждение – и отдаване заради наслаждаването на другия. Затова, нашият Мордахей (свойството отдаване вътре в нас) не разбира как може да го направи. Ние наистина не разбираме това, защото е много високо състояние.

И как да се подтикне човек към такова действие и да се изведе от равновесието, което дава отдаването заради отдаване, свойството на Бина, което не желае нищо за себе си – а само да отдава колкото е възможно? Как да го задължиш поне да помисли за получаването, да се добави получаване към отдаването? Това е много сложно и многостранно действие, което изисква напълно различен подход, истинска вътрешна революция, за да разбереш как да го използваш.

Работа, явяваща се резултат от тяхната взаимна връзка, която никога преди не е изглеждала възможна. И затова, тук е необходима много голяма, допълнителна сила – чужда и жестока, която ще зачеркне целия предишен подход – „отдаване заради отдаването”, метода на Мордехай до такава степен, че Мордехай в мен ще се почувства изпразнен, недействащ! Аз повече не съм способен да отдавам заради отдаването и изпадам в „нечистите желания”/клипот, просто пропадам!

И само тогава се разкрива този нов подход, възможността да получавам заради отдаването – но не по-рано. Тоест както обикновено, развитието става по всичките 4 стадия, докато не стигнем до решението.

Затова, в историята на Пурим действат толкова много персонажи – помощници на Царя и Аман.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38575]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е намерение?

Отговор: Намерение е онова, което искаш от своето състояние. Важно е не какво говориш или правиш, а къде се целиш, какъв резултат очакваш от сегашното състояние – не е важно от своето или от нашето.

Казано по друг начин, какво искаш да видиш в следващото си състояние, как си го представяш сега? Какво ще правиш: дали ще отдаваш на Твореца, дали ще получаваш за себе си, ще печелиш ли, ще крадеш ли, повече ли ще даваш, ще раздаваш ли? Какъвто си представяш себе си в следващото състояние – именно това е твоето намерение.

Ето защо, намерението е присъщо само на човека – защото само той от цялото творение се намира извън времето. Намерението не действа в материалното, а в духовното време, което се намира над нашето желание.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Има ли изход от безизходицата, която мнозина в света вече осъзнават?

Отговор: Ако не говорим от името на кабала, дори с невъоръжено око се вижда, че в близките години светът трябва да реши: да започне войни за енергийни ресурси или коренно да промени своето отношение към живота и природата – да прекрати неудържимото консумиране, да сложи край на потребителското общество.

Цялата история на човечеството, особено тази на техническото развитие през последните векове, е стигнала до своя логичен завършек. Вътре в затворената система, каквато се явява природата, не е възможно извънредно, излизащо извън мярката потребление. В затворената система не е възможно да ненавиждаш, крадеш, унищожаваш – да консумираш и вредиш.

Ресурсите на планетата са изчерпани и природата ни демонстрира невъзможността да използваме атомната енергетика за нашите нестихващи нужди от енергия. По неволя, остава само един изход – всеки да използва само в степента, необходима за нормалното му съществуване.

Ако продължим нашия път, ще открием във всяка страна, вследствие на недостига на ресурси, много недоволни опозиции, постоянно обединяващи се за различни форми на протест с цел преразпределяне на властта и ресурсите.

При наличието на модерни комуникации обществото не се нуждае от сегашните форми на управление – от правителство, от органи на властта. Съвременният вид на управление на обществото трябва да се осъществява чрез обществени виртуални форуми, които да отчитат мнението на целия народ при решаването на всеки въпрос в реално време, обработвайки, преброявайки, обединявайки становището на всеки в общо мнение.

Истина е, че за тази цел трябва да бъде извършена революция във виртуалната мрежа, която да стане прозрачна и напълно свободна от възможности за манипулиране на нашето съзнание. За създаването на „чиста” връзка, е необходимо да се освободим от лъжите, с които СМИ  заливат масите, от всеобщия контрол в мрежата върху всеки от нас, напълно да се освободим от каквито и да е реклами!

Човекът трябва да бъде формиран не от рекламата и СМИ, не от социалните виртуални технологии създадени по нареждане на властта, а от особеното управление на глобалното интегрално възпитание. Всички средства за връзка, телевизията, комуникациите, образованието и възпитанието, трябва да бъдат предадени на такова управление.

Извод: 1. Преминаване към потребление, при което всеки консумира само в степента, необходима за нормалното съществуване – „на всеки според потребностите”. 2. Спиране на всякакви реклами и обработване на населението. 3. Използване на всякакви средства за комуникация само за възпитаване на глобалния човек. 4. Създаване на висш орган за възпитаване на човечеството в новите глобални условия. 5. Създаване на орган за управление на човечеството, използващ за основа законите на глобалната природа.

Забележка: В кабала има много материали по тези въпроси – там те са обяснени и обосновани.

[38527]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Духовният свят – това е единната душа, една за всички. И всеки, съединявайки се с другите, постига тази обща душа. В статията „600 хиляди души” Баал а-Сулам пише, че няма в света нищо, освен една душа.

Всеки човек, постигайки тази обща душа, я постига по своему, съобразно със заложените в него решимот (духовни гени). Така, както сега ние гледаме обкръжаващият ни свят и всеки го вижда малко по-различен. Аз не мога да сравня с другите вкусът, който усещам в същата храна, или своето впечатление от същата картина. Всеки се впечатлява по друг начин, съгласно своите решимот.

Така и нашите постижения в духовното. Даже, ако пред нас стои една и съща картина от духовното, същите светове, парцуфим, – във всеки случай всеки получава от нея лично впечатление. И тази самобитност не изчезва. Как се съединявам с общата душа? – С помощта на желанията. Да си представим, че аз се намирам в центъра на духовните светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (А”К) или света на Безкрайността.

Излизайки от себе си, от своето его, и съединявайки се с другите, аз постигам пространството на общата душа, и в него усещам духовния свят. Колкото повече аз излизам от егото си, придобивайки келим/желанията на другите, толкова по-висок свят усещам – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К, света на Безкрайността.

Как правя това? Аз „купувам” нови желания, защото в мен има само точка – зачатък на душата. Новите желания, които придобивам, съединявайки се с другите, – това е и кли/съсъда на моята душа.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 18.03.2011

[38566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Ние се намираме вътре в екран, на който се изобразяват нашите свойства. И ако те са егоистични, то, съответно, се изобразяват пред нас нашите желания за наслаждение на нивата (величините 0-1-2-3-4) на неживо, растително, животинско и „човек” – и ние ги виждаме като обкръжаващия нас, наш свят.

Значи, видимата и усещаната от мен реалност, в която аз живея, – това е отпечатък, изображение на това (на желанията и на мислите), което е вътре в мен .

Ако аз, в добавка към своята обща природа – свойството за получаване, придобия духовна природа – свойството за отдаване, то, като на екран на компютър, ми се отваря още един прозорец, в който аз виждам висшия свят – силите на своята душа. И сега аз разпознавам, че видяното от мен в първия прозорец, се явява проекция на моите получаващи сили, а във втория прозорец аз рисувам формата на своето съединяване с останалите хора заради отдаване.

В тази степен, в която аз съм способен да се съединя с останалите, макар поне на нивото „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, в тази степен аз ще мога да разпозная духовния свят. И сега всичко зависи от моя разчет, как аз всеки път се пробуждам, за да пренеса реалността от материалния свят в духовния.

А най-съвършеното духовно състояние – това е „Пурим”, от думата „пур” – жребий – в него моите желания са поправени, аз съм се обединил с всички души, напълвайки своята с висшата светлина, съгласно закона за подобие на свойствата.

Пурим – това е празнуване на крайното поправяне. И, отбелязвайки този празник, ние сякаш привличаме от това поправено състояние, в което искаме да се включим,  поправящата и съединяващата ни сила.

Обичаят да се слагат маски да се обличат характерни костюми в този ден е дошъл до нас, защото Аман (егоистичното желание) се облича в дрехата на Мордехай (алтруистичното желание) – и ние можем да получим в големите желания на Аман, светлината от свойството Мордехай.

Затова на празника Пурим съществува обичай да се ядат сладки с триъгълна форма, наречени „Джобовете на Аман”, защото джобът символизира желанието за получаване.

Необходимо ни е да получим от Аман тези желания и с помощта на Мордехай, посредством светлината хасадим, свойството за отдаване, да ги поправим с намерение за отдаване. И тогава ние можем да получим светлината хохма – разкриването на Твореца, т.е. състоянието на крайно поправяне.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 15.03.2011

[38552]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Веднъж дадохте пример, че на урока трябва да идваме със „съд” – съсъд за получаване на светлината. „Съдът”, с която идваме на урок по „Зоар” – това тъгата от неуспешните усилия да се съединим един с друг ли е?

Отговор: В съсъд с тъга не получаваш нищо. Защото получаване означава разкриване. Светлината се намира в изобилие – трябва само да я разкриеш. Сякаш гледаш в празния съд и изведнъж – хоп! Той е пълен! По-рано нищо не си виждал, а сега – виждаш.

За да усетиш това разкриване, трябва да си подобен по свойства на онова, което се подготвяш да разкриеш и на Който ти го разкрива – на Твореца. Ако си тъжен, не си подобен по свойства на Него. Трябва да си радостен.

Но, как е възможно да си радостен и в същото време да усещаш потребност, желание? Ако твоето желание е да отдаваш на Твореца, без каквато и да е собствена изгода, тогава си радостен, че имаш стремеж към Него и възможност да отдаваш. Именно това е радостта.

От урок по книгата „Зоар”, 20.03.2011

[38595]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Казвате, че не е необходимо да променяме материалния свят – трябва само да се издигнем над него и да бъдем в духовния свят.

Но ако направя това се променям и съдействам за измененията в нашия свят. Вместо да желая още по-голям дом, по-добра кола, ми се налага да намаля своите потребности.

Отговор: Ако поставя пред себе си някаква цел, например да стана актьор в Холивуд, тогава ще посветя на това целия си живот. От този момент, за мен няма да има нищо по-важно, освен онова, което ще ме доведе до тази цел.

Ще тренирам, ще уча, ще си правя пластични операции и много други неща. А всичко останало – няма да е важно за мен. И ако ме извикаш да се позабавлявям някъде, ще ти кажа: „Остави ме на спокойствие, сега за мен няма нищо по-важно от тази цел”. Това означава, че имайки материална цел, не изоставям този свят.

Но ако имам по-висока цел, която ме напълва още повече, защо трябва да оставя всичко останало? Нали това означава, че ще спечеля още повече. Защо да е лошо?

Не трябва да се отказваш от нищо в този свят. Ако определяш за себе си много висока цел, тогава всичките ти работи се подреждат автоматично, от само себе си така, че да не възникне потребност от много неща, от които си имал нужда преди.

Когато човек се посвещава на нещо, всичко останало губи за него своята значимост. Нима за майката, която се занимава със своето малко дете са важни всички останали неща? Всичко най-важно за нея е съсредоточено в него. Така сме устроени.

И за да бъдем в равновесие с природата е необходимо да вземем от нашия живот само онова, което е нужно за животинското ни тяло. Но ако искаш да получиш повече, то това е възможно само в духовния свят. Когато започнеш да консумираш тук, в своето его, което има духовно предназначение, ти го използваш неправилно.

Човекът, който се намира в духовния свят, се грижи за него и се занимава с материалния свят само в степента, в която този свят го привлича.

От лекция в аудитория „Кабала за народа”, 04.01.2011

[38494]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Празникът Пурим символизира противостоенето на двете сили: „Мордехай и Аман”. Тогава защо в този ден е заповядано да се напият така, че да не правят разлика между Аман и Мордехай?

Отговор: Това става вече след анализа, когато използваш всички келим, когато всичко вече ти е пределно ясно. Аман и десетте му синове ти си „обесил на дървото” – с други думи, на клюна на буквата куф (ק). Никакво друго светене не слиза под табур, за да даде сили на скверното (клипот). Няма клипот, ти си разрушил всички егоистични намерения.

По-рано долу е било намерението за получаване – клипа. Тя живее от светенето свише. Над табур се намират буквите-свойства: куф (ק), реш (ר), шин (ש) и тав (ת). По-рано краят на тав също се е спускал надолу, но са ѝ „отрязали крака” и сега под табур се спуска само куф. Това означава, сто светлини се спускат надолу, давайки живот на клипа.

Това трябва да бъде направено, тъй като клипа ни помага, тя трябва да съществува, за да ни предоставя възможност за свободен избор – да ни постави между доброто и злото.

Тук, долу се намира Аман и неговото „семейство” – всички присъединили се към него егоистични свойства. Важно е да помним, че става дума именно за намерение за получаване, а не за желания. Тъй като желанието е просто материал.

А по късно от Есод на Зеир Анпин към Нуква идва светенето на Мордехай. То идва вследствие подема на молитва (МАН) от страна на душите на Израел, които се намират долу под властта на Аман. И тогава всички те могат да се повдигнат нагоре с помощта на светлина с името „Пурим” – светлината на Мордехай.

В такъв случай долу ще остане само Аман със своето „семейство”. След това ще се анулира крачето на буквата куф, за да няма светене в клипот, с други думи, Аман обесват на дървото. Тогава клипот във всеки от нас умират, защото те вече не осъзнават, не чувстват възможността да откраднат, да достигнат нещо.

С това завършва всичко. Всички егоистични намерения изчезват поради липса на основа и всичко преминава над парса, в намерение за отдаване, в градивния край на поправянето. Сега всички твои келим са покрити с алтруистични намерения и ти ги напълваш със светлина хохма без каквото и да е ограничение. Тъй като ти си създал големи, съвършени екрани, които те освобождават от необходимостта да правиш разчет.

Целият материал на Аман, намиращ се под властта на егоистичното намерение, е преминал в алтруистично намерение. С други думи, всички желания, които са били долу, са се повдигнали нагоре. Те се подразделят на две групи по 248 и 365 желания и сега дори долните са се оказали горе, тъй като ти си отрязал от тях егоистичните намерения. Долу не остава нищо.

А след като долу не остава нищо, светостта (кдуша) се разпространява от раглин до сиюм, което се нарича до Маслиновата планина.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.03.2011

[38609]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Казано е: „Възлюби ближния, като себе си. Аз съм Твореца„. Това означава: ако обичаш ближния както себе си, тогава Аз, Творецът, ще бъда сред вас, обичайки ви.

„Паметта на Мириям“

Защо кабалистите (и именно авторите на Книгата „Зоар”) винаги са седели в полукръг?

В кръг са седели, в любов и другарство, в единен съюз, за да се гледат и слушат един – друг и да беседват, докато не засвети учението по нужния начин.

„Талмуд. Хулин“ (РАШИ)

„Колко е хубаво и приятно да седим заедно като братя“. Това са другарите, когато седят заедно и не са разединени помежду си. Отначало те ни се струват че са хора, които воюват и искат да се убият един друг. А след това те се възвръщат към братска любов. Творецът слуша техния разговор и се радва за тях. И се възцарява, благодарение на тях, мир в света.

„Книга Зоар, Ахарей мот“

[38555]

Filed under: Духовна работа в група, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

От науката кабала е известно, че в резултат на цялото наше развитите в този свят – в рамките на вярванията и религиите, в областта на технологиите, на обществения и социален живот, в сферата на държавното управление и международните отношения – ние трябва да стигнем до пълно разочарование от това развитие, да спрем и да признаем: „Не знаем какво да правим по-нататък”.

Стремим се да постигнем нещо, да изпълним нашите желания – и нищо не сме постигнали. Тази безкрайна надпревара не ни е довела до нищо.

Разбира се, когато човек си прави такава равносметка, тя не го радва. Но именно това тревожно състояние го кара да спре и да се замисли – какво да прави по-нататък.

Тогава, от безнадеждност и безсилие започва да разкрива, че има друг начин за развитие. Но той не може да се разкрие, докато човек не стигне до пълно разочарование от настоящето и безнадежност за бъдещето в целия този живот, който ни е даден сякаш случайно, на това Земно кълбо, където живеем като животни, без да разбираме, за какво и защо. И наистина, ако някой ни погледне отстрани, от която и да е точка на Вселената – целият ни живот на тази планета изглежда много странен, защото систематично се унищожаваме. Защо?!

Задавайки си въпроса: „За какво ми е целия този живот?!”, човек започва да разбира, че се нуждае от водач, който да го води и насочва по пътя. И тук стига до истинските книги, чиито автори вече са постигнали нов начин на живот – не върху тънкия и крехък слой на земната кора, който покрива планетата, на която съществуваме в пълна зависимост от нея за всичко, а живот в съвсем различно измерение. Защото освен Земното кълбо, нашата Вселена и другите галактики, може да се отиде в друго, по-висше измерение.

Разбира се, за това трябва водач, който да ни насочва по пътя. Но цялото човечество сякаш се намира в Ноев ковчег, който сега трябва да се откъсне от този свят и да проникне в следващото измерение.

Този водач е особена сила свише, която „Зоар” нарича „водач на магаретата”. „Магарета”/„хаморим” сме ние – от думата „хомер”/материал, желание за наслаждение, което трябва да се развива, т.е. да бъде водено напред, показвайки му как да постигне другата форма на съществуване.

Затова, „Водачът на магаретата” е особена статия в книгата „Зоар”. Четейки я, трябва да се стараем да се свържем с тази сила – с нашия водач, който ще ни води напред при условие, че успеем да се хванем за него, пожелаем да вървим с него.

„Зоар” алегорично разказва за тази сила – водачът на магаретата като за човек, който върви пред хората, чиито магарета води, като ги боде с остра пръчка, за да вървят напред. Защото магарето разбира само едно: боли го – то върви напред, не го боли – спира. Така се държи нашият материал.

Трябва ни тази външна сила, която да ни „боде” – и тогава ще трябва да вървим напред, а в противен случай ще си останем на едно и също място. Създадени сме от желание за наслаждение и затова не сме в състояние да „бодем” сами себе си или да призовем тази сила отвън. Нима мога, по своя воля да си навлека страдания?..

Затова, както разказва „Зоар”, тази външа сила се изпраща на хора, вече способни да се издигнат във висшето измерение и освен живота в този свят, който усещат в тялото си, в своето „магаре”, да придобият допълнителен живот – в духовното измерение.

Това е напълно възможно, трябва само да се вслушваме във водача на магаретата, когото изпращат свише на всеки човек. Този водач се пробужда в нас и ни движи. Трябва само да бъдем чувствителни към действията му над нас.

Хайде да го намерим в себе си и да пожелаем да се издигнем!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→