Нов доклад трябва да промени начина по който гледаме на бедността.

Статистика: Преди 20 години 93% от хората в неравностойно положение живеят в страни с ниски доходи. Днес в страни със средни доходи живеят повече бедни, отколкото в страни с ниски доходи. От 1,3 милиарда бедни 75% живеят в страни със средни доходи, а само 25% живеят в страни с ниски доходи, предимно в Африка.

Така днес трябва да се съсредоточим на бедните хора, а не на бедните страни. Нужно е да променим метода за борба с бедността и неравенството.

Коментар: Тази тенденция е поразителнa, но обяснима. Работата е там, че светът преди беше егоистичен, линеен: всичко се ръководеше от прям егоизъм. Но постепенно нашият свят става интегрален и затова на местата, където има повече егоизъм, различен от новата интегрална система на природата, несъответствието между богати и бедни е по-контрастно и броят на бедните расте. И това ще продължава, докато обществото не стане интегрално и не се изравни чрез обществени борби.

[50194]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Има две състояния относително развиващата ни сила, Творецът: молба и благодарност. Молбата е най-продуктивното състояние. Благодарността също е много полезна, защото в нея се намираме в сливане с висшия и затова трупаме сили за бъдещето, за времето на следващата молба.

Но разкриването ни като самостоятелни личности, отъждествяващи себе си с Твореца, протича имено по време на молбата. И забележителен пример за това са Псалмите на цар Давид, в които изцяло е отразено отношението на творението към Твореца, във всички негови възможни форми.

Затова той носи името ”цар Давид” (Малхут – означава ”царство”). Това е теглеща, разкриваща сила (мошех). Затова силата, извършваща окончателното поправяне, се нарича Машиах бен Давид. Псалмите са израз на съвършеното желание на творението в молбата и благодарността, в тези две състояния, чрез чието съединяване се реализираме. И тогава цялото желание на творението се разкрива правилно – като Творецът, съществуващ в него и обличащ се в него.

Така всички преминати състояния ще ни доведат до финала и Мисълта на творението, която го създава – сега се разкрива в него, в съзнанието на самото творение. В това е цялата разлика между началната и крайната точка по пътя. От това състояние, където творението почти не се чувства като съществуващо, а като някаква точка, отделена от Твореца, вътре в себе си то достига до осъзнаване на състоянието си и разбира, че се намира в пълно сливане с Твореца и заедно с това е и съвършено самостоятелно.

Няма друга реалност освен замисълът на творението. Няма друг процес освен процесът на осъзнаване от творението на състоянието, в което вече се намира от самото начало. И винаги отначало е необходимо да се достигне до молба, сълзи, за които от пророците е казано: ”В тъмнина плачи, моя душа”, най-високото състояние, когато на човек му трябват сили, за да постигне своето истинско положение от страната на тъмнината, когато в него все още не се е реализирала целта на творението.

И само когато окончателно го завършим, ще стигнем до благодарността, песните и възхвалите, в които достигаме до частично сливане с Твореца, докато не стигнем до пълно постигане и сливане.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 01.08.2011

[50045]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво ви е отношението към ултра десните течения в съвременното общество?

Отговор: Те съществуват в развитите страни, независимо от държавния строй и настроенията на обществото, предизвикани преди всичко от намиращoтo се във всяка страна голямо количество имигранти.

Защото демографската криза принуждава да се внася чужда работна сила и като следствие от това произтича сблъсък между противоположните култури и религии. Решението може да бъде само в поголовното задължително възпитание на всички, да се издигнат по-високо над всички различия, в единно интегрално обединение.

А затова е необходимо, в задължителен ред, да се въведе масово възпитание за ВСИЧКИ членове на обществото, включително и имигрантите. Иначе във всички страни занапред ще има ужасни последствия във вид на граждански войни.

[50058]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

От книгата „Духовна работа“. Глава Шлах.

Разделяне на грешниците за добро и обединяването на праведниците за добро (Талмуд. Санедрин, 71.1).

Както е казано при Ари, в кръглите светове (оламот игулим), когато едни кръгове докосват други – там е станало разбиване, което след това се е поправило в света на линиите, изпълващи кръговете. Защото, който сам ръководи себе си и действа отделно от Твореца (свойството отдаване и любов), му се струва, че със своя разум ръководи света и казва: „Аз ще управлявам!“ И затова те са в отделни светове и не са в състояние да се съединят, както става в кръглите светове. Както виждаме и ние, те не могат да седят заедно. И затова тяхното разделяне е за добро.

Тогава като праведници, които макар и всеки да работи за Твореца в свой стил, независимо от това всички са в едно намерение, към Твореца (свойството отдаване и любов). И затова са в единение като един човек с едно сърце. Защото всеки принизява себе си и възвисява работата за Твореца (поправяне на егоизма), даваща му сили и разум (поправяне и отдаване). И затова не се възвисява над другите. Такива се намират в света на линиите (олам йошер) и се съединяват между себе си.

[50260]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (М. Хазин, икономист): Най-главното постижение на тази политическа криза е че кризата в САЩ изпревари в развитието си идеологическата криза.

Тоталната пропаганда доведе до това, че по-голямата част от населението искрено е убедена, че сегашната криза носи временен характер, че е рецесия, а не структурна криза, завършващо действие на начина на икономическото развитие. Информацията показа колко зле са нещата.

Кризата активно ще продължи просто, защото обективните икономически условия се влошават, а реални пътища за изход никой не може да предяви, а може би да е и невъзможно да направи.

Реплика: Кризата ще продължи дотогава, докато човешкото общество като част от природата не стане уравновесено по отношение на цялата природа по света. Причина за кризата е в нарушаването на това равновесие.

До сега вътрешно сме се изменяли егоистично и сами произволно сме изменяли природата, а от сега, природата не се изменя, а ще се наложи ние самите да се изменим!

Затова за първи път в цялата история се разкрива науката кабала – метода за поправяне на човека и постигане на природата-Творец.

[50292]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос от английския блог: В продължение на историята хората са извършвали страшни постъпки в името на Бог. Въпрос: те са правели това поради отсъствие на морал или затова, че са интерпретирали буквално безнравствени свети писания, даващи съответстващи указания?

Обикновено в тази връзка се споменават такива ужасни атеисти като Сталин, Пол Пот, Мао и погрешно, Хитлер. Хитлер не е обичал католицизма и затова е хвърлял свещениците и католиците в лагерите, опитвал се е да наложи свой тип християнство. Смятал е себе си за изпълнител на божията воля (съгласно „Mein Kamf” и неговите речи).

Немските войници е трябвало да полагат клетва за вярност към Бога и на видно място върху униформите им се е перчела фразата „Gott Mit Uns“ („Бог е с нас”). Затова въпросът е в това, че „фундаменталните елементи на християнството, юдейството и исляма се проявяват в такива ужасни събития”.

Отговор: Съгласно кабала единствената религия на света е разкриването на Твореца лично от всички хора по света като единствена управляваща сила. Силата можем да разкрием само по нейното проявяване в материята. Тази материя сме ние самите.

Ако се опитваме да изменим себе си от егоизъм към отдаване и любов, в нас, според закона за подобие на свойствата, се разкрива тази висша обща сила на природата, която се нарича БОРЕ, от думата БО – достигни и РЕ – открий. Всичко друго са човешки измислици и затова са толкова много и не са основани върху изследването на света/природата.

[50165]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

 

До сега човек в своето развитие се е опирал на вътрешната си програма, макар да му се е струвало, че действа свободно. Хилядолетия наред сме изменяли природата, но сега тя създаде такива условия, в които се налага самите ние да се изменим. Причината и следствието като че ли си размениха местата.

Във връзка с това кабала предлага ускорена, добра, осмислена програма за изменение, за поправяне на човека, която ще му позволи да излезе от съвременната криза не по драматичен, а по мек път.

На първо място, тази програма се разбира от тези, които могат да мислят, от мислещата аудитория: политолози, социолози, учени… С други думи, хората, които са привикнали да изследват, да познават света. В това число влизат и икономистите, макар и да ни се струва, че те мислят само за пари.

Работата е в това, че изследването на парите, изследването на икономическата система като отпечатък на човешкия егоизъм ще ги доведат до същите тези изводи. Аз чета икономистите и в наши дни техните разсъждения са много по-верни и близо до реалната ситуация, отколкото мнението на други изследователи.

Въобще егоизмът, проявяващ днес своето уродливо лице през призмата на глобалните икономически отношения и интегрални връзки, практически много вярно показва какво сътворихме, до какво се докарахме и при какви условия можем да се измъкнем от този упадък.

Но не само специалистите си дават отчет за случващото се. В света има достатъчно хора, които осмислено или интуитивно осъзнават стоящите пред тях проблеми и се опитват да напипат някакъв изход. На такива хора им е нужно, на първо място, да се обединят. Днес е много лесно това да стане във виртуалното пространство. А след това всички заедно ще предложат на властта своите решения, при това ще ги предложат в достатъчно настойчива форма.

Защото правителствата за сега са абсолютно откъснати от реалността. Те „кой знае защо“ не слушат нито икономистите, нито политиците, нито психолозите, нито аналитиците. Политиците се държат за креслата си и това ги ослепява, оглушава ги. Отделяйки се от обикновената риторика, те не възприемат главното, доколкото не могат да си позволят реформации.

Но ако се сплотят мислещите, знаещите, разбиращите хора, които виждат необходимост от преобразуване на човека по подобие на Природата, тогава те ще принудят правителствата да вземат мерки – и на първо място, в сферата на възпитанието.

Защото 90% от човечеството не може в най-кратки срокове само да разбере това послание и същността на настъпващите промени. Те трябва да получат ново, интегрално възпитание, за да разберат в какъв свят се оказахме. Трябва просто и достъпно да им се обясни, че всички сме взаимосвързани, че днес не можем повече да правим всичко, което ни се иска, доколкото всеки влияе на всички и всички – на всеки. Тоест трябва отначало да приведем хората под някакъв общ знаменател, към общо, принципно разбиране на новия свят.

По-рано по естествен начин разбирахме, че се намираме в света, където всеки от нас се опитва максимално да удовлетвори своите желания според силите и възможностите си. Но сега се намираме в друг свят, където всеки ще може да удовлетвори желанията си само ако взаимодейства с останалите в интегрална система.

Трябва да го обясним на хората, постепенно да ги въведем в това усещане с примери и с нагледни илюстрации. Такова обучение трябва да започне от ранна възраст и да обхване всички, от най-малките до най-големите. По време на непрекъснато възпитание човек ще учи какво представлява аналаговата система, в която напълно зависим един от друг, в която всички сме единен организъм. Целият свят и цялата природа са едно цяло. Ето какво трябва да се обяснява на човек, докато не го почувства напълно.

На тази тема трябва да се снимат филми, да се създават театрални постановки, да се пише художествена литература, да се правят клипове, да се съчиняват приказки… Трябва просто да показваме на хората света, в който живеем. В който вече живеем!

Все още не го усещаме правилно и оттук произлиза дисонансът: иска ни се да бъдем егоисти, както и по-рано, а междувременно светът вече се е променил. Различието между нас и света се усеща като глобална мулти криза. А тя се решава по пътя на адаптацията към нови условия.

Тези истини трябва да бъдат поднесени на всеки човек по отделно и на всички заедно.

От беседа от нова книга, 18.07.2011

[50365]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение (Handelsblatt): Дълго време в глобализацията имаше само едно триумфално движение на западните стоки за употреба към развиващите се страни.

Но отдавна местните концерни в развиващите се страни им отнеха частта и активно действат на световните пазари, като не само продават продукцията, но и правят пробив на западния пазар.

Реплика: Развитието ще ни доведе до нуждата от обединение, както на средствата за производство, така и пазарите в световно обединение на цялото обществено производство и потребление. Интегралната природа в света ще ни принуди а) по пътя на страданието или б) чрез осъзнаване на необходимостта да се обединим.

И това ще се случи по-рано, отколкото развиващите се страни егоистично ще завоюват Запада, както по-рано той ги е завоювал. Ускоряването на процесите отвъд преходната точка на развитието ни, ще ни принуди към интеграция, а не към съревнование.

[50334]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как трябва да работим с трудностите?

Отговор: Трудностите са точно това, което ни помага да „осветим” състоянието си и още повече да подсилим връзката между нас. Даден проблем показва мястото, където още не си завършил работата си. В действителност, той ти помага. Ти го наричаш проблем, но всъщност е разкриване на неизправност, която сега можеш да поправиш, защото се е разкрила.

Всичко се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Има много препятствия, които ще ти се разкрият по пътя. Но за сега това ти се дава. И не трябва да го считаш за трудност или да се опитваш да избягаш от него – просто правилно го приеми.

Не трябва да затъваш в този проблем или да се задържаш на него, а веднага трябва да се опиташ да го преодолееш: да се издигнеш над него и да го поемеш, и по такъв начин да продължиш да се издигаш.

Не премахвам проблема и не се правя, че го няма. Не се опитвам да измисля различни хитрини, опитвайки се да го игнорирам. Приемам го, така че над него да подсиля още повече моята връзка с другите и с Твореца.

Например, да предположим, че разкрия определено неприятно качество в теб – до сега сме били приятели, но сега има нещо в теб, което вече не ми харесва. Но аз трябва да го приема с вяра над разума, тоест да разбера, че виждам недостатъци в теб, поради моята непоправеност. И трябва да желая да се свържа с теб, независимо от всичко, сякаш си ангел. В крайна сметка, всички неизправности, които виждам в другите хора, всъщност показват самия мен, като в огледало.

Но имайте предвид, че всичко това се отнася към вътрешната ни работа, а не към професионалните умения в разпространението.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.07.2011

[50149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение (списание Век глобализации“, №2(4)/2009. 1-ви Международен научен конгрес „Глобалистика. Пътищата за излизане от глобалната криза и моделите за нов световен ред“):

Глобалната криза се явява закономерен етап в развитието на световната система. Той е обусловен от смяната на икономическите, социалните, политически и духовни устои на човечеството, който протече на границата между хилядолетията. Световната финансово-икономическа криза 2008 г. – 2009 г. е стъпало от глобалната криза на XX–XXI в.

В основата на новата система на световния ред трябва да залегнат преди всичко нравствените принципи: хуманизмът, социалната отговорност, общочовешката солидарност. Без да бъдат спазени тези принципи, човечеството няма да може да подреди своя глобален дом и да изгради нова устойчива система от взаимоотношения между държавите и народите на Земята.

Откриването на феномена глобализация внася съществени поправки в целите и съдържанието на  образованието – става дума за принципните промени в хорското съзнание, за всестранното, всеобщо разбиране на природната и социалната действителност.

Развитието на съвременното общество диктува необходимостта от развиване на усет за глобално съзнание у хората, за глобален начин на мислене, ориентиран към адекватно възприемане на реалността с всичките й противоречия; от разбиране на единството на природните, социалните, икономическите, технологичните връзки в единния свят.

Икономиката на знанията трябва да се базира не само на непрекъснато образование, но и на непрестанно възпитание на човека – като личност и като гражданин. Нито една сила, освен учените и педагозите от целия свят, обединени от осъзнаването на глобалните проблеми, не ще изпълни тази задача.

Решението на глобалните проблеми на човечеството, хармонизацията на взаимоотношенията на човека с природата и обезпечаването на  устойчиво развитие, са невъзможни без познаване на спецификата на глобалните природни и природо-антропогенните процеси,  на фона на глобалната (универсална) еволюцията на Земята.

Глобалната криза е криза не толкова на социалните, икономическите и политическите отношения на планетата, а е криза на самия Човек. XXI в.  трябва да стане столетие на хуманитарните технологии, насочени към хармоничното развитие на човека и към неговите взаимоотношения с обществото и природата.

Глобалистиката изживява етап на изграждане, формиране като  интердисциплинарно направление, и тук възниква въпрос за развитието на глобалистичните изследвания и включването на резултатите от тези изследвания в процеса на възпитание и образование на хората, които трябва да притежават широк светоглед, да се сдобият със способност за общопланетарното тълкуване на протичащите процеси и умение за анализ на възникващите  проблеми.

При това е необходимо да се отчита фактът, че макар и основното движение на съвременния свят да се стреми към все по-голяма цялостност, към формиране на единния глобален пазар, към единна комуникационна среда и информатизация на обществото – в много страни се случва не глобализация, а обратното  – фрагментацията на обществените отношения.

В развитието на глобализационните процеси се забелязва нарастване на изграждане на общността като човечеството; създава се световна икономическа интеграция; развиват се средствата за международна комуникация; в представите на хората се формира «Ние» – образът на човечеството, основан на сближаването на ценностите.

Редом с тенденцията за интеграция, преди всичко в икономическата сфера, все по-явно се разкрива тенденцията към национално-държавната дезинтеграция. Наистина глобалният свят е един, но в него съществуват стотици държави със свои национално-държавни особености и броят им постоянно се увеличава.

Това създава проблеми в международните отношения в рамките на глобализацията – обединения със запазване на етническите особености и на националната принадлежност. За да не перерасне националното в националистическо, във форма на национален, етнически или религиозен екстремизъм, а да допълва планетарната култура, освобождавайки се от егоистичните форми.

Ефективното глобално управление трябва да притежава обща система от базови ценности и общочовешки морал, които ще изградят  основите на глобалния мироглед и на ефективно глобално право.

Налага се да се смени екологичната парадигма: да се откажем от противопоставяне между човека и природата и да преминем не към йерархичната, а към „кръгла“ система, в която всичките компоненти да са еднакво значими.

Оглеждайки предметното поле и особеностите на развитието на глобалистиката, днес можем да констатираме липсата на единна концепция, обясняваща структурата, функционирането и еволюцията на глобалните системи, процеси и проблеми и да е способна да послужи за основа на прогнози и оценки. На нас ни предстои да я създадем  по пътя на синтезиране на философските, политическите, икономическите, екологичните и други глобалистични аспекти.

Участниците на конгреса предлагат глобалистиката да се удостои със статут на академична дисциплина и да бъде въведена в образователната система като дисциплина, обучаваща на основите на глобалния светоглед и на практиката за вземане на управленчески решения, които отчитат последствия от глобален характер.

[50073]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→