Самите понятия глобализация, интеграция, единство на света, епоха на глобализация са метафизични, духовни, виртуални – нещо, което не трябва да е видимо и да не се усеща на „пипане“. Тези свойства се намират извън общоприетия материален свят.

Къде и кой ще ми покаже тези свойства, сили, процеси в нашия свят? Макар и да говорим за глобалния свят, за неговата реалност и глобални процеси в него, той все едно се усеща повече като виртуален свят. Тъй като явно не се въплъщава в никаква реална действителност. Самите ние във въображението си строим неговият виртуален образ, може би идеализирайки го, свързвайки утопията с реалността и с предположения. Доколко въобще е оправдан такъв подход?

Работата е в това, че без образ на бъдещето никога, нищо не строим. Трябва да си представяме бъдещето, но в същото време и да сверяваме с реалните предпоствки към въображаемата картина. Длъжни сме да вземем пример от Природата, в нейната глобалност и интегралност – и да строим по него бедещето ни общество.

Целият комплекс от проблеми, изправил се пред човечеството, говори за необходимостта от тяхното съвместно решаване. Днес няма нито един локален проблем. Природата ни подтиква към осъзнаване на пълната ни зависимост. Проявяващата се глобализация принуждава да се подтискат националните и регионалните интереси, предпочита решаването в началото на глобалните, общите проблеми.

Необходимостта от интеграция на интересите на цялото човечество изисква постоянен диалог между представителите на всички страни на равноправна основа. В единния организъм всички негови части са равноправни. Всяка една от страните представя проблемите, които смята за нужно да бъдат решени. Съвместно се притегля важността на всички проблеми – както в семемйство, когато се обсъжда какъв проблем трябва да се реши първо и в каква последователност да се решат следващите. Единственно приемането на факта за глобалната взаимовръзка като основен, ще определи правилния подход към решаването на проблема.

В противен случай по неволя ще се накланяме към война, като отказ от диалога. Не е задължително да са „горещи“ или „студени“ войни. Има централизирано, незабележимо информационно въздействие върху съзнанието на хората в определени страни, с цел нарушаване на тяхната картина за света, традиционните им представи и ценности. Проявата на такова информационно оръжие може да бъде усетено като емоционален дискомфорт и неувереност,  до дезорганизация на системата за обезпечаване на обществото с живот.

Разбира се във всеки случай, развивайки се по лош или добър сценарий, все едно ще достигнем до интегрално взаимосвързано общество, защото то е цел на развитие на природата. Стремежът на човечеството към единство е естествена проява на живата система. Но този естествен процес не трябва изкуствено да се ускорява, той трябва да бъде осъзнат и доброволен – в противен случай се превръща в насилствено реализиран проект от властта.

Затова възпитанието на човека в разбиранията за новия свят, в който се оказваме днес се явява приоритетен. Реалната власт трябва да се строи като всеобща планетарна информационна възпитателна система, СМИ. Именно затова, че цялото формиране на ново общество, на човечеството ще се извършва през виртуални канали, е необходимо изначално да се реши въпроса за тяхното правилно използване.

[50690]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Много от икономистите предлагат да се направи завой вляво, в посока към социализъм и да се увеличат данъците върху капитала едновременно в целия свят. До каква степен това е реално?

Отговор: Това няма да помогне. Всяко твое действие, което не допринася за обединяване на хората, ще се превърне в унищожително. То ще ти разкрие, че си поел в неправилната посока. Полза ще донесе единствено действието, водещо към единство.

Днес всяко икономическо и държавно преобразуване изисква да се вземе предвид законите на интегралната система. Ти си длъжен да подтикваш света към интегралността, към единството – само така ще можеш да постигнеш успех. В противен случай нищо няма да стане.

Затова работата не се състои в данъците и законите, а в подхода. Като отнемаш пари от богатите и ги предаваш на бедните, укрепваш ли така единството? Да предположим, че разпределиш всички средства поравно, така че дори богатите да останат доволни. Обаче, още на следващия ден ще видиш какво си постигнал – пълен крах. На материално ниво  реформата ти бе мащабна и ефективна, но духовният й ефект остава нулев и тази нула ще се върне при тебе вече с отрицателните стойности.

Днес на света му трябва само обединение. Той трябва да стане подобен на Твореца. Помогнал ли си му по пътя към единството? В това е целия въпрос.

В най-лошия случай, ако няма да има друг изход, хората ще бъдат  докарани към сплотяване посредством бедите и катастрофите. По време на войната всички се обединяват – това е всеизвестно. Щом не искаш по добрия начин, ще ти организират по лошия.

Такова е изискването на силите на природата: днес си длъжен да бъдеш по-сплотен с другите отколкото вчера. Не си се обединил? Какво да се прави – ще те притиснат в съответстващата степен. Това притискане може да се прояви в сиромашия, а може и във война, епидемии и други подобни бедствия.

Ежедневният напредък се определя от прираста на единството, което сме достигнали. Това е единственият критерий. Самите действия не са важни. Дори действието да изглежда отрицателно, но ако то води към единство, неговият резултат ще допринесе за ползата и като следствие, ще придобиеш по-голямо съответствие с природата.

Природата ни връща към единството с помощта на страдания или по добрия начин, ако го поискаш. Тъй че данъчното облагане само по себе си не е от значение. Най-важното е да се поддържа взаимното поръчителство и сметката да се прави така, както това се прави в семейството. На нас ни е необходима всеобща грижа за благополучието вкъщи, в света и тогава всичко ще бъде наред.

От това следва, че най-напред ти трябва да стигнеш до такъв консенсус в народа, което включва богатите и бедните – всички, заинтересовани от съществуването на страната. И е необходимо да се действа само по пътя на възпитанието, без какъвто и да е натиск и принуда.

Всичко има своето място: религиите, вярванията, десните и левите възгледи. Нека всеки си остава със своето „наследство“, но той трябва да приеме само един принцип: ние всички сме едно семейство, един народ, и никой не смята да убива другия. Можеш да се разминаваш с мен във възгледите, но всички ние живеем в един дом, и имаме една „погача“ за всички. Така че, хайде да я разделим с максимална полза за всеки.

От урока по статията „Мир“, 08.08.2011

[50662]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Инструментите, с които ние работим в нашия свят: материалните разум и чувства се намират в противоречие един с друг. Като развиваме едното, ние сякаш се възпираме да развиваме другото. Обикновено, още в детската възраст може да се каже, към какво е склонен човекът: към естествените науки или към хуманитарните. Възможно е прецизно да се определи това в съответствие с всички предпочитания и свойства на човека.

Ние казваме: „Не трябва да следваш чувствата си – изхождай от разума“. А от другата страна: „Ти още не усещаш това, когато го почувстваш, ще разбереш“. Тоест, чувството помага да придобиеш разум, за да разбереш усещанията си. Защото разумът е следствие от чувствата. Но въпреки всичко, разумътът и чувството се намират в противоречие един с друг.

Тогава, в духовния свят чувството и разумът са едно цяло. Основното е чувството, то поражда разум и помага да бъдат разбрани и овладяни усещанията. Истинският духовен съсъд – това е съединението на чувството и разума през всички етапи на развитието – от нулев до четвърти. И когато ние стигаме до последната, 4-а степен, то разбираме до съвершенство това, което усещаме, и съгласно него можем да вземаме решения. Тук вече не съществуват никакви разделения или противоречия помежду чувствата и разума.

В това се състои огромната разлика между материалния и духовния свят. И затова духовното съществуване се нарича съвершено. Защото там човекът не се раскъсва в две противоположни посоки, както това се случва в нашия свят, когато той от една страна усеща и се намира във властта на своите чувства, и може да извършва глупави, другояче казано  неразумни постъпки. В съответствие с разума това не е правилно, обаче той постъпва така в съгласие с чувствата си.

Затова разумът и чувството в този свят не са уравновесени и това ни причинява толкова неприятности и поражда всичките ни пропуски и грешки. Целият проблем е в това, че в нашия свят ние не успяваме да обединим заедно разума и чувството, между които се настанява нашият егоизъм.

Разумният егоизъм и  чувственият егоизъм стоят един срещу друг. Колко често се случва ние прекрасно да разбираме, че от гледната точка на разума постъпваме лошо, обаче подчинявайки се на чувствата си и в стремеж да получим наслаждение, извършваме такива постъпки, от които след това страдаме. Защото в края на краищата ще ни се наложи да плащаме според разумната логика за всичко, което сме правили под влиянието на чувствата си.

И решението тук е само едно – поправянето на човека. Защото само в духовния свят чувството и разума се съединяват в едно цяло – «над знанието». Както е речено: „Сърцето – разбира“, защото разбирането идва имено от духовното усещане. Тогава вече не ще извършим грешки и ще направим вярната сметка!

От урока по статията от книгата „Шамати“, 08.08.2011

[50657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Мнение (Д.Корчински, обществ. деятел): Действията на норвежкия убиец Брейвик потресоха Европа, а социал-демократичната власт, като всяка държава, реагира еднакво на терористичните актове – усилва репресиите, следенето. Но това е борба с последствията. Причината – дълбоката криза на европейската идентичност и култура – не може да се пребори по този начин.

Реплика: Никой в света не възприема правилната си идентичност, защото всички са егоисти и всеки възприема само своята страна и своя народ. А днес в света идентичността е една за всички – защото всички са съединени глобално и интегрално, всички ние по неволя сме членове на едно семейство.

В Норвегия ярко показателно се прояви национализма и шовинизма на голяма група хора, от една страна и на различен вид националист от друга. Тези тенденции могат да бъдат изкоренени само чрез общо равно интегрално възпитание на всички части на обществото, включвайки мигрантите, против всяка ненавист, само в подбуждане към съвместен живот.

[50318]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Само при условията на поръчителството можем да се приближим до изпълнението на принципа за любовта към ближния. А за да го достигнем, трябва много точно да изпълняваме съветите на кабалистите, в противен случай няма да постигнем успех.

Баал а-Сулам пише в едно от своите писма, че човек, отклонил се от правия път дори за съвсем малко – колкото по-напредва, толкова повече увеличава грешката си, отклонението.

И така съвсем се отклонява от посоката на целта, дори без да усеща, че е излязъл от пътя, понеже всеки път се отклонява малко по малко. Но в случая всички тези отклонения се натрупват и се превръщат в една голяма и горчива грешка.

Затова трябва да съществува ред, устав при хората, решени да вървят към тази цел. Както пише Рабаш: ”Ние се събрахме тук, за да поставим основите на група…” Принципът е в това, че всички се съединяват, за да отменят себе си пред останалите независимо от пречките, видими или не, но те идват свише – от висшата сила.

Всичко идва от Малхут, от света на Безкрайността, където сме съединени заедно: светлината и съсъда (кли). Всички желания и всички светлини съществуват в света на Безкрайността в абсолютно единство и обединение, в изходно състояние, създадено от Твореца, или в състояние на окончателно поправяне (първо и трето състояние).

Но само ние усещаме себе си в междинно състояние (второ състояние) или на някакво си място на духовната стълба, или даже по-ниско, на най-последното стъпало, което се нарича ”наш свят”.

Затова всичко, което ни се случва, идва от Малхут, от света на Безкрайността и само към нея трябва да се обръщаме за помощ – към онази форма, където ние съществуваме като един човек с едно сърце, в пълно разкриване на Твореца, светлината, съгласно нашето подобие на Него.

А правилото: ”Възлюби ближния като самия себе си” – това е закон на онази обща душа, пребиваваща в света на Безкрайността. Затова то е наистина велико правило или ”обобщение”, както е казал Раби Акива – огромен съсъд за цялата светлина на Безкрайността, разкриваща се в него.

От урока по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Мнение: ( А. Турков, Председател на Съвета на Директорите Richford Group): Евро съюза е странно образование – единна валута без единна бюджетна и финансова политика е невъзможна. Гърция руши основите на Евроинтеграцията с нежеланието си да живее според джоба си, което възмущава пестеливите жители на Германия и Бенилюкс. Гърция ще я спасяват и по нататък, но веднага щом приключи световната криза никой повече няма да се церемони с нея. Сложна е ситуацията с държавните финансови средства на всички развити страни. Дългът на Япония е два пъти по голям от ВБП, дългът на САЩ е равен на ВБП. Проблеми имат също Белгия и Италия. Държавите трябва да се научат да живеят без да надхвърлят възможностите си.

Реплика: Държавите и народите ще откриват все по-нежелана взаимовръзка. И никакви действия за отделяне един от друг няма да им помогнат. Тъкмо обратното. Ще бъде разкрита все по голямата зависимост между тях. Път назад към изолация няма!

Има възможност само напред – към подобряване на качеството на взаимната връзка, към разбиране на случващото се, към изучаването на природно – обществените явления и осъзнаването на закона за комутацията на съвременното интегрално общество. Изучавайте източниците!

[50466]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Все още не усещаме с пълна сила болката на външния свят. Как да поправим ситуацията, работейки в групата?

Отговор: По-добре да почувстваме тази болка, колкото се може по-рано. Тя е като болест, която е желателно да открием в начален стадий. Светът едва започва да се потапя в кризата, но изпитва вече страх, тъй като проблемите засягат всички. Виждаме, че настана времето и си струва да се разпространяват материали, обясняващи причината за кризата и нейното решение.

И Америка, и Европа, и Япония – целият света е в беда. Всички са изплашени от случващото се, като например Германия – и те трябва да се страхуват още повече. Защото този, който се е издигнал най-високо, той пада най-ниско. Не можем да си представим какво е това, ако утре всички изпитани механизми внезапно престанат да работят.

Бихме си казали – как е възможно? Хората стават сутрин, отиват на работа…

Но не, не отиват. Все още не сме разбрали, че сме се оказали в интегрална природна система, a самите ние не сме интегрални. Ние като че ли се опитваме да поставим в кръгло отверстие квадратен детайл. Всъщност нашата форма трябва да съвпада със системната. А тази форма съвсем не е проста, тъй като става дума не за геометрия, а за свойства, които са ни присъщи.

Днес цялото човечество трябва да приеме нови очертания, правилен формат, съответстващ на светлината. И това е много голям проблем. Може да бъде решен само ако предизвикаме светлината, която ще ни поправи. Затова и e казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, тъй като скритата в нея светлина възвръща човек към Източника“.

Да се надяваме, че ще го проумеем и ще го предадем на другите.

От 1-я урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50410]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

От първичното състояние, в което всички души са били заедно (Σ), сме преминали в света на разбиването, а след това сме паднали в нашия свят. По-късно, след развитието на егоизма и взаимовключването на частите му, достигнахме до повратния момент (1995), от този момент трябва да поправяме егоизма си, за да се върнем назад, в първоначалното състояние.

Но ако първото състояние е било създадено от светлината, Твореца, то финалното състояние създаваме ние самите. Тук се крие голямата разлика, тъй като ставаме подобни на светлината, на Твореца. В това се състои цялото творение.

Раждаме се без самоусещане, като капка семе в матката, преди да се е превърнала в нещо. След това преминаваме през подготвителен период, придобиваме силата на доброто (+) и силата на злото (-) и благодарение на тези сили можем да се развиваме на духовния път.

Всеки води своя вътрешна война и всички заедно водим война в обществото, в човечеството, докато не проявим истината, напредвайки по средната линия. При това и плюс и минус съставят в нас едно цяло. Минус е силата на егоизма ни, а плюс е силата на светлината в нас. Така напредваме.

Тази трудна работа трябва да водим осъзнато и смислено. Всъщност, главното е какво трябва да правим. Тъй като трябва да се върнем в първоначално състояние, да го разкрием дълбоко в себе си. Затова ставаме по-мъдри, по-възприемчиви, по-развити.

От днешното, текущо състояние започваме да се спускаме дълбоко в себе си: в световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка постигаме света на Безкрайността (∞). Главното, което постигаме е осъзнаване на собственото зло.

Тъй като всичко постигаме в егоизма си. Превръщайки го в отдаване, ние се потапяме все по-дълбоко и проявяваме в него висшите светове, докато целият егоизъм, цялата Малхут от света на Безкрайността, която е била в нас в изходното състояние, не се преобразува в намерение за отдаване.

Така преминаваме през второто състояние, включващо целият наш път, към третото състояние.

Както пише Баал а-Сулам, кабалистичната методика ни позволява да разкрием в себе си злото – егоизма. Като го поправяме, ние проникваме все по-дълбоко там, в него, разкриваме всички светове, цялата духовна реалност. Защото освен желанието за получаване, Творецът не е създал нищо. Посредством разбиването, това желание е приело егоистична форма и сега трябва да го поправим в отдаване.

Днес се чувстваме в отделена, тъмна, ограничена реалност. Само нея можем да възприемем, бидейки противоположни на светлината. Подобни сме на капка семе, без каквато и да е представа какво ще покълне от нея.

Но като призоваваме светлината, за да ни развива и да измени желанието за получаване в отдаване, ще го опознаем, ще познаем Твореца, съгласно закона за подобието по свойства, докато желанието ни и светлината не станат подобни една на друга.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50519]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Мнение (проф. Й. Заир): Събитията от последните дни показаха, че израелското общество се противи на намаляването на правителственото участие в управлението на стопанството на страната, защото искат да живеят в солидарно общество, което не превъзнася конкуренцията на всяка цена, а поддържа взаимно поръчителство, грижа един за друг, много по-човешко общество.

Всички класи са свързани една с друга. Младежта ни преподава забележителен урок за братски отношения между хората.

В Израел няма нито една партия, прогласяваща равенството като ценност. Възможно е това, което наблюдаваме в Израел да е една от първите лястовици на обща световна тенденция.

Реплика: Остана само да разгледаме как тенденцията ще се превърне в нови обществени взаимоотношения, за да се разкрие в тях новият, висш свят.

[50581]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

За да заприличаме по строеж на безкрайния съсъд (желанието), в който съществуваме като една душа в света на Безкрайността, всеки от нас трябва да отмени егото си, егоистичното ”аз”, по 125 стъпала.

Падайки от света на Безкрайността, нашето ”Аз” е растяло и растяло, докато не достигнало този свят,  в който всеки се е превърнал в една малка точка. Когато обаче започнем да се повдигаме обратно, егото ни ще расте и расте, докато не стане огромно, но всеки път ще превръщаме егото в отдаване.

Затова работата против ”злото начало” върви постоянно, и да я изпълним можем само със съвместни усилия. Защото всяко стъпало на стълбата – това е определена форма на съединяване между частите на разбитата душа, желаещи да се обединят, независимо от егото си.

Не е възможно да напреднем без стремеж към взаимно обединение, в което всеки влага максимума от способностите си, даже и повече. Всеки трябва да направи своята вътрешна сметка и да прави всичко, което е по силите му.

Нека всичко се събере заедно: неговото желанието, старанието, ценността, която придава на състоянието си, обкръжението си, величието на отдаването, Твореца. Усещането за собствената нищожност и противоположността на всичко това, усещането на собствената пустота – и едновременно с това, очакването за напълване в общото желание, ако ни се удаде да достигнем съединяване.

В това се и състои работата: да обединиш това в себе си мислено, без всякакви думи, да поискаш да го предадеш на друг, усилвайки го, за да се осъществи и в него и той да разбере, че трябва да вдъхнови другите за величието на целта.

Но от друга страна, ние сме другари, и аз не съм по-голям от другите, а напротив – по-малък и искам да получа от тях поддръжка и помощ. Защото без поддръжката на другарите не ще успея да направя и една единствена мъничка стъпка.

В такива безкрайни, непрекъснати изяснения, вътрешна работа и анализ, човек определя всички детайли на съединяването си с групата, над всяко отблъскване, отделяне и получаваните пречки. Всички действия трябва да излизат от него самия, от неговия стремеж и вдъхновение, и разбира се при поддръжката на групата. Но той трябва да разбере, че всички пречки идват към него свише, от този съвършен, безкраен съсъд, към който всички ние трябва да стигнем.

Този безкраен съсъд е нашата цел, където се осъществява принципа: ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Така и трябва през цялото време да си представяме напредването си.

Само ако той постоянно си представя това безгранично, съвършено състояние, където човекът, стремящ се към Твореца (исра-ел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Творецът се сливат в едно цяло – значи действа правилно.

Светлината, която е създала желанието и го напълва – тя и е разбила това желание, и го поправя. А от страна на човека има само едно единствено действие: да помоли за поправяне. С това той изразява своята способност, цялото действие, цялото желание да наслади Стопанина, Твореца. Защото крайната цел е да достави удоволствие на Твореца, както е казано: ”От любов към ближния, към любов към Твореца”.

Затова всички разяснения, на всички стъпала в крайна сметка се обединяват в един резултат: човек, група, светлина, възвръщаща към източника, се обединяват заедно, за да доставят удоволствие на Твореца и да достигнат същата тази форма, както Малхут в света на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→