Въпрос: Защо в духовната работа егоизмът е свързан със “зъбите”, тъй като е казано, че трябва ”да разбиеш зъбите на егоизма”?

Отговор: Ние имаме 32 ”зъба” (ламед – бет) – такива са корените на свойства, които мелят – изясняват храната, напълването. Това се случва след като вече знаем какво напълване можем да поемем и какво не, колко можем да поемем за отдаване и в каква форма.

Тоест след окончателни изяснявания, направени от ”устните”: едната отгоре, другата отдолу и език, намиращ се в средата (той се нарича ”свят език”) – в средната линия.

Цялото ни изграждане отразява разпределението на силите, които изясняват нашите желания и мисли. С това се определя образът на човека от нашия свят – въображаемият образ.

Изясняването на това напълване, което вече можем да приемем за отдаване – това е особена работа ”на зъбите”, които сблъсквайки се, се разделят и предъвкват желанието за наслаждение. Устата се намира сякаш по средата между сърцето и разума и изяснява, работи над мислите, идващи от мозъка, и желанията, идващи от сърцето. И чрез правилното отношение между тях разбираме, че можем да го приемем като вътрешна светлина – като ”вкусове” (таамим).

Сърцето съдържа още неизяснени за поправяне желания. Мястото, където се извършва поправянето – това е устата. Но най-особената област е гърлото, което се намира по-високо от тялото, но по-ниско от главата – сякаш като преход от едното към другото. Затова гърлото (гарон) е съзвучно на ”гер” (преходен и присъединяващ се към Исра–ел).

В гърлото се състои цялата разлика между животното и човека, стъпалото, на което се нарича ”говорящ”, и върви след неживото, растителното и животинското стъпало. Тази част, с която говоря – гърлото, сякаш ме отделя от животното и ме прави човек. Всичкия ум, мисли, изхождащи от разума, а също така желанията, изхождащи от сърцето, в случая попадат в гърлото, в което се концентрира цялата човешка същност.

В гърлото има особен механизъм, управляван от мозъка, с помощта на който изясняваме, разговаряме, пеем – всъщност с това изразяваме човешката си същност. Всичко, което е в сърцето и разума, се изразява чрез речта, т.е. гърлото. И ни се струва, че там има нещо особено: струни (връзки) и мускули…

Но това не е толкова просто, както ни се струва. Този речеви механизъм трябва да разбира всичко, което е в разума и в сърцето – и да го изпълнява и изразява външно. Той се активизира от петте области на белите дробове отдолу нагоре, после достига до петте източника на устата (език, небце, гърло, зъби, устни). Това е един много сложен духовен механизъм.

От урока по статия от книга „Шамати”, 01.09.2011

[53323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Във всяко ново състояние усещаме себе си загубени като кон, заблудил се в полето. А човекът, който се пробужда вътре в обърканото животно, извежда себе си и открива къде е неговото място – правилното отношение към това поле, което свързва всеки от нас.

Той изисква ново разбиране, определение, Тора, тоест „инструкция”, как по-бързо и по-правилно, от своя страна, да може да повлияе, за да се включат всички вътре в това поле.

Той преживява, за да спаси другите души и иска да им обясни как всеки от тях да добави своите усилия, за да разкрие мястото си в това поле.

Баал а-Сулам разказва в статията „Изграждане обществото на бъдещето”, че сме подобни на група хора, заблудили се в пустинята и намерили оазис – откриването на особената книга с инструкции, благодарение на която можем да се спасим. И тогава започваме да викаме своите братя, за да се приближат. Тъй като притежаваме голямо съкровище, което ще помогне да преуспеем в живота и да не страдаме повече. Затова започваме да разгласяваме, призовавайки останалите към себе си.

Ако човек действа по такъв начин, оказва полезно влияние на цялата система и се удостоява с благословение.

Трябва да видим това поле, което днес се открива пред нас, святата Шхина – връзката между всички нас и всички наши светове, цялото мироздание. Разкриването на тази връзка от страна на самата природа се усеща от нас като световна криза, опасност, неуспех, защото ние самите не съответстваме на това разкриване на връзката.

Но в мига, когато приведем себе си в съответствие с нея, ще се удостоим с разкриване на висшата сила, която запълва това поле и го активизира. Това свързващо поле е преходното звено между нас и висшата сила. Без тази мрежа не можем да я разкрием – Творецът ни се разкрива чрез системата от нашите връзки.

И така ще стигнем до това, че чрез това поле, благословено от Твореца, ще Го разкрием – „ще стигнем” и „ще видим” (което означава „бо-ре”) вътре в правилната връзка, разкриваща се между всички части на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53076]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

– Убеден съм, че Вселената не е възникнала случайно. Нейният живот се управлява от неизменните закони на физиката и тези закони имат като частни случаи някаква единна теория. По такъв начин, мирозданието е устроено пределно просто. И няма защо да измисляме пределно много вселени, за да обясним устройството на една единствена вселена (П. Стейнхардт, проф. по физика, Принстън).

– Абсолютно съм уверен: времето не съществува. Човечеството го е измислило като удобно, но неустойчиво, вкарващо в заблуждение ограничение, който разумът ни използва, за да подреди реалността (К. Ровели, проф. по физика, Университета Марсел).

– Вярвам в съществуването на времето, вярвам в причинността. Също така се съмнявам, че времето преди Големия взрив изобщо не е съществувало. Според мен, нашата история е започнала много преди това (Л. Смолин, физик).

– Вярвам, че владеенето на речта от хората е необходима предпоставка за развитие на съзнанието. Следователно, животните и децата, които не умеят да говорят не притежават съзнание. С други думи, те не са способни да страдат или да изпитват удоволствие, не могат да преживяват опита и интелектуално да го осмислят (Д. Денет, проф., директор на Центъра по конитивни изследвания към Института Тафтс).

– Вярвам, че пчелите, пеперудите и хлебарките притежават съзнание, способни са да преживяват стреса и могат дори да умрат от стрес. Разбира се тяхното съзнание не е като човешкото. По-скоро светът е пълен с множество различни видове съзнания. Аз наричам съзнание усещането, как виждаме света и неговите взаимовръзки (А. Андерсен, главен редактор в списание „Ню сайънтист“).

– Вярвам в истинската любов. За 20 годишната ми научна кариера аз изследвах най-различни феномени – от най-изобретателните способи, с помощта на които мъжете и жените се манипулират един друг, до най-дяволските форми на сексуална измяна.

Но всички тези тъмни страни на човешката природа не съкрушиха вярата ми в истинската любов. Тя се среща рядко – много малко са имали шанса да я преживеят. Пътищата на „обичайната“ любов са протрити и нейните признаци са добре проучени: хипнотично привличане, вманичаване към любимия образ, сексуален блясък.

Но истинската любов върви по своя път. Трудно можем да я определим, тя се изплъзва от научно измерване, отклонява се от всякакви стандарти (Дейвид Бас, проф. по психология Университета в Тексас).

(изпратено от моя ученик Eliezer Katanov, NY)

[53349]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

Отчет (Институт по климата и Brain and Mind Research Institute, Австралия): Нарастването на броя на психическите заболявания е свързан с климатичните изменения. Загубата на социална сплотеност пред лицето на екстремните природни явления, свързани с измененията в климата, могат до доведат до увеличаване на тревожността, депресиите, пост травматичния стрес и злоупотребата с психоактивни вещества.

Измененията в климата под формата на суша и циклони, увеличават показателите на депресиите, тревогите, пост травматичния стрес и наркотичната зависимост. Всеки пети човек страда от стрес, чувство на отчаяние и емоционални травми. Природните катастрофи инициират увеличение на показателите на тревожност сред децата. След преминаване на циклон, всеки десети ученик от началните учелища показва признаци на пост травматично стресово разтройство.

Както отбелязва професор Ян Хики (от Института по мозъка и психичната дейност) дори само в следствие на сушата броят на самоубийствата се е увеличил до 8%. При това съгласно официалните прогнози, сушата и циклоните могата да станат главни фактори, влияещи върху психическото здраве на хората.

Реплика: Но именно човекът, със своето поведение, като не се стреми към равновесие с природата предизвиква изменения в нея, неустойчивост, изменчивост. Защото природата се състои от части: нежива, растителна, животинска и човешка част. Човекът е висша част на природата, не със своето животинско тяло, а с желанията и разума си.

В продължение на хиляди години природата е развивала желанията и разума в хората. Докато те са се развивали, природата не е поставяла препятствия пред тях. Но в края на миналия век тяхното индивидуално развитие във всеки един човек е завършило. От този момент желанията и разума на хората започнали да се съединяват от природата в една глобална интегрална система. Светът стана глобален и интегрално свързан, Мрежата между нас ни направи взаимно завсисими.

Но желанията и разума останали егоистични и по това те са противоположни на мрежата и предизвикват в процеса на постоянно сближаване все повече ненавист и криза – невъзможно е егоист да действа в общата мрежа. А доколкото желанията и разума на човека са висши, т.е. най-влиятелните в мрежата от връзки между всички части на природата, то човек повече от всички страда – и от всички нива.

Време е вече всеки да направи свой извод, защото така или иначе природата ще ни пречупи! Така че не е ли по-добре да се захванем с промяна на вътрешната ни природа – егоизма.

[53233]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: От многочислените беседи и обсъждания, в които участваме, става ясно, че днес практически не са останали идейни хора. В някои има „болна“ тема, но е трудно да се намерят крайно леви или крайно десни.

В повечето от събеседниците просто няма твърдо мнение, което те биха били готови да отстояват. Хората леко се съгласяват с нас, особено когато от посланието ни се носи топлина и сърдечност. Излиза, че пътят е открит?

Отговор: Започни да раздаваш пари – и ще видиш какво представялват твърдите убежедения.

А ако говорим сериозно, хората днес се чувстват като в мъгла. Те са загубили посоката, принципите и целите, те не знаят къде се намират. Това е естествено усещане за съвременният човек. Освен за пари, няма за какво друго особено да се спори. Разликите между партиите се изглаждат и понякога остават чисто номинални.

Днес, ако искаш да се сдобиеш с нова идея, нова посока, ще ти се наложи да постигнеш съответствие с Природата, да станеш интегрален. Тъй като егоизмът ни на индивидуално ниво е завършил развитието си.

Между другото оттук произлиза и кризата в науката – тя отстъпва. Свиват се дори програмите за изследване на космическото пространство. Егоизмът се е спрял и не може да постави някаква голяма цел. Откритията на века завършиха – остава само техническото развитие.

Можем да получим нов разум и ново чувство само от обединението. Някога посредством обединение еврейският народ е достигнал висота на духа – само благодарение на осъзнаването на взаимовръзката между хората, на нивото на сближаване и отчитане на интересите. Именно оттук и произлизат законите, описани в кабалистичните книги, там сме намерили такъв разум и такова чувство, което и до сега, независимо от изгнанието, съхранява в нас някои отличителни черти.

Ситуацията не се е изменила и днес: дори материалният успех е възможен само на основата на взаимното включване, на обединението с другите. По такъв начин, работата ни действително се облекчава. Тъй като сякаш не се сражаваме за висшите идеи, а за цели „с местно значение“, заради които на хората хората в крайна сметка ще им бъде по-леко да постъпват – особено ако отстояваме своето така, сякаш става дума за висша материя и основополагащи принципи.

От урока по вестник „Народ“, 31.08.2011

[53195]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Целта на творението е да ни докара до съвършенство, в което се намира Творецът. Двете сили: Творецът – отдаващата сила и творението – получаващата, трябва да постигнат обединение, единство, подобие по свойствата. И тогава творението ще достигне до съвършенството, с мисълта за което, по волята на своята любов, висшата сила, добра и творяща добро, е започнала творението.

Творецът е започнал творението, а ние трябва да го завършим! Целият този процес се реализира за сметка на самото творение, което по такъв начин получава знание, усещания, запознава се и разкрива кой е Творецът. И според степента, с която то се променя и поправя себе си, за да  се уподоби на Твореца – с тази мяра то ще Го опознава, ще се приближава до Него и ще става подобно на Него, докато не постигне пълното сливане.

Целият процес задължително трябва да бъде подчинен на двете противоположни явления – колкото повече се приближаваме до Твореца, толкова трябва и да се отделим от Него. Защото голямото не се вижда от близко разстояние – а само от далече. Както е казано: ”Преимуществото на светлината се постига от тъмнината”.

Започваме да ценим нещо само след като се лишим от него. Когато има напълване – не се усеща желанието, а когато има желание – не се усеща напълването. Трябва да достигаме такова състояние, когато двете усещания ще присъстват едновременно, и напълването няма да гаси желанието. За да не изчезне творението, за да не престане да се усеща съществуващо, когато постигне съвършенството. Защото чувството, че съществуваме изхожда от недостатъка – и това е ”минус”, а пребиваването в съвършенство – е ”плюс”.

Затова целият процес е постоянно движение напред назад, съпровождащи се едно след друго през цялото време. Ние и сега се намираме в него само че не го различаваме, защото то се осъществява едновременно от много хора. И тези два процеса: движението напред и назад, се реализират от два ”носителя”. Затова различните хора преживяват различни състояния приближавайки се към Твореца: едните – добри, а другите –лоши, едни преживяват в разума, а другите – чувствено в сърцето.

И затова не можем да почувстваме, че се намираме в някакъв определен ”процес”! Но се свързваме все по-силно един с друг и особено днес, в наши дни, когато започва да се разкрива глобалната и интегралната мрежа, свързваща ни всички заедно. И по неволя все повече се съединяваме. Затова ни се разкрива, че противоположните процеси се извършват в нас самите!

По-рано ни се струваше, че преминаваме през различни състояния: един се издига, а друг е в падение, единият работи осъзнато, а другият не, т.е. единият проверява истина – лъжа, а другият само сладко – горчиво. Но сега в нашето обединение все повече усещаме, че това е един единствен процес: сладко – горчиво и правда – лъжа, които могат да се обединят.

Тоест отделянето от Твореца и приближаването до Него се осъществяват едновременно! Ако съществуваме в интегрална система, то започваме да разкриваме, че всичко това може да се съчетае заедно. Все още не разбираме как става това и затова го възприемаме като объркване, мъгла, неустойчиво състояние.

Тъй като в нашия свят двете противоположности винаги са се намирали в две различни или в много различни тела. Но когато тези хора се сближават и се включват едни в други със своите мисли и желания, усещаме, че двете обратни неща присъстват на едно място.

И от това състояние трябва да сключим съюз с Твореца, а между нас – облаци от прах, тъмнина – някаква завеса, която творението трябва да смъкне, да отхвърли.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 31.08.2011

[53218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

В Тора през цялото време се среща образът „на полето”. Поле се нарича Малхут, Шхина – връзката между нас, както е казано: „Поле, благословено от Твореца“.

Когато се разкрива връзката между нас, човек започва да чувства пробуждането и да търси смисъла на живота. Това се нарича „да се луташ в полето“, защото човек чувства, че се е объркал и не знае какво да прави със самия себе си и с това поле, което изведнъж се е открило пред него. Той пита: „Какво е животът и за какво ни е даден?”.  Чувства пред себе си някакво неизвестно пространство.

В днешно време това поле се разкрива за много хора. Постепенно се разкрива връзката между нас, изграждането на Шхина, общата душа. И затова някои изпадат в депресия, като не разбират за какво да живеят, взимат наркотици, развеждат се – хората не знаят какво да правят с живота си. А цялата причина е връзката, разкриваща се между нас – това е полето, Малхут.

А този, който има по-силна връзка с това поле, по-ясно усеща посоката и започва целенасочено да търси. В зависимост от светлината, която човек получава от Малхут, от построяването на Шхина, може да се чувства или в полето на вечния и съвършен живот, или обратно, в тъмнината. Това е като мрежа, в която се намираме, управляваща всички нас и цялата вселена.

Всичко зависи от това, как човек приема това въздействие: като благословия или проклятие. Усещайки, че пред него e “полето, благословенo от Създателя“, човек мисли, че всичко, което се случва с него, идва благодарение на връзката му с това поле. В това поле действа светлината и подчертава и разкрива на човека тази нова структура, мрежата, в която той пребивава.

И ако човек приема това като благословия, тоест разбира, че Създателят благославя такава връзка, включването в това свързващо поле, то той започва да разбира как да работи с егоизма си, със своите качества.

Основното е да се съединим по-силно с другите. И не да зачеркваме себе си, а напротив, „да преобърнем” свойствата си и да ги използваме с цел да повдигнем всички останали, да ги събудим, да ги подтикнем напред към взаимната връзка, към възвишаването.

От страна на природата, ни се разкрива висшата сила, Шхина, полето – а сега ние, от своя страна, трябва да подкрепим това разкриване, да  вложим своите усилия, за да се разкрие тази връзка, благодарение на нас самите. Това е разликата между „пътя на страданията“, който ни се разкрива по естествен начин, и „пътя на светлината“, когато сами предизвикваме разкриването на това поле.

Това поле свързва всички нас, всички части на реалността, всички светове, включвайки всички вътре в себе си. И ако то ни се отваря от само себе си, това ни носи страдания – и лични, и общи, поражда всевъзможни кризи, войни и проблеми. Затова ни е необходимо „сами да събудим изгрева“, тоест да изискаме разкриването на това поле и тогава то ще стане наистина благословено свише.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Мнение (д.и.н. А. Шубин, С. Забелин): Събитията показват ускорение на всички социално-икономически и политически процеси. Минаваме през социално-икономическа криза и развръзката може да настъпи във всеки един момент. Наблюдава се отчуждение на управленската йерархия от хората.

Монополизирането и бюрокрацията затрудняват реагирането на системите на външните призиви. В резултат, в името на оцеляването, системата на управление се разделя на самоуправляващи се подсистеми. Всяко неефективно решение на ръководството създава изостряне на противоречията на системата и нейния разпад.

Политическо-управленският разпад предизвиква увеличаване ролята на СМИ и информационните технологии в управлението на децентрализираното общество. Управленческите системи са чужди на самоуправлението, бюрократизирани и монополизирани, което определя крайната крехкост на световната икономика.

Неизбежна е демобилизацията на индустриалната икономика. Кризата налага укрепване на държавните граници и бариери, увеличаване на контрола на властта, разпад на света на множество затворени държавни икономически системи, сформират се нови общности – ЕС, Северноамерикански, Латиноамерикански, Евро-Азиятски, Индийски, Арабски, Китайски, спад на влиянието на международните органи – ООН, Световна банка, понижаване ролята на международното право, валутно-финансови институции и др.

Оправдавайки се с кризисната ситуация, държавната власт се освобождава от всички задължения за социална защита на гражданите, съсредоточавайки се над увеличаване на насилието на силовите структури над собственото население.

В случай на поражение на силите на социалното съпротивление на този процес, възникват авторитарни режими, отричане на науката като основа на организацията на живота и управление на обществото, заменяйки я в масовото съзнание със система от постмодернистични митове и религии.

Неравенството във възможностите на организациите със самодостатъчна икономика, предизвиква въоръжени международни конфликти извън новите предели на света, заплашващи да провокират екологични катастрофи.

Друг път: Да се откажем от сковаващите формални връзки, да ценим високо човешките отношения, основани на любовта и дружбата. Повече човешка топлота и равноправни връзки, повече размисъл в общуването с другарите, повече самостоятелност в обезпечаването, повече внимание към децата и природата.

И тогава човечеството ще излезе от кризата не подивяло, а способно на по-нататъшно развитие на духа. Да се опитаме да се обединим на нивото на взаимна откритост, информираност, доверие. Организация на сътрудничество от единомишленици, това е единственият шанс за разумен изход от кризата на цивилизацията.

За да се постигне това, трябва да се обединим. Ако се държим заедно, отстъпвайки си един на друг, може и да не забележим как вълните на историята ще вземат със себе си грешките и заблужденията, мърсотията и прекомерната гордост на нашия свят, една сутрин ще забележим себе си на друг, светъл бряг.

[52749]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Неясно е за какво е трябвало да се губят милиарди години за развитие на неживата природа, ако тя съвсем не е свързана с човека? Какво можем да научим от нея?

Отговор: Науката казва, че Вселената е произлязла в резултат на Големия взрив. Искра от енергия е пробила в празното пространство и започнала да строи в този вакуум всякакви видове материя. Така са се появили всички галактики, звезди, различни форми материал.

И затова частиците на материята започват да се приближават една към друга и да се свързват образувайки всевъзможни форми и така са се появили електроните, неутроните и протоните. Целият процес на развитието е процес на съединяване на частиците на материала. Съединяването произтича неосъзнато, под въздействието на силите на природата, които се наричат неживи и затова заемат толкова дълго време.

В резултат, материята се свързва съгласно определени закони – по формулата за съединяване между плюс и минус. А после тя се съединява дотолкова, че от неживите частици се получава растение, материалът получава способността да се разшири, да расте, сам да създава някакви нови свойства, нови форми на живот.

Всичко това са получили от първоначалната искра. Но разликата между неживите, растителните, животинските и човешки нива е в това, че всеки път произтича пробив на същата тази искра. Разликата, делтата между двете нива е светлината. В нея е заключен целият живот, който растението притежава. Защото растителното ниво се отличава от неживото именно по това, че в него се е появил животът. В неживата материя няма живот, тя просто съществува и толкова.

През цялото време става пробив от степен на степен, след което материята изцяло се съединява на предходната степен и завършва развитието си, достигайки всички видове съединения. До такава степен, че в края на развитието на неживото ниво възникват радиоактивни материали, които могат сами да излъчват енергия. Тоест те плътно се приближават към растителното ниво, сякаш извършват отдаване и затова са толкова опасни.

Радиоактивният материал е вече неустойчив, защото притежава особени свойства, особено вътрешно движение, изхвърляйки от себе си частици или излъчвайки светлина и разни вълни. Затова е близък до растителната степен.

А на растителната степен произтича вече не просто поглъщане и излъчване на енергия и нейното предаване от частица на частица, а раждане! Растителният материал се намира в такава връзка, съединяване, което предполага взаимност, поръчителство. Иначе не може да съществува. Аз давам на тебе, ти на мене, съгласно особени свойства, особена програма.

Това вече е условие за съществуване на вяра между нас. Защото давам на теб, ти на мен, затова трябва да си вярваме един на друг! Трябва някак си да усещам теб, ти мен. Иначе не можем да се свържем един с друг, за да живеем.

Животът означава, че завися от теб, а ти от мен, с частиците на материала, които си предаваме един на друг при съединяването ни. Тук възниква някаква нова същност.

И това същото се случва с цялото човечество, сега, когато се издигаме от неживото ниво на развитието си, до растителното. Изведнъж забелязвам, че завися от теб, ти от мен и още как! Длъжен съм да ти давам, и ти на мен, иначе няма да можем да съществуваме. Ужасно е да се усеща такава взаимна зависимост, докато не се съгласим с това и не успеем да постигнем поръчителство.

И трябва да пристъпя към него, не защото нямам друг изход, а защото разбирам, че печеля много от това – такъв прекрасен добър свят и такъв живот, че аз сам ще пожелая това поръчителство. Тук има различни степени на развитие. Но времето се съкращава, ако по-рано развитието е протичало за милиарди години, то днес е много по-бързо.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 26.08.2011

[52812]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кръгооборотите на душите

Няма нови души, а определeно количество души в кръгооборота на изменението на формите, се обличат всеки път в нови тела.

Баал а-Сулам. Мир

Душите не изчезват в процеса на замяна на тялото, а преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение, до своето окончателно поправяне.

Баал а-Сулам. Мир

От гледна точка на душите, всички поколения представляват по себе си един непрестанен живот от няколко хиляди години, от началото на тяхното сътворение до крайното им поправяне. И количеството на сменените от всяка душа тела няма значение.

Баал а-Сулам. Мир

Създадената една душа Адам, се е разделила на множество частни души, които във множество тела и време извършват поправянето и се съединяват отново в една душа.

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Паним Меирот, п.22

[53043]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→