Въпрос: Какво е това ”усилие” – това мисъл ли е или някакво действие?

Отговор: Усилие – това е вътрешно напрежение, насочено против своето желание. А, ако ти действаш съгласно желанието си, тогава няма да има никакво напрежение. Ти може да прилагаш физически усилия или духовни даже, но егото ти ще ги поддържа.

Усилия – това са висши човешки сили, против егоизма, който се намира в мен. И тогава аз натискам, и натискам, и в крайна сметка се убеждавам, че ми е необходима помощта на Твореца.

Но аз не трябва от самото начало да мисля, че не мога да се справя сам. Аз съм длъжен да започна! А Творецът ще завърши заради мен тази работа. Ако още в началото бъда убеден, че нищо няма да се получи – то никога не ще се помръдна от мястото си.

Затова съм длъжен да започна и да натискам на правилното място, доколкото го разбирам, в правилната посока, към правилната цел. И само в резултат на тази работа аз откривам, че ми е необходим Твореца. А трябва да започна с това, че ”никой не може да ми помогне, освен мен самия”.

В началото няма никой, освен мен. Докато не изразходя всичките си сили, аз не ще почувствам настоящата потребност от Твореца. Към Твореца се обръщат вече от отчаяние. Това се нарича ”пробуждане отдолу” (итарута де-летата), почти ”вратата на сълзите”.

Аз разбирам, че не мога без Твореца, защото в мен няма светлина, нямам сили, за да се съединя сам с другите! Аз не мога да поправя разбиването!

Разбиването – това е напускане на желанията от светлината. Творецът скрива светлината си от съсъда и тя се разпилява на парчета. Сега е нужно да се върне светлината и да засвети с общата сила на отдаването. Само, ако присъства такава обща сила между желанията за наслаждение – тогава тя ги свързва заедно.

Светлината трябва да запълни всички пространства между желанията, както водата запълва всички празни места между камъните, и тогава чрез тази вода те се свързват един с друг. А иначе, кой ги съединява, каква сила, как те могат да бъдат свързани? Необходимо е нещо, което да запълни пространството между тях.

Дистанцията между желанията остава, остава и егоизма, който ги отделя едно от друго. Някога, всички те са били един голям камък. Но после, той се е разбил на множество малки камъни и са се отделили едно от друго. Те така си и остават на разстояние и трябва да прекрачат през него – „сякаш” то не съществува!

Тогава идва висшата светлина и ги съединява, запълвайки цялата празнота, сякаш вода между камъните. Желанията се оказват свързани едно с друго, потопени в една вода, в една и съща светлина.

Получава се, че сега между нас се намира Творецът! Ние разкриваме между нас цялата сила на светлината, Неговото присъствие – защото водата се намира между камъните и запълва същия този обем, който трябва да бъде запълнен с тях. Камъните са се раздалечили, увеличавайки обема си 620 пъти и сега водата, светлината (светлината на Тора се нарича ”вода”) е длъжна да им помогне да достигнат същото това качество – „цяла скала”, но в 620 пъти повече!

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43389]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Най-тежкото и лошо състояние, усещано от Малхут, това е състоянието на пълното напълване със светлина в света на Безкрайността, тъй като то няма никакво покритие от нейна страна. Всичко това кара Малхут да премине множество изменения, които се наричат движения, действия.

Цялата тази верига от усещания, преживявани вътре в Малхут, се наричат нейни движения. Затова става дума за вътрешни усещания, за вътрешна мъдрост, за вътрешно движение, за това, че всичко се прави само от желанието и от съпровождащото го намерение. Нищо освен това, в действителност, не съществува!

Нашият свят, който ние наблюдаваме около нас – това е въображаем свят. Всичко се случва вътре в Малхут на света на Безкрайността, докато тя не си спомни, че е тя и не се превърне в получаваща заради отдаване – т.е. да се отдели от усещането за получаване заради себе си, което е било в нея до първото съкращаване.

Независимо, че това първо усещане не се е наричало егоистично, понеже тя не го е извършвала преднамерено и не е разбирала състоянието в което е влизала.

И така, духовното движение не се измерва и не се оценява с количеството материални действия – а само с вътрешните състояния, които изминава човек. Затова е толкова трудно да се оцени. Всеки пита: Как да проверя колко съм напреднал? Но това може да се отчете само, ако се намираш вече в духовния свят и можеш точно да преброиш количеството духовни действия, които си създал.

Ние виждаме по малкото дете, че то въобще не знае къде е и как е. Чак когато постепенно израства, то качествено усъвършенства своя разум и започва да пресмята, какво е било вчера, днес, утре. То се научава да усеща времето, а след това и движението. Него го учат: това прави така, а това не прави така. Т.е. то започва да постига някои неща и връзката между тях, да се учи осъзнато да преминава от едно състояние в друго, да слуша и изпълнява съветите на възрастните.

И точно така се случва в духовния свят, и ние преминаваме към духовни действия. Но всичките те – са само вътре в човека. Отвън нищо не се случва, и нищо не зависи от външните действия. Но с външните действия ние можем да повлияем на своето вътрешно състояние, защото това е психологически въпрос.

Ние се включваме в заобикалящото ни общество за сметка на нашето външно участие, някакви си материални действия, а благодарение на това се съединяваме с него вътрешно. И тази вътрешна връзка ни влияе и се отброява в нашата духовна работа.

Затова, всичко зависи от нашето осъзнаване на злото – само заради него е необходимо учението и работата. В онзи миг, когато човек усеща своя егоизъм, той е готов да извърши духовно действие – тоест промяна вътре в себе си, за да се отърве от това зло. И после въпросът е в това що за зло е това, от което той желае да се избави – колко е голямо то като количество и като качество, относително отдаването или получаването.

От урока по ” Учение за Десетте Сфирот”, 06.06.2011

[44974]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние се намираме в полето на светлината (свойство отдаване и любов, наричащо се Творец), запълваща пространството, където ние съществуваме, – само че ние не усещаме тази светлина.

Тя е подобна, в своето въздействие върху мен, на физическото, гравитационното, електрическото или на електростатичното поле: ако аз имам духовен потенциал (заряд), то аз започвам да се движа вътре в това поле търсейки равновесие с него.

Така се държи електрона в електромагнитното поле или човек на определено място – той се стреми към уравновесено състояние, намирайки се в полето на своето усещане. Та нали усещанията – това са също сили! Ние ги изучаваме в науката кабала, както изучават въздействието на физическите сили. Но в нашия свят ние не осъзнаваме тяхното съществуване.

Хората в които се проявява точката в сърцето, положителната сила, започват да се движат натам, където могат да получат напълване на тази точка. Те ”идват” в нашите групи или ”изведнъж” ни намират чрез Интернет. На тях това им се струва като нещо неочаквано… Така започват да изучават науката кабала.

От урок 2 на Световния конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44896]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек, също както и при всички животни (но в човека той е насочен още и към използване и унижение на другите, а освен това се и развива непрестанно).

Баал а-Сулам. Последното поколение, ч.1

Човек не може и пръста си да помръдне, ако няма да има някаква полза от това за себе си.

Баал а-Сулам. Статия към завършването на Книгата Зоар

“Човек се ражда диво магаре“: тъй като, когато се ражда и излиза от лоното на творението, той се намира в съвършено мръсно и низко състояние, което означава огромна величина на любов към самия себе си, заложена  в него (и не може изобщо да вземе под внимание интересите на другите).

И всички негови движения – са около самия него, без каквито и да било искри на отдаване за ближния (а още повече, за сметка на унижение на другия. Винаги оценява успеха си не сам по себе си, а относително другия. В това време, когато животното удовлетворява своите потребности почти без да се сравнява с другите).

Баал а-Сулам. Дарованието на Тора, п.12

[44886]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Казано е: „Благославям те във всичките твои дела”. Какво е това  „благословия”?

Отговор: „Благословия” означава, че аз получавам свойството отдаване на своето получаващо желание. Аз откривам неговия дефект, извършвам голяма подготвителна работа и поради това, получавам „благословия” от Твореца – намерението за отдаване на цялото свое желание.

Благословия – това е Бина. С какво повече може да благословиш човека? Какво още не ни достига освен светлината, връщаща към Източника? Нищо.

Цялото творение – това е желание и ако то получава намерение заради отдаване – това е  благословия. Нали няма по-съвършено състояние. Само това ни е нужно.

Казано е, че всеки ден човек е длъжен да достигне сто благословии. С други думи, той е длъжен да поправя към отдаване целия свой съсъд – десетте сфирот, всяка от които се дели на десет. И тези сто благословии се превръщат в „сто врати” (шаарим) – доколкото сега човек оценя (мешаер) Твореца със своите поправени съсъди, които се напълват със светлина.

От урока по статия на Рабаш, 07.06.2011

[ 45007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Точката в сърцето пробужда в човека съмнения: „Кой съм аз и какво съм? Каква е целта на моя живот?” Избавя ли се той на някакъв етап от духовния път от тези съмнения в Твореца и в замисъла или те го съпровождат до края?

Отговор: Съмненията безусловно остават с човека. Защото без тях е невъзможно да се движиш напред, невъзможно е да правиш анализ.

„Съмнението” е такова състояние, когато във всяка посока е възможно всичко, когато не можеш да различиш ангела на смъртта от ангела на живота, доброто от злото, Твореца от Неговата противоположност. На всяко стъпало, във всяко състояние, за теб е необходимо да преминеш етапите, отразяващи целия път, включвайки всичко най-лошо и най-добро – в разума и в чувството.

Без „съмнението” като междинно състояние, не можем да минем. За това е казано: „ И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Всяко ново стъпало започва от „вечерта” (ерев), тоест със смесването (ирбувия) на нещата, между които не мога да направя разлика: „Подобно на светлина, но вече не е светлина… Като че ли е тъмнина, но не е съвсем тъмнина…” Всичко е размито в моите очи.

Затова, когато се потопиш в объркването и в съмнението – знай, че настъпва новото състояние. „Пак всичко е в мъгла, забравям дори простите определения, няма за какво да се уловя…” Такъв е преходът от стъпало на стъпало. Радвай му се.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44996]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Днес провеждаме конгрес, посветен на празника Шавуот. Но когато си представя какво ще бъде там, не искам да бъда там. Значи трябва да се издигна над разума?

Отговор: Там ще има танци, а ти не обичаш да танцуваш. Там ще има страхотно угощение, но то не ти харесва. Там ще има много деца и не може да се каже, че си във възторг от това. Излиза, че наистина няма защо да ходиш там.

Но можеш да си представиш ситуацията по друг начин: за какво ми са храната, движенията на тялото, песните, детските крясъци и многото хора? Всичко това е външна форма на желанието, което пробужда Твореца. Той внася в общността на хората, пристигнали там, желание да се приближат до Него.

От цялата Малхут от света на Безкрайността, Той е събрал група отделни желания, за да ги обедини в бъдеще – и затова сега им дава портебност. И самите те не знаят защо се е получило така, всеки е с причините си, всеки е с представите си защо е тук. Той е дошъл да се присъедини към желанието на Твореца, което се крие в тях.

Може тихо да си седи в ъгъла и през цялото време да поддържа намерението си за връзка с тяхното желание. Аз търся не техните вътрешни позиви, а именно онова желание, което пробужда Творецът в тях. Точно то ми трябва, тази потребност се явява моята душа.

Защото имам само точка в сърцето и трябва да присъединя към себе си желанията, които ще дадат обем на духовния ми съсъд. И тогава ще мога да вървя напред.

Но ако не установя връзка с тях, то откъде ще взема желание, къде да намеря душата си? В какво ще получа разкриването на Твореца? Защото самият аз нямам и няма да имам нищо освен изначалната точка. Така че, защо да не замина на конгреса? Защо да пропусна възможността?

Въпрос: Не мога ли да гледам излъчването в къщи, по телевизията и така да се приобщя към желанието на хората? Задължително ли е физическото присъствие?

Отговор: Зависи, в кой случай се прониквам по-добре от тяхното желание, от неговия изблик, колко усилия ще положа за това. Възможно е в къщи да получа от тях 50 кг. желания, а на място, дори седейки в ъгъла, да изпитвам такова отвращение, че  да събера едва 2 кг.

Но ако се подготвя предварително, ако започна да танцувам заедно с тях, въпреки че дълбоко ненавиждам такива неща, ако вътре поддържам намерението си: защо правя това – то ще ми донесе голяма полза.

Всички ние работим над желанието, въпреки че не разказваме за това на всеки ъгъл. Цялата духовна работа се върши над желанието – така, че разумът да управлява сърцето.

От урока по статия на Рабаш, 06.06.2011

[44912]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В науката кабала ние изучаваме, че “няма никой освен Него” и че Творецът е добър и съвършен. Но ако човек, разкривайки това, става свидетел на убийство, как е длъжен да се отнесе към това?

Отговор: Когато виждаме зло в нашия свят, си задаваме въпроса: “Как е възможно Творецът да е добър и съвършен, добър и творящ добро?”.

Всичко, за което говори науката кабала, се отнася към състоянието на ниво по-високо от “махсом” (границата между материалния и духовния свят). Само на тези степени прави добро. Получавайки свойството отдаване, ти започваш да разбираш, че светът е прекрасен и Творецът – добър.

А под тази граница един поглъща друг – и в пряк, и в преносен смисъл. Тук ние не трябва да очакваме добри постъпки – напротив, всички ние по-целия свят ще се чувстваме все по-зле и по-зле, доколкото това ни принуждава да се избавим от своето его.

Ако ни беше комфортно, Творецът би бил добър към нас и животът би бил добър, то ние бихме останали малки егоисти, наслаждаващи се на дреболии. Само нещастията ни подтикват към развитие.

Но когато преминеш границата между материалния и духовния свят, то ще се развиваш по-нататък по свое желание и на теб вече не са ти нужни проблеми, защото сам генерираш силата за собственото си развитие.

От първия урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44833]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Реплика: Като правило, пророците говорят за два варианта на развитие: труден и лесен…

Отговор: Представи си, че синът ти е мързелив и упорит. Той е умен, но няма никакво желание да реализира своя потенциал правилно. Като какъв би искал да го видиш в бъдеще?

Реплика: Като известен футболен играч.

Отговор: Разбирам. Това е модерна мечта на еврейския баща.

Ами, ти го водиш до футболно училище, но той е мързелив и не иска да работи. От него се изисква да има дневен режим, да се упражнява редовно и да спи вечер добре без никакви купони. Животът на атлетите наистина е труден; той следва стриктен график. Хората жертват своите най-добри години, за да станат професионалисти. В този случай тялото става машина, която работи в пълен капацитет.

Така, твоят син не иска да се упражнява. Какво можеш да направиш? Ти си сигурен, че точно футболът е неговото бъдеще. Тогава взимаш колана в ръка. Тук възниква въпросът: Боят може ли да го направи футболен играч? Това движи ли го в правилната посока?

Реплика: Не, това само го наранява.

Отговор: Това значи, че коланът не помага. Но след тази „възпитателна работа” твоят син прави разчет: Какво  да направи? Той страда и от боя, и от тренировките. Къде страданието е по-голямо и къде по-малко? Неговото егоистично желание сравнява резултатите и той решава: Ако неговият баща го кара да страда повече от треньорът му, той отива на футболна тренировка.

Във футболния отбор среща други момчета и постепенно придобива вкус за играта. Ако не го направи, ти продължаваш да го наказваш, докато той не изпълни твоята програма.

От този пример виждаме, че страданието просто приближава човек до реализацията. Как можем да се справим без страдания? Ние сме мързеливи и упорити, всеки един от нас. Не става дума само за физически дейности; ние сме инати в разума и в сърцето, във възприятието и в усещанията. Всяка секунда подминаваме важни неща, взимаме си почивка да изпушим една цигара, спим с отворени очи.

Как можем да използваме всеки момент в живота си за духовна тренировка? За да направим това, ние непрекъснато трябва да се подпалваме от горящото желание на приятелите. Иначе Творецът ще ти нанася удари и ти ще излезеш от своята зашеметеност поради страх или болка, по един или друг начин. Но ти трябва да реализираш цялата програма, защото без това, ще ти липсват желания.

Следователно, имаш само една възможност: да изпълниш желанието на Твореца. Ти ще направиш това във всеки случай, но имаш два варианта, два пътя, които водят до това реализиране. Не можеш да избягаш от тренирането и от пробуждането, но можеш да поемеш по дългия път на страданието, по време на който си заспал (въпреки че не си като бебе); или можеш да поемеш по краткия път, където ти се дава шанс да реализираш себе си бързо, като получиш допълнително желание, допълнително пробуждане от обкръжението. Те възбуждат твоя ентусиазъм и ти бягаш на тренировка.

Няма значение по какъв начин идваш на тренировката: това е твой избор.

От урок по статията „Мирът”, 31.05.2011

[44466]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Като правило, на нас ни е лесно да се включваме в едни или други общества. Без особени усилия чуждите желания стават наши. Защо в групата това не е така? Защо са нужни ежедневни усилия в течение на толкова години?

Отговор: Защото във външния свят чуждите желания съвпадат с твоите, а духовния път до самия край е положен с усилия. На него нищо не можеш да достигнеш, ако не полагаш усилия – нали ти поправяш желанието, т.е. действаш против него. И поради това, нищо не можеш да получиш без старание.

Всеки път си длъжен да се поправяш по дясната линия и всеки миг този път е съпроводен с усилие. При това, твоите усилия не са устремени към Твореца – тук ти нищо не можеш да направиш, това го прави за теб светлината.

Твоите усилия са насочени само към това, постоянно да се намираш в обкръжение, колкото може по-високо, важно, мощно, за да може то да ти доставя желание да се придвижваш, а също и усещането за неспособност на това. Благодарение на тези два полюса, ти се обръщаш към светлината и тя те повежда напред.

В мен има десет сфирот от Малхут до Кетер. Като цяло, това е и моята душа или парцуф. Относно Малхут съм длъжен да добия осъзнаване на собствената си низост, а относно Катер – осъзнаване величието на целта.

За това на мен ми е нужно да се обърна към групата – нали тя може действително да ми обезпечи това. И тогава в мен възниква обем – съсъд от десетте сфирот, протегнати между двата полюса: аз нисък, а Творецът велик.

Става въпрос за много прости неща, които вече създават в теб някакъв обем на духовен съсъд. В теб има само незначителност и величие. Така помоли за поправяне, за да може тази основа да приеме формата на отдаването, за да може в нея да започне напредък към отдаване и тогава светлината ще дойде.

Той никога не откликва на желание, идващо от теб лично – то не може да стане настояща молба, която се нарича МАН. Ако желанието идва от групата, то ще стане такава молба.

От урока по статия на Рабаш, 06.06.2011

[44922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→