Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Не чувствам, че моето напредване зависи от мъжете. Как да ускоря проявяването на това усещане?

Отговор: Има много жени, които се чувстват самодостатъчни – участват в разпространението, гледат уроците, с цялата си душа и сърце са заедно с всички нас. Те не чувстват, че зависят от мъжете. Това не е важно. Те, все пак се включват в нашето общо желание, кли, намират се заедно с нас.

Дори ако жената напълно се отдаде на определена, конкретна работа – в преводите, в обработването на материалите или в нещо друго – това участие покрива всичко. Защото разпространението е практически най-важното прилагане на женското желание – то е подобно на раждането в нашия свят.

Така че, участието на жените в разпространението е най-доброто действие по поправянето. Може би е необходим по-голям виртуален контакт. И аз съм за това, да има добра виртуална връзка. Но дори ако жената е сама и по някакъв начин участва в разпространението, тя пак се намира в нашия общ стремеж да напредваме – точно усеща и напредва заедно с нас.

При мен има много такива примери. Работя с много жени в блога, при обработването на материалите, в преводите, при издаването на книги – и аз виждам тяхното напредване. Дори засега женската група все още да не е добре организирана, все пак те напредват прекрасно заедно с всички – в крайна сметка, с мъжката група.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45364]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №1

Баал а-Сулам е казвал, че много се радва, че е роден в поколение, когато е възможно да бъде разкрита мъдростта кабала. Кабала ни учи как да свържем в едно двете сили на отдаване и получаване, как да ги съберем една с друга, така че сумата (Σ) да стане „човек”.

Това действително е наука, мъдрост. Това не е лесно, трудно е. Ние сме привикнали да се движим по течението и изведнъж се появява друга сила, която ни отвежда на някъде другаде. На къде?

Интеграцията на двете сили води до уникален резултат. В нашия свят, който виждаме и чувстваме, съществуват форми на неживата, растителната и животинската природа. Ние принадлежим към животинското ниво и все още не сме постигнали нищо по-висше. Човешкото ниво, което започваме да разкриваме в себе си, е духовно стъпало, разкриващо пред нас един нов свят.

В природата едно ниво дава живот на друго. Животните питаят от растенията, а растенията получават сила от неживата природа. Но неживото ниво не знае какво означава растеж, развитие, живот, поглъщане и отделяне, усещане за обкръжение. Растителното ниво, от своя страна, не разбира какво означава животно, движение, раждане на потомство, стадно пребиваване и още повече усещане за „развитите животни” – хората, които живеят много сложен живот.

Нисшото стъпало не може да разбере висшето – това е един напълно различен свят. В момента ние съществуваме на животинското стъпало и сме управлявани от своите желания. Ние не разбираме какво е човешкото стъпало. Невъзможно е да бъде показано или демонстрирано, така както едно животно не може да демонстрира на растението своето светоусещане.

Още повече, човек, който е интегрирал двете сили, точката в сърцето и сърцето, желанието за отдаване и желанието за наслаждение, и се е издигнал до човешкото стъпало на развитие, не може да предаде своето усещане на тези, които все още не са го достигнали. Може да се каже само едно: той чувства себе си извън всички ограничения на материалното тяло, защото той се е изкачил на различно ниво. Той съществува във връзка с всички предходни нива, питае от тях, но той самият е на своето стъпало.

Така и ние, изкачили се до човешкото ниво (да се надяваме колкото се може по-бързо), съхраняваме връзката с този свят, с всички форми на живот. Но в допълнение ще имаме напълно различни усещания и намерения. Ние ще чувстваме вечност и съвършенство на първото духовно стъпало.

Целият ни проблем е, че искаме да получим наслаждението, висшата светлина, докато тя не може да пребивава в нас и тя веднага изчезва поради „кратката верига”, в която плюсът и минусът взаимно се анулират. Следователно, трябва  да работим правилно в третата линия, между тези две сили.

Ние създаваме правилно съчетание: поставяме по средата „резистор” (R), благодарение на който плюсът и минусът действат правилно. Това ни дава резултат от тяхната работа и получаваме сила. На езика на кабала съпротивлението между точката в сърцето и егоизма се нарича „екран” (масах). Имено на това място получаваме и усещаме нов живот на човешкото ниво, Адам.

Тогава ставаме свободни от смъртта. Всеки път, когато аз искам да получа светлина, не мога да се приспособя към нея. Наслаждение с желание изчезва и аз вкусвам от смъртта – няма от какво друго да се радвам и се отчайвам. Аз нищо не искам и отстъпвам. В края човек „изсъхва” от тази работа и вижда, че няма успех. Той започва да „повяхва”. Животинската, растителната и неживата природа постепенно намаляват в него, докато човекът умре.

Но ако разберем как правилно да обединим в себе си силата на отдаване и силата на получаване, плюсът и минусът, ние ще постигнем усещане за живот на човешкото ниво, вечен и съвършен живот.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011
[44836]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес “We”, Ню Джърси, урок 5

Ние дори не осъзнаваме до каква степен сме потопени в егоистичната природа. Нашите клетки, нашите тела, нашият свят, нашите мисли и желания и като цяло всичко, което съществува е просто егоизъм и нищо повече.

Всичко се стреми само да получава, да поема възможно най-много добро за своя лична полза. Това е природата, в която се раждаме и в която живеем, без да имаме никакво понятие, че може да съществува нещо друго освен това.

Въпреки това, ние трябва да преминем от един свят в друг или с други думи, да придобием допълнителен, нов свят, да израснем от точката в сърцето, да я развием в ново духовно „тяло”. Всъщност това е аналогично на нашето сегашно тяло, което само ни се струва плоско, но в действителност се обрисува от сили и вектори. Но вместо да виждаме този образ на компютърен екран, ние го виждаме на 3D екрана на нашето съзнание.

Ние възприемаме реалността на този екран на получаващото желание. Всичко, което можем да получим или възприемем, попада на този екран и спира там, създавайки картината, която виждаме.

Но силите на отдаване са напълно различни. Не можем да ги спрем с екрана на получаващото желание и затова не ги възприемаме. Само като създадем екран в отдаващото желание, ние ще разкрием втората половина от реалността. Всъщност ние няма да чувстваме половината, а почти 100% от всичко, което съществува. Каквото количество светлина този нов екран – намерението за отдаване – ще спре, такъв вид картина ние ще видим на него.

Много е трудно да започнеш да издигаш второ „тяло” от твоята точка в сърцето. За да направиш това, трябва да влезеш в група като в майчина утроба, и да започнеш да растеш в нея. Това изглежда много отблъскващо и нереално на човек. Целият свят е против и  не мисли за това, и не му придава никакво значение.

Затова за нас е много трудно да се фокусираме на групата. Каквото обкръжението счита за важно, това е важно и за нас. Ако светът смята работата в групата за неважна, то и ние я забравяме всяка секунда. Дори ако се опитаме да разпънем конец на връзка, да слушаме за нея и да я поддържаме в мислите си, все пак ще ни изглежда детинска, нереална и наивна и това е защото тя не е важна за големия свят. И наобратно, ако най-нереалното нещо стане важно за всички, тогава ние ще мислим за него, ще говорим за него и ще се стремим към него.

Ето защо ни е нужно „мнението на обществото”, уверението, взаимното влияние, което ни убеждава, че правим нещо истинско и че нашият свят наистина не си заслужава. Какво имаме тук освен временен живот, пълен със страдания? Ако не беше възможността да придобие вечен, съвършен живот през това време, тогава нямаше да има никаква полза от този свят за нас или за нашите деца.

От 5-тия урок на конгреса “We”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39711]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес в Москва, урок 2

Ние в никакъв случай не трябва да възприемаме връзката между мъжа и жената като антагонистична. Напротив, трябва да се виждаме един друг като помощ. Ако говорим за обединението на света, тогава първо това е взаимна подкрепа между нейните две части – мъжка и женска.

Тези части идват от общия корен на творението: Творецът или светлината и желанието или съсъда, напълнен със светлина. В допълнение, този съсъд преминава през всякакъв род форми, докато се променя. И вътре в този съсъд ние и двамата – мъжката и женската част – трябва да работим заедно интегрално като в идеално семейство.

Общият събирателен образ на мъжа трябва да работи заедно с общия събирателен образ на жената. Те трябва да работят заедно съвместно, взаимно и ясно, разбирайки природата на всеки един. Мъжът разбира себе си и женската природа, а жената разбира себе си и мъжката природа, и заедно ние действаме усилено и разумно като възпитани, сериозни възрастни, които се стремят към обща цел.

Целта се постига чрез връзката между нас. Написано е: „Мъжът и жената, и Творецът между тях”. Тоест разкриването на Твореца се случва точно в правилната връзка между тях, на екрана, който се появява между светлината и желанието. Така ние трябва да се допълваме един друг взаимно и непрекъснато. Няма нито една част, нито един малък детайл, нито един феномен в природата, в нашите връзки, в нашия свят и в духовните светове, в които няма взаимно допълване, обединение и сливане на мъжката и женската част.

В нашия свят това изобщо не е видно. Ние дори не си представяме това взаимно допълване, обединение и сливане. Но в духовния свят това е необходимо условие. И в зависимост от това, на какви нива сме, тези нива се определят точно от взаимното допълване и обединение, докато се обединим заедно.

Затова, правилното разбиране на нашата взаимна работа е най-важното условие за успех. Бих казал, че няма такъв проблем, който да може да бъде разрешен отделно от мъже или жени. Проблемите винаги се разрешават единия чрез другия, тоест женските проблеми се разрешават чрез мъжете, а мъжките – чрез жените. Тази липса на разбиране, вярването, че е възможно да живеем отделно: „Какво ме е грижа за тях!” (обикновено, мъжете се отнасят така към жените) и „Ние ще разрешим всичко сами и ще направим всичко сами!”. Отношението, което мъжете имат, е напълно неправилно. И естествено, от страна на жените също е неправилно да мислят, че „Мъжете ще направят нещо, ще разрешат всичко и всичко ще бъде наред, и ние ще получим нещо като бъдем до тях”.

Изначално, още от първата крача трябва да има ясен вътрешен контакт. Не трябва да бъде външен, физически, визуален или дори вербален, а точно вътрешен контакт, който се появява чрез висшата сила, чрез следващото ниво, а не директно между нас. Тогава това висше ниво ще се изрази вътре в обединението. Като минус и плюс, а между тях има нещо като резистор или устройство, което започва да работи точно по такъв начин, чрез полюсите, свързани към него.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45377]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Д-р Ицхак Орион: „Изучавайки взаимовръзката на квантите, „порциитe от светлина” и материите – например, на вътреатомно ниво, учените откриват „стълбата” на неделимите величини.

Оказва се, че частицата не може да се движи произволно – тя е задължена да преминава по стъпалата на тази „стълба”. Защо материята се съотнася със светлината по стъпаловиден начин?”

Отговор: Всичко произтича от четирите стадия на разпространяване на пряката светлина. Напредването винаги става скокообразно. Ние натрупваме малки порции енергия, докато те не създадат нужното количество и тогава става качествения скок. После – отново натрупване на вътрешните отклици до момента, когато повече не можем да останем на мястото – и поредното рязко движение на новото стъпало. Принуден съм да премина от непоносимото състояние в следващото, макар че поначало, именно то се е оказало непоносимо за мен. Затова пък, сега е желано.

АХАП на висшето, началото на следващото стъпало ми се представя, на първо време, като нещо мрачно и отблъскващо. Но постепенно, текущото състояние се влошава, започват войни и други проблеми, светът става ужасен и тъмнината отпред вече изглежда предпочитана.

По време на трагедията с кулите-близнаци, хората скачаха от прозорците към явна смърт. В този миг, да останат вътре за тях би било още по-лошо. Така преминаваме от състояние в състояние – точно това са и стъпалата на стълбата. Отначало, настоящото състояние ми се представя като прекрасно, а следващото – като мрачно. След това нахлуват облаци и ми става така зле, че следващото стъпало внезапно просветва и започва да ме привлича към себе си. И тогава преминавам на него.

Изхвърлянето на енергия при прехода от ниво на ниво, когато електронът вътре в атома прескача на друга орбита, е много драматично нещо. Ако можехме още по-дълбоко да изследваме тези явления, щяхме да открием, особено в областта на лазерното излъчване, много любопитни явления…

От урок на темата: „Съвременната физика и науката кабала”, 05.05.2011

[42272]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: По какво се различава въздействието на кабалистичния източник върху мъжа и жената?

Отговор: Източникът въздейства на всеки човек в съответствие с корена на неговата душа. Така че, няма абсолютно идентични нито жени, нито мъже.

Източникът действа различно на всеки човек. Творецът, за всеки е като негов, защото Го разкрива в своето поправено желание. И затова, във всеки от нас, Той е различен и не можем да Го сравняваме.

Когато нашите желания се съединят заедно и желанието на всеки от нас стане едно общо, тоест всеки усети само едно единно общо желание, тогава Творецът, тази обща светлина, става за всички един, единен. А дотогава, ние постоянно се намираме в различни варианти за това каква е тази светлина. Не можем да сравним нашите усещания – а и не трябва да ги сравняваме.

Това се отнася и за мъжете, и за жените – те усещат различно. Защото и „този свят”, мъжът и жената възприемат абсолютно различно. Ние не се разбираме един друг, от „различни светове” сме. Мислим различно, възприемаме всичко по различен начин. Просто сме се научили някак да компенсираме това и да бъдем един до друг. А всъщност, съвсем не си приличаме.

Така е и в духовния свят. До пълното поправяне и сливане на всички усещания на душите, на желанията в едно – до този момент за всеки от нас, мъжката и женската част са два полюса.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45361]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Можете ли по-подробно да опишете правилната насоченост, за която се говори в цитата: „Ако желанието е правилно насочено – това е ключ към успеха“?

Отговор: Човекът в нашия свят се намира в непрекъснато движение. Във всеки един момент ние искаме нещо, насочени сме нанякъде, нещо правим.

Ако моята насока във всеки един момент от съществуването ми съответства на движението на природата, ако не се отклонявам встрани, а се движа в същата посока, без всякаква ъглова грешка, тогава моето движение е оптимално и аз постигам целта максимално и по най-добрия път.

Затова, като контролирам постоянно себе си, правилно ли се движа в мислите, в желанията, в действията, в съответствие с направлението, в което Висшата сила, Природата желае да се движа – това е и ключът към успеха.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45374]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по тема от цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек.

Цялото съществуване на човека не е нищо друго, освен (се заключава само в) получаване за себе си. Тъй като по силата на своята природа, с която е сътворен, човек не е способен да извърши дори и най-малкото действие в полза на другите и когато отдава на някой друг, той трябва да очаква, че в крайна сметка ще получи за това достойно възнаграждение (а иначе не е в състояние да извърши това действие).

Баал а- Сулам. „Статия по завършване на Книгата Зоар”

Но общото между всички хора в света е в това, че всеки от нас се стреми да използва всички останали за собствена изгода, прилагайки всички средства, които са на негово разположение и изобщо не отчита, че той строи своето благо на основата на разрушаването на онова, което има ближния (или съзнателно, разрушавайки при това ближния, от което собственото му напълване изглежда и се усеща още по-голямо).

Баал а-Сулам. ”Мир в света”

[45371]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Имам няколко въпроса към вас, но отнасящи се за една ситуация:

– Вие нееднократно говорите в лекциите си, че човек с психически заболявания не може да се занимава с Кабала. Как тогава да използва максимално живота си, за да си осигури възможността за духовно развитие в следващия си живот? Какви трябва да са неговите действия, поведение и отношение към живота?

– Ако човек се занимава с Кабала и изведнъж попадне в психиатрична клиника, получава там диагноза ”шизофрения”, то ще може ли той да се върне към заниманията с Кабала в случай, че след няколко години му отменят тази диагноза?

– Жена с диагноза шизофрения, трябва ли тя във всеки случай да се стреми да се реализира като жена (в семейството и с деца), ако протичането на заболяването ѝ позволи това и няма да бъде противопоказно за раждането на деца? Или по-добре да не рискува, да не обременява партньора си със заболяването си и да не подлага на опасност генетическото здраве на бъдещото дете?

Отговор: Аз ще ви предам отговорите на такива въпроси от моя учител, Б. Ашлаг. За всичко, свързано с неустойчивата психика, а още повече с психическите заболявания, той ги изпращаше на лекар и не желаеше да обучава такива хора. На въпроса за това, как може да лишава човек от духовно развитие, той отговаряше, че това може да бъде само при душевно здравите – а защо това се случва с някои хора/души – това е дело на Твореца. Забраната повече се отнася за преподавателя, а не за ученика. Така че, ако вие все пак желаете да се занимавате сами задочно, то това е ваша работа.

[39388]

Filed under: Въпрос-отговор, Здраве | Add Comment/Ask Question→