Когато четем „Зоар”, трябва да се опитваме да не забравяме, че всички поправяния означават обединение между нас. Трябва да видим всичко, което се случва днес в света, като разкриване на отделеността. В крайна сметка, омраза, безредия и всякакви проблеми ни се разкриват преди всичко, за да почувстваме ние, а после и целият свят, че трябва да поправим връзката между нас.

Доколкото разпространяваме и говорим за връзката помежду ни над разделението и противоположността между всички части на народа и на света, дотолкова се подготвяме и изискваме обединение по време на ученето.

Затова, колкото повече оказваме влияние и разпространяваме това знание, колкото повече говорим за обединение, опитвайки се да доведем народа до обединение, толкова повече ще го изискваме по време на ученето и тогава ще заслужим да проведем тази светлина към народа и света.

От урок по книгата „Зоар”, 10.08.2011

[50862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Хората излизат на демоснстрации, защото нямат нищо. Но цялото поправяне може да дойде само от светлината. Днес вече се намираме в глобалния световен процес и е невъзможно да го поправим с помощта на което и да е правителство. Нито едно от тях не притежава нужните за това инструменти.

Инстртументите на новия глобален свят могат да дойдат само от светлината, възвръщаща към източника. Трябва да реализираме всички изменения в нашия свят, за които говори кабала, и тогава светът на практика ще почувства и разбере как висшата светлина му въздейства чрез нас.

А без тази светлина няма да намерим решение на нито един от проблемите. Само ще се въвлечем във война, така че накрая чрез нея ще разкрием необходимостта от светлината. Протестиращите на улицата хора трябва преди всичко да закрещят: “Искаме сили за поправяне!“, защото само при съединението помежду ни всички ще получим всичко онова, което желаем: и майките с малките деца, и пенсионерите, и лекарите.

Тъй като светът навлезе в такава криза, че той просто няма какво да ти даде! Например, в Гърция демонстрантите започнаха със заплахи, но правителството няма какво да им даде, то нищо не крие. Работата е в това, че процесът на развитие протича така, че да убеди хората в необходимостта да започнат да се поправят и затова той ни разкрива злото на нашето съществуване в този свят. Това е смисълът на онова, което се случва днес.

Целият свят сега трябва да разбере няколко нови принципа. На първо място – всички сме свързани и кризата, която усещаме днес, е глобална. Самият свят стана глобален и само за сметка на съединението може да се излезе от кризата.

Няма какво да изискваме от правителствата. Ще получим всичко само при условие, че се съединим един с друг. Подобно на това, как в групата аз мога да получа сили само ако я приведа към съединение.

В кризата има висша причина – светлината ни въздейства и ни разкрива разбиването, което е помежду ни. Затова нито един човек в нашия свят няма решение за тази криза.

Тъй като всички минали кризи решавахме като намирахме начин още повече да облажим растящото си егоистично желаие. Но днес настана съвсем друга епоха. Днес светлината ни разкрива недостигът на връзка помежду ни. И само правейки някакви стъпки към установяването на такива връзки, ще успеем да подобрим своето състояние. Тогава всеки ще получи това, което е желал, но само чрез достигане на връзка, съединение, интеграция, взаимност.

Затова всички сили, които се стремят към протекционизъм, разделение, изолация, са насочени срещу поправянето, по-лошо от което няма, защото с това те тласкат човечеството към война.

Единственото, което ни е нужно, е светлинатa, възвръщаща към източника. Човек, изучаващ кабала, притегля светлината със своето учене и работа в група. А този, който не се занимава, трябва да достигне някакво разбиране и осъзнаване на ситуацията, необхоодимостта от единение, поръчителство, братство. Така ще достигнем до доброто.

Всички трябва да достигнат поне някакво малко разбиране. Но основната работа е за тези, които активно притеглят светлината, чрез които целият свят я получава. И затова всички наши ученици трябва още по-силно да се укрепяват и поправят себе си, за да повлияе притеглената от нас светлина на всички.

В това се заключава предназначението на човека на Израел и на тези, които живеят в страната Израел, и на всички наши ученици по целия свят. Всеки, в когото се е пробудила точката в сърцето, и той се е присъединил към нашата група, е длъжен да мисли за това.

От урока по статията на Рабаш, 09.08.2011

[50848]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (Х. Джеймс, проф. по международни отношения): Кризите, особени тежките кризи, често са възможност да научим нещо. За нещастие, до сега светът не е научил почти нищо от настоящата финансова криза…

Да се учим от кризите донякъде е упражнение в анализа на това, какво се обърка. Но също е и за намиране на решения. Като цяло, се справихме много добре с първото и много зле с второто…

Не знаем как да се справим с финансовите проблеми, поставени ни от финансовата криза…

Като резултат, фискалната несигурност засяга всички големи индустриални страни и създава политическо парализиране. И докато разбираме много добре какво може да е създало финансовата криза, се оказваме безпомощни да си извадим полезни уроци от нея.

Коментар: Грешката е, че си мислят, че знаят причините за кризата. Затова решението е неправилно. Причината за кризата е, че човечеството „падна” от фрагментарна система в единна, интегрална, а неговите лидери продължават да действат по старите методи, поради инертност и липса на разбиране на новото състояние на света.

Първо, те трябва да си представят света като една затворена система, напълно взаимозависима, като едно семейство. И на тази основа трябва да започнат да разрешават всички регионални, национални и глобални проблеми. Те заедно трябва да намерят комплексни решения.

Главното нещо трябва да бъде глобално, задължително и интегрално възпитание, за да се даде знание за новия свят на всеки гражданин на планетата. За да направят това, е необходимо да се използват всички медии, включително комплексното интегрирано възпитание, като задължително всеки да получава сертификат за завършен 1-ви, 2-ри и т.н. курс.

Само като издигнем масите на нивото на знание за модерните закони, ще бъде възможно да разберем какво се случва и да прокараме някакви социални реформи.

[50068]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Никога не бих си помислил, че кабалисти биха излезли да протестират. Не мислех, че са толкова десни. Вие от високо говорите за необходимостта хората да се възпитат. Кой ви даде правото да правите това?

Отговор: Ако прочетете какво казват кабалистите за поправянето на света чрез разпространението на кабала, тогава нямаше да сте изненадан (виж книгите „Виж доброто” и „Така е казано”). Ако знаехте повече за кабалиситите, за Баал а-Сулам и неговите срещи с Бен Гурион, за необходимостта от интегрално, национално възпитание (виж вестника “Народът”), тогава щяхте да разберете, че Кабала е методът за поправянето на човек, методът за възпитание на човек, докато той стигне нивото на днешния глобален, интегрален свят. Всъщност, без да го опознаем, няма да оцелеем.

Точно затова излизаме на улицата – не за да обясним нашето мнение на хората, а за да обясним законите на природата на новия свят, в който се озовахме. Кабала говори за това вече много години. И ни казва какво ще се случи със света.

Аз не съм нито десен, нито ляв. Аз съм по средата, един кабалист не е “за” никого, а е само за обединение. Оказва се, че аз съм против левите, които днес изобщо не са леви, а съм “за” прекратяване на съществуването на народа на Израел. И съм напълно наясно какво значи това не само за моя народ, но и за цялото човечество, и затова съм против. Аз съм ляв, а не те, защото аз съм за солидарност и обединение. Аз съм за всенародна дискусия, докато те са против всякакви дискусии, защото тяхната цел е да унищожат “ционитското образование”.

Възпитанието е подготовката на човек за нов свят, в който той трябва да влезе и където трябва да живее успешно. Днес, както виждаме, никой от световните лидери не знае какво да прави. Г8 и Г20 се събират и после се разделят без да постигат съгласие, защото не знаят какво да правят, както и техните съветници. Вижте какво казах на моята лекция на форума “Световна мъдрост” в Ароса, Швейцария преди 6 години: най-важното нещо е възпитанието, тоест да научим хората на законите на природата, които се изразяват в света днес (виж какво казват учените за това днес!).

Кабала е практическа наука за новия свят. Тя чакаше точно нашето време, за да се разкрие и да помогне на хората да разберат как да продължат да живеят. Вярвам, че хората наистина се нуждаят от това. И вярвам, че те ще разберат, че това е добрият начин, преди страданието да ги принуди на това.

[50634]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Не е възможно да разбере какво означава „вяра над знанието”, докато човек не достигне до това усещане, до разкриване. А разкриването на вярата над знанието идва едновременно със знанието. Сега не знаем какъв е нашият разум, който инстинктивно, подсъзнателно се стреми винаги към добрите състояния и се отдалечава от лошите.

Не е по силите ми да изследвам, да видя, да разбера, да почувствам защо именно така постъпвам. Защото такова поведение предварително е заложено в моята природа – дори преди да достигне моето усещане, разбиране и се вземе под внимание. Това е и моята природа.

Както е казано: „И отделил светлината от тъмнината” – именно това състояние, когато човек започва да усеща, че неговият разум се управлява абсолютно във всичко. Но той вече е способен да погледне на това управление отстрани. И от тази точка на наблюдение вече се вижда друг подход, който постепенно се ражда в човек и се готви да се развие.

Това означава, че той придобива нови желания (духовни съсъди), в които може да се отдели от първоначалната си природа. Там се намира заедно с другите души, с Твореца и там съществува друг, така нареченият „интегрален” разчет, включващ в себе си интересите на всички, доколкото това се е разкрило на човека.

От тази нулева точка тези две направления: „знание” и „вяра над знанието” започват да се развиват заедно – колкото едното, толкова и другото, докато не достигнем края на поправянето в тях двете. Знанието е развитието на моето естествено, природно, егоистично желание, а „над знанието” е развитието на желанието за отдаване.

А светлината ги отделя едно от друго. И едното се изгражда винаги за сметка на другото. Затова смисълът на получаването е в това, да бъде заради отдаване, макар да ни се струва, че тези думи никак не се съчетават и си противоречат една на друга. Но само ако се развива знанието, над него съответно се развива вярата над знанието.

А усещането, че едното се отделя от другото, се нарича „спасението на Твореца”. Защото от този момент нататък човекът започва да чувства в себе си новите духовни съсъди на желанието.

Това изисква чувствено разбиране, защото става дума за желание, а разумът идва по-късно.

Засега все още само се опитваме да достигнем желанието за отдаване и влагаме усилия в учението и в групата – това се смята за „временна подготовка”. Все още нямаме духовни желания и затова още не сме стигнали до тази „нулева точка”, от която започват да растат тези два клона: знание и вяра над знанието. Именно от нея започваме да работим с вяра над знанието, а не в подготвителния период.

И тогава през цялото време преминаваме от едното към другото: от знанието се издигаме в „над знанието” и падаме обратно. Необходимо е да потънеш вътре в знанието, за да се издигнеш от него към вярата над знанието. Знанието е необходимо, за да се издигнеш над него.

Единственото, което имаме, е желанието за наслаждение и трябва да го разкрием, за да се научим да работим с него в обратната форма.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011

[50257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Учените откриха преломен момент за разпространение на идеите: когато 10% от населението притежава непоколебимо убеждение, то болшинството от населението винаги приема това убеждение, убеждението на малцинството става мнение на болшинството.

Това правило работи при всякакви обстоятелства, в различни точки, няма значение къде и как това мнение възниква и се разпространява в обществото – точката на обрат винаги ще бъде 10%.

Реплика: Кабала говори за това, че обществото, подобно на съсъда (духовното кли), се състои от 10 части (сфирот) и затова десетата част на обществото се явява негова единица, а по-малко от 10% не се смята за част.

Ако тази част придобие единно желание – тя става и основната част на строежа (малхут), която абсорбира в себе си всички свойства на останалите, не свързани помежду си части (9 първи сфирот), притегляйки ги и използвайки ги за своето напълване.

[50764]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да се спреш и да не извършваш грешки, когато предварително знаеш, че си ръководен от чувствата си и не постъпваш добре? А от друга страна, сме длъжни да паднем, за да израснем?

Отговор: Наистина: „Хиляда пъти ще падне праведникът и ще се вдигне“. Само от опита на множество падения и разочарования, голяма мъка и неуспехи, за които трябва да си платим, накрая достигаме до крайния извод и разбираме, че трябва да се издигнем над цялата си егоистична природа. В края на краищата, ние осъзнаваме, че вътре в егоизма никога няма да ни се отдаде да съединим заедно разума и чувствата.

Такава картина виждаме днес в света, във всички страни. С разума си всички разбират, че влизаме в страшна криза – но не можем да се спрем. Егото тласка човека напред. Егоистичното чувство се оказва по-силно от разума и затова човек продължава да действа съгласно него.

Той не може да направи нищо със себе си. Колкото и да се обръщаме към света и да го предупреждаваме – никой няма да чуе. Но ние правим това само за да покажем на всички, че съществува методиката на поправянето (кабала). И когато после, пред лицето на фактите, човек практически се убеди, че на всеки ъгъл се сблъсква с проблеми: в икономиката, възпитанието и всичко останало – той ще разбере, че кабала говори за поправяне. А иначе, може да повтаряме хиляди пъти и никой няма да чуе.

Светът няма да приеме това решение, докато окончателно не се отчае и не разбере, че неговите разум и чувства се намират на два полюса, които никога няма да се съединят, а ще правят все нови грешки. Дотогава нищо няма да помогне. Единственият изход е да се издигнем над своя материален разум и чувства – заради духовната цел. И там ти ще можеш да съединиш своите разум и сърце – в средната линия и тогава ще успееш. Защото те ще започнат да работят заедно във взаимовръзка. Сърцето ще разбере!

А тук, в този свят, не се случва така и винаги трябва да се избира: или сърцето, или разума, разбирането. Едно от двете!

С всеки изминал ден все повече потъваме в кризата. Днес започва нов кръгооборот и скоро ще се забележи. Удар, още един удар и още – и в края на краищата човек ще разбере. Същият този фараон – нашето желание да се насладим, нашето его, по този начин ни доближава до Твореца, задължава ни да разберем, че трябва да се скрием от него.

Фараонът като че ли знае, че синовете на Израел накрая ще избягат от него. И защо му е да се поставя под ударите? Но той така е устроен, сам да се подлага на удари. Човек страда и не му остава друг изход освен да бяга от тази сила на злото.

Фараонът – това е обратното отражение на Твореца вътре в нас. Въпросът е в това, до какви размери ще му се наложи да порасне, за да решим да избягаме от него. Това вече зависи от разпространяването на кабала, от осъзнаването, от нашето обединение в групата.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.08.2011

[50651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (А.Овруцки, к. на пед.н): Глобалната криза е криза на свръх потребление. Свръх потреблението е деструктивен процес, масов феномен, характеризиращ цялото общество. В рамките на новия морал добродетел е не труда, а потреблението.

Място има инфлацията от категория ”щастие”, която привързва към материалните фактори, а завистта става механизъм, иницииращ съвременния човек към вечна гонитба на постоянно изплъзващи се норми на живот и потребление.

Реплика: Но това е последният стадий на еволюиращия, растящ егоизъм, след който той не расте вечно, а излиза на хоризонталната линия на насищане и след това пада, тъй като човек открива в гонитбата за потребление не напълване, а опустошение, депресия.

Така завършва последният етап от развитието на егоизма, който предизвиква в човека усещане за смърт, защото без наслаждение, без напълване не може да живее. По този начин нашата цивилизация ще осъзнае необходимостта да измени своето отношение към заобикалящото я от получаване на отдаване – защото в отдаването може да се получава неограничено напълване и наслаждение.

[50495]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

В нашия свят, любовта и ненавистта са две различни чувства, идващи поотделно. Не можем да съединим тези две противоположности и не разбираме, че обичаме нещо само защото ненавиждаме нещо друго.

Но в духовния свят те са едно. Двете противоположности се съединяват и се получава, че в това място аз и обичам, и ненавиждам – т.е. в него произтичат и получаването, и отдаването, отдалечаването ми от ближния и стремежът ми към него. Всичко това произлиза от едно условие, от едно стъпало, от едно мое състояние, в което усещам ненавист и любов в едно и също място. Тези две противоположности възприемам като едно цяло.

Подобно на електричеството, което не би съществувало без ” плюс” и ”минус”. В духовното ”плюс” и ”минус” работят заедно над един материал, над едно осъзнаване. От едната страна ”плюс”, от другата страна ”минус”, а аз – по средата. Духовният свят е особен с това, че в него противоположностите се съединяват!

Затова, нека още сега се обединим във взаимно поръчителство, въпреки различията и разногласията. Няма значение кой с какви качества се е родил и какво мисли – главното е да се обединим над всичко. Точно така, както в духовния свят работата върви с вяра над знанието.

Затова с такъв подход и ще дойдем в духовното. А там вече нашите различия няма да ни пречат, за да разкрием мощта на съединението именно с тяхна помощ.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50867]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Пред нас са три етапа. Преди всичко, ни е необходимо да осъзнаем злото на своя егоизъм (1). Да го осъзнаем дотолкова, че да поискаме да достигнем свойството Бина, да се издигнем над егоизма (2). А след това достигаме Кетер (3), тоест използваме егоизма си заради отдаване.

Първият етап е период на подготовка. По-нататък, издигайки се на стъпалото Бина, усещаме духовния свят, включваме се в света Ацилут. А после започваме да се издигаме в него, като обръщаме цялото свое зло в добро, в отдаване.

Всички тези етапи сме способни да реализираме само с помощта на силата на светлината. Казано е: „Аз създадох злото начало (нашия егоизъм) и Аз създадох Тора, тъй като светлината, която се крие в нея, връща човека към Източника”.

Проблемът е в това, че за човечеството е неизвестно съществуването на сили, които са предназначени за поправяне на нашия егоизъм и затова е в голямо объркване и не знае какво ще бъде по-нататък.

Настъпил е критичният момент, след който следва вълна от проблеми, включително масови безредици, революции, войни между народите и страните. Науката кабала предупреждава, че може да се стигне до Трета и даже Четвърта световна война. Страданията ще нарастват дотогава, докато човечеството само не изнамери методиката за поправяне – лекарството, което може да даде само светлината.

И затова, още в зората на времето, преди 5771 години, когато егоизмът само е започвал да се проявява в човека, на хората се е разкрила кабалистичната методика. Постепенно се е развивала до сегашното време, до този етап, на който започваме да усещаме своя егоизъм като зло. И сега единици, които развиват за нас тази методика на поправяне, могат, накрая, да ни я дадат като средство за изцеляване.

Така че лекарят идва при болния и обяснява каква е болестта му, какво трябва да бъде здравословното състояние и как именно трябва да се лекува. Защото има лекарство.

И затова, ако побързаме и представим на света методиката за изцеляване, на хората няма да им се наложи да я търсят под натиска на бедствията и проблемите, които все пак ще ни заставят да намерим този единствен изход.

Последният пример: след като един човек в Норвегия уби повече от седемдесет човека, норвежката телевизия забрани предавания, които съдържат елементи на жестокост и насилие.

Защо се учим само от такива събития? Защо от по-рано не можем да направим всичко правилно? Нима сме толкова безразсъдни? Защо създаваме за нашите деца такова глупаво обкръжение и ги заставяме да се учат на противоборство и съперничество? Защо игрите, създадени за възрастта им, учат да убиват колкото се може повече или да печелят колкото може повече? Защо не им носим послание за единството? Защото всъщност стреляме в себе си, пилим клона, на който седим.

Нима ще ни разбуди само норвежкият сценарий или негов мащабен аналог, грозящ световна война? Нима само когато разберем, че е прекалено, че така повече не трябва да се прави? И все пак не виждаме реално придвижване. Човечеството не става по-умно. Какви ли беди трябва да го застигнат?

За да не ги дочакаме, сега вече трябва да се обръщаме към хората – да се обръщаме с добро, без нетърпение, както към болен, който все още не разбира от какво му е лошо. Само болката закрива очите му повече и запушва ушите му. Ние общуваме с него меко, с разбиране. Въпреки че той, напротив, ни проклина и не желае нищо да чува, ние все пак трябва да се стараем да търсим приближаване с любов и в същото време решително, обяснявайки, че няма друг изход.

Ние не отричаме никакви други методики, не отиваме срещу каквото и да било. Защото, в крайна сметка, не противостоим на егоизма направо и затова не се каним да съкрушаваме каквото и да е движение, какъвто и да е подход, каквато и да е партия. Това е невъзможно, да, и не ни трябва да разрушаваме тези егоистични структури, както не трябва да разрушаваме егоизма в себе си.

Трябва само да ни тегли единството над всички разногласия. И тогава всевъзможните егоистични форми в нас и във външния свят, културни и други различия ще се обърнат в отдаване, в любов, в обединяване. Всеки ще внесе своята лепта в това единство – но не за противодействие, а меко и оптимално.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50730]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→