Идея: Преходът към устойчиво развитие е в съществуване на човечеството в условията на съхраняване на биосферата. Съвременноторазвитие на цивилизацията (модел за неустойчиво развитие) не допринася за реализирането на тези цели, затова се налага смяна на курса на развитие.

Пред науката са целите за преживяване, решенията на глобалните проблеми, отстраняване на негативите на глобализацията чрез преход към устойчиво развитие и установяване на ноосферата. „Изгнанието“ от обществените науки, природата, започна да си „отмъщава“ на човечеството и ознаменува края на историята на XXI век.

Човечеството винаги е поставяло акцент върху преобразуването на природата, а не върхуадаптация към нея. Необходимо е да изследваме системата „човек-общество-природа“ и даоптимизираме тази връзка. Трябва решително да се излезе от класическата схема на поглед върху историята като стихиен процес.

Реплика: И тук отсъства разбиране на главния проблем – как ще напълним постоянно нарастващия егоизъм в нас – както през съветската власт с терор и глад? Егоизмът е неунищожим. Така или иначе ще ни се наложи да го напълним – само че не с промишлени излишества, а с духовно напълване. Няма друго решение.

А духовното напълване, на което егоизмът ще се съгласи, не може да е по-малко от разкриването на бъдещия свят в този свят, в този живот. Това предлага кабала (по определение „кабала е методика за разкриване на Твореца от творението в този свят“).

[42904]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Статията на Рабаш ”На какъв фундамент се строи духовното”: В нашия свят ни е известно, че ако искаш да построиш сграда, то най-напред е необходимо да изкопаеш земята под нейната основа.

И тази основа зависи от това, каква къща искаме да построим: само на един етаж или многоетажна. Тоест по височината на сградата се измерва и дълбочината на изкопания в земята строителен изкоп, и не за един път полагат тази основа, а я строят ден след ден, за да бъде колкото е възможно по-дълбока и да позволи да се построи висока сграда.

По такъв ред се действа и в духовната работа. А ”изкопаната земя” в духовното означава търсенето на пустотата в сърцето, нали сърцето означава желание, Малхут, ”земя”. Тоест преди да се построи ”къща” нависоко, необходимо е в началото да се задълбочим в ”земята”, в желанието…

За да може творението да узнае условията, според които може да стане подобн0 на Твореца, и да изпълни целта на творението, необходимо е то да прибави в себе си всички свойства на Твореца, едно по едно. Затова, всички свойства на Твореца и всички свойства на творението се включват едно в друго, и се преплитат така, че в творението остава ”запис” (впечатление), какво означава да бъдеш подобен на Твореца. Това се постига по пътя на разбиването, което се разпространява отгоре надолу, по цялата дълбочина на желанието, от нулево до четвърто ниво.

Така се получава пълно взаимно включване на свойствата на Твореца и свойствата на творението във форма, обратна на целта. В нея вече има всички детайли – абсолютно противоположни разбира се на окончателно поправеното състояние. И тук възниква настоящото творение,”човекът” – призван в бъдеще да стане подобен на Твореца. И от това състояние той започва сам да се поправя и да достига Твореца, истинското свойство отдаване. Така от началото на творението той достига до неговия край, края на поправянето.

Всичко се строи върху желанието за наслаждение, върху материала на творението. И колкото повече го използваме, толкова повече ще успеем да построим, тоест преди всичко е нужно да се задълбочим в него и да почувстваме колко сме противоположни на Твореца. Това означава, че ние копаем в него на дълбоко и не се страхуваме да разкрием неговата противоположност, макар това да е неприятно усещане и обикновено ни причинява страдания. Тъй като разкриваме свойство, което е противоположно на доброто.

И след това се приближаваме към необходимостта от поправяне – започваме да молим светлината, свойството на Твореца, да поправи свойството на творението. Това се нарича ”да построиш здание” . Но човек не е способен сам да го построи – строи го светлината. А ние трябва да обезпечим съсъда, желанието и точно да изразим молбата си. Ако разбираме и молим именно за това, което ни е нужно, за да се придвижим още едно стъпало нагоре, още на един ”етаж”, тогава светлината идва и го строи. Така се придвижваме все по-нататък.

Фундаментът, на който се строи духовното здание – е желанието да се насладиш, усещането на собствената си противоположност. И колкото по-надълбоко копаем, толкова повече можем да се издигнем нагоре.

Из урока по статье Рабаша, 13.05.2011

[42996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Шамати, статия 13 – „Същността на нара“: И колкото повече се извисява човек над знанието, толкова повече се запълва това опустошено място. Т.е. празнотата се запълва с извисяване, вървейки с вяра над знанието.

Необходимо е да молим Твореца да ни даде сили за извисяване. Тъй като, празнотата е създадена и дадена на човек не за да усеща своята опустошеност, а за да я запълни с величието на Твореца и  да приеме всичко с вяра над знанието.

Ние не знаем какво е това „вяра над знанието“. Това е пълно откъсване от всички наши сметки. Аз си спомням как 3-4 месеца след като започнах да уча при Рабаш, го попитах какво е това „вяра над знанието“. Написано е, че човек през цялото време трябва да бъде в нея. Тогава, аз дори си записах на ръката, че трябва да не забравям да мисля за вярата над знанието, даже без да разбирам какво е това. И ето, седнал зад волана на автомобила, поглеждайки написаното на ръката ми, аз попитах Рабаш какво означава това понятие.

Тогава той ми даде такъв пример, разбира се, ограничен в рамките на този свят: „Да предположим, че си дал на приятел 1000 долара назаем, а после той ти върне пакет, като че ли с цялата сума. Но ти откриваш в него само 1 долар. Т.е. приятелят ти казва, че там са 1000 долара, а ти виждаш 1 долар. Къде са останалите 999?“

И тук идва вярата над знанието, т.е. постигаш такова поправяне (а не просто опрощаваш дълга), че възприемаш този 1 долар като 1000 и приятелят ти не ти дължи нищо.

Как ще си върнеш останалите 999? Това се нарича сила на вярата над знанието. Какво е това – невъзможно е да се разбере веднага. Само когато тази сила се разкрие в нас, в резултат на вътрешните ни усилия, вътре в нашите желания, когато се променим, тогава ще видим, че действително може да запълним знанието с вяра и тази вяра е отдаване вместо получаване. Във всеки случай това ще е неразбираемо, докато човек не придобие това свойство.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Баал a-Сулам, ”Свобода на волята”: В началото бил сътворен човека като ”земен прах”, т.е. като съвкупност от определен брой частици, в които се съхранява човешката същност – неговото желание да се наслаждава.

Силата на това желание се намира във всичките частици от реалността, и от тях били създадени и образувани всичките четири типа: нежив, растителен, животински, говорящ.

Желанието за наслаждение е разделено, раздробено, пръснато на парченца, и затова ние усещаме реалността толкова богата, обемна и сложна. Цялата работа е в това, че нашето желание е негодно. Ако не беше така – ние щяхме да усещаме всичко като едно цяло.

По такъв начин постигаме Твореца – единната действаща Сила, една единствена и уникална – от общото. Друг изход за нас няма, ние се учим да свързваме многото форми в една, в едно неразделно постижение.

От урока” Свобода на волята”, 13.05.2011

[42983]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вчера един приятел ми изпрати откъс, от който аз много се впечатлих. В него се казваше следното, че човек, след като неговия Рав е напуснал този свят, изведнъж е разбрал, колко му е било леко докато е бил жив и това е било най-доброто време за неговия пробив в духовния свят, – но той не го е използвал…

А сега, когато Рав си е тръгнал от този свят, човекът вижда, че му е станало още по-тежко и практически невъзможно да достигне духовното…

Отговор: Вярно, така е. Всъщност така се случва. Ние виждаме от примера на кабалистическите групи, че ако Рав напуска този свят, то с него изчезва силата на групата, поддържаща учениците. Така се е случило с групата на Ари, Баал а-Сулам и много други.

След заминаването на Рав, неговите ученици преминават през други трудни състояния. Висшата сила вече не властва над тях, Учителят с нещо се е отделил от тях. И макар едното да няма връзка с другото – духовната връзка, не се определя от физическата близост, но за учениците, които още не са достигнали духовното, те са взаимосвързани.

Самият Учител, не ги е напуснал, той се намира в тях, но те не могат да го използват както по-рано, доколкото са биле свързани с неговото външно облекло, с тялото на парцуфа, с физическото му присъствие. И ако физическото присъствие отсъства, – Учителят сякаш не съществува. И тогава те отслабват.

Ако те разбираха и се стараеха да задържат усещането, че той присъства сред тях много повече, отколкото преди, тъй като сега се намира на много по-високо стъпало и може още повече да им помогне… Но съответствено на това стъпало те са длъжни още повече да укрепят връзките си с него и помежду си. Ако те бяха задържали усещанията си, че той присъства в тях повече от когато и да било, – те биха напреднали. Но това е много трудно… Нищо не можеш да направиш. Така се израства.

От урока по книга Зоар, 13.05.2011

[42947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Има ли ”злото начало” собствено движение?

Отговор: ”Злото начало” и светлината работят заедно, защото обратната страна на света това е ”зло начало”. Това не е просто някакво желание, което прави това, което му хрумне. Такова няма в реалността.

Напротив, Творецът, с помощта на светлината пробужда в човека всевъзможни усещания или състояния на тъмнината – точно те се наричат ”зло начало”. Кой може да има собствено движение в този свят?! У кого? Никой не се движи по собствено желание.

Само според това как човек може правилно да разпознае ”злото” и ”доброто” начало, да се намира във ”вяра над знанието”, той разкрива някаква възможност да бъде свободен. Свободен от какво? От Твореца? От ”злото” или ”доброто” начало? Да бъде свободен – означава, че човек сам се съгласява да извърши действие, което така или иначе се осъществява от Твореца.

Няма никаква реалност, която би съществувала сама по себе си. Светлината работи над всички решително и безвъзвратно и няма какво повече да се говори. Всяка добавка, наричаща се ”човек” се заключава в това, че той разбира, усеща и се съгласява с действията на Твореца. Ние добавяме единствено съгласието си, до такава степен, че Твореца ни показва:”Направи вместо мен!” и ние правим същото това, което и Твореца. Това зависи от нивото на разбиране, от висотата на постиженията.

Но, ако не това, то какъв избор ти остава?… Всичко е предрешено, както е казано: ”И отвергнатият, не ще бъде отхвърлен от Него”. Всичко – е в пълната му власт. Нищо не работи, освен светлината. Ние добавяме отъждествяването си със светлината, с Твореца. И затова, за да ни доведе до това съзнание е създадено ”злото начало” – в негов противовес, за да възникне у нас желание да кажем напук: ”Аз не искам!”

Специално така е направено, за да ни се даде възможност да изследваме и да разберем – от борбата между доброто и злото, от нашето нежелание и несъгласие, подобно на упорито дете, противопоставящо се на родителите си.

Но постепенно ние изследваме, съгласяваме се и виждаме, колко е съвършено всичко. И тогава, даже ако не беше Твореца и я нямаше неговата власт – аз искам, всичко да се осъществява така, както Той е направил. Това се нарича ”съвършен праведник” – той изцяло оправдава Твореца. Да се надяваме, че ние ще се доближим до това.

От урока по Книгата „Зоар”, 12.05.2011

[42857]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво чувства човекът, получаващ духовно наслаждение?

Отговор: Духовното или човешко наслаждение е наслаждението от отдаването. Ние все още не сме излезли на това стъпало и се намираме на „животинското” ниво. Човешкото наслаждение произтича от това, че аз усещам себе си споен с другите. Наслаждаваме се от това, че сме обединени помежду си, наслаждаваме се от единството и от отдаването.

Такова е и човешкото наслаждение, което е възможно само в човешкото общество – споено, даващо и получаващо, извършващо, както се казва, „духовна покупко-продажба”. Наслаждаваме се от светлината, преминаваща между нас – с други думи, от действията на отдаване помежду ни.

Ако не се намираме във взаимно отдаване макар и в минимална степен, тогава сме подобни на животни, изяждащи се едно друго – и това е нашият живот.

Така че, решавай кой си ти: човек, подобен на Твореца, или животинска душа? Човекът, с егоистично по рождение желание, още непоправено на любов към ближния, стремящ се да се наслаждава на живота в този свят, да го използва целия за свое благо, се нарича „животинска душа”.

А онзи, който се издига над това към отдаването на ближния, към единението с ближния, към общото усещане между тях, се нарича „Човек” (Адам), защото в тази степен, той вече е подобен (доме) на Твореца.

От урок по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42970]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как можем правилно да използваме силата на светлината, която привличаме, докато четем книгата „Зоар”, за да можем именно в паденията да разкрием връзката с духовния път и желание за тази връзка?

Отговор: Именно в паденията възниква истинската молитва. Казано е „От дълбините Те повиках”( Псалм, 130/1), тоест от падението.

Падението е много полезно време за човека, защото тогава той вижда и усеща недостиг от напълване, потребност, желание. Длъжен е да разпознае този недостиг от напълване, правилно да го оформи, да разбере какво именно не му достига и накъде да насочи това желание.

Ако той разкрива всички тези недостатъци от напълване, желание, стремежи, тъмнина и обърканост, насочвайки всичко това към свързване с другите, за да разкрие там свойството отдаване – това е добре.

Не ни достигат само желания и потребност. Най-големият проблем е, ако човек не разбира какво му липсва. Той може да се учи много години, да усеща голямо въодушевление и да чувства, че сякаш напредва и всичко е наред – той усеща, постига и напредва. Но той се задвижва само от една сила – силата на получаване, егоизмът – както в този свят и не напредва духовно.

Духовният напредък е възможен само чрез разочарования, падения, откъсване на човек от желанието да се свърже с другите хора. За разлика от желанието да се съедини, към което той изкуствено се стреми, строи го със собствените си усилия, но усеща отхвърляне от връзката с другите. Това отхвърляне вече правилно открива отсъствието на единство с останалите.Тогава той работи над това отхвърляне, за да се съедини с другите и така придобива истинско желание.

От урок по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Статия на Рабаш „Състарил се Авраам и достигнал преклонни дни”: „Старец” се нарича човек, който е достигнал мъдростта (хахам), който иска да се учи при Мъдреца, защото Творецът се нарича Мъдрец и притежава свойството отдаване.

А човекът иска да се научи от Него на това, тоест също да стане отдаващ. И тогава се нарича мъдрец – „ученик на Мъдреца” (талмид хахам). Той не чака да получи падение, и след това вече, когато е загубил цялото въодушевление, да моли отново да се издигне. А още преди да е загубил приповдигнатото състояние, вече търси, как да го укрепи, като че вече го е изгубил. И за сметка на това печели време.

От мъдреците е казано, че „Исраел (човекът, стремящ се към Твореца) ускорява, освещава времето”. Програмата на творението, все пак, ще бъде изпълнена „за своето време” (беито), както я водят свише. И единственото, което можем да направим – е да я ускорим със своите усилия и да я превърнем в бърз и приятен път на светлината (ахишена).

За това се изисква само внимателно да се отнасяме към своите състояния. Защото развитият човек се отличава с това, че е по-чувствителен и бързо реагира на преминаваните от него състояния, с разбиране, като тънко чувства и като прави изводи от осъзнаването на своя егоизъм.

Цялата разлика между стъпалата е в осъзнаването на своето зло. Човекът се намира във всяко състояние дотогава, докато не постигне цялото свое зло и необходимостта да се издигне в следващото състояние, което му се струва по-добро, в сравнение с това.

Ето защо, ние трябва така да развием в себе си чувствителността към своя егоизъм, за да усещаме във всяко състояние неговото зло, толкова е силно нашето желание да достигнем целта. Като старец, който върви прегънат и търси, сякаш е загубил нещо – така и ние трябва постоянно да търсим, къде можем да добавим още към своята работа за достигане на чистото отдаване.

И тук всичко зависи от обкръжението, което трябва да създадем за себе си. Защото хората не чакат, кога природата сама ще ги снабди с продукти и кокошките ще снесат яйца и сами ще измътят пиленца. Човекът прави инкубатор и отглежда пиленца, съгласно своята програма – толкова, колкото му е необходимо. Магазините имат план по доставката на месо, яйца, мляко – откъде те знаят, колко ще даде животното? Но човекът има власт над животните и организира този процес така, за да получи всичко, което му е необходимо.

И точно така, трябва да се отнасяме към „животното” вътре в себе си – да го организираме така, за да ни позволява правилно да работим със своите състояния и да ускорим своето развитие до желаемата скорост. Тук всичко зависи от групата, от обкръжението, от неговата организация. Затова е необходимо през цялото време да мислим, как да подобрим влиянието на обкръжението върху себе си и по такъв начин да изострим възприятието си за зло, да повишим желанието си да реализираме върху себе си програмата на творението.

А в зависимост от това, ще разбереш своите задължения пред групата, която от своя страна също си длъжен да пробуждаш и да влагаш сили в нея. Главното е да се достигне състояние, когато във всеки момент, само като го познаеш, веднага да пробудиш в себе си ново желание и да искаш да достигнеш повече (в отдаване)! Не си струва да се удовлетворяваш от своето текущо състояние, ако то продължава по-дълго от един миг.

Това е най-важният критерий за проверката на нашето напредване. Не трябва да се съгласяваме с това, че времето преминава, просто така. Защото, като протакаш времето, се спускаш от пътя на светлината (ахишена), върху пътя на естественото развитие (беито) и вече с нищо не се различаваш от обикновения еснаф.

От урок по статия на Рабаш, 12.05.2011

[42880]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вие казахте, че виртуалното присъствие е равностойно на физическото.Затова ние, новосибирската група, сме решили да останем у дома и да се съединим с всички виртуално. Правилно ли постъпваме?

Отговор: Ето, такъв въпрос съвсем не съм очаквал! Ако имате възможността да се срещнете с мен и с всички други регионални групи, заедно физически да се включим в единството НИЕ, а вие не правите това – то губите.

Само ако човек няма възможност, защото така му е организирал Творецът, защото „Няма никой освен Него”, в такъв случай виртуалното му присъствие заменя неговото физическо присъствие на конгреса.

Но ако имате възможност, а вие не се възползвате от нея, това се смята за пренебрежение към възможността да се обединим – и вие губите!

Аз съветвам ВСИЧКИ от Източна Европа до Далечния Изток да се съберат на конгреса.

До срещата!

[42801]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→