Въпрос: Работейки в групата, търсейки връзка с общата мрежа, аз използвам своите сетива. Ще помогне ли изострянето на техните възприятия при формирането на шестото, духовно чувство?

Отговор: Ние възприемаме света със своите животински сетива – за да сме свободни от духовното, както в положителеното, така и в отрицателното му проявяване. Защото злото начало е също така духовно, както и доброто. Всичко това са сили на Твореца. Ситуацията преднамерено е изградена така, за да сме свободни от духовното и  да се развиваме независимо.

Такъв подготвителен етап е предназначен  за да подготвим самостоятелната точка. После, когато се издигнем над махсом в духовното пространство, тази самостоятелност се изразява в придобиване свойството, формата на Твореца. Затова, човек се  нарича подобен на Твореца.

Ето, сегашното мое възприятие чрез животинските сетива е само подготовка за това,  да стана независим от Твореца. Разкривайки всъщност, че всичко идва от Него, аз мога да се съпротивлявам на това и да склонявам себе си по собствено желание, а не по волята на природата.

Казано е: „Както и да се възвисява човек над другите, злото начало се възвисява над него”. На нас винаги ни дават допълнително желание да се съпротивляваме, да упорстваме, да държим на своето пред Твореца. Иначе ние просто „ще се стопим”, ще се лишим от своята „самостоятелност” в духовното.

От урок по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42895]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

”Учение за Десетте Сфирот”, ч.1 ” Вътрешно съзерцаване”, т.7 Пишат мъдреците, че Творецът е приготвил за всеки праведник награда от 310 свята (ША”Й)…

И прилича това на един човек, който казва на друг: поработи за мен един кратък миг, и за награда ще ти дам всичките наслаждения на този свят и удовлетворение да края на дните ти.

И няма безплатен подарък, по-голям от този, тъй като наградата не може да се сравни с работата, доколкото работата се осъществява в този преходен свят, и няма никаква стойност относно наградите и наслажденията във вечния свят…

Въпрос: Та има ли възнаграждение след смъртта или не?

Отговор: След коя смърт? Ако умира животинското тяло, погребват го. А ако умира егоистичното желание, то това още не е всичко. След това е необходимо ”да възкресим мъртвите” – мъртвото желание.

Първо трябва да ”погребем” своето егоистично желание, да прочетем над него молитва за помен (Кадиш), да благословим Твореца за това, че моят егоизъм е умрял. Аз казвам: ”Ти уби моето егоистическо желание, и аз съм Ти много благодарен за това! А сега давай да продължим работата. Давай да оживим мъртвия и да му дадем намерение за отдаване!” 

От урока ” Учение за Десетте Сфирот”, 12.052011

[42869]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос от Москва: Какво означава да желаеш да се обединиш? Какво представлява само по себе си усещането за единство?

Отговор: Видимо, тези въпроси възникват в московската група във връзка с предстоящия конгрес в Москва: ”Какво означава да се обединиш?” За какво? За какво провеждаме този конгрес? Въпросът е правилен.

За какво да се обединяваме? В действителност, това е невъзможно да се обясни. Ако в човека е заложено решимо (информационен ген), останало в него от единството в което той е пребивавал някога в общото желание, в което е разкривал Твореца и е загубил това усещане, а сега това решимо се пробужда отново, – то той желае да се върне в това състояние:”Аз желая!”.

Да речем някои хора обичат да ядат жаби. Какво да се прави… Аз нямам такова желание, а за тях това е райско наслаждение. Точно така възниква желанието към духовното, то се пробужда – и това е всичко. Какво ще направиш?… В един възниква желание към жабите, а у другия към духовното. То се пробужда отвътре и не зависи от нас.

Защо при някои възниква желанието да ядат жаби? – Защото той веднъж е опитал, усетил е приятния вкус, привикнал е към него, получил е съответствуващо възпитание – и желае това.

А друг някога е пребивавал в духовното, в него е останало решимо – и сега то се пробужда.

За това на хората, които нямат решимо от пребиваване в духовното е невъзможно да  се обясни, какво е това усещане за единство. Но може да им се покаже, че си струва да се обединят един с друг, с това ние ще излезем от общата кризата, и затова и на тях ще им е от полза да се присъединят към онези, които възнамеряват да поправят сегашното състояние на света. Защото и те ще спечелят от това.

Това трябва да казваме на хората. Тъй като те не разбират, какво означава духовно, Творец, сливане, единство, постигане на съвършеното, на вечността, хармония с природата, висшите сфери… Това не им говори нищо: «Остави ме намира!» Дай ми нещо сега в този живот – спокойствие, безопасност, здраве … И повече нищо не ми трябва!». Всеки говори изхождайки от своето желание.

Но трябва да се покаже на такъв човек, че не може да напълни желание си, ако не тръгне заедно с всички към всеобщо обединение, тъкмо това изисква от нас глобалната, интегрална природа. Ние имаме на какво да се опрем, как да му обясним.

Затова му казваш, че светът иска обединение, природата иска единство. Ти говориш с човека на неговото ниво, а не му разказваш за духовното и Твореца. Безизходицата ще го подтикне да се присъедени. Но към всички трябва да подхождаме съгласно тяхното желание.

От урока по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Намерих в бележките си заявлението на ”Ванкувърската делегация на ЮНЕСКО (септември 1990г.)”. Човечеството е достигнало крайния предел за използването на продуктите от заобикалящият ни свят и усвояването на социалната и културна среда.

Ситуацията се нуждае от нови идеи. Всяко забавяне в установяването на еко- културен свят на земята увеличава цената за оцеляване.

Реплика: Оттогава изминаха повече от 20 години, а какво е направено от тях /а от нас…?

[42907]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

В крайна сметка, в търсенето на щастие, човечеството още не е направило и една истинска стъпка. Щом като се стремя към щастие, то аз трябва преди всичко да разбера какво е това. Какво толкова в природата се явява щастието, което аз трябва да достигна. Аз трябва да разбера – всичко е така програмирано, че всички средства и закони на природата са на мое разположение. Само трябва правилно да ги използвам – и ще достигна щастието.

 Вместо това, обаче, човечеството си поставя изкуствени ориентири и се опитва да действа по свой си начин, като дете, на което просто му се иска –  и толкова. Ние не изучаваме природните закони и не желаем да ги спазваме, не искаме да приемем факта за съществуването на единна, глобална система. Физическите закони и другите дадени естествени науки ги признаваме, но законите за човешките взаимоотношения за нас са безсмислица. Тях ние безразборно отричаме.

Разваля се семейството, настъпва депресия, но ние, кой знае защо, сме уверени, че тук не става въпрос за природни закони. “Не аз съм го изпуснал – само си падна!“

На човек му е много трудно да се примири с този факт, че се намира в някаква система, която му въздейства и го оковава с хиляди окови. Нищо не може да се направи, остава само да изучиш тези закони. Колкото повече ни се удава да ги съблюдаваме, толкова повече получаваме. Когато човек изцяло ги изпълнява, той достига точката на хармония и съвършенство. Обаче той не иска да слуша за това:”Ще го правя по моя си начин – учене не ми трябва!”

Но,  бедите и без това ще ни научат. В този смисъл човечеството не е по-умно от едно упорито, непослушно дете. Още преди тридесет години по международните форуми предупреждаваха за необходимостта от спешни промени в обществото и в отношението ни към околната среда, обаче до този момент така и нищо не е направено. По своята същност детето е упорито, на него не му достига още разбиране, но „великите в света“, които би трябвало да са излезли от детската възраст – напротив, демонстрират своята ограниченост.

От урока по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42767]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Усилието да оцелее води човека към поправяне.

Е. Янч ”Опит за създаване на принципи за световно планиране от позицията за обща теория на системите”: Понастоящем ние започваме да осъзнаваме човешкото общество и околната  среда като единна система, неконтролираният ръст на която е причина за нейната нестабилност. Неконтролируемият ръст снижава гъвкавостта на системата, нейната способност да се изменя и приспособява.

Човекът е елемент от управлението на системата, на нашата планета. Той е способен активно да въздейства за формирането на своето бъдеще. Обаче, това е осъществимо само при контрол върху цялата динамична система на човешкото общество във връзка с обкръжаващата го среда. Това ще въведе човечеството в нова фаза на психологическа еволюция”.

Реплика: Но да се учим от собствените си грешки – това е пътят на страданието! Предлага се да осъзнаем програмата на природата и да я следваме, както подобава на ”разумния човек”.

[42796]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Ние искаме да разкрием пътя към Твореца, добрия и творящия добро, към единната Сила, действаща в света. Науката кабала – това е методиката за разкриване  силата на Твореца, която човек трябва да постигне, живеейки в този свят, тук и сега.

Да разкрием добрия и творящия добро, можем само от двете противоположности. Усещайки, измервайки доброто и злото, определяме едното относно другото. Ние, творенията, не можем да изпитваме само зло или само добро, нашите усещания и измервания винаги лежат между тези две сили, които и ни придават чувството за живот, за битие.

И затова, за да разкрия, да усетя Твореца, преди всичко, трябва да си набавя „съсъди“, желанията, усещащи двете противоположности: добро и зло, горчивина и сладост, плюс и минус. А след това тези два полюса трябва да станат за мен силата на Твореца и противостоящата Му сила, за да мога посредством тях двете да разкрия, да придобия Висшето измерение и да започна да живея в него.

Как да направя това? Тези две сили действат в света на Безкрайността, както в началото на творението, така и в неговия край. При това, ако в началото съвършенството произтича от Твореца, то в края идва от творението, завършило своето поправяне.

Тези две форми на съвършенство, вече съществуващи в Безкрайността, преднамерено се спускат в нашия свят, формирайки по пътя си стъпалата от светове с всички техни външни форми на обкръжение, по които душата трябва да се издига и усъвършенства, докато не разкрие Твореца, приобщил се, прилепил се, присъединил се към нея.

В крайна сметка, ние виждаме, че нашият свят е създаден по забележителен начин: той е най-много отделен от духовното съвършенство и хармонията на сливането с Твореца, но от друга страна, независимо от максималното отделяне, във всички детайли на нашия свят има всички необходими условия за духовен подем, и нищо освен тях. Трябва само да се възползваме от тези средства на пътя и да достигнем света на Безкрайността.

Как да разкрия този правилен ред? Как да видя, че целият свят ми е нужен, че в мен няма нищо излишно? Как да построя всичките тези елементи на света, придавайки на всеки от тях правилната тежест и вид?

Защото, тогава ще започна да се издигам от този свят по духовните стъпала, все по-вярно да подреждам силите, детайлите на възприятието и свойствата в себе си, и в обкръжението. Със своето правилно отношение аз ще изграждам, ще създавам, ще съставям от елементите на този свят всичко повече, и по-висок свят, докато не достигна Безкрайността.

Така, кабалистите ми казват, че изходната точка, от която започвам правилно да изграждам себе си – това е разбирането на основополагащия принцип: всичко, което ще се случи с мен по пътя към Безкрайността, и самата Безкрайност аз ще разкрия само във взаимоотношенията между хората.

Ако след години учене, участвайки в живота на групата и в разпространението, човек достига до такова решение, ако осъзнае, че всичко се реализира само във взаимоотношенията между хората – по този начин той поставя крака си на основата на стълбата.

Това не е просто, става въпрос за много ценно състояние. Изискват се много години на развитие след идването в науката кабала, преди човек да се докосне до долния край на стълбата. Затова Баал а-Сулам и пише в статията „Мир в света“: „Доброто и злото се оценяват по действията на личността в отношенията на обществото“.

От урок по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42779]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Когато четем книгата „Зоар”, трябва да видим в нея светлината, която ни поправя и ни връща към източника. Но какво трябва да се върне към източника? Аз трябва да поставя „нещо” под светлината. Светлината свети, но имаме ли желание да се поправим? Затова трябва да бъдем загрижени.

Желанието трябва да бъде подходящо за поправяне от светлината. Ако желанието не съответства на нея, тогава светлината пак му въздейства, но в този случай ние се чувстваме зле в степента на различие на желанието от светлината. Това остава така, докато не направим желанието си подходящо за поправяне.

Затова има правило: „Направи своето желание като Неговото” и тогава „Той ще направи твоето желание като Неговото”, като желанието за отдаване и любов.

От урок по книгата „Зоар”, 08.05.2011

[42480]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Световната група разполага с голямо желание, с което можем да работим, но как да проникнем в него?

Отговор: На нас все още ни липсва поръчителството. Това е проблемът. Всеки един има желание, но ние все още не чувстваме пълна взаимовръзка, когато всяка дупка в общата лодка я потапя на дъното. Очевидно Творецът ни помага с това, тъй като ние сами не можем да запушим всички дупки. Написано е „Обърни се към Мен и Аз ще ти се отплатя“. Но по-късно Той ще ни даде тази работа и ние ще му се отплатим.

Освен това, ни липсва усещането за взаимозависимост, за нуждата да се грижим за всеки един. Аз трябва да бъда загрижен и разтревожен за това, всички да бъдат обединени, както майката се грижи за здравето и благополучието на своето дете. Загрижеността в сърцето на човек ще помогне на другите и ще му се върне многократно усилено.

В крайна сметка, групата е много мощен усилвател. В отговор на моята загриженост, другарите ме обгръщат в нея. Колкото повече влагам в групата, толкова повече групата увеличава моето отношение и  ми го връща многократно. Аз насочвам отново своите мисли към другарите си, добавяйки своя принос към това, което съм получил от тях.

Как работя над това желание? Аз падам на половината път. Творецът ме препъва и изведнъж групата ме връща с такова невероятно и мощно желание, че аз започвам да пренебрегвам своето благосъстояние. В крайна сметка, аз съм получил такова горящо желание от другарите, че не ми остава място за своите собствени усилия. Къде съм аз тогава, ако всичко идва от тях?

Следователно за да мога да добавя своя дял, ми е дадено падение. От необходимост аз започвам да се изкачвам сякаш се опитвам да изляза от дупка –  падам и отново започвам да се изкачвам, докато достигна до повърхността. И тогава отново влагам своите усилия в другарите си.

Трудно е да продължавам да се опитвам, защото всичко изчезва сякаш нищо не съм получил от тях. Какво е предизвикало това „презареждане”? Работата е в това, че аз съм се изкачил на ново стъпало. Сега започвам от нулата, но това е нулевото стъпало на новото стъпало, по-висше от предишното състояние.

Очевидно то първо ми се представя като много по-голяма тъмнина. Тук съществуват дори много повече пречки и егоизъм, защото съм се изкачил по-високо, до по-силно, непоправено желание. Така аз продължавам по своя духовен път.

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41137]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Начинаещият е склонен да се бори с препятствията и да се опитва да ги отблъсква от пътя си. Той не е в състояние все още да се свърже с Твореца чрез тези пречки и не може да види, че всичко, което се случва в живота му, идва от Него.

Ето защо той отблъсква препятствията от пътя на своя егоизъм и се ядосва на другите, докато иска да направи живота си приятен и лесен, тъй като това е обичайно за всички хора по света, които все още не усещат връзката с Твореца. Това са нашите първи стъпки в работата ни.

Но след като човек е положил усилие, за да влезе в групата, да се свърже с учителя и книгите, Светлината започва по-силно да му влияе. И въпреки че не я усеща, той вижда как се променя вътрешно. Всъщност започва да забелязва връзката си с управляващата сила, причината за всичко, което се случва наоколо, силата, която съществува някъде в природата, вътре в него, и която поражда неговите желания и мисли.

Има някакъв вътрешен управляващ фактор в него и човек започва да установява връзка с него, докато се опитва да разбере защо Той прави всичко това, с каква цел и как се очаква човек да отговори? Човек живее много дълго време, докато достигне до усещането, че всичко наоколо  е предизвикано от някакви вътрешни причини, въплътени от Твореца. И тогава разбира, че трябва да направи доста усилия в групата, разпространението и ученето, за да премине по-бързо през това състояние на скриване.

И когато вече не забравя, че всичко идва от вътрешната сила, която го пробужда и ръководи, работата му става все по-съзнателна, точна и практична. По този начин постепенно натрупва необходимото желание да разкрие Този, който организира света около нас, така че тази скрита връзка най-накрая да се разкрие.

Но след това има повече работа, която продължава чрез препятствия до самия край на поправянето. Единственият въпрос е: Колко бързо човек ще започне да ги разпознава и използва като помощ за постигане на връзка, сливане с Твореца?

В крайна сметка, Светлината осветява нашите непоправени желания, разкривайки своите по-дълбоки и по-вътрешни слоеве с всяка нова степен. Това е единственото  нещо, което ни причинява болка. Но болката е симптом на болест, разкриващ се егоизъм, порочност! Само до тогава получаваме възможност да се поправим и да наклоним себе си и света към доброто.

Ето защо е необходима работата над себе си, за да оправдаем всяко състояние, което започваме да усещаме по-дълбоко, по-силно и по-дразнещо. Колкото повече човек напредва, по-големи и по-дълбоки препятствия му се изпречват, ударите са по-силни. Но в същото време, той започва да разбира какво се случва, въпреки че праведният също пада и се превръща в „грешник”, така че да може да се издигне и все пак да стане праведен отново.

От урока по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→