Материята е желание за наслаждение, различаващо само две състояния: наслаждение или страдание – и в тях ние съществуваме. Цялата същност на методиката, която науката кабала дава е в това, как да получим наслаждения. Затова, тя се нарича наука за получаването (от думата „лекабел” – да получавам).

Питам се, за какво ми е науката – нима не знам какво искам? Но работата е в това, че така, никога няма да получиш желаното. В крайна сметка, ще си останеш празен. За да можеш в крайна сметка да получиш, е необходима особена, висша, Божествена наука.

Защото Творецът, създавайки желанието за получаване на наслаждение, му е дал „инструкция” („Тора”, от думата ораа, инструкция), как може да получава, за да напълва себе си. И това, можеш да направиш само при условие, че се приближиш до свойството на Твореца, до желанието за отдаване и се прилепваш към Него все по-силно и по-силно, тоест допълнително към своето желание за наслаждение, ще придобиеш и намерението за отдаване. Тогава, с неговата помощ ще можеш да напълниш себе си.

Съществуват само две сили или две свойства: отдаване и получаване. Аз се наслаждавам, че ме напълва силата на отдаването – светлината влиза и ме напълва.

Но светлината идва при мен само в случай, че съвпадам с нея по свойства и съм подобен на нея. Устроен съм като радиоприемник, който трябва да умее да се настройва, за да улови определена вълна. И аз го настройвам точно на някаква вълна и я усещам, а после продължавам да го пренастройвам – на някакви други вълни. Тоест моят приемник през цялото време лови такива вълни, на които е вече готов да се настрои.

Нашето желание за наслаждение е просто възприемащ материал, който сам по себе си не може да улови светлината. Нужно е да го настроим на определена честота, която съответства на идващата към него светлина.

Цялата същност на науката кабала се състои в това, как от себе си, от намерението да правя всичко заради себе си, да направя приемник за светлината и съответно да придобия намерение да правя всичко заради отдаване.

От програмата „Седмична глава”, 23.03.2011

[37849]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

Михаил Хазин (известен икономист https://worldcrisis.ru): Фин капитализъм (или виртуален – от типа Активи) създава богатство, печатайки празни хартийки или електронни записи и за сметка на контрола над финансовата система, им придава цена.

Икономиката вече не работи по Марксисткия принцип “пари-стока-пари”. Новата формула “пари – пари” е кратка и ефективна. Главоболието по производството на реални полезни стоки се стеснява в икономиката. Връзката между цена и полезност на предметите като храна, дрехи, жилище, услуги изчезва, както е изчезнала връзката между номинала на монетата и масата от скъпоценни метали вложени в нея.

Предметите на новия век са изчистени от полезност. Тяхната полезност е в новата икономика – това е тяхната способност да бъдат продадени, а “производството” носещо полза, става като надуване на “балони”. Вярата във възможността да се продаде въздуха във вид на акции, опции, фючерси и други “финансови инструменти” става главна движеща сила в икономиката и основен източник на капитал.

Реплика: Единствената полза и смисъл от произхождащото е в това, да се приближи психологията към разбирането на това, че информацията, мисълта, намерението, желанието, неговото виртуално/ психологическо напълване имат, в крайна сметка, същата ценност, както и материалните придобивки.

[43417]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес NOI , Рим, урок 1

Въпрос: В наше време, когато в света нараства кризата и все повече се случват стихийни бедствия и войни, как трябва да се отнасяме към хората, претърпели бедствие? Нали чувстваме болка, виждайки такива страдания и нямаме възможност да помогнем.

Отговор: Кризата не върви само в едно направление. Това са не само земетресение и цунами в Япония, наводнение и тайфун в Америка, пожар в Русия или държавни преврати в близкия Изток.

Това са само локални явления и затова ние не се вълнуваме много, когато слушаме за тях, не ги възприемаме много близки в сърцето. Нашата егоистична природа не ни дава дълбоко да съпреживяваме. Ако аз се опасявам, че това цунами ще дойде до мен – това вече е съвсем друго нещо.

Но тази криза е много планова. И докато се проявява с някакви отделни катастрофи ту тук, ту там, но, в същност, тя готви почва за това, за да може основателно да потресе света – в обща и глобална форма. Именно от това се страхуват хората, които разбират, какво произтича сега.

Това ще бъде глобална икономическа криза. Когато икономическите връзки рухнат, в условията на нашата пълна всеобща зависимост един от друг, това ще бъде огромен проблем . Незабавно ще връхлети всички и тогава хората ще изгубят ума си не знаейки какво да правят. Да се надяваме, че на нас по-рано ще ни се отдаде да окажем на света положително влияние и да предотвратим такова развитие.

И не трябва да се мисли, че за влияние върху света, ние трябва да търсим средствата за масова информация и да привличаме на своя страна световни ръководители, ние действаме във вътрешна форма. Свързани сме с вътрешните сили на света, глобална и интегрална сила, действаща вътре в него. Ако ние и съответстваме, и вървим заедно, тогава действаме съгласно закона на природата. В тази система ние (тази част от човечеството, която иска добро съединение между хората) внасяме силата на единство, любовта..

От първия урок на Конгреса “NOI”, Рим, 21.05.2011

[43682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

П.Л. Капица. От доклада “Енергия и физика“ (08.10.1975): Човечеството зависи от създаването и използването на източниците на енергия, защото произвежданата от тях работна сила в много пъти превъзхожда мускулната сила на човека и животните. Лишаването от енергийни ресурси води до падане на материалното благосъстояние.

И така, проблемът на човечеството е в получаване, преобразуване и консервиране на енергия. Във физиката е установен закон за съхраняване на енергията в природата. Самият закон предсказва глобална криза в добиването на енергия.

Енергията се добива от природни ресурси: торф, въглища, нефт, газ. Запасената в тях химическа енергия се е натрупвала хиляди години. Но в близките десетки години те ще бъдат изчерпани, употребата на енергия ще се ограничи, което ще доведе към снижаване на нивото на материалното благосъстояние на човечеството. Поради това енергийния проблем е проблем Номер Едно.

Никакви други източници на енергия (слънчева, енергията на вълните, геотермална, атомна и др.) не ни дават необходимата мощност, поради това, че в природата съществува ограничение за плътността на потока (изхода) енергия.

Реплика: Както виждаме, времето на изтощаване на енергийните ресурси е дошло. Решението е в бърз преход на обществото към разумно потребление. А когато започнем да разработваме основните му принципи, то ще видим, че всъщност трябва да решаваме проблема “любов към ближния”! Без неговото решение, на разумно потребление няма да се съгласи никой, и най-вече нашият егоизъм. А за да го променим е призвана науката Кабала…

[43773]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Творението се развива по разностранен начин и на различни нива. Като цяло, тези нива са пет, но всяко се дели на още  пет, а те – на още и т.н. – до безкрайност.

Главно в целия този процес се явява простото действие, за което е казано: „разпространението на светлината и нейното излизане, правят съсъда достоен за своето предназначение”.

Ако искаме да породим някакво свойство, някаква реакция за или против получаването, за или против отдаването, за или против намерението, в някаква форма, то трябва в тази форма, в тези детайли на възприятието, да предизвикаме развитието и пречката за неговото реализиране – получаването на светлината и нейното излизане, отварянето и затварянето. Тогава, благодарение на тези две противоположни действия, ще получим правилното впечатление – новото желание.

Казано по друг начин, ако искам да се издигна от желание № 1 към качествено по-високото желание № 2, ако искам да се променя именно качествено – да стана по-разумен, по-даващ, по-наблюдателен, по-чувствителен – тогава е необходимо да предизвикам само едно действие: нека светлината да се разпространи в мен, а после да си тръгне.

Това действие ще породи качествени промени в моето желание, благодарение на което ще започна повече да разбирам, повече да чувствам, повече ще забелязвам, в сравнение с онова, което е било по-рано.

Всички мои действия трябва да са много добре прицелени, за да изпратя точно насочения импулс, предизвикващ влизането и излизането на светлината. По този начин определям скоростта на своето развитие. Ако искам да постигна нов детайл на духовните стъпала, да се изкача по тяхната стълбата, да се издигна по качествената скала – това може да се направи само, по пътя на разпространението и на излизането на светлината. Така се изгражда съсъда, който е все по-качествен и по-висок, достоен за своето ново предназначение.

От това ще видим, че сме способни постоянно да издигаме себе си. Разбира се, ние използваме външни фактори: силата на светлината и силата на желанието, но сами ги привеждаме в действие.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[43977]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да стигнем до хората, облечени във власт? Нали искаме да разчупим рамките, от които е изграден целия им живот.

Отговор: Съесем не. Ние не воюваме с властта, не разрушаваме политиката и икономиката, не рушим обичайния ред. Борим се само за възпитанието на народа – и нищо повече. Аз съм за това, всичко в света да остане такова, каквото е и към него да се добави само принципа на любовта към ближния, като към себе си.

Нямам работа с това, което е изградено досега. Нека изграждат нататък – да бъдат живи и здрави. За мен е важно само едно: човекът трябва да знае в какъв свят живее, за какво живее и как наистина може да се напълни, за да постигне целта, без да изпада в заблуда, и без да се ласкае чрез всевъзможни игри, които дават само временно, непълноценно напълване и биват прекъсвани от смъртта.

Нищо не отменям, не действам срещу правителствените програми, банките, общините и т.н. С нищо от това нямам работа. Правете каквото искате. Искате да крадете – крадете, занимавайте се с глупости. Не е важно – аз не се интересувам от всичко това. Искам само да добавя възпитание.

Възпитание – за да знаем в какъв свят живеем, как функционира той, какво го движи, каква е целта му, какво ще бъде, ако тръгнем заедно с тази програма и какво ще стане, ако се отклоним от нея или се насочим в противоположната посока. Колко страдания ще ни донесе? Как именно? Струва ли си това или не? Искам хората да знаят, да видят пред какво са изправени, за да разчетат картата правилно – и нищо повече.

Всички други световни дела се намират на друга плоскост – нямам пресечна точка с тях, моят офис е на по-горния етаж.

Става дума за това, докъде все пак ще стигнем. Защото ние изтощаваме Земните ресурси и ги замърсяваме. И затова, трябва да преминем от потребителско общество към балансирано – иначе казано, да престанем да правим глупости.

На хората им трябват простите насъщни неща: жилище, работа, храна, дрехи и т.н. Това трябва да се осигури на всеки, а всичко останало да се пресече – да се прекрати произвеждането на безполезни стоки, да се премахне измерването на успеха чрез годишната продукция. Защото тази продукция опустошава планетата и замърсява околната среда.

И затова, ти ще работиш полови ден за осигуряване на необходимото, а останалия половин ден ще седиш и ще учиш, от време на време ще се явяваш на изпити. Затова, и само затова ще ти дават заплата.

Защото, човекът не знае в какъв свят живее. Той завършва училище, което не съответства на реалността, в която се намира. Живее в своята илюзия, откъснат от света и се учудва на бедите, които сам си навлича. Те идват от това, че сме като малки деца, действаме в своя вреда.

И затова, аз искам само едно – да ти добавя образоване, а основната му същност е в поправянето на взаимоотношенията между хората. Тогава, ти ще съответстваш на света, ще бъдеш балансиран с него, вие ще станете интегрално цяло, каквато всъщност е и повелята на времето. Всички тези елементи трябва да са съединени правилно с общия механизъм, с природните мрежи на взаимната връзка – а ти дори не знаеш за това.

Ето за какво говоря. Вярно е, че такова възпитание ще промени човека, но това ще стане постепенно, от само себе си. Аз не воювам с природата на нещата, а само ти обяснявам света, показвам ти къде живееш – и като следствие се променяш. Защото пред теб са фактите – какво да се прави. Няма какво да правим: разглеждайки ненарушимите закони, ние ще ги вземем под внимание.

Със нападки няма да поправиш нищо. Защото, хората постъпват съгласно своята същност. Можеш ли да я поправиш? Разрушението е заложено в природата на човека, и докато не му дадеш правилното възпитание, докато той не се убеди сам, че рискува да загуби живота си – няма да спре. Той трябва да види това по най-красноречив начин, сякаш смъртта вече е на прага. Именно това е образованието, възпитанието, което ни трябва.

Иначе няма да оцелеем на Земята. Това показват изследванията. И няма друго средство, освен възпитанието. Не трябва да се морализира, не разказвай на хората дали са добри или лоши. Те са такива, каквито ги е създала природата. Не могат да крадат по-малко, да лъжат по-малко – просто не могат. За това е казано: „Иди при Твореца, който ме е създал”. От самото начало, Творецът ти казва: „Аз съм създал злото начало”. Нали нямаш намерение да Му предявяваш претенции за стореното?

И лекарството за теб е само едно: „Тора като добавка” – с други думи, кабалистичната методика за възпитание.

От урока по статията „Свобода на волята”, 27.05.2011

[44119]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.24: „Малхут, заради съсъдите в нея се нарича „Афар (прах) и Афарон”. Афарон означава „нашият прах”. От времето, когато Малхут се е издигнала в Бина, Бина също се нарича Афарон.

И тогава, Бина се разделя на две части: на ГАР – висшите Аба ве-Има и това е „самех (60)”, съответстваща на шестте сфирот ХАБАД ХАГАТ, всяка от които се състои от десет части. А от хазе и надолу, тя се установила във вид на парцуфа ИШСУТ, който включва четирите сфирот НЕХИМ, и това е „мем (40)”.

Въпрос: Какво са буквите, за които говори „Зоар”?

Отговор: Буквата е символ. Формите на буквите символизират сили, които се съединяват заедно. Защото ние, трябва да им придадем някаква форма, за да можем с нейна помощ да опишем тези сили.

В духовното пространство няма форми. Но в нашия свят, с помощта на буквите, аз мога да обясня духовните свойства. Например, буквата „самех” (ס) е кръгла, което показва нейното свойство милосърдие, отдаване. Числовото ѝ значение (гематрия) е равно на 60. 60 – това е 6х10 (шест сфирот, всяка от които се състои от десет). Така може да се обясни, какво е 6, какво е 10, какво означава „кръгла”, какво е свойството, което изобразяваме като кръглата буква „самех”.

Но в духовното пространство няма нищо такова. А за да си обясним тези неща един на друг, трябва да имаме общ език. Ако го нямаше езикът, с който общуваме, нямаше да има нужда нито от букви, нито от други символи.

Защото в духовното, т.е. в моето вътрешно усещане, не трябва да си рисувам никакви форми. В моето вътрешно усещане няма никакви изображения – има само усещания в желанието, получаващо някакво впечатление.

Но когато искам да кажа какво е моето желание, доколко то се впечатлява, от какво, от какви противоположни свойства, тогава вече се проявяват лявата и дясната страна, горе и долу, различните цветове. Тогава ми трябват всички тези аспекти.

Защо художникът рисува картина? Той чувства, че просто трябва да излее от себе си своето вътрешно усещане, възхищението, въодушевлението си, да го предаде на другите хора. Но картината е само външен израз, отразяващ само в някаква степен вътрешното му усещане и желанието да сподели с другите.

На неразбиращите хора им се струва, че художникът е излял на хартия или платно цялото си вътрешно усещане, вдъхновение. Ако става въпрос за слабо земно впечатление – това все още е възможно. Но да се предаде духовно впечатление, е невъзможно.

Затова ни е забранено да изобразяваме духовното като картини или скулптури, защото в тях ти, все едно няма да можеш да предадеш своето вътрешно впечатление. Но изобразяването на духовни свойства, състояния и процеси във вид на букви и чертежи се позволява, тъй като в тях изобразяваш не своето вътрешно впечатление, а само символите на впечатленията.

Това се нарича език, когато се свързваме помежду си с помощта на външни символи, всеки от които, по наше споразумение, може да пробуди в нас съответни вътрешни впечатления, предавайки ги един на друг. Но при всички случаи, във всеки човек, това вътрешно впечатление е различно, защото всички ние сме различни.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44046]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Съгласно висшата програма се намираме в процес на развитие, който трябва да завърши с пълно освобождаване. И преди всичко, трябва да разкрием, че се намираме „в изгнание” от нещо.

Но какво е то, откъде съм изгонен и от какво съм разделен днес? И тук ще науча, че съществува някаква висша реалност – истинска, постоянна, вечна, съвършена, а аз съм отделен от нея и се намирам в някаква лъжлива реалност! Живеем във въображаем свят, както наричат кабалистите нашия свят. Той ми се представя така, както халюцинира човек, който е загубил съзнание.

Трябва да използвам тези въображаеми картини толкова, доколкото съм способен и доколкото ми дават, за да се издигна. Сякаш свише ми казват: „Това е достатъчно, във всичко останало ще ти помогнем отвън. Но намирайки се в безсъзнателно състояние, си длъжен сам да направиш някакво усилие, за да излезеш от него”.

Виждали ли сте как довеждат човека в съзнание? Разтърсват го и го събуждат, не му дават да  потъне вътре в себе си, принуждават го да отвори очи, да започне да гледа, да реагира. Колкото повече работят върху теб и те пробуждат, толкова по-добре това ти помага да стигнеш до чувството, да събудиш в себе си вътрешните сили. И тогава започваш да възприемаш заобикалящите те, а не потъваш в себе си.

Има такива мигове, когато само от теб зависи къде в крайна сметка ще се окажеш – в съзнание или в безсъзнание. И за нас е необходимо да се пробудим и да пробудим света.

Няма съмнение, че ако съществува програма за развитие, която ни вози като във влак, то сме длъжни да пропътуваме от началната точка до крайната, до пълното освобождаване. Но в самия край на този път има участък, в който трябва сами да участваме в своето движение към целта.

И тук също нямаме избор – ако не искаш да участваш, ще те принудят. Не може без изобщо да участваш в програмата, да стигнеш до нейния край. Няма да почувстваш тази крайна точка, ако до този момент не си участвал в движението към нея.

Участието ти е необходимо за теб самия – за да те развие, да те научи на нещо. Само тогава ще можеш да почувстваш какво означава пълно освобождаване.

А без това няма да успееш нищо да почувстваш. Ние и сега се намираме в света на Безкрайността – но нима го усещаме? Усещаме напълно противоположното – заради неразвитостта на възприятието.

Затова, нашето развитие, започвайки от този момент и до окончателното освобождаване, трябва да премине с нашето активно участие. И всичко това също е заложено в замисъла на творението и в програмата на неговото развитие.

Просто настъпи моментът! Както детето, което расте, и колкото по-голямо става, толкова по-голямо участие трябва да взема в своя живот. Трябва да се научи какво е необходимо да прави самото то – дори и да е само това, да събира своите играчки. Докато не порасне и не стане възрастен, който може сам да се обслужва и да служи на другите хора.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44156]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

Изобщо съществуват само две заповеди:

–          Човек към Твореца,

–          човек към човека.

Но и двете са предназначени да доведат човек към крайната цел – сливане с Твореца. И практическото изпълнение и на двете е едно. Защото извършвайки нещо безответно заради Твореца, без каквато и да е изгода за себе си, човек не чувства дали изхожда в своите действия от любов към другаря или от любов към Твореца.

Баал аСулам.  Дарованието на Тора. п. 13.

[44195]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Баал аСулам, Бейт Шаар аКаванот (Вратата на намеренията), глава „За Песах и изхода от Египет”: Първите поколения, поколението на Енош и поколението на Вавилонската кула, заточили Шхина на върха на „седмото небе”.

Исраел от поколението на Египетското робство са били същите искри „кери” (изгубено семе), които е ронил Адам Ришон 130 години, докато не се е родил Шет.

Искрите на „кери” са светлината Хохма (мъдрост), които са имали намерение да получат егоистично, заради себе си. Ако светлината Хохма не достигне до правилното място, което се намира под екрана, и не се облече в светлината Хасадим (милосърдие), тогава тя се нарича „ронещо семе на земята” (от иврит, „арец” – земя, и „рацон” – желание), „напразна загуба”.

Всеки човек трябва да премине през тези стъпала, поколенията Енош и Вавилонската кула, през егоистичните желания, които не зачитат никой и желаят направо да получат всички наслаждения, което се нарича „изгубено семе”.

Душата е подобна на злато и когато е изкопано от „земята”, то е примесено с боклуци, докато не бъде почистено, за да се отдели цялата мръсотия и да се назове „злато”.

След разбиването на съсъдите, което се случило в нашите корени, в духовния свят, нашата душа е потънала в желание за получаваме на наслаждение заради себе си и напълно се смесила с тях. Има много малко искри на отдаване, които свършват в това егоистично желание, които е много трудно да бъдат извлечени от него.

Това е подобно на златна мина – добиване на злато от земята, когато хиляди тоновe почва трябва да се пресеят и да преминат през различни процеси докато най-накрая бъдат извлечени няколко грама злато. Почвата не идва от случайно място, а от там, където преди е било златото. Въпреки това трябва да бъдат повикани камиони заради почвата, за да бъде тя изчистена, промита с вода и пропусната през филтри, така че накрая да се извлекат няколко късчета злато.

Такъв е произхода и на нашата душа след разбиването. Вътре в огромното егоистично желание има няколко разпръснати искри, които също са егоистични, но са способни да бъдат поправени за да отдават. Имено тях трябва постепенно да отделим и това е работата, която трябва да направим.

От урока по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 18.04.2011
[40968]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→