Въпрос: Какви поправяния са направили за нас кабалистите от миналите поколения?

Отговор: В „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот, п.11, Баал а-Сулам пише: „Мъдреците на Талмуда са облекчили за нас пътя на Тора повече, отколкото мъдреците на Мишна, тъй като… са ни предоставили ново средство, вместо описания в Мишна аскетизъм – „светлината, заключена в Тора”, в която има сила, достатъчна да върне човека към Източника”.

Защо Мъдреците на Талмуда са заменили пътя на аскетизма („изяж само къшей хляб със сол, пийни напръстник вода, спи на земята, живей оскъден живот и полагай усилия в Тора”) само със заниманията с Тора? Защото те са поправили мрежата от връзки между тях и в същата обща система от души, вече се намират души, които действат вътре в нея, а ние можем да се възползваме от тяхната помощ.

След разбиването, в общата система от души се намират разбитите души. И макар на рисунката да ги изобразяваме като разпръснати по сферата, всъщност там съществува точна йерархия – онази, която е била в света Некудим преди разбиването. Според тази йерархия, душите се разбиват и падат долу – всяка душа, съгласно нивото на своя авиют/дебелина на желанието, тоест душите с по-голям авиют падат по-ниско.

В цялата тази мрежа има особени души – хиляди кабалисти, свързани помежду си с особена връзка. Това е като скелет на духовната система.

Четейки техните ръкописи, ние привличаме светене от мрежата от връзки, която са изградили помежду си. Това светене ни поправя – вместо пътя на страданията и лишенията, по който са вървели хората в миналото, които не са пробуждали светлината, а  са се подлагали на страдания, за да им помогнат да разбият своето его.

За нас, такъв път е невъзможен – ние сме слаби и не сме способни да се борим пряко със своето его. Можем да направим това, пробуждайки мрежата от връзки, която вече съществува. Сякаш се намираме в ръцете на същите онези кабалисти от миналото – като бебе в ръцете на грижлива майка – и те се грижат за нас.

Ние се съединяваме чрез техните ръкописи – особено чрез книгата „Зоар”, чрез текстовете на Ари и Баал а-Сулам – и получаваме оттам светлината, виждането и грижата на тези велики души.

От урок по книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43274]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква молитва е необходима, за да преминем от сянката на егоизма към ”свята сянка”- към екрана на своите желания?

Отговор: По-правилно е да се пита: защо трябва да се страхуваме? Нали още не знаем какво е това ”молитва”. Засега са ни по-известни: страх, предпазливост, трепет, безпокойство, имам всичко, което ми е необходимо, за да се предпазя.

Молитвата е усещане в сърцето. А сърцето усеща или страх, както е казано в самата Първа заповед, или след като правилно се научи да възприема този страх, да почувства любов.

Това са преди всичко две заповеди: страх и любов. Страхът ни довежда до молитва, молба, а любовта – към благодарност.

Затова е нужно да се изясни в какво състояние се намираш ти. Ако чувстваш, че на теб не ти достига пълнота – значи ти се намираш в страх (страхуваш се). И защо трябва да се страхуваш, да се опасяваш да загубиш или да избягаш от каквото и да е състояние, от каквато и да е беда? Попитай се!

Ако ти се страхуваш, че с теб може да се случи нещо лошо, то е необходимо да си изясниш, че ”Няма никой освен Него”. Ако се страхуваш да загубиш това, което притежаваш сега, то си изясни, как да работиш на принципа: ”Ако аз не си помогна – то кой още?” И тези разяснения се наричат молитва.

Не бива да оставяме тези разяснения, а трябва да се занимаваме с тях, колкото е възможно повече. Главното е, максимално да  изясним всяко състояние, и не е страшно, ако в следващия миг ти отново се объркаш, не намираш себе си и всички фактори, които ти влияят: аз, обкръжение, учене. Връщай се и си изяснявай това отново и отново. Така ще си разясниш все повече подробности, докато не достигнеш целта на творението. И в това се заключава нашата работа.

И според тези изяснения, ти по всяко време ще се развиваш по 4-те стадия АВАЯ на всяка нова степен. Главното е, да не излизаш от тези вътрешни разяснения:

– какъв съм аз, кой ме ръководи;

– как трябва да се отнасям към силите, които ме движат;

– как трябва да се свързваме между нас и да се търсим един друг;

– как да станем партньори и да не се оставяме един друг, без да обръщаме внимание на всички скритости и проблеми;

– как да се издигна над тях, да ги оправдая и имено чрез тях да премина към разбиране и любов.

От урок по статия от книга „Шамати“, 16.05.2011

[43187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: „Зоар” разказва за нашата обща душа или за разделената душа?

Отговор: „Зоар” разказва за душата на един човек. Това е така, защото няма нищо друго в цялата реалност освен един човек, една душа, една творение, Малхут – няма значение как го наричате.

И ако ни изглежда, че съществуват много хора, много желания, които са отделени и чужди, всичко това произлиза от липсата на правилно възприятие на действителността.

От урок по книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43088]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В продължение на цялата история кабалистите са предавали науката кабала от едно поколение на друго. Но от друга страна, те са създали особено скриване на тази наука, за да бъдат сигурни, че тя няма да се разпространи по целия свят. Защо?

Отговор: Кабалистите разкриват своите постижения в скриване. Затова е написано: „Разкриване на една мяра, скриване на две.” Говори се за разкриване на необходимото желание в човек, в което той ще почувства висшия свят.

Нашата природа е желание и само в присъствието на това желание ние усещаме света. Колкото е по-голямо желанието, толкова повече то усеща. Всички обекти в нашия свят се различават един от друг само по големина на желанието. Желанието на стъпало 1 е неживо, на стъпало 2 – растително, 3 – животинско и 4 – човешко. Ако желанието възнамерява да наслади себе си, тогава то се намира в нашия свят. Ако възнамерява да даде наслаждение на някой друг, тогава то се намира във висшия свят.

Известно е, че наслаждението може да бъде усетено в степента, в която човек има желание за него. Казано иначе, светлината може да бъде получена само когато има съсъд.

Скриване на две означава, че учителят кабалист трябва да създаде скриване в ученика – желанието за една мяра, необходимостта за разкриване и скриването на още една мяра, така че това желание за разкриване да бъде заради отдаване. В този случай ученикът ще се удостои с разкриване вътре в това поправено желание.

От урок по книгата „Зоар”, 09.05.2011

[42590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

В нашата работа, както  и във всичко останало, има четири стадия АВАЯ. Отначало човек иска да използва Твореца егоистично, дори без да знае  какво е това, и по всякакъв начин и групата.

Затова му се иска съвсем малко да отдава. Такова желание му дава висшата светлина, която му въздейства постоянно и го води през четирите стадия на развитие, по стъпалата на разбирането и усещанията.

И макар той все още да не разкрива своето състояние по отношение на светлината, неговите усещания вече започват да се изменят. Така достига до състояние, че започва да иска поправяне. Разбира се, то все още е егоистично и той иска на него самият да му е добре, мисли си че сам ще спечели нещо от това, че ще постигне отдаването. Тоест за сега всичко е все още „Аз, аз, аз“. Но сянката, която скрива Творецът от него, вече е започнала да се изменя – по дебелина или по качество.

По-рано му се е струвало, че тази сянка просто е скривала Твореца. Но сега вижда, че е било като игра на дете, на което дават да направи нещо само, за да може  то да порасне. И тогава започва да обича това скриване.

Това съвсем не означава, че той иска да остане в него, но е готов да го използва правилно. Той вижда в това скриване проявата на любов, с която се отнася към него светлината, Творецът, природата. Така увеличава своето съзнателно участие в групата и започва внимателно да се отнася към всеки един миг.

Започва да вижда, че цялата тази система „диша“: ту се отдалечава, ту се приближава, в зависимост от отношението на висшата светлина – по-малко или по-голямо скриване. Той встъпва с нея във взаимни действия, работи с тези прикрития, с висшите светлини, с желанията, като че ли сякаш „случайни“ събития, които му се случват. Той започва да свързва всичко към един корен – към „Няма никой освен Него“.

Сянката, която е скривала светлината и му се е струвала като сянка на нечистата сила, се превръща в свята сянка. А самият той иска да работи над нея.

Тази сянка става за него необходима и се превръща в анти-егоистичен екран, под който той удържа егоистичното си желание. Сега сам управлява тази сянка и я използва само за отдаване.

В това също има четири стадия (пълна АВАЯ): отдаване заради отдаването, а след това получаване заради получаването. Но вече на всички предишни преминати етапи, той се е учил от висшата светлина, която ще му разкрие кой е той, неговото отношение към светлината – като девет сфирот на пряката светлина (от Твореца към него), за да може  да разкрие девет сфирот на обратната светлина (от себе си към Твореца).

Тоест той се учи при тези скривания, как трябва да скрие себе си, своето грубо, егоистично желание и да го превърне в светло, в отдаващо! Така човек постепенно приема върху себе си цялото скриване, превръщайки го в скриване на егоистичните желания в екран и отразена светлина, в отдаващо намерение. Цялата дебелина на желанието, което е било скрито, той превръща в сила на отдаване, сила на любов към ближния.

И благодарение на това, започва да усеща, че тук няма никакъв ближен! Изведнъж по чудесен начин открива, започва да вижда в излизащото от него, в отразената светлина, че този, който му се е струвал чужд, друг, ненавистен, се оказва любим и най-близък.

Човек натрупва всички тези изменения от степените на прикритие (световете), през които преминава и строи от тях новите си отношения на любов и отдаване. Така нечистата сянка на егоистичните желания се превръща в свята сянка. А всички тези скривания се превръщат в разкриване на любовта.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 16.05.2011

[43191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво трябва да искам от светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Всичко! Поправяне – чак до окончателното поправено състояние (Гмар Тикун). Ролята на тази светлина не е само да ни връща към нашето духовна степен – и край.

Винаги, на всяка една степен, където и да се намираме, в нас има вътрешна и обкръжаваща светлина – от следващата степен, която засега само ме обкръжава и не може да се облече вътре, поради отсъствието на екран. И затова аз винаги се стремя към нея, за да ме поправи, а след това се облича в мен.

От урока по книгата Зоар, 16.05.2011

[43202]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, „Мир в света”: „Може да разделим обществото на строители и разрушители. Строителите се грижат за благото на обществото и са готови заради това да споделят с другите своето имущество.

За онзи, който по природа е склонен към разрушение е удобна категорията на истината, тоест принципа „моето е мое, твоето – твое”.

По своята природа, те се явяват разрушители и предпочитат да съхранят своето имущество, като не са готови на никакви жертви заради другите, дори ако това застрашава съществуването на обществото.”

Всички „силни в сегашния свят”, ръководещите правителствата, финансовите магнати, по своята същност се отнасят към категорията на „разрушителите”. Те не се интересуват от разпадането на света, в техните ръце е силата и разбира се, ще обезпечат себе си с всичко необходимо при настъпването на несгодите.

А слабите – какво могат да направят те? Нищо. Те се отнасят към „строителите” със своя стремеж за развитие на обществото.

За разлика от тях, хората, имащи силата, парите и властта, са готови да разрушават. Защото мирът в обществото изисква да се допълваме взаимно един друг – с други думи, да споделяме помежду си, а силните и богатите категорично не са съгласни с това. Обратно, човек, който е стигнал до висок пост, започва да краде по най-незаконен начин.Човек би си помислил – защо? За какво му е толкова много? Такава е неговата природата и не може да направи нищо с нея.

Например, според съобщения в пресата, бившият президент на Египет, Мубарак, е държал 19 тона платина в една от швейцарските банки. За какво му е било необходимо това? Такова количество би стигнало на цялото му семейство за хиляда години, а сред хората в неговата страна процъфтява бедността. Това е само малка част от запасите му, но като цяло, става дума не за него – в света няма властник без милиарди „в пазвата”. Това е ясно.

Откъде се вземат толкова хипертрофирани изисквания? Такава е човешката природа. Това не е просто някаква алчност, а именно природата на нещата. Човекът не може иначе. Кой ще го принуди да отдели, да откъсне нещо от себе си заради слабите? Защо тогава се е издигнал над тях, ако не за да извлече и последното, което имат?

Тук няма изключения. Само понякога, веднъж на няколко години, в този кръг попадат „бели врани”, макар че днес, и тях няма да срещнеш…

От урок по статията „Мир в света”, 15.05.2011

[43114]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Как се усеща духовното?

Отговор: Духовното се усеща като свят без ограничения, защото ние ограничаваме себе си с получаването навътре, а духовното се чувства в отдаването/движението навън. Затова, нашият съсъд/кли не е ограничен. Ако е така, то ние не чувстваме началото на живота и неговия край.

Излизайки в отдаването, не усещаме нито времето (защото времето се определя от това, че нещо започва и завършва), нито пространството (защото пространството е ограничено), нито движението (защото неговите елементи се сменят и значи са ограничени).

Духовното се усеща като спокойствие и съвършенство. Но в това също има недостатък: аз съм постигнал своята духовност, съвсем напълнен съм и повече нищо не искам – на мен ми е хубаво! Аз съм като бебе в ръцете на майката –добре ми е и не искам повече да раста. Но в бебето се пробужда природната сила, принуждаваща го да расте.

Така е и при нас: докато не пораснем до пълното духовно ниво от 125 стъпала, ние се издигаме от стъпало на стъпало, чрез силата, която ни задължава да растем и дори в доброто състояние се проявява недостатък.

И все пак, всяко духовно състояние е съвършено.

От 8-мия урок на конгреса „Wе!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[43027]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Р. Хайнберг в своята книга „End of Growth“ (Край на растежа) разглежда взаимовръзката между трите кризи:

1. Екологична – емисията на СО2 в атмосферата – засушаването, наводненията, глада.

2.Енергийна – изтощаване на възобновяемите и невъзобновяемите източници – обработваемата земя, водата, енергията.

3. Финансова – банкрут на банките и държавите, колапс на паричната система.

Всички тези кризи са резултат от природен закон, който установява твърди рамки на растеж на всяка популация, използваща природни ресурси.

Всяка от кризите обикновено се разглежда като частна – проблемът ще се реши така или иначе и ние ще можем да се «върнем към нормален живот». Но кризите са свързани, защото са следствие на нарастващото население и стремежът към нарастване на потреблението на ограничените невъзобновими ресурси на планетата.

Разиграваната в течение на десетилетия пирамида от кредити създаде условия за катастрофална финансова криза – банкрут в държавите и в целия свят – и ще доведе до война.

В резултат на кризата ще се създаде преломен момент в историята на човечеството – към рязка смяна на социалното устройство в глобалния свят.

Книгата се основава на 20 годишно научно изследване в областта на ограничаване ръста на индустриалните общества

Откъс от книгата „The End of Growth“

[43017]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към материалните проблеми?

Отговор: И материалните, и духовните проблеми идват при нас от един източник, защото „Няма никой, освен Него”. Всичко трябва да се разглежда като част от едно цяло.

Но в материалния свят съществуват негови си, допълнителни закони. И ако засега виждаме материалното, сме задължени да преодоляваме тези проблеми и да се борим с тях, съгласно законите, приети в този свят и в човешкото общество. Защото тези закони, също са следствие от нашата непоправеност и затова трябва да ги спазваме.

Ако живея в човешкото общество, не е важно какъв голям кабалист съм –  длъжен съм да се държа в това общество така, както се полага според установените от него закони. За всички нас е определено да им се подчиняваме въпреки, че те изобщо нямат отношение към духовното – не трябва да ги пренебрегваме. Например, ако някой има намерение да ме убие, аз трябва да се защитавам и да го надвия.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 16.05.2011

[43181]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→